Овчари-учители в Христовото събрание

[Valipeti]

Редакция Watchman: Темата беше пусната в друга тема, но тъй като не е свързана пряко с тематиката на оригиналната тема а представлява разклонение я отделям в своя тема.

Бих искал, по-подробно да се развие тезата за функцията на така наречените овчари-учители в Христовото събрание. Какво точно трябва да правят те в събранието и извън него и какви са точните им правомощия, дадени от Бога? В какво се разминават с днешната идея за пастор, която виждаме обикновено?

Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението,
18 защото писанието казва: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее"; и: "Работникът заслужа заплатата си".


Какво означава да управляват добре презвитерите?
Какво правят онези, които не се трудят в словото и поучението (защото от контекста се разбира, че има и такива)?
Тези, които се трудят в словото и поучението, те ли са тези, които поучават събранието или дават възможност и на други от събранието, които им е дадено от Бога?
Каква е заплатата, която такива работници заслужават, според думите на Писанието?
Това питам, защото искам да разбера как разбирате тези пасажи, тъй като в 1Кор.14гл. се вижда един модел на Богослужение, което апостола ни описва и как се съвместява ролята на презвитерите с него.

Поздрави!

[Danail_Teo]

Поздрав Valipeti,

,,Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението"/1Тим. 5:17/

1.Презвитерите са поставени да водят в Христовата Църква.

Това е постановено от Бога, още когато апостолите Христови в ранната църква, поставяли в новосъздадените църкви презвитери.
Презвитерите/Епископи/ винаги били в множествено число, както четем в Св. Писания и никога един единствен лидер.
Презвитери /на гръцки Стареи/, говори за тяхната функция да водят  в Тялото Христово, а ролята им може да бъде различна. 
Така Бог е поставил в Тялото апостоли и пророци, пастири/овчари/ и учители, благовестители. Това обаче определя  насоката на служение, която е различна, а не е някаква титла./Еф.4:11-13/
Колкото до думата ποιμεν/гр./, означава пастир на дребен рогат добитък/овце, а не на едър рогат добитък/ или овчар, още пазител, закрилник, повелител.
Да се превежда овчар е добре, когато обаче става въпрос за животновъд, а не който се грижи за хора.
Все пак ние не блеем, макар и да сме ,,овце" в Божието Стадо, но това има духовен смисъл, а не буквален. Така че пастир е добър превод / но не и пастор, което идва от латински/.
Това, че някои ползват  името неправомерно, като еднолични лидери е вече съвсем друг въпрос. Самата промяна на наименованието не е необходима, за да има истински водачи от Бога. Необходимо е да има такива, които са издигнати от Него.
Например ако сменим названието политици в нашата страна с народни овчари, това не би променило народното водачество. Понеже и думата овчари, може бързо да бъде натоварена и отново похулена.

2.Има дякони поставени да помагат в Христовата Църква

Това че има и хора, поставени да помагат/ Деян.6:1-6/ показва, че не всички в Тялото са призовани да водят. Дори презвитерите или водещите, не са просто стари вярващи, а призовани от Бог и потвърдени от други верни на Господа.
За това четем в  Евр. 5:12-14:
,,Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото."

Има обаче различни служения в Христовото тяло и всеки е надарен да служи, един така, а друг иначе. Има, както четем и новоповярвали, които не могат още да служат, а се нуждаят непрестанно от духовно обгрижване.

Важно е всички да растем и бъдем смиреномъдри, според делът на Вярата, който Бог е разпределил на всекиго.

,, Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил."/ Рим.12:3/

[DiskMan]

Само малка поправка - най-висшият духовен сан, заеман в ранната Църква на местно ниво /например в Йерусалим, Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардикия, Филаделфия, Лаодикия/, съответстващ на "епископ", е "Ангел".

[Valipeti]

Благодаря за информацията до тук! Искаше ми се по-подробно да се отговори на въпросите, които бяха отгоре, затова ще си позволя да ги копирам отново :

Какво означава да управляват добре презвитерите?
Какво правят онези, които не се трудят в словото и поучението (защото от контекста се разбира, че има и такива)?
Тези, които се трудят в словото и поучението, те ли са тези, които поучават събранието или дават възможност и на други от събранието, които им е дадено от Бога?
Каква е заплатата, която такива работници заслужават, според думите на Писанието?

[Watchman]

Колкото до думата ποιμεν/гр./, означава пастир на дребен рогат добитък/овце, а не на едър рогат добитък/ или овчар, още пазител, закрилник, повелител.
Да се превежда овчар е добре, когато обаче става въпрос за животновъд, а не който се грижи за хора.
Все пак ние не блеем, макар и да сме ,,овце" в Божието Стадо, но това има духовен смисъл, а не буквален. Така че пастир е добър превод / но не и пастор, което идва от латински/.

Само да вметна, че както овчар означава, някой който пасе дребен рогат добитък, така пастир означава, някой който пасе едър рогат добитък, така, че с какво е по-добра тази дума не виждам. Ако "ние не блеем" е аргумент по въпроса, то "ние не мучим" също трябва да е аргумент.

Що се отнася до заплащането на старейшините (няма дума презвитер в българския език, това е гръцка транслитерация, която на български не означава нищо), те са получавали доброволно според каквото светиите са имали желание да споделят с тях, и то не като редовна фиксирана заплата, а като доброволно даване всеки път и по преценка на всеки които иска да сподели благата си.

Важно е да се отбележи е че за да има даване на каквото и да било на някой, било старейшина или не, то той трябва да е в нужда, а не да се дава от хора, които имат по-малко на онези, които имат повече от тях.

Трябва да се отбележи и примера на Павел, който предпочиташе да работи не само за своите си нужди, но и за нуждите на хората, които бяха с него. Така избягваше да взима от когото и да било. Но не винаги е бил в състояние да работи и затова понякога светиите му изпращаха за нуждите му.

[Valipeti]

В стиха, който посочих по-горе, се казва че презвитерите (старейшините) управляват стадото, а някои от тях се трудят и в словото и поучението. С поучение имам представа как се управлява стадото, по-неясно ми е как старейшина би управлявал повереното му събрание от вярващи, без поучение и слово. В какво точно се изразява, според вас едно такова управление?
И Богослужението от старейшините ли се ръководи или Святият Дух определя как да протича , кой да поучава и всичко останало - 1Кор.14?

[Tihomir]

Мисля, че би помогнало в случая това какво е правил Йов в портите. Който се интересува да изследва.

[Valipeti]

Мисля, че би помогнало в случая това какво е правил Йов в портите. Който се интересува да изследва.

В кои порти?

[Tihomir]

Градските порти. Там са седяли старейшините.

Казвам това, защото единственото място, където можем да разберем за какво става въпрос като се каже "старейшини" е да видим какво е било в Писанията и да видим принципната им (на старейшините) позиция.

[Danail_Teo]

Tihomir,


Такава теза за ,,блеене" по горе няма, а още по-малко за ,,мучене".
Ако си засегнат от първото значение на горепосочената дума на гръцки, което е пастир/ на дребен добитък, а не на едър/, това е друг въпрос.
Онова, което казах е че замяната с  думата овчар просто няма никакъв смисъл.

А колкото до онова, дето беше писал в друга тема, че Апостол Павел правел заключение от едно изречение, то е защото е  Апостол- Павел.
Така, той може да заключава и от една дума, поради властта на апостолството. А то не е дадено на всички, както и не всеки е благоветител.
,,Всички апостоли ли са? всички пророци ли са?........"/1Кор.12:29/

Отделно от това е познавал цялостно Писанията, та да не прави частични умозаключения.
Това се разбира и от факта, че е учил в Еврейската богословска школа при Гамалийл./Виж в Деяния на Апостолите 22гл./

Ако факта, че в Библията има поставени стихове не ти харесва, просто не им обръщай внимание. Което важи и за изреченията, понеже и те са били измислени от хора.

[Tihomir]

Danail_Teo,

Мисля, че си объркал получателя на постинга ти. Аз не съм писал това, което коментираш, но съм съгласен с него (Watchman).

Иначе за "блеенето" ти сам го беше писал:

Все пак ние не блеем, макар и да сме ,,овце" в Божието Стадо, но това има духовен смисъл, а не буквален

А думата "поймен" си е баш "чобанин" (турски), което си е "овчар". Ако отидеш на село и питаш кой е чобанин на селото, ще ти посочат овчаря. Овчарят се занимава с овце (тук там и с кози), както и е коренът на думата "овчар". Пастир е с по-широка употреба, но думата "овчар" или "чобанин" е доста по-точна като значение. Ако беше все едно каква дума трябваше да се използва, тогава Бог би ползвал друга дума. В Еврейския си има и отделно дума за говедар. Щом Бог е ползвал думата за този, който се занимава с овцете и козите, значи е добре да се придържаме по-стриктно към нея.

Затова замяната на с думата "овчар" има точно смисъл на това, което оригинално пише и е по-точна.

Важно е да говорим върху това какво е било записано от Святия Дух в оригиналните текстове, а не това, което преводачите са си решили да сложат като превод. Примерно в Лука 2, където се говори за овчарите, които са били на нощна стража - думата е абсолютно същата, както мястото, където пише "аз съм добрият _пастир_".



И все пак темата е относно отговорностите на овчарите-учители, която повдигна Valipeti. Има отделна тема "Има ли пастори в Библията", която е по-точна за тази дискусия.

[Danail_Teo]

Искрено се извинявам Тихомир, че писах твоето име в началото на обръщението си, а не на Wachman.
Обаче понеже и ти си съгласен с него, значи пак е за тебе писано.

[Valipeti]

Ето, това е , което пише за Йов в портите като действие:

...7 Когато през града излизах на портата,
И приготвях седалището си на пазара,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха,
И старците ставаха и стояха прави;
9 Първенците се въздържаха от говорене,
И туряха ръка на устата си;
10 Гласът на началниците замлъкваше,
И езикът им залепваше за небцето им;
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме,
И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше,
И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене;
И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда;
Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи на слепия,
И нозе на хромия.
16 Бях баща на сиромасите;
Изследвах делото на непознатия мене.
17 Трошех челюстите на несправедливия,
И изтеглях лова из зъбите му...
...21 Човеците чакаха да ме слушат,
И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо;
Словото ми капеше върху тях;
23 За мене очакваха като за дъжд,
И устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
И те не можаха да потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.}* светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им,
И живеех като цар всред войската,
Като онзи, който утешава наскърбените.

Ако това трябва да прави всеки един презвитер (старейшина) в Христовата Църква и поучението в Словото може да се приеме като допълнителна дарба, на които е дадено, тогава защо днес не се виждат почти такива ? Презвитерството (старейшинството) се явява в съзнанието на хората като призвание за проповедник, учител, който има по-задълбочени духовни познания или по-голямо помазание за поучаване. Всъщност, задължителното за всеки един презвитер (старейшина) е да е овчар(на вярващите) и евентуално учител като плюс. Тогава в днешната реалност практически как би изглеждал един такъв "овчар"?

[Tihomir]

Да уточним тук за старейшините - те са били тези, които са давали пример в дело и слово. Това, че някой дава съвет или увещава други, не означава, че има учителско служение, тъй като и старите жени трябва да учат младите да обичат мъжете си, но това не е "учителско служение".

В примера с Йов се вижда, че той е увещавал със съвет, помагал е на сирачето, вдовицата, чужденеца.

По същия начин виждаме и Лот да прави като се погрижи за чужденците (ангелите), които влязоха в Содом.

[Valipeti]

Щом като основната грижа на старейшината е да се грижи за повереното му "стадо" чрез помощ за слабите и увещание на всички, това означава, че днес представата за пастир (презвитер, старейшина) в съзнанието на хората е доста изкривена. Днес от пастира се очаква предимно да проповядва в събранието, а останалото е между другото и често дори липсва. Дори най-вече той трябва да говори в събранието и ако иска от време на време може да предостави думата на някой друг пастор или човек по негов избор. Защо в днешно време "пастирите" не се занимават с пастирската работа най-вече, а да оставят ръководството на Богослуженията на Святия Дух, както е било някога?

Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание...От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават...


Дали в съвремените условия един пастир на Църквата би могъл да въши именно това, което библията ни казва, че трябва да върши? Да ръководи умело вярващите като организира всякаква помощ за слабите и разумно да увещава? Да бъде просто ...като цар всред войската,
Като онзи, който утешава наскърбените

От това има нужда Църквата, а не от милионите "духовни лектори", чиято първостепенна грижа е да си подготвят идеално неделната проповед и очаквайки Бог да ги похвали за идеалната работа с бляскав ореол на главите им, видян от цялото събрание.