Author Topic: Възпитание и отглеждане на деца в християнско семейство  (Read 80401 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Искам само да допълня някои неща относно промяната на човека или придържането му към определен път.

Относно промяната на човека аз чета в Словото, че за много неща самият човек трябва да бъде наставен да промени неща у себе си. Ето и пример:
Колосяни 3:8. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.

Не пише "молете се Бог да отхвърли от вас" (както мнозина говорят) или "изгонете си дух на гняв, ярост, злоба" (както мнозина говорят), но има заповед ние да отхвърлим всичко това - гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.

Има и неща, които човек не може да промени и това е духът на човека. Новият дух, който се влага е от Бога и човек няма способност за това.

От друга страна четем и за възпитанието на детето отрано в подходящия път и това ще помогне то да се придържа към него. Тук не пише, че трябва да си оставиш детето и да се молиш Господ да го възпита, но е заповед към човека.

Имайки предвид тези 2 уточнения мисля, че е нужно активно действие, докато е време. Наставлението има своето време, изобличението също има своето време, но те трябва да присъстват при грижата за децата. В Словото четем как Самуил изобличи 1-2 пъти Саул за греховете, които направи и после вече му каза, че няма да види лицето му, както и четем на друго място:
Притчи 29:1. Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

И виждаме, че Саул не беше изобличаван от Самуил повече често.

Затова трябва да се внимава в това, което Бог е наредил ние да правим и за това, което е наредил да не се опитваме да правим.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
Относно промяната на човека аз чета в Словото, че за много неща самият човек трябва да бъде наставен да промени неща у себе си. Ето и пример:
Колосяни 3:8. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.

Не пише "молете се Бог да отхвърли от вас" (както мнозина говорят) или "изгонете си дух на гняв, ярост, злоба" (както мнозина говорят), но има заповед ние да отхвърлим всичко това - гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.

Добро уточнение, Тихомир. В днешно време много християни се оправдават, че те "са си грешници" (и не могат да владеят над греха), че човешката плът е твърде слаба или пък че у себе си нямат способността за това или онова (което Бог изисква от човека). И наистина плътският човек не може да се отърси от страстите на плътта си, но Бог не ни е призовал да останем подвластни на тези страсти като плътски християни.

Имаме няколко пасажа в Словото, които са красноречиви:

Rom 6:8  Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
Rom 6:9  знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
Rom 6:10  Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
Rom 6:11  Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
Rom 6:12  И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.

Rom 6:13  Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

Rom 8:12  И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.
Rom 8:13  Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.

Gal 5:16  Прочее казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.
Gal 5:17  Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.

Самият апостол Павел казва за себе си:

1Co 9:26  И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
1Co 9:27  но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

От тези пасажи се вижда, че човекът трябва активно да участва във владеенето над тялото си. Бог не може да извърши това, което Той изисква от нас самите. Не че със своя сила ние можем да се спасим, но трябва да действаме в съгласие с Духа.

Ако позволяваме на плътта си да владее над нас (малко или много), тогава духът ни ще е притъпен, а нашето свидетелство отслабено и компрометирано. Колко важно е това пред децата, които гледат личния ни пример и го поглъщат. Това е такава отговорност, в която ако човек се впусне лековато, небрежно или своеволно, резултатите винаги следват. Историята, която сподели, crastitel, е тъжна сама по себе си. За съжаление не едно и две християнски семейства са се подвели и сега страдат, и децата и родителите. Аз лично поради моя несериозност или лекомислие в миналото съм пречил активно Бог да ме превръща в човек с характер, който да може да понесе родителското бреме. И сега като гледам себе си, перспективата да имам един ден (ако Бог благоволи) жена и семейство е съкрушаваща. А децата са благословение от Господа!

Сещам се следния стих сега:

Mat 18:6  А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

Ще оставя повече да кажат тези, които имат необходимия опит и мъдрост от Бога.
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

Joyssie

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 48
Здравейте!

Не съм съвсем сигурна дали тук е добре да пиша или в нова тема (ако прецените - преместете го в нова тема).
Става въпрос за сираците. И по-конкретно - за осиновяване на сираци. Все още не съм омъжена, но съм се чудела не веднъж по този въпрос. Какво казва Библията относно осиновяването?

Псалми 68:5 Баща на сирачетата и защитник на вдовиците е Бог в Своето обиталище.
Яков 1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

Какво се има в предвид тук под "грижа за сирачетата" (в някои преводи - "приглеждане")?
И по-конкретно: библейско ли е мъж и жена да си осиновят дете (сираче), независимо дали могат или не могат да имат свои деца?

Прашинка

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 71
Аз лично много съм искала и искам да се погрижа за такoво дете.Мисля, че това е най-доброто което може да се направи за такива деца-да се осиновят, защото те се нуждаят предимно от ежедневно възпитание и внимание, а не от хуманитарни помощи.Много ме е яд като гледам колко трудно е осиновяването и само какви непосилни и абсурдни изисквания поставят пред осиновителите!!! Имаме познати семейства, които са минали през тоя "ад". Едните ,след три години чакане и бюрократщина най-после успяха да вземат дете, от което родителите са се отказали.
 Моят отговор е по-скоро емоционален, но до тези изводи съм стигнала.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Осиновяването на дете определено не е същото, като "приглеждане" на сирачета. В библейски времена сирачетата са били по улиците да просят, или са живели в бедни къщи с трудност да намерят храна. Подпомагането на такива с храна и други неща е било приглеждането им. Защитата на сирачетата от несправедливости в съда също е било част от това задължение.

В днешно време нещата са направени по такъв начин, че достъпа на добронамерени хора до сирачетата да бъде максимално затруднен и блокиран. Това не означава, че така наречените сиропиталища няма да приемат пари и дарения от вещи, но пак децата остават в тази нечестива система, която ги унищожава като личности. А именно това е главната нужда на сирачето, хляб всеки може да му даде. Сирачето има нужда от глава, от някой който да го учи на пътя на правдата, който да изгражда характера му. Точно това е блокирано от държавата и то не случайно.

Да не говорим за защитата в съда, там системата е такава че напълно елиминира всякаква адекватна защита и думата справедливост не е правна категория в България.

Що се отнася до осиновяването мисля, че затова е нужно Бог да води човека не само за стъпката, но и за самото дете, защото не се знае какво дете може да доведе в дома си. Приютяването на сираци е библейска практика, докато аз лично не съм чел за осиновяване (освен да пише а аз да съм го пропуснал). Осиновлението в Христос за което се говори е съвсем друго нещо. Там става въпрос за "осиновяване" на собствените деца, като самия акт има за цел признаването им за законни наследници.

Дяволът обаче се е погрижил чрез държавата да направи приютяването в днешни дни нещо почти невъзможно.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Приютяването може да се приложи, въпреки, че моментът за това е доста късен. Това е времето, когато сираците трябва да напуснат домовете и търсят квартира и работа. Това е чудесна възможност за тези, които искат да преглеждат сираци като им предложат квартира, дори и работа.

...Но все пак мисля, че въпросът не беше точно за такъв случай, а за сираци в детска/бебешка възраст.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Мила

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 49
Приемната грижа е една от формите, алтернатива на осиновяването. Но смея да твърдя, отново изключително възпрепятствана от отделите за социално подпомагане.
Въпреки всички трудности, разбира се, при водителство от Бога е възможно.

Но мисля, че и тази стъпка, както Тихомир е написал за служенията, не е за всеки. Това не е нещо, което може да извършиш под влияние на емоциите или нечий призив за "служение". Ако църквата, която едно семейство посещава е здрава и поучението за служенията и дарбите също е здраво и истинно, то тогава тези неща се случват. С изпитване, но без лутане и действия на принципа на пробата и грешката....да правим нещо, пък каквото стане, нали сме Христови....всичко ще е наред....После се оказва, че не е наред и видиш ли врагът бил виновен.....
Подобни разсъждения показват липса на мъдрост и погрешно научени вярващи.
Всяка мъдра жена съгражда дома си.....

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Quote
С изпитване, но без лутане и действия на принципа на пробата и грешката....да правим нещо, пък каквото стане, нали сме Христови....всичко ще е наред....После се оказва, че не е наред и видиш ли врагът бил виновен.....
Подобни разсъждения показват липса на мъдрост и погрешно научени вярващи.

Добре казано.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Мила

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 49
Имам нужда от информация за обучение в дома.
Не зная дали е добре да се отдели в отделна тема или да попитам тук.
В последно време обмисляме сериозно възможностите да обучаваме децата си у дома вместо да ходят на училище. Дъщеря ни е още малка, но синът е вече трети клас. След 5 клас атмосферата и влиянието на  средата в училище се променят коренно, макар, че и сега не е никак за подценяване.

Питането ми е конкретно за практическото приложение, а не толкова за проблемите от законово естество и битката с МОН.

Например:

Следвате ли програмата на МОН, при който вариант детето се явява периодично на изпити и се взима диплома или се отказвате от това и детето не взима диплома за средно образование?
Как се справяте с нарастващия по сложност материал след 5 клас и особено в гимназията?
Обединявате ли се с други семейства, които са достигнали до това убеждение. Лично за мен това е доста по-приемливо понеже детето е част от среда, която изповядва същите вярвания, а и родители с различни дарби и знания могат да се включат в преподаването?

Сигурно има още неща, които ще се наложи да обмислим в семейството, но все още сме много в началото на размишленията по тази тема.
Ще съм благодарна на всеки, който се включи с мъдрост и знание.
Всяка мъдра жена съгражда дома си.....

Прашинка

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 71
Точно тук е мястото за тези въпроси. Когато пуснах темата ми се искаше да се обсъждат такива неща. По принцип всички имаме нужда от повече практическа насоченост не само в темата, ами и във други области на живота си. Така че раздел "Реално братолюбие и взаимопомощ " се нуждае от споделяне на опитностите ни, защото за каквито и духовни неща да си говорим, накрая практиката и делата определят какви сме в действителност и всичко опира до-"Какво да направя?". 
Моите деца са още по-малки, но ние сме решили  , когато тръгне  есента на училище, по-голямото, да ходи само на изпити и контролни евнтоално.Много училища се борят за бройки, така че поне половината ще са съгласни детето ви да е записано  при тях , та дори и да не идва редовно. Особенно подходящи за целта са разни селски училища, за които понякога и едно дете е решаващо , за да не ги закрият. Аз имам само един пример с такива родители и мога да почерпя оптност от тях, но се надявам те да се включат във форума и да споделят лично.
   За мен най-доброто е когато няколко семейства си обучават децата заедно и всеки се включи с предмет, който му се отдава да преподава, но трудно ще намериш съмишленици. Дано това да не те разубеди . 
 що се отнася до средното образование за сега мисля да се придържаме към него, но след като ние ще ги учим всичко ще е пречупено през Божията гледна точка и словото му -история, биология , литература. Но ако нещата загрубеят и би се наложило да избираме, образованието като диплома не е важно за нас и в такъв случай ще се откажем от "услугите"
 на държавата.
  А накрая искам да кажа нещо, което  би трябвало да накара много вярващи да се замислят в какво вярват всъщност. Наскоро се запознах с една жена , която нямаше претенции да е вярваща, но с мъжа си бяха решили да обучават децата си у дома, защото смятат че училището в днешно време само ги развращава.Нещо повече-местят се на село, за да имат повече време един за друг и за децата.Сменят печелившия си бизнес със земеделие и смятат така да учат и децата си.Удивително.








evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Здравейте,сега и аз ще си кажа мнението по тази тема.Имам син на 21 и дъщеря на17  повярвал съм 1990 година.И мога да кажа че не споделям  някои разсъждения но по ред.Първо аз не се плаша от децките в църквата при положение че познавамчовека който го води и ако съм сигъренче това което се говорие добро.После за тоягата значи това е строго индивидуално зависи от самото дете.Например сина мие доста по дисциплиниран от дъщерями до колкотодъщерями е достатъчно да и се обидя и има полза.Важното придисциплинирането е детето да знае защо е наказано и ако има прошка да не е практика защото иначе се научават че каквото и да направи ще му се прости без наказание.А колкото децата да не са на училище мисля че не е правилно.Защото това което ги учим да живеят по божиите стандарти  може да се изпита единствено в трудни ситуации когато е в света без закрила на родители и само да уповава на бОГ.Има още какво да се каже но понататък.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
evangelista,

Това, което е общо между теб, Оза, който подпря Господния ковчег и на хората, които погледнаха в Господния ковчег, когато той се прибра от филистимската земя е, че както ти казваш:
Quote
Първо аз не се плаша от децките в църквата при положение че познавамчовека който го води и ако съм сигъренче това което се говорие добро

и те не се плашеха да направят това, което направиха.

Другото общо е, че те не само не се плашеха да направят това, но и смятаха, че е напълно редно, както и ти смяташ. Това беше досег до неща, които Бог е повелил, но те го направиха по неправомерен начин.

Те бяха наказани директно от Бога със смърт, поради това тяхно действие и това всичкото беше написано за наш пример.

Редно е да се боиш от това, което говориш и каквото правиш. Иначе си далеч от мъдростта, чиято основа е страх от Бога. Страх от Бога е да се пазят заповедите му. А кой ти е заповядал да практикуваш такива небиблейски неделни училища не знам, но със сигурност не е Бог.
 
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Днеска попаднах на една добра проповед по темата, на английски:

The Children of Caesar

Преди време бях гледал само откъси.

Не знам за България, но скоро разбрах че в други държави вече от следващата година ако искаш да запишеш детето на училище, ще трябва да занесеш потвърждение от болницата че си е получило всичките си ваксини.

2Ti 3:1  А това да знаеш, че в последните времена ще настанат усилни времена....


2Ti 3:10  А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,
2Ti 3:11  гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ.
2Ti 3:12  Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.
2Ti 3:13  А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени.
2Ti 3:14  А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил,
2Ti 3:15  и от детинство знаеш свещенните писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.

"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Слушай сега Тихомире това че ти не приемаш нещо разбери че не винаги не е правилно.Икакви ги говориш пак къде намери стх който казва да не има децки ...И още нещо мисля че в тази тема ти трябва да пишеш най малко защото до колкото разбрах нямаш деца...Ето още един факт че много пишат без да имат хабер за какво става дума .Когато Бог ти даде деца чистиш панперси и не спиш през ноща мпже и да кажеш нещо.

pironka

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 157
Quote
Не знам за България, но скоро разбрах че в други държави вече от следващата година ако искаш да запишеш детето на училище, ще трябва да занесеш потвърждение от болницата че си е получило всичките си ваксини.
Представянето на имунизационния паспорт винаги е бил задължителен за България. Ваксинациите започват от родилния дом. В яслите и градините си има задължително имунизационна сестра.