Връщам се на въпроса " задължения в семейството ".Думата "задължения" в мен предизвиква непрязън.По скоро бих използвал термина " умения".Пример от моя дом.Този път мисля положителен.Съпругата ми не е добра домакиня.Не че не прояввява желание.Просто не и е дадено.Аз пък каквото пипна - става.Но когато ти е дадено едно,друго ти е взето.Тя е кротка,аз пък средно луд.Промислил е Господаря ми и за нашето физическо добруване.Дал и е добре платена работа.Да ама се прибира изцедена психически и до тук.Моята работа е по-ниско платена, но не ме натоварва толкова.Та тя се грижи за финансите.А откакто се опарихме от "християнски възпитатели" и за възпитанието на дъщерите ни.За мен всичко останало.Каквото се сетиш.Но това е моя избор.
Здравей, crastitel.
Трябва да се прави разлика между
задължения и
умения. Задълженията дадени от Бога са си задължения независимо от нашето състояние или умения (отговорности е друга дума за задължения). Ние имаме задължение да придобиваме мъдрост, да израстваме в знание и разбиране (никой не се е родил умеещ и научен); не да се примиряваме с посредственото, а да търсим и да копнеем по
съвършеното:
Mat 5:48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.И още:
Mat 5:6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.Често Бог изисква нещо от нас, за което ние нямаме умение. Виж как беше с Мойсей, когато искаше да го прати да се конфронтира с Фараона (Мойсей, който нямаше "дар-слово", нямаше как да е самоуверен в способностите си) или пък с Еремия (който беше "още дете"). Та тук идва ролята на Божията благодат и мъдрост: да не уповаваме на себе си, на своя си ум, на своите си естествени умение, а на Бога--чиято
сила се изявява съвършено в нашата
слабост. Тъй че това, че ние не умеем или сме се проваляли многократно в нещо, което Бог изисква от нас, не означава че трябва да се отказваме или пък че Божието изискване към нас отпада. Преди всичко изискването е
да се отречем от себе си, от своите си прищявки и ограниченията, които според плътта сме си поставили, и да обновяваме ума си според Истината. Другаде пише, че с Бог
всичко е възможно, обаче по Неговия начин, според Неговата съвършена воля. И неговата воля е
Христос да се изобрази в нас.
Не крия, че като млад се опитвах да я направя подобна мен.Трябваше ми време да проумея, че става дума не за желание , а за възможности.
Не знам дали "възможности" е правилната дума. Възможно е един мъж и да желае и да направи така, че жена му да прилича на него. Но това свято желание ли е, ако тръгва от себето? И Бог ли се прославя по този начин? Както мъжът е глава на жената, така Христос е глава на мъжа.
Опита ми по отношение възпитание с пръчка е печален.Не те съветвам да го използваш.Аз опитах.Не стана.Според мен ще сработи метода на моркова и тоягата.Ако слушат поощрения.Ако не - ограничения.Но най- важното е да не губите доверието на децата си.
Писанията казват, че наказването с пръчка е добро нещо. Важно е мотивацията за подобно деяние да е праведна обаче, защото "човешкият гняв не върши Божията правда". Целта на боя с пръчка не може да бъде примерно, "защото
ние не можем да търпим повече", или "защото
нас ни дразни поведението на детето ни", или "за да му вземем страха и друг път (
нас) да не ни тормози", а с цел
поправление и наставление в правдата--което е за негово добро. Аз самият нямам деца, но виждам, че е умиране това да трябва да наказваш детето си с пръчката (хуманистът в мен по-скоро ще го помилва и ще иска да избегне страданието). Когато съзнаваш, че това наказание и страдание е необходимата цена, за да се предпази детето ти от гибелен път обаче, тогава то си струва. Тук не говоря за проява на жестокост "при първа възможност", но по-скоро като последна и необходима мярка. Доверието на детето ще спечелим не когато третираме отклоненията в характера му с лека и гальовна ръка, а когато то види, че сме ЗА него, а не против него, пък макар и понякога това да боли.