Като заключение бих дал и практичен съвет: Треперете от Бога и Словото Му и имайте Словото Му постоянно в сърцата си и няма да се отклоните.
Не е необходимо да прочетеш няколко книги или сайтове с информация, за да ти "докажат", че нещо е зло. Необходимо е да пребъдваш в Словото и ясно ще видиш, че е зло.
Тези сайтове могат да бъдат само информативни за мнозина, НО НЕ И източник, който да се използва като потвърждение, че дадено нещо е лъжеучение или е Истина.
Амин, Тихомир! Колко време съм изгубил в претегляне на аргументи и в повярване в "по-верните" доктрини. За такива като мен тогава пише в Словото:
"... за да не бъдем вече
деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости" (Ефесяни 4:14);
"Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото" (Евреи 5:12-14).
Мисля че това което се предлага в този сайт, който се рекламира е само едната страна на нещата
Естествено. Дори хората, които полагат съзнателни усилия да представят и други гледни точки освен своята, често не се справят особено добре :) За тези, които прокламират своите си разбирания като неуспорима истина, изобщо няма нужда да говорим. Това е нещо, което човек винаги трябва да има наум.
Ако ние не спрем да робуваме на човешки гледни точки и не копнеем да погледнем
от Божията гледна точка, никога няма да бъдем свободни от всякакви препирни по човешки, разцепления, и други подобни имащи вид на благочестие неща.
Както Тихомир написа, в писанието има една Истина. Не мисля, че някой тук претендира да има цялата истина, но ако ние не уповаваме на обещанието "
И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях" (Eвреи 8:11, Еремия 31:34), кога бихме познали и ходили в истина? Та самият Христос Е Истината (Йоан 14:6). Може ли да не знаем истината, а да познаваме Него--и обратното? Господ сам каза: "Писано е в пророците:
'Всички ще бъдат научени от Бога'" (Йоан 6:45). Не от множеството учители, сравнявайки различни мнения и аргументи, а
от Бога.
Божията истина е
една Истина. Бог не е човек та да се двоуми между две мнения или да влиза в дебати за определяне на победител и установяване на истината (както правеха гърците и както правят днешните мъдреци и философи), нито пък да търси мъдрост у много човеци, за да Си запълни арсенала от добри аргументи по определен въпрос и да се увери в истината (както правят мнозина). Не! Неговите мисли не са нашите мисли, нито Неговите пътища са нашите пътища (Исая 55:8-9).
Не трябва да се дискутират учения и лъжеучения, за да се подкрепя една или друга страна, а да се посочи какво пише в Словото, защото много пъти се виждат мнения като "според мен" или "аз така смятам" или "аз така го тълкувам". Господнето Слово какво казва?
Проверих в речника на Webster определението на думата "мнение" (или на английски
opinion) и бих искал да я публикувам за тези, които разбират този език:
OPINION, n. opin'yon. [L. opinio, from opinor, to think, Gr., L. suppono.]
1. The judgment which the mind forms of any proposition, statement, theory or event, the truth or falsehood of which is supported by a degree of evidence that renders it probable, but does not produce absolute knowledge or certainty. It has been a received opinion that all matter is comprised in four elements. This opinion is proved by many discoveries to be false. From circumstances we form opinions respecting future events.
Opinion is when the assent of the understanding is so far gained by evidence of probability, that it rather inclines to one persuasion than to another, yet not without a mixture of uncertainty or doubting.
Когато говорим за мнение, то се характеризира с определена степен на сигурност, която се базира на определени доказателства, с които разполагаме. Едно мнение по начало е ограничено, немеродавно, и няма претенциите да бъде абсолютно или истинно, което е пълна противоположност на Божието Слово. От друга страна, Бог ни призовава да се откажем от себе си--което ще рече да се откажем и от мненията си--и да се учим на Истината
от Него. Това не означава, че не ни е позволено да изказваме мнение, нито пък да питаме като не знаем. Не означава и че трябва да превръщаме своето мнение в Божия истина, нито пък да превръщаме търсенето на Божията истина в изказване на своите си мнения. И все пак апостол Павел пише:
"Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат" (1 Кор. 13:9-12).
Нека всеки говори според толкова колкото Бог му е открил, с вярата и сигурността, които това предполага:
"Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил" (Римляни 12:3).
И всичко, което Бог ни е открил отново е в рамките на писаното: "...
за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг" (1 Кор. 4:6).