/продължение от горният пост/
Глава 6 е изключително важна относно това, какво е отношението на един вече повярвал и станал Христов към греха. Апостолът обяснява на онези които явно използват неговите разсъждения за оправдание да вършат грехове и да нападат истината, че не е възможно някой умрял за греха, да живее за него. Да живее за греха в смисъл, да е негов роб и то радостен роб. Той се позовава на кръщението в Христос, че то е потапяне в смъртта на Месията и надежда и обещание именно за възкресение подобно на Христовото. Защото ако сме умрели с него, то
естествено е да живеем с Него.. Старото естество е разпнато, казва апостолът, и който е умрял е оправдан от греха.
Но ако живее отново за греха, то той не е умрял. Това е логиката.. А ако не е умрял, то той няма и как да бъде възкресен, и е още в греховете си. Затова апостолът насърчава римляните с едно велико обещание!!
"Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса. И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат."
Грехът няма да владее вярващият, защото той не е под закона, и не законът го спасява, а Божията благодат чрез Христовата кръв. Това нещо, тази вяра в това, обезсилва греха и неговата способност да зароби човека и да го подчини. Защо? Защото това е обещание от Бога и факт, не само на думи, а със сила в живота на вярващият се вижда това, че той вече умрял за греха, го мрази, а не го обича и се очиства всеки ден, стремейки се да е чист. Това е нещо което апостол Йоан съвършено разисква в първото си послание и е добре да се чете често от
всеки..
И тук по натам апостолът обяснява защо тази благодат не дава на вярващият свобода да върши грехове, но напротив, той, вярващият, се е покорил на Бога ОТ СЪРЦЕ, когато е бил роб на греха и освободен от това робство е станал слуга на правдата! Защото логически пояснява Павел, на когото слугуваш, на него си слуга. Ако служиш Богу, на Бога си, ако служиш на дявола, на дявола си. И тук се вижда, че човек трябва да се бори. Нещата не стават автоматично. Трябва да се бори със плътта, която воюва против душата, и тази борба е чрез силата на
Духа във вярващият и не е обречена на провал, но на триумф, понеже знаем кой е по- силен. Не оня който е в света, но Оня, който е в нас, в сърцата ни и ни е родил за жива надежда.. И не тази борба ни спасява, а Христос преди това, а борбата с греха е следствие на тази вяра и на това, че мразим греха и това , роденото в нас е от Бога и не може да остане в греховете, ако е факт.
А стих 20 казва ясно, че когато бяхме слуги на греха, не бяхме обуздавани от правдата, и плодовете ни бяха отвратителни а сега сме обуздавани и имаме за плод това- че отиваме към святост, на която истината е вечен живот.. Това са два пътя, с два вида сетнина. И двата пътя имат определена дължина, но краят им е тотално различен. Единият край е смърт, а другият вечен живот.
Глави 7 и 8 от посланието са невероятни! Те са една важна , отделна тема, за това какво става в тялото и ума на вярващият човек, каква битка се води и какво ни е подарила Божията благодат. В тези глави, ако мога да обобщя, извън основната тема над която си размишлявам, та в тези две глави, Павел продължава обясненията си относно закона и то не само Божият закон, но и законът който имаме в телесните си части, греховният закон, който воюва, с законът на ума ни, когато сме станали Христови.
Защото когато умряхте, казва той, спрямо закона чрез тялото на Месията, вие се свързахте именно с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога, а не вече на смъртта..
Павел защитава святостта и правдата на закона, като посочва, че не той ни е докарал смърт, а греха. А законът просто е посочил какъв ни е проблема. Например самият Павел акцентира на един грях, когато говори за това, вероятно грях с който той е имал проблем и за който законът му е посочил как стоят реално нещата между него и Бога. Това е пожеланието. Това е един от законите, който е неизпълним според мен за никой човек, понеже има и такива които могат да бъдат опазени, но този е неопазим от нашето естество. Самият Павел казва, че
този грях взема повод поради заповедта- " не пожелавай" и прави така, че да произведе в него всякакво пожелание, и ето как тази заповед, назначена да му докара живот му докарва смърт.И то не тя, а грехът, взел повод от нея и така сам се изявява като грях. Знаем , че апостол Павел е бил един от примерите за искреност, дори и като фарисей, той се е стремял към чиста съвест и спазване на закона, но тук неговата искреност ни е за благословение, понеже той ни разкрива нещо лично което той е видял в сблъсъка си със закона и греха. И така ни
онагледява тези реалности, как греха в плътта воюва против душата.
Апостолът заключава, че намира един закон при себе си, а това се отнася и до всеки вярващ човек, че при него, апостолът, който желае да върши доброто, злото е близо. Защото вътрешно, вътрешното му естество се наслаждава в Божия закон, но в телесните си части, той открива друг закон, воюващ с Божия.
В 25 стих апостолът казва, че има избавление от тялото на тази смърт. От това окаяно положение на виновност пред Бога поради греха в плътта. И това избавление е чрез Исус Христос, нашият Господ! Апостолът казва, че сам с ума си слугува на Божия закон, а с плътта си на греховния закон. Но какво означава това? Значи ли че апостолът живее в грехове, а само в ума си някак си е праведен? В глава 8 виждам, че той има нещо друго предвид. И какво е то? Това което аз разбирам е, че апостолът се позовава на Христовата жертва в тотална степен. Той
казва, че няма НИКАКВО осъждение за тия дето ходят не по плът но по Дух. Какво значи това? Да ходиш по Дух.. Това значи да ходиш с вяра. Да вярваш, че Бог е платил на кръста и изкупил вярващите от проклятието на закона. " Не пожелавай" вече не може да те прати в геената, не защото не можеш да пожелаеш, плътта е слаба и ако човек не е внимателен тя може да го измами и да съгреши, но това вече не го прави скъсал с Бога, защото грехът е осъден от Христос на кръста и е платено. Тази благодат, дава сили на вярващия да не робува на греха, защото той е безсилен да го умъртви, и той по Дух ходи с вяра в Божията вярност, че оправдава вярващите. Значи ли това, че човек е без значение как живее? Не! Апостолът обяснява, чудесно в 8 глава, че изискванията на закона в нас , които ходим по Дух, чрез вяра са ИЗПЪЛНЕНИ! Защото ходещите по дух, КОПНЕЯТ за духовното, а плътските за плътското и точно тези копнежи правят разликата между тях.
Понеже по логиката на апостолът , копнежът на плътта е враждебен на Бога и не може да му се покори, и плътските хора, без Духа не могат да угодят на Бога, но хората които имат Духа могат! Именно поради копнежът за правда който е в тях. И казва, че ако живее в нас духът на Бога, то сме духовни, но ако някой няма Христовият Дух, такъв не е Христов.
Но ако Месията е в нас, казва Павел, то тялото ни ще умре поради греха, защото ние не изпълняваме плътски законът Божи, както Христос го изпълни, но духът ни ще живее поради правдата от Бога която ни е дадена по благодат! И ако живее в нас Духът на Този който възкреси Месията от умрелите, то Той ще съживи и нас, чрез този Дух, когато това време настъпи!! Това е благодатта..
Това е логиката която аз виждам в думите на Павел.
И в 12 стих той посочва един път. Той казва, че ние имаме длъжност. Задължение, но не към плътта си, та да живеем плътски, защото ако живеем така, ще умрем, но ако чрез Духа умъртвяваме телесните действия / плътските неща , каквито и да се.а те, които се противят на Бога/ , то тогава ще живеем. Тоест ние можем и трябва да умъртвяваме тези плътски действия, а това е един процес! Защото които се управляват от Божият Дух, те са Божии Синове. Което значи, че другите не са такива...Кои са тия , другите? Тези които не се радват и наслаждават в Божия закон, а се наслаждават в греховният закон. Ето защо ако някой съгрешава и не се кае истински и не се стреми към оставяне на всеки грях, такъв не е Христов..
Всичко опира до това какъв дух си приел. Дали дух на робството на греха, или Божият Дух, който те прави син. И то не само обрязаните по плът израелтяни, а и необрязаните чрез вяра езичници. Всички тия са Божии синове. Те копнеят не за плътското, но за духовното!
И това е свидетелството на Духа в нас! Така Той свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии синове. И апостолът казва:
"И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас."
В контекста на всичко казано досега от Павел, той посочва на Римските християни, че те са чада и НАСЛЕДНИЦИ на Бога , сънаследници с Месията. Кой е сънаследник? Израелтяните ли? Да, но обрязаните чрез вяра, заедно с обрязаните чрез вяра езичници. Едно тяло, една маслина.
и продължава:
Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.
Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.
Има само едни Божии чада сред човеците. Тия които стават такива чрез вяра в Месията. Не по плът, но по дух. Това са святиите, Божиите избрани и верни! Те не са два вида, както днес битуват мнения и така тялото Христово търпи разделение.
Предузнатите и накрая прославените са една и съща група. Неделима. С един корен, едно тяло, една надежда и цел, с един и същ Бог и Спасител. Да , в тази група има и ще има различни награди, каквото и да значи това, вероятно правдива йерархия, но те са именно Христовото тяло..
От 29 стих до 39, апостолът прави най- прекрасното насърчение което съм чел за вярващите, като заключава накрая , че нищо не може да ни отлъчи от Христовата любов. Ни скръб, утеснение, гонение, ни глад, голота, беда или нож!
(защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").
Нека тези братя, които вярват, че вярващите, избраните, верните, които пазят Божиите заповеди и държат вярата за Исус, които са Божии чада, защото няма два вида Божии чада, та тези които вярват, че тия , които изброих, няма да бъдат в тн. голяма скръб, нека добре помислят, защото писанието постоянно обяснява друго и насърчава вярващите да не се страхуват ако са в скръб, а не че няма да бъдат.. Защото именно това разделение на вярващите на два вида, е допринесло за това виждане, което отслабва тялото Христово и представлява скрита
опасност за вярващите, ако не са подготвени какво би могло, евентуално да се наложи да издържат.И ако някой рече, че това е маловажно, понеже те така или иначе ще издържат, то на такова твърдение бих казал че е крайно несериозно. Защото омаловажава наставленията и насърченията както и предупрежденията в писанието по този въпрос, като едва ли не ги прави излишни. Нещата не са магически, те са реални и битката е реална, не имагинерна, ако и краят и да е обяснен. Тя трябва да се проведе, и в нея няма да се пролее фиктивна кръв, а
реалната кръв на святиите, които Павел насърчава да се хвалят в скръбта, защото тя ги прави твърди, а твърдоста носи надежда, която не посрамява!
И така глава 9 на посланието. Апостол Павел започва да обяснява нещо друго. Той започва да говори относно тези които са по плът наследници на Авраам, но явно не са приели Месията Исус. Павел има мъка за тях в сърцето си и дори казва нещо много силно, че би желал той сам да е отделен от Христа, а те да не са отделени. Това е нещо което може да каже искрено само един баща. Тук се вижда Павловото сърце, то е като Моисеевото, като Давидовото и като Исусовото. Н баща загрижен до смърт за чадата си. Това е Божие дело.
Казва че те са израелтяни. Кръвни наследници на Авраам. На тях принадлежат/първо/ осиновението на славата/ както и на повярвалите от езичниците/, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията! Техни са и отците/ по плът/ от които се роди и Месията, Който е над всички Бог!
И тук Павел казва нещо страшно интересно-
Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".
Тук става видно, че между плътските потомци на Израил се получава една разлика. Тази разлика е същата която се получава и между езичниците с обрязани сърца и езичниците с необрязани сърца. Не всички ония които са Израил са от Израиля, нито са всички чада, понеже са потомци на Авраам!!!!!!!
Но потомството, казва Бог, ще се наименува в Исаак! Кое е това потомство и кои са тия чада? Това са същите чада и потомство, към което Павел причисли и вярващите в Рим. Нищо че са езичници, както Павел разясни, това няма значение, понеже Бог не гледа на лице. Самият Господ Исус каза ясно на фарисеите, че те не са чада на Авраам, понеже не вършат Авраамовите дела и искат да го убият. Него, синът на Бога, на когото казват , че служат. Каза им ясно, че те са от друг баща- дявола и желаят да вършат делата на баща си- човекоубиецът!
В Исаак ще се наименува потомството...
Исаак беше роден по обещание. И Павел казва в 8 стих, че не чадата родени по плът са Божии чада! А тези родени по обещание. Това нещо би трябвало да разсее всяко съмнение относно единството на Божият народ, съвкупност от плътски потомци с обрязани сърца, родени по обещание по линия на Исаак и езичници с необрязани сърца но приели Месията. Но Павел продължава нататък, като освен доводът с Исаак, той обяснява и ситуацията с Исав и Яков. И как единият, сиреч Яков, се явява отново по тази линия на
обещанието, ако и Исав да е по- големият и това е понеже Бог е избрал Яков по благодат, за да не почива Божието по избор намерение на дела, но на Онзи който призовава. Сиреч Бог.
Сетне Павел до 23 стих обяснява Божието суверенно право да решава и да избира. И че, Неговата праведност не може да бъде преценена от нас, които сме творения, а ние можем единствено да му се поклоним и да Го прославим.
В 23 стих Павел посочва, че Бог е приготвил съдове за милост и за слава и тези съдове, посочва апостолът , сме ние! Призованите измежду юдеите и езичниците!!! Това не е отделна диспенсация и след нея , да има някакви други призовани, но това е единствената група Божии избрани и верни, които са Божии чада.
/следва/