Относно промяната на човека аз чета в Словото, че за много неща самият човек трябва да бъде наставен да промени неща у себе си. Ето и пример:
Колосяни 3:8. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.
Не пише "молете се Бог да отхвърли от вас" (както мнозина говорят) или "изгонете си дух на гняв, ярост, злоба" (както мнозина говорят), но има заповед ние да отхвърлим всичко това - гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.
Добро уточнение, Тихомир. В днешно време много християни се оправдават, че те "са си грешници" (и не могат да владеят над греха), че човешката плът е твърде слаба или пък че у себе си нямат способността за това или онова (което Бог изисква от човека). И наистина плътският човек не може да се отърси от страстите на плътта си, но Бог не ни е призовал да останем подвластни на тези страсти като плътски християни.
Имаме няколко пасажа в Словото, които са красноречиви:
Rom 6:8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
Rom 6:9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
Rom 6:10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
Rom 6:11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
Rom 6:12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти. Rom 6:13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но
представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
Rom 8:12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.
Rom 8:13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но
ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.
Gal 5:16 Прочее казвам:
Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.
Gal 5:17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.
Самият апостол Павел казва за себе си:
1Co 9:26 И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
1Co 9:27 но
уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
От тези пасажи се вижда, че човекът трябва активно да участва във владеенето над тялото си. Бог не може да извърши това, което Той изисква от
нас самите. Не че със своя сила ние можем да се спасим, но трябва да действаме в съгласие с Духа.
Ако позволяваме на плътта си да владее над нас (малко или много), тогава духът ни ще е притъпен, а нашето свидетелство отслабено и компрометирано. Колко важно е това пред децата, които гледат личния ни пример и го поглъщат. Това е такава отговорност, в която ако човек се впусне лековато, небрежно или своеволно, резултатите винаги следват. Историята, която сподели, crastitel, е тъжна сама по себе си. За съжаление не едно и две християнски семейства са се подвели и сега страдат, и децата и родителите. Аз лично поради моя несериозност или лекомислие в миналото съм пречил активно Бог да ме превръща в човек с характер, който да може да понесе родителското бреме. И сега като гледам себе си, перспективата да имам един ден (ако Бог благоволи) жена и семейство е съкрушаваща. А децата са благословение от Господа!
Сещам се следния стих сега:
Mat 18:6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.
Ще оставя повече да кажат тези, които имат необходимия опит и мъдрост от Бога.