Здравейте. Тази тема ме заинтригува, поради което разгледах всички постинги по нея и с усмивка от прочетеното, ще се включа и аз. Защото хвалението е най прекрасното нещо! Нека си спомним, кои бяха на чело на Израйлевата войска по времето на Давид, как паднаха Йерехонските стени по времето на Исус Навин и какво правеха Павел и Сила в тъмницата, че да стане трус и да паднат всички окови и да се отворят всички врати, според записаното в Деяния. (ще прочета от Цариградския превод)
"И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. И внезапно стана трус голям, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха. И като се събуди стражарът и виде отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените. Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука. И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Господа, що требва да сторя за да се спася?"
Когато прочете тази част от Деяния на Апостолите, всеки пламтящ и горящ с Божия Дух Християнин, просто няма как да не се възрадва и въздаде Слава на Живия Бог! Та, най правилен отговор на всичко дискутирано в тази тема, може да ни даде само Един! Исус Христос. А именно това са думите Му в Словото, които Той каза на самарянката — " Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с Дух и Истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и ония, които Му се покланят, с Дух и Истина трябва да се покланят."
Ето това е отговора на въпроса! Ако човек не е кръстен с Божия Дух и с Божия Огън от Господ Исус Христос, както каза и Йоан Кръстител /Матея 3:11/, ако ще и от 100 песнарки да пее, пак това не ще е истинско поклонение с Дух и Истина! Но ако човек е кръстен според думите на Йоан Кръстител, не просто с Божия Дух, но и с Огън, то непременно в такъв човек идва момент на израстване и на осъзнаване, че най добре на Бог се въздава Слава, когато човек се абстрахира от всякакви песнарки, шрайфпроектори, наизустени текстове и остави Божия Дух да положи думите Си на хваление в сърцето му. Тогава Той просто забравя за всякакви песни и текстове и започва да твори не само текста, но и мелодиите на нови песни, които Духа му дава в сърцето! Песни не за пред човеци, а за пеене в скришната стаичка, пред Бог в Неговото присъствие!
И тук картината е наистина тъжна и по скоро трагична, защото дори и с минимално израстване един Християнин би усетил мириса на блатната религия и застоялата вода. А факта, че мнозинството в църквите не усеща тази воня, но им харесва да си стоят там, всеки в своя си клуб по интереси, е достатъчно показателен, че тия човеци нямат никакво израстване. Така че песните от песнарките са за младенците и сучещите. Но за порасналите има Нова Песен!