http://www.commentary.net/bgrecon/Chilton/dcpc/Appendix2.htm
Постарах се да прочета въпросната статия.
Първо никак не се учудвам, че идва от калвинистки и доминианистки сайт, сиреч от хора движени изцяло от духа и ученията на Августин. Дори в самата статия се възхвалява Августин.
Второ статията е предимно насочена към въпроса за социализма, който въпрос е интересен сам по себе си и си струва да се коментира в
самостоятелна тема. Връзката на тази статия в настоящата тема е ролята на анабаптистите. Ето защо ще коментирам именно тази връзка.
Преди всичко автора на статията е крайно некоректен и тенденциозен. Базира написаното от него върху материал от друг автор (Шафаревич), когото обаче избягва да цитира директно, но предпочита да преразказва, като подрежда нещата по начина по който му е необходим за да изгради внушенията, които предварително е решил да направи на читателите си. Ето защо тази статия не представлява историческо изследване на ролята на анабаптистите в социалистическите движения, а представлява манипулативно внушение дирижирано от желанията на автора, а не от търсене на истината по въпроса.
Доказателство за манипулативната цел на статията е пълното пренебрегване на фактите относно ученията и практиките на преобладаващите анабаптиски общества и фокусирането върху няколкото еретични такива, като целта е да се внуши, че всички са били такива каквито са били еретичните.
Подобен подход би имал същата коректност както ако се фокусира върху практиките и ученията на няколко християнски ереси и с това да се каже, че се изчерпва цялата християнска вяра и практиките и ученията на всички християни.
Наличието на фактологически грешки и вътрешни противоречия в статията също не е случайно. Като например твърдението, че хем анабаптистите учат, че никой от тях не трябва да притежава частна собственост, хем че същите били подкрепили някакви бунтовници в Африка с
десятъците си. И как точно безимотните анабаптисти, които нямат нито собственост, нито бизнес, нито заплата, нито печелят нещо дават десятъци? Понеже десятъка се дължи от спечеленото.
Друго лъжливо твърдение е че анабаптистите учели и практикували обща собственост върху жените си. С други думи практикували оргии. Това е същото както да се каже, че християните учат и практикуват оргии понеже някой си който се наричал християнин го правел. Напълно абсурдно твърдение, но автора има безочието да го направи.
Подобна тенденциозност означава, че този човек, който е писал въпросната статия не е някой си случаен и независим изследовател на тематиката, но е човек с поръчение и пропагандатор на нечии внушения. Като се има предвид, че в статията си автора нарича римокатолицизма - ортодоксално учение и вяра, аз нямам много съмнения кой стои зад него. И без друго той е открит последовател на Августин, а който следва Августин работи за римокатолицизма без значение дали го осъзнава или не.
Аз лично съм посещавал анабаптистки общества в САЩ, където тия хора живеят и вярват същите неща като от преди 450 години и мога да свидетелствам, че тия хора нито считат жените си за общо притежание, нито отричат йерархията и властта. Всеки си има собствена жена, както и общностите им се управляват от старейшини и настойници.
Само някои от тях практикуват комунален живот без частна инициатива и собственост, докато други практикуват бизнес и инициатива и нямат обща собственост и портфейл.
И за разлика от това, което пише автора на статията, това което комуналните анабаптисти практикуват не е социализъм, както той твърди, а по-скоро те имат най-работещия модел на комунизъм, на който
аз не съм привърженик и за който не намирам потвърждение от Писанията. Но въпреки това, при тях комунизма работи много по добре от този в СССР, защото не е базиран на атеизъм и безбожие, а на страх от Бога.
Още от ранните години до сега в анабаптизма е имало най-различни течения и разклонения, някои от които откровено еретични. Това, не означава, че основното ядро от което са се отцепили еретичните разклонения може да се идентифицира с тях, както на автора на въпросната статия много му се иска за да дискредитира анабаптизма въобще.
Явно нито на Рим, нито на реформистките дъщери на Ватикана до ден днешен никак не им дава мир съществуването на подобни хора, които със самия си начин на живот свидетелстват срещу тяхното безбожие.