Някой някога беше казал, че
историята учи, че хората не се учат от историята. И ако това да е характерно за естествения човек, за Божия човек в никакъв случай не трябва да е вярно. Децата на светлината не се предполага да ходят в тъмнина, пък било то тъмнина по отношение на историята и историческите факти.
Във връзка с това, а още и с интензифицирането на събитията свързани с кулминацията в последните времена мисля е жизнено необходимо да не бъдем невежи относно същността на така наречената "протестантска реформация".
Това което обикновено биват учени евангелските християни, че в един момент от историята се появил велик реформатор на име Мартин Лутер и поставил началото на великата протестантска реформация, като призовал хората към трите стълба на вярата - sola scriptura, sola gratia, sola fide (единствено Писанията, само по-благодат, само чрез вяра).
Разбира се самия Лутер не успял да реформира всички учения, но много неща му убягнали и така в течение на времето се появявали нови реформатори, като Калвин, Цвингли, Уесли, и пр., които допринасяли за възстановяването на оригиналните Библейски учения.
Всичко това обаче с което сме били кондицирани да вярваме прилича повече на една напудрена и разкрасена история, отколкото да има общо с реалните исторически факти.
Ето защо аз бих искал да направя един критичен преглед от историческа гледна точка на претенциите на Реформацията и как те се различават от реалните факти.
Първо бих искал да се спра на думата "
реформация". По своята етимология тази дума означава
да се поправи, да се подобри, коригира формата, образа на нещата. Основната идея зад нея е била да се реформира католическата църква, като се очисти от покварата, корупцията и небиблейските си практики и учения. Всичко това звучи добре,
ако проблема беше само във формата, а не и в същността и съдържанието на нещата.
Лутер виждал някои проблеми в католическата църква, но никак не можел да види, че тя стои на
съвсем различна основа от онази, която беше поставена от Исус и на която бяха градили Неговите апостоли.
Със своите 95 тезиса, Лутер искал да предизвика дискусия в самата католическа църква и се надявал, че папата ще разбере и ще се застъпи за истината, като по този начин католическата църква се очисти и реформира. Ето защо той бил извикан на специално свикан папски съвет в Diet of Worms.
На този съвет Лутер бил разпознат като еретик и призован да се покае от отклоненията си от католическата доктрина, на което Лутер след размисъл отказва да се подчини. След което се случва чудо невиждано, а именно Лутер след отказа му да се покае вместо да бъде изгорен на кладата бива пуснат да си тръгне по живо по здраво. Някои твърдят, че е имало опити да го отровят от които Лутер чудотворно се е избавил. На
oфициалния сайт за живота на Лутер се казва, че тези опити за отравяне, както и доста други известни случки от живота му са по-скоро митове и легенди отколкото доказани исторически факти.
В крайна сметка папския съвет е имал пълната власт и право да го осъди на смърт и не се е налагало да бъде отровен. Въпреки това остава загадка защо те са го пуснали жив. Трябва да имаме предвид, че това е същата папска институция организирала клането във вартоломеевата нощ, където 70 000 хугеноти - мъже, жени, деца, старци биват безмилостно изклани само за една нощ. Според мен има 3 възможни варианта защо Лутер е бил оставен жив от папския съвет:
1. Бог наистина свръхестествено е избавил Лутер.
2. Лутер е бил осъзнат агент под прикритие на Ватикана.
3. Ватикана е разпознала, че Лутер е много повече с тях отколкото против тях и е видяла потенциал в него да бъде използван като инструмент за инфилтриране и разводняване на процъфтяващите по това време автентични евангелски общности, които са били истинския враг на Рим.
След изследванията, които направих аз клоня повече към 3-тия вариант и ще се аргументирам защо.
Преди всичко, представянето на Лутер като единствената светлинка изгряла в мрачното средновековие, с когото е започнало възстановяването на истината е меко казано заблудително.
Нужно е да се знае, че
много преди, както и по времето на Лутер по цяла Европа е имало съживление и възвръщане към истинското учение на Христос. Стотици хиляди са се обръщали към автентичното учение на вярата.
Валдензи, хугеноти, анабаптисти са били
в пъти по близко до познаването и живеенето на Христовото учение и Писанията. Тези факти често се премълчават или омаловажават, като по-този начин се прави да изпъкне Лутер, за сметка на всички тези Христови общности, които са пролели океани от кръв по същото това време, когато Лутер си тръгва по живо по здраво от съвета в Диет ъв Уормс.
Не е ли всичко това
твърде съмнително? И защо Лутер, Цвингли и Калвин получават целия кредит за Реформацията, когато те са си стояли на топло в палати и дворци, обградени и ухажвани от князе и владетели, а
в същото време мъчениците на вярата са изгаряли на кладите?
Този
драстичен контраст между "великите реформатори" и мъчениците на вярата, които са били в истинската вяра МНОГО ПРЕДИ въпросните "велики реформатори" ме кара сериозно
да преосмисля всичко, което съм бил учен относно Протестантската Реформацията и кой всъщност стои зад нея.
Ето защо в следващите няколко постинга по темата ще продължа да излагам факти относно истината за така наречената Реформация.