Първо трябва да уточним, къде е скришната стаичка! Тя е вътре в сърцето! Да се затвориш в скришната си стая никак не значи, че трябва задължително да се скриеш някъде физически. Ти може да си обиколен от 400 човека в събрание и пак да се скриеш в скришната си стая!
Нека погледнем внимателно мястото където Исус говори за "скришната стаичка":
Мат. 6:5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
Мат. 6:6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]. Ако твоята теория, че скришната стаичка е в сърцето, то лицемерите за които говори Исус, биха могли да възразят и да кажат - да ние може да сме се молили в синагогите и по ъглите, но бидейки там, ние сме пребивавали в скришната стаичка на сърцата си.
Вместо това текста ясно показва контраста между това човек да се моли публично - и скришно у дома. Принципно аз не съм против да се търси смисъл в Писанието и отвъд буквалното значение, когато това е възможно, но ние винаги трябва да сме стъпили здраво на буквалното значение на текста преди да отиваме в нещо повече от това. Когато обаче се стига до там, че "духовното значение" да влиза в пряк конфликт със буквалното, то това е сигурен знак, че разсъжденията ни не са поели в добра посока.
По отношение на духовните очи, може би най-близкия пасаж до този термин е:
Еф. 1:18 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, Думата преведена като сърце обаче въобще не е гръцката дума за сърце (kardia), а е думата
dianoia, която означава
ум, разбиране, интелект, мисъл. С други думи Павел се моли
очите на ума да бъдат просветени, т.е способността на ума да схваща, мисли и разбира.
Когато един човек
разбира, това е равносилно на
виждане. И обратното, когато не разбира, на слепота.
2Кор. 3:14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.Тук се вижда ясно, че термина слепота/заслепяване се използва за ума. И въобще темата за слепотата на ума е широко залегнала в Писанията и си струва да се изследва.
Очите на ума обаче не са единствения аспект, засягащ очите в Писанията, отделно от физически очи разбира се. Исус говори за нещо, което е доста интересно защото засяга едно учение, което не е много разбирано от християните от това поколение. Думите на Исус са следните:
Лука 11:34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
Лука 11:35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.
Лука 11:36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си. Когато Павел говори за очите на ума, той говори в множествено число. Обаче в този пасаж Исус говори в единствено число, и не казва "очи", но "око". Аз не мисля, че този факт е за подценяване. В този случай става въпрос за някакво око, което е светило на тялото. Както очите на тялото вкарват светлина и чрез нея човек вижда и се ориентира къде да ходи и как да стъпва, така и очите на ума вкарват светлина в разбирането и човек вижда добрия път по който да върви и лошия път, който да избягва. В същото време обаче - има още едно око, което не е очи, но само око. То вкарва светлина в цялото тяло, и интересното е че Писанията на практика изясняват кое е това око. Ако погледнем в книгата Откровение ще намерим следния пасаж:
Откр. 5:6 И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.Този пасаж е ключов защото тук съвсем ясно се заявява, че когато става въпрос за око, всъщност се говори за духа. Затова, когато Исус казва, че окото е светило на тялото, то Той всъщност има предвид, точно това, което е записано в книгата Притчи:
Пр. 20:27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото. Не случайно Исус говори за око в единствено число, защото човека има само един дух, а Агнето очевидно има седем (но това е друга тема).
По интересното е че Исус казва, че окото е светило, което осветява цялото тяло, а Притчи казва, че духът е светило, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото. От това идва да се разбере, че процеса на изпитване е процеса на осветяване. Сиреч, когато ти изследваш и изпитваш нещо, и то стане ясно, то именно това ставане открито и ясно е неговото осветяване. И това е напълно логично, защото в една тъмна стая нещата които са в нея не са ясни, но когато бъдат осветени, те стават разкрити и ясни.
С други думи, термина духовни очи е по-скоро неточен, защото духът на човека е око и светило сам по себе си. Докато очите на ума са очите на разума и интелекта.