Чета му от библията, моля се за него, но когато почне да ми задава въпроси: Защо Бог не ме изцелява? Отговарям му, че не не използва оръжията,които Бог ни е дал: молитва, четене от словото и хваление. Но виждам че моя отговор не е осмислен от него.
Аз мисля, че ти трябва да си благодарна, че мъжа ти не осмисля и не възприема подобен отговор, защото ако би го направил, това би го вкарало в още по-тежко състояние. А причината за това е, че
това е напълно погрешен отговор.
Правилния отговор на този въпрос е, че
Бог не чува онези, които отказват да чуят Него. Ако ние сме оставили гласа на Бог нечут в нашия живот, тогава Бог ще остави нашият глас нечут, когато извикаме към Него. Това е което Писанието учи:
Пр. 1:24 Понеже аз викнах, а вие не послушахте, Простирах ръката си, и никой не внимаваше,
Пр. 1:25 Но отхвърлихте всичкия ми съвет, И обличението ми не рачихте, -
Пр. 1:26 И аз ще се присмея на гибелта ви; Ще се зарадвам когато ви нападне страхът ви.
Пр. 1:27 Когато страхът ви нападне като запустителна буря,И гибелта ви се устреми като вихрушка, Когато скърб и утеснение дойдат на вас,
Пр. 1:28 Тогаз ще ме призоват, но аз не ще отговоря; Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Тези думи са много страшни и напълно несъвместими с милозливата представа на днешното поколение "християни" за Бога. Аз самия съм преживял тази Божия строгост не веднъж, когато Бог е отказвал да чуе вика ми в много критични моменти и аз съм преживявал драстични и тежки загуби. След което аз винаги съм откривал, че Бог е имал пълното право да не ме послуша, защото нито аз съм Го слушал когато е трябвало. Обаче винаги съм виждал, как Божията строгост е била и голяма Божия милост, която ме е очиствала от неща, които иначе биха ме погубили.
В ситуацията с твоя мъж аз виждам именно това. Ти си се опитвала да му предложиш една
импотентна версия на християнството, която няма силата да побеждава света и греха. Трябва да си изключително благодарна, че той е останал затворен за това нещо, защото ако беше откликнал това би блокирало пътя за истинското благовестие и би го вкарало в християнство, което прави хората два пъти повече чада на пъкъла отколкото света ги прави. Би го въвело във обятията на вавилонската блудница, която отнема разума чрез виното на своето блудстване.
Преди години аз бях в подобна ситуация като вашата. Понеже бях редовно побеждаван и мачкан от определени грехове, аз
денем и нощем виках към Бога да избавление и такова не само не идваше, но нещата ставаха все по-зле. Опитах всичко, което тогавашното ми християнство ме беше научило - молитва, пост, вик, плач, четене на словото, изповеди на вяра, хваление, ходатайство, съкрушаване, изповядване на греховете, както пред Бога така и пред други хора - и резултата беше едно голямо НИЩО. Писанието от своя страна, казваше неща, които по никой начин не пасваха на моето преживяване:
1Йоан 5:4 Защото всяко от Бога родено побеждава света, и тая е победата която е света победила, вярата наша. Моята вяра обаче не можеше да победи света и греха, но оставаше победена. Тогава разсъдих, че ако вярата ми не може да победи света,
това значи, че не е правилната вяра. Разсъдих, че
трябва да има нещо фундаментално сбъркано с благовестието, което съм приел и повярвал щом
то не е в състояние да ме освободи от греха. Тогава започнах да викам към Бога да ми покаже истинското Благовестие, онова, което апостолите са проповядвали и което побеждава света и греха. Благодаря на Бога, че този път викът ми беше чут, защото
този вик беше вик от човек, който е чул, онова, което Бог толкова време е искал да чуя и да разбера.
Живота ми и разбирането ми започнаха драстично да се променят. Целият ми мироглед се преобрази до неузнаваемост.
Цялото евангелско християнство, започна да ми изглежда като игра на малки деца, които нямат никаква представа от реалността и реалния живот. Оковите на греха, които ме поробваха и мачкаха толкова години наред бяха разчупени и аз започнах да ходя в свобода, която продължава да ме удивлява всеки ден. СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ на Божият Син изгря пред очите ми с такава слава и притегателна сила, че аз ослепях за похотите на света и започнах да виждам света и вървежа му в истинската им светлина. Нещо повече НАДЕЖДАТА на Благовестието превзе и ума и сърцето ми и започна изцяло да променя посоката в която се движех.
Ти и твоя мъж имате нужда от ТОВА Благовестие, защото само то е в състояние да избави и него и теб от оковите на света. Но ако ме попиташ - КАКВО Е ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ?, то аз ще трябва да те насоча да зададеш този въпрос
към Бога и да извикаш с цялото си сърце за онова Благовестие, което има силата да избави мъжа ти и тебе от това извратено поколение.