Извинявай Джошуа, грешката ми се състои в това, че не написах по-горе като равноправно другото твърдение. Израилтяните бяха наказани и поради тяхната лакомия и поради тяхното коравовратие и поради факта, че поставиха задоволяването на апетита си, пред изпълняването на Божията воля. Техният невъздържан апетит (лакомия), предизвика Божият гняв, точно толкова, колкото и тяхното мрънкане с недоверие към Моисей през целият път със какви ли не прищявки. И ако Бог ги търпеше, когато плачеха за вода или за храна, макар че манната, небесният хляб беше най-добрата съществувала някога на земята храна. То в момента в който ревнаха за месо и се нахвърлиха върху недоубитите и неприготвени пътпъдъци, Божият гняв пламна. Причината беше невъздържаният им апетит, който се прояви още преди да дойдат пътпъдъците. Тяхната лакомия е качество на техният характер, което се прояви в конкретният случай. Лакомия включва във себе си и невъзможност да се наситиш и да се въздържиш и да почакаш малко. Когато сядате на масата, най-лакомият пръв протяга ръка за да си напълни чинията с най-любимите си гозби. Не е задължително той да е започнал да яде, за да стане лаком, той си е такъв, просто преди да се седне на масата никой не може да предположи това, ако не го познава :) ...