Лука 9:23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
Лука 9:24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
Бих искал да изследваме в Словото какво стои зад тези Божии думи, за да ги разберем в пълнотата им и също да можем да разсеем разни християнски митове и заблуди относно това какво е Христов светия и ученик. Явно е, че човек, който не се отрече от себе си и не носи кръста си ежедневно, не може да бъде ученик (пък дори и да вярва в Месията); отричането от себе си е нещо фундаментално. Но в какво се изразява то и докъде стига (и чисто практически)? За да може човек правилно да си направи сметката и да прецени дали е готов да плати цената, или да изпита дали наистина е в Пътя.
Преди всичко за да се разбират тези думи правилно - трябва да се вземе предвид,
кой ги казва, и като какъв ги казва.
Много погрешни разбирания се вадят когато тези думи се извадят от техния оригинален контекст и се поставят във контекста на църковната традиция, без значение от деноминацията.
Например в контекста на католическата традиция това тези думи ще звучат като поемане по пътя на монашеството. А протестантските контексти са толкова много, че ми е трудно дори да започна да изреждам - възможните звучения, които тези думи придобиват.
Все пак, какъв е
оригиналния контекст, който дефинира смисъла и значението на тези думи? Кой говори и както какъв прогласява тези думи? Тези думи са казани не от някоя мистична фигура основател на нова религия, както мнозина са приели, а са изречени от никой друг, но от Месията на Израел. Какво ще рече Месията на Израел? Ще рече
Този, когото Израилевия Бог е избрал и помазал да седне на Давидовия престол. Смисъла на тази дефиниция е много по-значим отколкото мнозина биха предположили. Давидовия престол е
престола от който Бог ще установи правдата Си по цялата земя. Ние знаем обаче, че Давид беше помазан от пророк Самуил за цар, но трябваше да претърпи време на гонение и страдание в продължение на много години преди да успее да седне на престола в Ерусалим.
Това беше време на смирение, търпение и усъвършенстване в правдата за цар Давид. Време на отричане от себе си, и чакане на Бога. Всеки един който последва Давид в ония години когато беше преследван от цар Саул, трябваше да живее с него един несигурен живот на преследване и лишеня по пещерите и планините. Защо?
Защото да бъдеш на страната на Давид, означаваше да си в конфликт с официалната власт.Ето защо, когато Исус застана пред народа и изрече тези думи, и Той подобно на Давид беше помазан за Цар (както и беше засвидетелстван от Йоан Кръстител), но също трябваше да чака преди да седне на обещания престол. Ето защо - Исус предупреждаваше, че ако някой иска да бъде Негов последовател, Негов ученик, то той трябва да е готов да живее под юрисдикция, която е в директен конфликт с официалната власт. Исус беше преследван от властта в Израел също, както Давид беше преследван от Саул, при това без да е сторил неправда.
С други думи човек няма как да живее своя си живот и да преследва своите си цели, защото той става част от Царство, и неговата лоялност принадлежи на Цар, които са нетърпими и непоносими за властите в този свят. Личният успех и реализация в този свят зависят изцяло от системата която оперира в него. И тази система е богопротивна и идолопоклоническа в своята същност и естество. Ти просто НЕ МОЖЕШ да имаш своя си живот и бъдеще, ако искаш да следваш Царя на Израел. Ти ще бъдеш маргинализиран от системата и изпратен в пета глуха, ако откажеш да се правиш компромиси с нея. Също както Давид трябваше да се скита по пещерите вместо да се ползва от предимствата на двореца в Ерусалим, така учениците на Христос
ще трябва да живеят чрез вяра, а не чрез системата. И ти няма да устоиш дълго против системата, ако не се отречеш от себе си, сиреч от всичко, което би искал и би могъл да постигнеш в тази система на власт, която се противопоставя на Божият Помазаник.
Днес има толкова много хора, които си мислят, че са християни, но техния живот се гради не върху Христос, но върху системата на този свят. Те разчитат на образователната система, на пенсионната система, на финансовата система, на бакновите кредити, на застрахователната система -
техния живот би се сринал без тези неща. Един такъв човек НЕ МОЖЕ да бъде Христов ученик, той не може да служи на Царя, който идва да разруши всичко това, а живота им да бъде зависим от това, което Христос идва да разруши. Тези хора са лесна плячка за лукавия, който управлява системата върху която те са съградили живота си.
Та мнозина от тях дори не искат да се откажат от любимия си сладолед и презират това, че той съдържа хидрогенизирани мазнини, които разрушават телата, които Бог е създал за свой храм, а какво остава да се откажат от кредитите си благодарение на които си живеят живота.
Отричането от себе си трябва да стане на ниво ЦАРСТВО, а не просто на лично ниво. Човек трябва да се отрече от всичко, което би желал или би могъл да има в царството, което се противопоставя на наследника на Давидовия престол. Тогава и само тогава, когато човек изгуби себе си за този свят и царство, той ще намери себе си в Царството на Божия възлюбен Син.