Ето няколко пасажа върху, които да се помисли:
Йоан 2:19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.
Йоан 2:20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?
Йоан 2:21 Но Той говореше за храма на тялото Си.
В този пасаж има един парадокс, който ако бъде изяснен, мисля ще помогне на мнозина. Парадокса е следния. Исус стои сред постройката на физическия храм, а в същото време Той самия свои там, като неговото тяло е духовния храм на Бога. В този смисъл ако приемем и двата храма за валидни, то ние ще имаме два храма едновременно на това място в този исторически момент в който Исус говори.
Исус обаче стоейки там говори за ХРАМА В ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО. Т.е в този исторически момент според него на това място има само един единствен валиден храм, и това не е физическия храм, но храма на тялото му.
Също така знаем, че Исус след кръщението от Йоан и приемането на Духа влезе в своя първосвещенически сан, според чина на Мелхиседек. Няма как да оперират едновременно две валидни свещеничества. Според Аарон и според Мелхиседек. Следователно физическия храм губи своята роля на Божий храм. Или поне това е което аз разбирам.
Според закона Божия храм можеше да бъде САМО в Ерусалим и САМО в него можеше да се извършва поклонение. Но Исус казва следното:
Йоан 4:21 Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
Йоан 4:22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
Йоан 4:23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
Исус казва, че Божия храм вече е духовен храм, а не физически, и постройката в Ерусалим не е мястото за поклонение.
Като извод може да се каже, че с встъпването на Мелхиседековия Първосвещеник в длъжност се случва следното:
1. Аароновото свещенство изгубва своята валидност на Божие свещенство, бидейки само сянка на бъдещите добрини.
2. Храмът в Ерусалим губи своята валидност на Божий храм и място за поклонение, защото то е център на Аароновото свещенство.
Апостол Павел счита себе си за свещеник в Благовестието (Римл.15:16), като е ясно, че той няма предвид Аароновото свещенство, но Мелхиседековото.
Ето защо когато Павел пише за Божий храм, аз мисля, че той има предвид храма под Мелхиседековото свещенство, а не под Аароновото:
Евр. 3:6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
1Пeт. 2:5 и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.
Деан. 7:47 А Соломон му построи дом.
Деан.7:48 Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка: -
Деан. 7:49 "Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"
Деан. 17:24 Бог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове
1Кор. 3:16,17 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие
В последния пасаж Павел говори за храма в единствено число, нещо повече той членува "който храм сте вие." Той не казва, че светиите са храмове (всеки по отделно), но че са храм, в единствено число, защото Бог има един храм. Това което аз разбирам от тия пасажи е че единственото нещо, което може да се нарече Божий храм от Павел е духовния дом съставляван от вярващите в Исус.
Трябва да спомена обаче , че има един пасаж според който Исус се отнася към физическия храм като към Божий храм, и това е случая когато изгонва търговците от физически храм, цитирайки:
Maрк 11:17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".
Аз виждам тук, че Исус е ревностен за чистотата на физическия дом, който трябва да стане молитвен дом за всички народи, според пророчеството. Това може и да означава, че физическия дом може да има някаква бъдеща роля, но по-скоро като дом за съвместна молитва, а не като храм. Но може и просто да означава, че Исус показва ревността си за чистотата на истинския духовен храм, чрез сянката, която е физическия храм.
Но да се върнем на думите от Солунци:
2Сол. 2:4 който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или когато се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
и пак:
2Кор. 6:16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".
Трябва да се вземе предвид, че Павел говорейки за Божия храм - винаги има предвид вярващите като храм. (В интерес на истината физическия храм в Ерусалим е наречен на всяко едно място в НЗ просто "храма" а не Божия храм Има едно единствено място където е наречен "Божия храм" и това е в Мат 21:12 когато Исус изгонва търговците от него.)
Ето защо аз мисля, че нямаме основание да приемем, че във 2Сол. 2:4 Павел който винаги говори за вярващите като за Божий храм, изведнъж, напълно в разрез с мелхиседековото му свещенство и досегашен начин на дефиниране на този термин има предвид физическия храм. Нещо повече вижте как Павел поучаваше новоповярвалите относно какво е храма. И когато пише към Солунците, те какво са помислили, че Павел има предвид под Божий храм? Не е ли онова, което ги е поучавал? А Павел никъде не е поучавал, че дома в Ерусалим е Божия храм. Именно поради тази причина юдеите смятаха, че Павел поучаваше против земния храм, защото поучаваше че вярващите са Божия храм:
Деян. 21:28 О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.