Author Topic: Духовният Човек  (Read 13485 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Духовният Човек
« on: January 18, 2009, 05:13:25 AM »
Това е откъс от книгата "Духовният човек" от Уочман Ни (третата глава от Том I), която дълбоко препоръчвам на всеки да си я купи и прочете.

Може да се поръча от следните адреси:

Духовният човек - том I

Духовният човек - том II
 
За съжаление не можах да намеря Том III и не знам дали е преведена и изчерпана или изобщо не е превеждана на български.

За тези които разбират английски, цялата книга онлайн може да се намери тук:

# The Spiritual Man Volume I
# The Spiritual Man Volume II
# The Spiritual Man Volume III



ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Сътвореният от Бога човек забележимо се различава от всички други сътворени същества. Човекът притежава дух, подобен на духа на ангелите, а в същото време притежава и душа, подобна на душата на нисшите животни. Сътворявайки човека, Бог му предоставя абсолютна свобода. Той не го прави робот, автоматично управляем от Неговата воля. Това е онагледено във втора глава на книгата Битие, където Бог казва на първия човек какви плодове в райската градина може да яде, и какви не може. Сътвореният от Бога човек не е машина, чийто двигател е Бог. Напротив, човек е напълно свободен в избора си. Ако пожелае да избере да бъде послушен на Бога, той може да направи това, а ако реши да бъде непокорен и да не се подчинява на Бога, може да направи и това. Човек притежава определен суверенитет, който му позволява да упражнява своята свободна воля. Както послушанието, така и непослушанието са обект на неговия избор. Това е твърде важен момент. Ние трябва да осъзнаем, че в духовния ни живот Бог никога не ни лишава от нашата свобода. Ето защо Бог нищо няма да стори за нас, ако откажем да Му сътрудничим. Нито Бог, нито дяволът, могат да направят нещо в нас, без нашето разрешение, защото човешката воля е свободна.

Първоначално духът на човека е бил най-извисената част от неговото същество, на която душата и тялото са се подчинявали. В нормални условия духът действа като господар, душата като иконом, а тялото като слуга. Господарят възлага задачи на иконома, а той на свой ред заповядва на слугата да ги извърши. Господарят изисква неговите повели да се изпълнят от иконома, а икономът направо заповядва на слугата. Икономът привидно изглежда като господар и владетел на всичко, но всъщност истинският владетел е господарят. За съжаление, човекът е паднал в грях; бил е измамен и победен, и затова е съгрешил, вследствие на което правилният последователен ред: дух, душа, тяло - е бил нарушен.

Бог е дарил човека с независима сила и е обогатил душата му с множество дарби. Разумът и волята (или интелектът и намерението) са най-значителните от тях. Първоначалната цел на Бога е била душата на човека да получи и асимилира истината и всичко останало, което се съдържа в духовния живот на Бога.

Бог е дарил човека с дарби, за да може той да живее за Бога, да направи свои знанията и волята на Бога. Ако духът и душата на човека бяха запазили даруваните им в началното съвършенство здраве и жизненост - то и тялото тогава би могло да съществува вечно, без да се изменя. Ако човек бе употребил своята воля да яде от дървото на живота, Божия живот, без съмнение, би се влял в неговия дух, би проникнал в неговата душа, би преобразил целия вътрешен човек, и би направил тялото му нетленно. Тогава човек в истинския смисъл на думата би станал притежател на „вечния живот". В такъв случай душевният живот на човека би се изпълнил с абсолютна духовност и цялото човешко същество би се преобразило в духовно. Обратно, ако душата господства над духа, човек потъва в мрак, тялото му губи способността си да живее дълго и започва бързо да се износва.

Ние знаем, че душата на човека вместо дървото на живота е предпочела дървото за познаване доброто и злото. В Битие 2:17 Бог забранява на Адам да яде от плодовете на дървото за познаване доброто и злото и го предупреждава, че в който ден вкуси от този плод, ще умре. Но в предходния стих Бог разрешава на Адам и Ева да ядат свободно от плодовете на всички дървета в райската градина. Тук виждаме, че Той умишлено споменава за дървото на живота първо и после за дървото за познаване на доброто и злото. Бог също така обещава, че плодовете на всички дървета могат да се ядат свободно, освен тези от дървото за познаване на доброто и злото. Не е ли целял Бог Адам да яде от дървото на живота?

„Плодът на дървото за познаване доброто и злото" издига човешката душа и потиска духа. Бог не забранява да се яде плодът, само за да подложи човека на изпитание. Бог знае, че ако човекът вкуси от този плод, душата му ще бъде стимулирана невероятно много, а духът ще бъде потиснат. А това означава човек да изгуби истинското познание за Бога и да стане мъртъв за Него. Забраната на Бога показва Неговата любов. Познаването на доброто и злото в този свят само по себе си е зло. Такова познание произлиза от разума на човешката душа. То преувеличава и деформира душевния живот, и следователно потиска духовния живот до пълното загубване на познанието за Бога, така че духовният живот закърнява.

Повечето Божии служители ще се съгласят, че дървото на живота тук представлява живот, който Бог дарява на човека чрез Своя Син Господ Исус Христос. Това е вечният живот, Божият несътворен, безначален живот. И така, имаме две дървета: едното заражда духовния живот, а другото развива душевния. В първоначалното си състояние, макар че не е бил грешен, човекът не е бил свят и праведен. Той се е намирал в неутрално състояние, бил е свободен да избере или Божествения живот и да стане същество духовно, причастно на Божието естество, или да развива своя сътворен живот и същност и да стане душевен, като с това обрече на смърт своя дух. Бог дарува в пълно равновесие трите части на човека, ето защо, ако една от тях се развива неправилно, останалите неизменно страдат.

Нашият духовен живот значително ще се усъвършенства, ако си изясним произхода на душата и нейния жизнен принцип. Духът изхожда непосредствено от Бога, защото Той е „Бог на духовете и на всяка плът" (Чие. 16:22). На душата обаче липсва такъв непосредствен произход; тя се създава от сливането на духа и тялото. Когато духът влиза в тялото, се появява душата. Ето защо тя е присъщ елемент на сътворените същества. Тя е сътвореният, природният живот. Полезната дейност на душата действително е огромна, само когато тя правилно заеме своето място на иконом, позволявайки на духа да бъде господар. Тогава човек може да получи Божествения живот и да бъде роден от Бога. Ако пък душевната сфера придобие раздуе до свръхнормални размери, духът се потиска. Всичките действия на човека ще бъдат подчинени на природната сфера на сътвореното, и така човек няма да бъде в състояние да се съедини с Божествения, свръхестествения, несътворения живот. Когато човекът е ял от плода за познаване на доброто и злото, е последвало ненормално нарастване на неговия душевен живот.

Сатана е изкушил Ева с въпрос. Той е знаел, че неговият въпрос ще я застави да се замисли. Ако Ева е искала да бъда под управлението на духа, тя би отхвърлила подобен въпрос. Като е опитала да му отговори, се е наложило да използва своя разсъдък и така душата се е противопоставила на духа. Нещо повече във въпроса на Сатана умишлено е имало няколко грешки, понеже основната му цел е била да възбуди умствената дейност на Ева. Може би се е надявал Ева да го поправи, но тя е отишла по-далеч, предпочела е да изопачи Словото Божие. Това е поощрило врага и му е придало смелост. Сатана й предлага да вкуси от плода, като казва, че нейните очи ще се отворят и тя като Бога ще започне да разпознава доброто и злото. „И като видя жената, че дървото беше добро за храна и, че беше приятно на очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде... "(Бит. 3:6). Това е преценка на Ева. Сатана най-напред възбужда ума й, а след това обсебва нейната воля. Резултатът е очевиден. Тя съгрешава.

Сатана винаги използва физическата потребност като първа прицелна точка, за да нападне. Той ненапразно споменава пред Ева, че може да опита плода, което е чисто физическо изкушение. След това той пристъпва към изкушението на душата, намеквайки, че ако вкуси плода, очите и ще се отворят и тя ще може да разпознава доброто и злото. Той й дава да разбере, че такова търсене на знания е напълно законно. В резултат на това нейният дух открито се противопоставя на Бога. Сатанинското изкушение се добира първо до тялото, след това до душата и накрая до духа.

След изкушението Ева изказва своята преценка. Първо, „дървото е добро за храна". Това е „похотта на плътта". Първа е засегната нейната плът. Второ, „то е приятно на очите". Това е „пожеланието на очите". Сега вече и тялото, и душата са засегнати. Трето, „дървото е желателно, за да дава знание". Това е „тщеславието на живота". Думата „желателно" разкрива, че емоциите и волята й са засегнати. Душата на Ева е възбудена до краен предел. Ева вече не стои настрана в ролята на зрител, а желае да опита вкуса на плода. Какъв невероятно опасен господар са нашите емоции!

Защо Ева е пожелала да вкуси плода? Не са ли били достатъчни похотта на плътта и пожеланието на очите? Събуденото любопитство в душата е тласнало Ева към решителната стъпка да придобие мъдрост и знание. Дейността на душата често е отразена в непрекъснатия стремеж за постигане на мъдрост и знание, включително и духовно знание. Всеки път когато се опитваме да разширим познанията си, облягайки се единствено на нашия ум, когато безразборно четем книги, без да уповаваме на Господа и без да се доверяваме на водителството на Святия Дух, нашата душа работи на пълни обороти за сметка на духовния ни живот, който
избледнява. Тъй като грехопадението на човека е започнало с търсенето на познания, Бог използва безумството на кръста, за да погуби мъдростта на мъдрите. Гордостта на развитият интелект е основната причина за грехопадението, ето защо, ако човек желае да се спаси, той трябва да повярва в безумието на кръста, за да не се предоверява на своя интелект. Дървото на познанието е причина за грехопадението на човека, и поради това Бог използва дървото на „безумието" (I Петър 2:24) за спасението на човека. „Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога
(1 Кор. 3:18-20 и 1:18-25).
Като анализираме ясно разказа за грехопадението на човека, ще видим, че въставайки срещу Бога, Адам и Ева развиват своите души дотолкова, че духът им губи ръководната си роля и поради това те потъват в духовен мрак. Най-значимите елементи на душата това са разумът, волята и емоциите. Волята е органът за вземане на решения, поради което тя, волята, е и господарят на човека. Разумът е органът на мисленето, емоциите са органът на привързаността и любовта. Апостол Павел казва: „И Адам не се излъга", не неговият разсъдък биде размътен този ден, а „жената се излъга, та падна в престъпление" (I Тим. 2:14). В книгата Битие се казва: „А жената рече: Змията ме подмами, та ядох:".(Бит. 3:13) Ясно е, че не Адам е бил измамен; той остава с ясен ум, знаейки, че яде плод от забраненото дърво. Но той яде, подтикнат от емоциите си. Адам разбира, че казаното от змията не е нищо друго, освен хитра измама от страна на врага. От думите на апостола се вижда, че Адам съгрешава съзнателно, умишлено. Той обича Ева повече от самия себе си. Превърнал я е в свой идол и заради нея е готов да се опълчи против заповедта на своя Творец. Колко жалко е, че чувствата замъгляват неговия разсъдък, че любовта към жена му побеждава разума. Защо хората „не са повярвали истината"? Понеже са „имали благоволение към неправдата" (II Сол. 2:12). Ето защо, когато човек искрено се обръща към Господа, тогава „със сърце (а не с ум) вярва и се оправдава" (Римл. 10:10).

Сатана тласка Адам към грях, след като овладява волята му чрез чувствата. А Ева съблазнява, като овладява волята й, след като замъглява разсъдъка й. Когато волята, разумът и чувствата на човека са отровени от змията, той тръгва след Сатана, вместо да последва Бога, а неговият дух, чрез който притежава способността да общува и да се покланя на Бога, бива смъртоносно наранен. Тук нагледно се очертава принципът, чрез който Сатана управлява. Той използва нещо типично плътско (например, изяждането на плода), за да съблазни душата на човека да извърши грях; веднага щом душата съгреши, духът потъва в непрогледенмрак. Последователността винаги е една и съща: Сатана действа отвън навътре. Ако не започне с тялото, ще се опита да въздейства върху ума или емоциите, за да се добере до волята на човека. Щом волята бъде склонена и отстъпи пред Сатана, той завладява цялото човешко същество и умъртвява духа. За разлика от Сатана, Бог винаги действа отвътре навън. Той започва да работи в духа на човека и след това просветлява неговия разсъдък, докосва чувствата му и подтиква човека чрез волята си да подчини тялото си и да извърши волята Божия. Всичките издевателства на Сатана са насочени отвън навътре. Всички Божии действия - отвътре навън. Това би могло да ни бъде мяра за определяне какво идва от Сатана и какво от Бога. Освен това забелязваме, че веднъж Сатана успее ли да зароби волята на човека, постепенно налага контрол над целия човек.

Трябва особено добре да запомним, че душата е органът на човешката личност; чрез душата се изразява свободната воля на човека и душата е господар на човешкото същество. Ето защо Библията често казва, че душата съгрешава. Например: „За греха на душата си" (Мих. 6:7) и „душа, която е съгрешила" и „душата, която греши" (Езек. 18:4, 20). А в книгите Левит и Числа често се споменава за греха именно на душата. Защо? Защото тя решава дали да извърши грях. Тя прави този избор. Определението за греха е: „Воля, поддала се на изкушение". Грехът - това е дело на волята, която идва от душата, и затова изкупването на греха се извършва за душата, „...когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си"(Изх. 30:15). „Защото животът на тялото е в кръвта, която аз ви дадох да правите умилостивение на олтаря за душите си; защото кръвта е, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение'''(Лев. 17:11). „Затова принасяме дар Господу,...за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа"(Чис. 31:50). Тъй като душата съгрешава, именно тя се нуждае от изкупление. Поради същата причина тя може да бъде изкупена само с душа:

„Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде го на печал; Когато направиш душата му принос за грях, ...Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити;...Защото изля душата си на смърт...И защото взе на себе си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците"(Ие. 53:10-12).

Изследвайки характера на Адамовия грях, ние откриваме, че освен непослушание спрямо Бога, той проявява и независимост. Винаги трябва да се има предвид свободната воля. Дървото на живота предполага зависимост. В началото човекът още не е притежавал Божия живот, но ако е имал възможност да яде от плодовете на дървото на живота, е можел да придобие за себе си Божия живот, като с това достигне върха на живота, т.е. притежаването на Божия живот. От друга страна, дървото за познаване добро и зло означава независимост. Човекът се стреми към познание, което Бог не му е дал, стреми се да придобие нещо по свой собствен път, пренебрегвайки Бога. Непослушанието представлява провъзгласяване на независимостта на човека. Чрез непослушанието си човек демонстрира , че няма по-нататъшна нужда да се обляга на Бог. Освен това, стремежът към познание за доброто и злото показва независимостта на човека да изрази своето недоволство от това, което вече е получил от Бога. Разликата между душевното и духовното тук е кристално ясна. Духовният вярващ напълно се доверява на Бога, и е абсолютно доволен от всичко, което е получил и получава от Него, а душевният вярващ игнорира Бога и се стреми към онова, което Бог не му дава, стреми се да стигне до познание по собствен път. Независимостта - ето печатът на душевния вярващ. Ако вярващият не уповава напълно на Господа, а разчита главно на своите усилия, извън всякакво съмнение е, че той е душевен, колкото и добро да изглежда старанието му, дори ако става дума за покланяне на Бога. Вътре в човека дървото на живота не може да расте до дървото на познаване на доброто и злото. Непокорството и независимост стои в основата на греха и при невярващите, и при вярващите.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Духовният Човек
« Reply #1 on: January 18, 2009, 05:15:04 AM »
ДУХЪТ, ДУШАТА И ТЯЛОТО СЛЕД ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Адам живее с диханието за живот, което е неговият дух. Духом той чувства Бога, познава Неговия глас, общува с Него и има остро съзнание и усещане за Бога. Но след грехопадението духът му умира.

Когато в началото разговаря с Адам, Бог му казва: „В който ден вкусиш от него, без друго ще умреш"(Бит. 2:17). Адам и Ева все пак продължават да живеят още няколкостотин години след вкусването на забранения плод. От това следва, че смъртта, за която говори Бог, не е физическа. Смъртта на Адам започва от неговия дух.

Какво всъщност представлява тази смърт? Научното определение за смърт е „прекратяване на връзката с обкръжението".

Смъртта на духа - това е прекратяване на връзката му с Бога. Смъртта на тялото - това е разкъсване на връзката между духа и тялото. Значи, когато говорим за смъртта на духа, това не означава, че духът вече не съществува, а просто, че той закърнява, загубва своята чувствителност към Бога и по такъв начин става мъртъв за Бога. Духовна смърт означава, че повече не съществува връзка с Бога. Да посочим като пример: Немият човек има уста и бели дробове, но нещо не е в ред с гласните му струни, и поради това той не може да говори. По отношение на човешката реч, устата на немия може да се счита за мъртва. Подобно на това духът на Адам умира поради непослушанието му спрямо Бога. Адам все още притежава дух, но този дух е мъртъв за Бога, защото е загубил своята способност. Така е и до днес: грехът убива в духа острото интуитивно познание за Бога, и прави човека духовно мър¬тъв. От тук нататък човек може да бъде религиозен, нравствен, образован, способен, силен и умен, но за Бога той е мъртъв. Той даже може да говори за Бога, да разсъждава за Него и да Го проповядва, и въпреки това да е мъртъв за Него. Той вече не е в състояние да чува или да чувства гласа на Святия Божи Дух. В резултат на това в Новия завет често се говори за хората, които живеят по плът като за мъртви.
Смъртта, която започва в духа на нашия праотец, постепенно се разпространява и достига до тялото. И макар Адам да продължава да живее още много много години след смъртта на своя дух, въпреки това смъртта продължава да върши своето дело дотогава, докато и душата, и тялото се умъртвяват. Тялото на Адам, което е можело да се преобрази и прослави, се връща в земната пръст. Поради това, че неговият вътрешен човек изпада в хаос, външният е трябвало да умре и да се разложи.

Оттогава духът на Адам, както и на всички негови потомци, попада под контрола на душата, докато напълно се слива с нея, така че тези две части стават неразделни помежду си. Ето защо авторът на Послание към евреите в 4:12 казва, че Словото Божие пронизва до разделяне на душата и духа. Това разделение е необходимо, защото духът и душата са се слели в едно. Преплетени, те повалят човека в психически свят, или в света на душата. Всичко в този свят се прави по заповед на ума и чувствата. Духът загубва своята сила и чувствителност, сякаш е в летаргичен сън. Способността да познава Бога и да му служи е парализирана. Духът се намира в дълбока кома, и като че ли не съществува. Всичко това се има предвид в Посланието на Юда, стих 19, където се казва: „плътски, които нямат Духа". Това, разбира се, не означава, че духът престава да съществува, защото в Числа 16:22 се казва, че Бог е „Бог на духовете и на всяка твар". Всеки човек все още притежава дух, макар той да е помрачен от греха и да не е в сила да общува с Бога и да Му се покланя.

Колкото и да е мъртъв този дух по отношение на Бога, той може да остане действен, както са умът или тялото. Спрямо Бога той може да бъде мъртъв, но в друго отношение да е все още деиствен. Понякога духът на падналия човек може да бъде дори по-могъщ от душата или тялото му и да владее цялото същество.

Повечето хора са душевни или плътски. Душевните са „духовни" в смисъл, че техният дух е по-действен от духа на обикновените хора. Такива са гадателите, екстрасенсите или магьосниците. Те действително поддържат връзка с духовния свят, но правят това посредством зли духове, а не чрез Святия Дух. В този случай духът на падналия човек е в съюз със Сатана и неговите зли духове. Той е мъртъв за Бога, но жив за Сатана, и следва указанията на злия дух, който го е обсебил.

Отстъпвайки на прищевките на плътските страсти и похоти, душата става робиня на тялото, така че Святият Дух намира за безполезно да търси място за Бога в такъв човек. Затова в Свещеното Писание се казва: „Духа, що съм му дал, не ще владее вечно в човека..." (Бит. 6:3). Под „плът" в Библията се разбира животът и естеството на душата и тялото на неновородения човек. Попадайки веднъж под господството на плътта, човек не може да се освободи от нея със собствени сили. Душата е заменила авторитета на духа. Всичко се прави самоволно и по нареждането на ума. Даже и в сферата на религията, в най-пламенното търсене на Бога, всичко се извършва със силите и волята на човешката душа, при пълно отсъствие на откровението на Святия Дух. Душата не само се проявява по този начин, но на всичко отгоре се намира в пълно подчинение на тялото. Тя трябва да изпълнява похотите, страстите, прищевките на тялото. Ето защо всеки потомък на Адам не само е духовно мъртъв, но също така е „човек от земя, земен" (I Кор. 15:47). Падналите хора се управляват напълно от плътта, постъпват съгласно изискванията на душевния живот и на физическите страсти. Те не могат да общуват с Бога. Понякога проявяват своя интелект, понякога похотта си, но най-често и едното, и другото. Без да й се пречи, плътта трайно владее целия човек.

Точно за това се говори в Посланието на Юда, 18 и 19: „В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите си нечестиви страсти. Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа". Душевността е враждебна на духовността. Духът - нашата най-благородна част, онази част, която може да се съединява с Бога и която би трябвало да ръководи душата и тялото, сега се намира под властта на душата, на онази част, чиито подбуди и цели са земни. На духа е отнета неговата първоначална власт. Неговото състояние е ненормално. В резултат на пълното подчинение на душата, човекът се е превърнал в хулител, който постъпва според своите нечестиви похоти и сее разделение и раздор.

В I Коринтяни 2:14 за такива неновородени, душевни хора се казва следното: „Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно". Такива хора, намиращи се напълно под контрола на душата, и чийто дух е потиснат, са коренно противоположни на духовните хора. Те могат да бъдат извънредно интелигентни, способни да предлагат занаятчийски идеи и теории, но не проумяват онова, което е от Духа Божий. Те не са годни да приемат откровенията от Святия Дух, които рязко се различават от човешките идеи. Човек може да си въобразява, че човешкият ум и разсъдък са всемогъщи, че мозъкът е способен да опознае всички истини в света, но присъдата на Словото Божие е: „Суета на суетите"'.

Макар и душевен, човек често чувства несигурността на днешния свят и именно поради това търси вечния живот в бъдещия век. Но даже и когато се стреми към това, не е по силите му да открие истината за живота със своите размишления и теории. О, колко несигурни са умуванията на човека! Ние често виждаме как хора с буден ум са на противоположно мнение. Теориите често довеждат човека до погрешни заключения. Това са въздушни кули, които го завличат към вечен мрак.

Колко вярно е твърдението, че без ръководството на Святия Дух разумът не само е несигурен, но и крайно опасен, защото често греши по отношение на доброто и злото. Най-малкото невнимание може да причини не само временна щета, но дори вечна загуба. Помраченият ум на човека често го води към вечна смърт. Колко добре би било, ако можеха душевните хора да видят това!
Намирайки се в плътско състояние, човек е управляван не само от душата, но и от тялото, защото душата и тялото са тясно преплетени. Тъй като греховното тяло преизобилства със страсти и похоти, човек е способен да извърши най-отвратителните грехове. Сътвореното от земна пръст земно тяло го тегли към земята. Вливането на змийска отрова в тялото на човека превръща всички негови законни желания в страсти. След като е отстъпила веднъж на тялото и е проявила непослушание спрямо Бога, душата всеки път е задължена да отстъпва. В такива моменти желанията на тялото са неудържими и се изразяват под различни форми на грях чрез душата. Властта на тялото става толкова всемогъща, че на душата не й остава нищо друго, освен да бъде робски покорна.

Бог е предвиждал духът да управлява душата. След като човекът става душевен, неговият дух се превръща във васал на душата. След като човекът става плътски, плътта, най-нисшата част от човешкото същество, поема върховен контрол. Човекът постепенно деградира - от подвластен на духа става подвластен на душата и накрая на тялото. Колко жалко!

Грехът е убил духа: в резултат на това духовната смърт е станала всеобща участ на човечеството и всички хора умират, затънали в грехове и престъпления. Грехът е направил също така душата независима: така че душевният живот сега се превръща в своеволен и себичен живот. И най-после грехът е придал власт на тялото: затова сега греховната същност властва чрез тялото.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Духовният Човек
« Reply #2 on: January 18, 2009, 11:15:13 AM »
Quote
Нито Бог, нито дяволът, могат да направят нещо в нас, без нашето разрешение, защото човешката воля е свободна.

Този цитат е много много много хлъзгав.

Да вземем пример с това, че съзнателно човекът никога не иска да му е зле. Много пъти, обаче, в резултат на грях Господ праща наказание. Това наказание не е нещо, което Бог е направил в нас с нашето разрешение, защото доколкото зависи от нас, ние никога не бихме позволили такова нещо. Бог е Господар и може да прави със слугите си това, което поиска. Фактът, че той прави неща като това - да наказва без нашето позволение - е факт, който е базиран или на Божията любов (с цел да ни завърне в пътя си) или на Божия гняв - с цел погубително наказание (като хвърлянето в огненото езеро, примерно).

Нека видим Саул - пише, че имаше зъл дух от.... ГОСПОДА в резултат от непокорството му. Това надали беше нещо, на което Саул би се съгласил или би позволил. Това стана като косвена причина на негово (ако можем да наречем) "позволение" да бъде той "господар на себе си" и да си решава да си прави това, което иска (което Словото нарича практикуване на окултизъм, за тези, които не знаят какво е непокорството).

Трябва много много много да се внимава с този цитат, защото има много лъжеучители, които изповядват същото точно в този смисъл, че човекът едва ли не управлява Бог и Бог не може да направи нищо (не само с него, но по принцип нищо) без разрешението на човека. На това твърдение бих ги попитал - къде беше човекът, когато Бог го създаваше... но това е друг въпрос.

Друго нещо, което съм виждал, Бог да прави като добро отново без позволението на човека е пак пример със Саул - Саул пророкуваше в един момент без той самия да позволи това или да иска това. Просто Божият Дух "слезе" върху него и той пророкуваше. Пророкуването е нещо добро пред Бога, когато е от Божия Дух. Саул със сигурност не беше с праведно сърце тогава, нито имаше голямото желание да пророкува, но искаше да убие Давид.

Това, че Бог е решил в своята собствена воля да даде изходен път чрез избавлението, което Той самият направи чрез Исус Месията и хората съзнателно да вярват на Него и ако се покаят съзнателно от нечестивите си дела - това е нещо, което Бог така е решил и то е справедливо.

Винаги, обаче, във всеки един момент Той (като Господар) може да направи това, което си поиска и никой не може да му каже какво правиш. Дяволът няма тази власт.

Вижте историята с Навуходоносор. Кой му отне разума? Кой му върна разума? Кой прави човека да е ням или глух или сляп? Да не би някой човек да е позволил на Бога тези неща? Че кой ще позволи на Бог да му се отнеме разума? Кой с отнет разум ще позволи на Бог да му се върне разума?

Не съм дочел още докрай какво пише, но съм изключително мнителен към останалото след като прочетох този пасаж, въпреки, че не отричам да има и добри неща по-нататък.


И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Духовният Човек
« Reply #3 on: January 18, 2009, 11:26:30 AM »
Quote
Нито Бог, нито дяволът, могат да направят нещо в нас, без нашето разрешение, защото човешката воля е свободна.

Този цитат е много много много хлъзгав.

Да вземем пример с това, че съзнателно човекът никога не иска да му е зле.

Tihomir,

в цитирания от тебе пасаж от Ни, не се казва, че Бог или дявола не може да направи нищо С нас, а казва В нас. Тия двете са много различни неща. В нас ще рече, че не може да се формира характер или убеждение или вяра в нещо без човешкото съгласие. А с нас и Бог и дявола могат да направят неща, било то като Божий съд или като Божие благсловение, или като издевателства на дявола над хората които са попаднали в ръцете му.

Това човек дето не иска да му е зле не е правилната посока на разсъждение по отношение на това, което е казал Ни. Той човек също може да не иска да е беден или да не иска да работи, това не са нещата за които говори автора по-горе.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Духовният Човек
« Reply #4 on: January 18, 2009, 11:30:24 AM »
Да, забелязах това.

Аз посочих само неща, които са свързани с вътрешно действие.

Също посочих, че това е хлъзгав пасаж ако се гледа от гледна точка на лъжеучителите днес. Ако се гледа от гледна точка на спасението, което Бог направи и покаянието и вярата на човека - тогава е в правилна посока.

Затова дадох примери, които не бяха свързани със спасението на човека, така и примери, които бяха свързани.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?