Човек може да е изолиран и в центъра на мол всред стотици хора.
Но да погледнем какво казва словото по темата:
Изход 21:10
10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
Марк 12:31
А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
Горната заповед се съдържа в долната, но е по детайлно така. Та тези двете заповеди говорят за нещо много интересно, а именно - грижа за "някой".
Въпроса е, че ако за една жена е казано, че и трябва съпружеско съжителство, така на детето трябва да му се отдели време, време в което това дете да поговори, да се научи на нещо, да поиграем с него... то трябва да усети, че не е само и че го обичат.
Както виждаме от заповедта, само храна и дрехи не са достатъчни, трябва да се отдели време за тези които обичаме т.е. трябва да дадем нещо от себе си, на другия за да му засвидетелстваме любовта си иначе сме "кимвал що дрънка".
"Да възлюбиш ближния си като себе си" - означава да отделиш време за другия и да направим нещо за него, да му слугуваме, както слугуваме на себе си.
Притчи 22:6
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Както казва и тук притчата, трябва възпитание, за да възпитаме дори куче, си трябва време, а какво остава за едно дете - трябва много повече време, но както и при кучето само с пример не става. Колко и да сядаме до кучето то няма да се сети че трябва да го прави ако не му кажем командата и да го приучим към нея. Т.е. възпитанието е и чрез говорене и обяснение.
Как ще научим детето да ходи в Господния път ако не му обясним какво учи той ? Защо е добре да го спазва и защо е зле да не го спазва.
Аз например, сядам и четем/слушаме дадена глава от библията и я обяснявам, кое и защо се случва, коя непозната дума какво означава (а за децата те са много, особено за по малките). Една глава ни отнема понякога по 1 час... Питат за една и съща непозната дума по-много пъти докато я запомнят, а за това трябва търпение да се повтаря едно и също.
Да не се случва всеки ден, но когато имам време. Друг е въпроса, че Бог ме научи преди няколко месеца на това. И разлика има от тогава насам. Даже дори аз разбирам някой неща по-добре докато ги обяснявам на децата, защото те задават въпроси които един възрастен не би задал.
Поставете се на мястото на едно дете което седи сред много възрастни които са заринати от работа и всеки гледа да я свърши. От време на време някой му се усмихва казва му една две приказки и продължава напред. То не знае как да си играе, как да се учи. Не може да свърши нищо от това което възрастните правят защото не знае и не може. И просто си седи покрай тях по цял ден. Ако ще да са 100 - все тая като никой не му обръща внимание и не го научи на нищо. То ще бъде самотно и изолирано !
Започнах с това и ще завърша с него, човек може да е изолиран и в центъра на мол всред стотици хора - така да се каже, езичниците са го доказали...