Мислех, че темата е изчерпана, но съм сбъркал :)
Логиката ми била отзад напред, казваш. Вероятно е така. Започнахме с текстовете на старите песни и стигнахте, че те са причините или огледалото за израждането на цяло едно поколение от християни, живели през комунизма.
Нищо, че тези химни са на по 100, 200 години и че такива са пели по времето на Уесли, Муди, Спърджън и др.
Аз казвам друго: именно песните и оскъдното Слово, с което са разполагали са ги съхранили, в това тежко и страшно време.
Аз съм роден през 60 - те и само съм се докоснал до режима, който вече е бил и малко по- лек.
Така, че за тези родени през 70 - те и по- късно едва ли комунизъм, диктатура на пролетариата и "опиум за народа" им говори нещо.
Прочетете книгата "Изтезаван заради вярата си" на Харалан Попов, за да добиете представа за събитията и страданията.
Уочмана пише, че им били давали песнарки, и ги оставяли да се събират, давали им пастори. Това може да е вярно за някъде по големите градове, и то когато вече режимът е бил по- лек. А и в тия условия малцина са били искрено вярващи. Повечето в събранията сигурно са били агенти.
Аз знам за домашни събирания и за милиционерски проверки и обиски.
За песнарките - имам една песнарка от червените, гледам че е издадена печатно и подвързана чак през 1991 г.
Когато аз се присъединих към църквата, виждах песни преписани на ръка, или препечатани на пишеща машина. Дейности извършвани с голяма ревност.
Ако е имало нещо напечатано от печатница, то то е било внасяно контрабандно от Запада.
А това е била незаконна дейност, и който бъде хванат, с такива материали, го чака затвора, както сега ако те хванат с наркотици.
А дали фактите и истината разобличават някой друг или мен самия, това е без значение, важното е Истината да осияе и всеки който е за изобличение нека бъде изобличен и който е за похвала, нека бъде похвален. Нека лъжата и тъмнината да бъдат съблечени и нека Истината и Правдата да бъдат наша дреха и наша храна завинаги, не заради личното ни спасение, но заради славата на Този който спасява.
Добре казано, Уочман, но не бива да забравяме, че това беше логиката и на Йововите приятели.
Първо трябва да посочиш, че някъде сме казали, че сме само ние.
Ами Уочман, го каза, Тихо. Той е търсил пролежно дори, но не е намерил нито един. Соломон поне намери един на хиляда. А Господ не намери нито един, но пак прати Сина Си, за да Го пожертва за такива като нас, че да се перчим сега.
Наистина много отрова се е изляла върху това поколение. Но има малцина оцелели, до които съм се докоснал и които са ми помогнали при първите стъпки.
Други, които са ми помогнали с много, са се спасили от тук, като са избягали в свободните страни, и после от там се върнаха за да възстановят делото.
Коментарът ти за остатъка, Уочман, е много добър, гледаш задълбочено Словото и това много помага и на нас, за да се учим.
Но сега живеем в Новия Завет и тясно израилевия поглед е за поучението ни, за да можем да го приложим това знание към нас.
Какво Господ ни казва на нас, чрез Израилевия остатък?
Щом Господ си има остатък избран по благодат, то и сега всички ние сме избрани по благодат. Т. е. всички ние сме един остатък от света, който би трябвало да бъде спасен, кръвта на Господа е платила спасението му.
Но хората от света не желаят това да им се случи.
Малцина са тези, които се спасяват, както пише Словото и брат Тихомир, разбира се :) .
Остатък сме някакъв само.
Хора, призовани навън, от масата.
В Исая се казва, че само остатък от Божия народ ще се спаси, но това оцелялото пак ще пуска корени надолу и ще дава плод нагоре.
И ние сме този плод. Плод на този остатък, защото спасението е от юдеите.
Но ние сме плод, който не идва ей така, спуснат отгоре. Сякаш в България никога не е имало християнство, преди нас?
Трябва да има корен. И ние идваме от корена, който е един малък остатък. Ние сме плода, който Господ е благоволил да даде в БГ, продължение на вярата тук. Защото бройката няма значение пред Господа, нали така. Ние сме резултат на едно разпердушинено, като че ли поколение, но с малцина живи и стоящи пред Господа Божии хора.
2 Кор. 6: 9.
като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;
В Неемия пише, че ревността на Господа, действа за остатъка, който е останал във време на робство. (Неем. 9: 8, 9 )
Аз вярвам, че това се отнася и за България, по време на комунистическото робство.
Поздрави!