Това е откъс от книгата "Духовният човек" от Уочман Ни (третата глава от Том I), която дълбоко препоръчвам на всеки да си я купи и прочете.
Може да се поръча от следните адреси:
Духовният човек - том I
Духовният човек - том II
За съжаление не можах да намеря Том III и не знам дали е преведена и изчерпана или изобщо не е превеждана на български.
За тези които разбират английски, цялата книга онлайн може да се намери тук:
# The Spiritual Man Volume I
# The Spiritual Man Volume II
# The Spiritual Man Volume IIIГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕКАСътвореният от Бога човек забележимо се различава от всички други сътворени същества. Човекът притежава дух, подобен на духа на ангелите, а в същото време притежава и душа, подобна на душата на нисшите животни. Сътворявайки човека, Бог му предоставя абсолютна свобода. Той не го прави робот, автоматично управляем от Неговата воля. Това е онагледено във втора глава на книгата Битие, където Бог казва на първия човек какви плодове в райската градина може да яде, и какви не може. Сътвореният от Бога човек не е машина, чийто двигател е Бог. Напротив, човек е напълно свободен в избора си. Ако пожелае да избере да бъде послушен на Бога, той може да направи това, а ако реши да бъде непокорен и да не се подчинява на Бога, може да направи и това. Човек притежава определен суверенитет, който му позволява да упражнява своята свободна воля. Както послушанието, така и непослушанието са обект на неговия избор. Това е твърде важен момент. Ние трябва да осъзнаем, че в духовния ни живот Бог никога не ни лишава от нашата свобода. Ето защо Бог нищо няма да стори за нас, ако откажем да Му сътрудничим. Нито Бог, нито дяволът, могат да направят нещо в нас, без нашето разрешение, защото човешката воля е свободна.
Първоначално духът на човека е бил най-извисената част от неговото същество, на която душата и тялото са се подчинявали. В нормални условия духът действа като господар, душата като иконом, а тялото като слуга. Господарят възлага задачи на иконома, а той на свой ред заповядва на слугата да ги извърши. Господарят изисква неговите повели да се изпълнят от иконома, а икономът направо заповядва на слугата. Икономът привидно изглежда като господар и владетел на всичко, но всъщност истинският владетел е господарят. За съжаление, човекът е паднал в грях; бил е измамен и победен, и затова е съгрешил, вследствие на което правилният последователен ред: дух, душа, тяло - е бил нарушен.
Бог е дарил човека с независима сила и е обогатил душата му с множество дарби. Разумът и волята (или интелектът и намерението) са най-значителните от тях. Първоначалната цел на Бога е била душата на човека да получи и асимилира истината и всичко останало, което се съдържа в духовния живот на Бога.
Бог е дарил човека с дарби, за да може той да живее за Бога, да направи свои знанията и волята на Бога. Ако духът и душата на човека бяха запазили даруваните им в началното съвършенство здраве и жизненост - то и тялото тогава би могло да съществува вечно, без да се изменя. Ако човек бе употребил своята воля да яде от дървото на живота, Божия живот, без съмнение, би се влял в неговия дух, би проникнал в неговата душа, би преобразил целия вътрешен човек, и би направил тялото му нетленно. Тогава човек в истинския смисъл на думата би станал притежател на „вечния живот". В такъв случай душевният живот на човека би се изпълнил с абсолютна духовност и цялото човешко същество би се преобразило в духовно. Обратно, ако душата господства над духа, човек потъва в мрак, тялото му губи способността си да живее дълго и започва бързо да се износва.
Ние знаем, че душата на човека вместо дървото на живота е предпочела дървото за познаване доброто и злото. В Битие 2:17 Бог забранява на Адам да яде от плодовете на дървото за познаване доброто и злото и го предупреждава, че в който ден вкуси от този плод, ще умре. Но в предходния стих Бог разрешава на Адам и Ева да ядат свободно от плодовете на всички дървета в райската градина. Тук виждаме, че Той умишлено споменава за дървото на живота първо и после за дървото за познаване на доброто и злото. Бог също така обещава, че плодовете на всички дървета могат да се ядат свободно, освен тези от дървото за познаване на доброто и злото. Не е ли целял Бог Адам да яде от дървото на живота?
„Плодът на дървото за познаване доброто и злото" издига човешката душа и потиска духа. Бог не забранява да се яде плодът, само за да подложи човека на изпитание. Бог знае, че ако човекът вкуси от този плод, душата му ще бъде стимулирана невероятно много, а духът ще бъде потиснат. А това означава човек да изгуби истинското познание за Бога и да стане мъртъв за Него. Забраната на Бога показва Неговата любов. Познаването на доброто и злото в този свят само по себе си е зло. Такова познание произлиза от разума на човешката душа. То преувеличава и деформира душевния живот, и следователно потиска духовния живот до пълното загубване на познанието за Бога, така че духовният живот закърнява.
Повечето Божии служители ще се съгласят, че дървото на живота тук представлява живот, който Бог дарява на човека чрез Своя Син Господ Исус Христос. Това е вечният живот, Божият несътворен, безначален живот. И така, имаме две дървета: едното заражда духовния живот, а другото развива душевния. В първоначалното си състояние, макар че не е бил грешен, човекът не е бил свят и праведен. Той се е намирал в неутрално състояние, бил е свободен да избере или Божествения живот и да стане същество духовно, причастно на Божието естество, или да развива своя сътворен живот и същност и да стане душевен, като с това обрече на смърт своя дух. Бог дарува в пълно равновесие трите части на човека, ето защо, ако една от тях се развива неправилно, останалите неизменно страдат.
Нашият духовен живот значително ще се усъвършенства, ако си изясним произхода на душата и нейния жизнен принцип. Духът изхожда непосредствено от Бога, защото Той е „Бог на духовете и на всяка плът" (Чие. 16:22). На душата обаче липсва такъв непосредствен произход; тя се създава от сливането на духа и тялото. Когато духът влиза в тялото, се появява душата. Ето защо тя е присъщ елемент на сътворените същества. Тя е сътвореният, природният живот. Полезната дейност на душата действително е огромна, само когато тя правилно заеме своето място на иконом, позволявайки на духа да бъде господар. Тогава човек може да получи Божествения живот и да бъде роден от Бога. Ако пък душевната сфера придобие раздуе до свръхнормални размери, духът се потиска. Всичките действия на човека ще бъдат подчинени на природната сфера на сътвореното, и така човек няма да бъде в състояние да се съедини с Божествения, свръхестествения, несътворения живот. Когато човекът е ял от плода за познаване на доброто и злото, е последвало ненормално нарастване на неговия душевен живот.
Сатана е изкушил Ева с въпрос. Той е знаел, че неговият въпрос ще я застави да се замисли. Ако Ева е искала да бъда под управлението на духа, тя би отхвърлила подобен въпрос. Като е опитала да му отговори, се е наложило да използва своя разсъдък и така душата се е противопоставила на духа. Нещо повече във въпроса на Сатана умишлено е имало няколко грешки, понеже основната му цел е била да възбуди умствената дейност на Ева. Може би се е надявал Ева да го поправи, но тя е отишла по-далеч, предпочела е да изопачи Словото Божие. Това е поощрило врага и му е придало смелост. Сатана й предлага да вкуси от плода, като казва, че нейните очи ще се отворят и тя като Бога ще започне да разпознава доброто и злото.
„И като видя жената, че дървото беше добро за храна и, че беше приятно на очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде... "(Бит. 3:6). Това е преценка на Ева. Сатана най-напред възбужда ума й, а след това обсебва нейната воля. Резултатът е очевиден. Тя съгрешава.
Сатана винаги използва физическата потребност като първа прицелна точка, за да нападне. Той ненапразно споменава пред Ева, че може да опита плода, което е чисто физическо изкушение. След това той пристъпва към изкушението на душата, намеквайки, че ако вкуси плода, очите и ще се отворят и тя ще може да разпознава доброто и злото. Той й дава да разбере, че такова търсене на знания е напълно законно. В резултат на това нейният дух открито се противопоставя на Бога. Сатанинското изкушение се добира първо до тялото, след това до душата и накрая до духа.
След изкушението Ева изказва своята преценка. Първо,
„дървото е добро за храна". Това е
„похотта на плътта". Първа е засегната нейната плът. Второ,
„то е приятно на очите". Това е
„пожеланието на очите". Сега вече и тялото, и душата са засегнати. Трето,
„дървото е желателно, за да дава знание". Това е
„тщеславието на живота". Думата „желателно" разкрива, че емоциите и волята й са засегнати. Душата на Ева е възбудена до краен предел. Ева вече не стои настрана в ролята на зрител, а желае да опита вкуса на плода. Какъв невероятно опасен господар са нашите емоции!
Защо Ева е пожелала да вкуси плода? Не са ли били достатъчни похотта на плътта и пожеланието на очите? Събуденото любопитство в душата е тласнало Ева към решителната стъпка да придобие мъдрост и знание. Дейността на душата често е отразена в непрекъснатия стремеж за постигане на мъдрост и знание, включително и духовно знание. Всеки път когато се опитваме да разширим познанията си, облягайки се единствено на нашия ум, когато безразборно четем книги, без да уповаваме на Господа и без да се доверяваме на водителството на Святия Дух, нашата душа работи на пълни обороти за сметка на духовния ни живот, който
избледнява. Тъй като грехопадението на човека е започнало с търсенето на познания, Бог използва безумството на кръста, за да погуби мъдростта на мъдрите. Гордостта на развитият интелект е основната причина за грехопадението, ето защо, ако човек желае да се спаси, той трябва да повярва в безумието на кръста, за да не се предоверява на своя интелект. Дървото на познанието е причина за грехопадението на човека, и поради това Бог използва дървото на
„безумието" (I Петър 2:24) за спасението на човека. „
Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога(1 Кор. 3:18-20 и 1:18-25).
Като анализираме ясно разказа за грехопадението на човека, ще видим, че въставайки срещу Бога, Адам и Ева развиват своите души дотолкова, че духът им губи ръководната си роля и поради това те потъват в духовен мрак. Най-значимите елементи на душата това са разумът, волята и емоциите. Волята е органът за вземане на решения, поради което тя, волята, е и господарят на човека. Разумът е органът на мисленето, емоциите са органът на привързаността и любовта. Апостол Павел казва:
„И Адам не се излъга", не неговият разсъдък биде размътен този ден, а
„жената се излъга, та падна в престъпление" (I Тим. 2:14). В книгата Битие се казва:
„А жената рече: Змията ме подмами, та ядох:".(Бит. 3:13) Ясно е, че не Адам е бил измамен; той остава с ясен ум, знаейки, че яде плод от забраненото дърво. Но той яде, подтикнат от емоциите си. Адам разбира, че казаното от змията не е нищо друго, освен хитра измама от страна на врага. От думите на апостола се вижда, че Адам съгрешава съзнателно, умишлено. Той обича Ева повече от самия себе си. Превърнал я е в свой идол и заради нея е готов да се опълчи против заповедта на своя Творец. Колко жалко е, че чувствата замъгляват неговия разсъдък, че любовта към жена му побеждава разума. Защо хората
„не са повярвали истината"? Понеже са
„имали благоволение към неправдата" (II Сол. 2:12). Ето защо, когато човек искрено се обръща към Господа, тогава
„със сърце (а не с ум) вярва и се оправдава" (Римл. 10:10).
Сатана тласка Адам към грях, след като овладява волята му чрез чувствата. А Ева съблазнява, като овладява волята й, след като замъглява разсъдъка й. Когато волята, разумът и чувствата на човека са отровени от змията, той тръгва след Сатана, вместо да последва Бога, а неговият дух, чрез който притежава способността да общува и да се покланя на Бога, бива смъртоносно наранен. Тук нагледно се очертава принципът, чрез който Сатана управлява. Той използва нещо типично плътско (например, изяждането на плода), за да съблазни душата на човека да извърши грях; веднага щом душата съгреши, духът потъва в непрогледенмрак. Последователността винаги е една и съща: Сатана действа отвън навътре. Ако не започне с тялото, ще се опита да въздейства върху ума или емоциите, за да се добере до волята на човека. Щом волята бъде склонена и отстъпи пред Сатана, той завладява цялото човешко същество и умъртвява духа. За разлика от Сатана, Бог винаги действа отвътре навън. Той започва да работи в духа на човека и след това просветлява неговия разсъдък, докосва чувствата му и подтиква човека чрез волята си да подчини тялото си и да извърши волята Божия. Всичките издевателства на Сатана са насочени отвън навътре. Всички Божии действия - отвътре навън. Това би могло да ни бъде мяра за определяне какво идва от Сатана и какво от Бога. Освен това забелязваме, че веднъж Сатана успее ли да зароби волята на човека, постепенно налага контрол над целия човек.
Трябва особено добре да запомним, че душата е органът на човешката личност; чрез душата се изразява свободната воля на човека и душата е господар на човешкото същество. Ето защо Библията често казва, че душата съгрешава. Например:
„За греха на душата си" (Мих. 6:7) и
„душа, която е съгрешила" и
„душата, която греши" (Езек. 18:4, 20). А в книгите Левит и Числа често се споменава за греха именно на душата. Защо? Защото тя решава дали да извърши грях. Тя прави този избор. Определението за греха е: „Воля, поддала се на изкушение". Грехът - това е дело на волята, която идва от душата, и затова изкупването на греха се извършва за душата,
„...когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си"(Изх. 30:15). „
Защото животът на тялото е в кръвта, която аз ви дадох да правите умилостивение на олтаря за душите си; защото кръвта е, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение'''(Лев. 17:11).
„Затова принасяме дар Господу,...за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа"(Чис. 31:50). Тъй като душата съгрешава, именно тя се нуждае от изкупление. Поради същата причина тя може да бъде изкупена само с душа:
„Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде го на печал; Когато направиш душата му принос за грях, ...Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити;...Защото изля душата си на смърт...И защото взе на себе си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците"(Ие. 53:10-12).
Изследвайки характера на Адамовия грях, ние откриваме, че освен непослушание спрямо Бога, той проявява и независимост. Винаги трябва да се има предвид свободната воля. Дървото на живота предполага зависимост. В началото човекът още не е притежавал Божия живот, но ако е имал възможност да яде от плодовете на дървото на живота, е можел да придобие за себе си Божия живот, като с това достигне върха на живота, т.е. притежаването на Божия живот. От друга страна, дървото за познаване добро и зло означава независимост. Човекът се стреми към познание, което Бог не му е дал, стреми се да придобие нещо по свой собствен път, пренебрегвайки Бога. Непослушанието представлява провъзгласяване на независимостта на човека. Чрез непослушанието си човек демонстрира , че няма по-нататъшна нужда да се обляга на Бог. Освен това, стремежът към познание за доброто и злото показва независимостта на човека да изрази своето недоволство от това, което вече е получил от Бога. Разликата между душевното и духовното тук е кристално ясна. Духовният вярващ напълно се доверява на Бога, и е абсолютно доволен от всичко, което е получил и получава от Него, а душевният вярващ игнорира Бога и се стреми към онова, което Бог не му дава, стреми се да стигне до познание по собствен път. Независимостта - ето печатът на душевния вярващ. Ако вярващият не уповава напълно на Господа, а разчита главно на своите усилия, извън всякакво съмнение е, че той е душевен, колкото и добро да изглежда старанието му, дори ако става дума за покланяне на Бога. Вътре в човека дървото на живота не може да расте до дървото на познаване на доброто и злото. Непокорството и независимост стои в основата на греха и при невярващите, и при вярващите.