Прекрасно се е погрижил Watchman, прочетох и си припомних.
Пътят на вярата в Христа е едно връщане към Божия образ и подобие на човека. Както е замислен и сътворен. Пътуване към първообраза.
Този път и завръщане минават през здравомислие и обновяването на ума. Докато заобича човек Божията воля. Докато стане естествено за човек да върши Божията воля. За ден-два не става. Бог е нежен и той обгрижва човека бавно в неговото очистване и духовно израстване. Бавно но постоянно.
Четенето на Библията представлява взаимен процес. Човекът чете, размишлява, моли се, действа. Бог малко по малко въвежда човека в Своите дълбочини. Целта на Бог винаги е да очисти сърцето. Там са изворите на живота е писано.
Както благодатта на Бог е писано,че е многоразлична, така и вярващите биват въздействани най-силно от различни книги от Библията.
Години имах поредни, когато въздействието на проповедта на планината беше изключително върху мен. Матей 5,6,7гл. Прочитах на един дъх и бях като изкъпано бебе. И външно и вътрешно. Несравнимо.
Друго, което обновяваше ума ми и успявах да погледна на всичко от Божията гледна точка беше четенето на Йов.
Знам,че за хиляди християни е така. За Божия Слава.
Основното е човек да отделя от времето си и да престоява в тишина и четене. С Библията и Бога.
Да не се чете на пуснато радио или телевизор. Да си осигури човек нужната тишина. Да не забравя,че чете Словото на Всемогъщия. На Единствения. На Създателя. На Спасителя на човечеството. Да подходи сериозно. Да размишлява докато чете, да се върне и да прочете отново и отново. Да не бърза когато чете. Да се моли преди четене макар с едно изречение - да се помоли да разбира написаното, защото Христос след възкресението Си им отвори ума за да разберат писанията учениците Му. Защото никой не може да обясни дадена книга по-добре от нейния автор. Да не се съмняваме,че Автор на Библията е сам Бог.