Привет, Владо!
Човек в своето неразумие /молознание, незнание/ често не знае кое е добро и кое лошо за него, т. е. какво да иска за свое добро. Затова неразумието върви ръка за ръка с безумието, когато човекът не търси вразумление. И последното не настъпва от раз, веднъж-завинаги, но с всяка крачка. С всяка крачка към Разума, човек бива вразумяван. И с всяка открачка от Разума, човек обезумява. Затова, именно, на всяка крачка е добре човек да казва:
Господи, вразуми ме. Амин.
Опитът показва, че който не се вслушва в Разума, и дига главата си прекалено високо, я строшава. Защото не гледа къде върви, и как може да препъне ногата си о някой камък или корен.
Опитът показва също, че човек не знае как да проси. Каквото и да е благо.
Има мнозина, които казват: Дай ми това и това!
Хей, ти кой си да заповядваш, да определяш на благодетеля си какво обича? Ако той иска да ти даде богатство, тъй че да не просиш по стъгдите?
Затова казвам:
Господи, дай ми потребното. Амин. /Аналогично на Господнята молитва/
Не на последно място, човек трудно различава кое дърво е добро и кое ялово /за добри плодове/. Стои под ялови дървета и чака да дадат добрия плод. Но добър плод няма.
Господи, научи ме да се моля. Амин.
Да дам добър плод.
В завършек, молитвата е просба, не пожелание. Тя има императивен характер - ясно е изразено отношението на молещия /просителя/ да направи всичко по силите си да постигне добър край. Молитвата е вътрешна мобилизация, състояние на духа. И отговорът на такава просба винаги идва на времето си.
Но колко гротесно звучи една молитва, която няма вътрешна подплътеност. Когато четецът препуска през думите сякаш го гони дявола, пердаши през просото, сякаш е ял горещ качамак, не му се разбират думите и сякаш не предстои пред ЕДИН, а е всред дяволски вертеп. Когато бърза да хлопне кепенците и да изпуши една цигара или да изпие едно кафе с някой приятел. Когато тази служба тежи като воденичен камък, но в служба на статуквото, трябва да разиграва поредното представление.
Господ е Сила, Която извира отвътре, Той укрепва Десницата на Праведния. Идва време, когато три часа на седмица слушане на проповеди и звън на монети стават само едно далечно ехо. Всичко на теория е ясно, но къде теорията се отразява в реалността? И тогава падат картонените кули. Християнин само на думи, без Живот в Христос. Номинален християнин.
Откъде е последната молитва? -
Господи, бъди щит пред мене. Амин.
Тук "бъди" не означава, че Той не ми е щит досега, но да продължава да ме пази от враговете, които ме нападат отвред, които с всеки миг се увеличават. Поради моето неразумие и вразумление.
Една хубава молитва от Псалмопевеца:
Господи, колко се умножиха враговете ми? Мнозина въстават против мене, мнозина казват за душата ми: За него няма спасение в Бога. Но Ти, Господи, Си щит пред мене, моя Слава, и Ти въздигаш главата ми.
С гласа си викам към Господа и Той ме чува от Светата Си Планина. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
Няма да се уплаша от десетки хиляди, които отвред са се опълчили против мене.
Стани, Господи, Спаси ме, Боже мой.
Защото ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.