....Говорейки за отношенията между мъжа и жената,апостолът съпоставя сериозността им с тези на Христос и църквата.Дори стига до паралел,идентичност,която по-късно нарича тайна/велика,голяма/ да сравнява мъжа с Христос,а жената с църквата.!
„Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; 23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). 24 Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. 25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, 26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна. 28 Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. 29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; 30 понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]. 31 "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът". 32 Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата. 33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си. Превод от 1940 г”
Придържайки се към началото,апостолът цитира Адам,и сравнява ситуацията с Христос и църквата,говорейки за тайна.Каква е тайната?
В закона даден чрез Мойсей, в случай,че човек вземе още една жена....” Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. 11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.”
Тия трите са храна,облекло и съпружеско съжитие...длъжност по закон на мъжа спрямо жената ,която е взел.Ще повторя - тия трите...храна,облекло и съпружеско съжитие...не повече или по малко./левит 21:10-11/
Апостолът говори следното:” Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, 26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна. 28 Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.”/ефес. 5:25-28/
Тук апостолът казва,че мъжът е Длъжен да люби жена си както своите тела/защото де факто жената е част от тялото на мъжа/..Но тук идва и въпроса..Как люби Христос църквата?
От край време се спекулира с понятието за любов,изкривени представи нанесени и наслоени чрез религиозни учения,светска култура...Това ,което апостолът обяснява е именно,че Христосвъзлюби църквата,предаде Себе си за нея ЗА ДА...!Не просто предаде Себе си в жертва,освобождавайки я да бъде самостойна единица.Напротив!Записано е ЗА ДА освети/очиствайки я/,ЗА ДА я представи на СЕБЕ СИ,...ДА бЪДЕ света и непорочна.
Целата идея за жертвата е ЗА ДА Я представи на СЕБЕ СИ!...После апостолът категоризирайки и сравнявайки ,казва...”Така са длъжни и мъжете да любят своите жени,както своите тела?Ето я тайната...”Който люби жена си ,себе си люби!Защо да се прави такава съпоставка?Защото това е Началото..жената е създадена от мъжа/човека/,от неговата кост и плът,от неговото тяло,и тук следва и Христос и църквата..” защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; 30 понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]”...Църквата/ние/ сме части на Неговото тяло,от Неговата плът и кости.
Нека разгледаме въпроса по широко...Защо апостолът използва думата КАКТО!Тази дума е сравнителна мярка за идентичност на случая..Жени подчинявайте се на своите мъже както на Господа/като длъжност към Господа..два превода/...защо да се подчиняват?.......” защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото)”
Какво означава Глава обаче..Мъжът е глава на жената,КАКТО Христос е глава на църквата?
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.”/1 кор.11:3/ ..Павел не обяснява порядък в семейството/дома/,но използва случая да поясни ...”. 7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа. 8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; 9 понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа). 10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите”
Апостолът говори ,че мъжът е ОБРАЗ и СЛАВА на БОГА,докато жената е СЛАВА на мъжа...?Има ли разлика?Бог е МЪЖ,образувал е човека по свой образ и подобие/Павел вмята „слава”/..Жената не е образ на Бога,не е и Негова слава....тя е слава на мъжа.Не повече,не по- малко.Точно толкова!
Павел допълва „...(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа; 12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога”
Не е ли уникален случай...Жената е „взета”/буквално/ от мъжа,създадена за мъжа/тя е негова собственост..”тази вече е кост от костите Ми,и плът от плътта Ми”..както неговото тяло/,но не са вече двама а една плът...Жената е от мъжа,мъжът чрез жената.!
Когато стане време апостолите да уточнят взаимоотношението мъж-жена,винаги започват обръщението си към жените?Защо е този парадокс,след като словото е насочено основно към мъжете...и тъй братя,братя...и т.н.к/който има желание да изследва всички послания и деяния на апостолите по случая с обръщенията и предаване на словото на Бога/.Стане ли въпрос за отношения в дома,между семейни мъж-жена,объщението е първо към жените и в повечето случаи е следното:
1/1 Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, 2 като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. 3 Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, 4 но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. 5 Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6 както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване./1 петр. 3:1../
2/22 Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; 23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). 24 Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже./ефес 5:22-24/
3/18 Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа./колос.3:18/
4/Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. 12 А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. 13 Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. 14 И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление. 15 Но пак тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие./1тимот. 2:11:15/
Ще попитам още веднъж...Защо апостолите започват своето обръщение към жените,стане ли дума за взаимоотношения мъж-жена,дори и в събранията?
Защо ползват думата подчинение/покорство/..какво е същността на подчинението?....подчинението е ОТНОШЕНИЕ на зависимост.Подчинен е зависим,несамостоен!Това не е дадено дело,а състояние на сърце,дух,душа.Ще повторя...подчинението не е извършването на дадено дело или повеля,а постоянно отношение.Апостол Павел използва сходна дума....БЛАГОГОВЕЙНО отношение,говорейки за старите жени...” също и старите жени да имат благоговейно поведение....”/тит 2:3/.Петър употребява друг израз...” скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога”
Човек,когото уважавам.преди време бе казал ,че мъж не може да оглавява непокорна жена,защото ще му се наложи да бъде деспот.
В този контекст,ще се опитам да проследя връзката м/у Самият Бог и Неговата жена Израел.По скоро Неговите реакции,дела спрямо техното отношение.Когато Бог говори чрез пророците Той нарича себе си съпруг и Баща,а народът Израел нарича Своя жена.Постоянния сблъсък м/у Бога и „жена Му” е доста сложен за интерпретиране и пояснение,понеже културното ни наследство ни държи,смесено с религиозни възприятия,и медиййни образи в съзнанието.Липсва ни оная чистота,с която ще можем да видим оная болка с която живее Самият Бог още от извеждането на своята Невеста от Египет.Постоянното противоречие като ,че ли Го е изморило,и Той въпреки всички усилия и подходи се е оттеглил некъде на саме,мълчейки,като,че ли нема какво повече да каже.Той е говорещия,непрекъснато говорещия...дори когато мълчи Той говори.Нека погледнем случаи в пустинята???Изведени с радост,злато и добитък,свободни,пътуващи към обещана лична земя,богата,Израел пресичайки Червено море по сухо стига до момент на глад.Но това е парадокса...глад за какво?Започвайки да изразяват това ,което е вътре в тех,в техната душа,огорчавайки,раздразнявайки Бога..може ли Бог да ни даде храна...месо,..добре ни бе в Египет,Той за какво ни изведе..да ни умори от глад ли...и т.н.к.!!!Каква е реакцията на Бога???По скоро редица подобни случаи,на посътоянно роптание при всеки срещнат труден момент/лично водени от Бога/.
Мисля ,че псалмиста е вникнал в естеството на събитията и неговото пояснение е доста точно:”
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море. 8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си. 9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище, 10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля. 11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях. 12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му. 13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му, 14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна; 15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им. 16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон. 17 Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина; 18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите. 19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол; 20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева! 21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет, 22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море. 23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби. 24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово, 25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа. 26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята, 27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни, 28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове. 29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях. 30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана; 31 И това му се вмени за правда Из род в род до века. 32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях; 33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си. 34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал, 35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела; 36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях. 37 Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете, 38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития. 39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си. 40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си. 41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им. 42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им. 43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унижиха поради беззаконието си. 44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им; 45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост; 46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили./пс 106/
Ето и Павловото обяснение”
Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му, 8 Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята, 9 Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. 10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища; 11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка". 12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; 13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. 14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност: 15 докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението". 16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея? 17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята? 18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни? 19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат. /евреи 3:7.../
В един превод думата неверие е непокорство!А Бог е НЕГОДУВАЛ 40 години.Постоянно раздразван,предизвикван,огорчен.....