Много пъти в този форум, а и из християнските среди се повдига въпроса за разликите между "новия завет" и "стария завет".
Преди да продължа искам да обърна внимание на терминологията, която ползвам, когато кажа Писанията, а именно, че под Писанията имам предвид това, на което днес казват "стар завет". Ето и темата, в която е обсъдено това подробно:
http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=336.0Това, което днес много вярващи разбират под "стар завет" е това, което наричам Писанията. Под "нов завет" мнозина разбират книгите в сборника, наречен "нов завет".
Разликата между двата сборника от книги, технически погледнато, е огромна, най-малкото, защото едното е 800-1000 страници, а другото е около 200-250 (в най-често срещания формат).
Смислово "разликата" е в това, че сборникът, наречен "нов завет" е
базиран на сборника, наречен
стар завет и
-
нито го променя-
нито го отхвърля-
нито го превъзхождаТова, че не се познават Писанията или сборникът наречен "стар завет" е причината да има толкова много заблуди днес.
Няма съмнение, че и двата сборника са вдъхновени от Един Дух. Този Дух
не се променя с времето, защото е писано, че у Бог
няма сянка на промяна.
Ако един автор е пишел в един период от живота си един вид произведения, а след години започне да пише друг вид или произведения, от които струи друга емоция, тогава
несъмнено човекът се е променил, най-малко във възгледите си за творбите си.
Да се твърди, че в книгата на "стария завет"
любовта на Бога или
пророчествата които идват от Бога или думите на Бога или
мирът на Бога или
спасението от Бога или
съдът на Бога или
строгостта на Бога или
правдата на Бога са се променили e равносилно на това да се твърди, че Бог се е променил в своите възгледи.
Единственото нещо, за което Бог говори, че ще направи като нещо
ново е това, че ще произведе Спасение и ще напише законът си в сърцата на своите си и всички ще бъдат научени от Бога. Никъде, обаче, Бог не казва, че ще си промени възгледите, нито, че ще си промени отношението, нито аршина за правда.
Новият завет е периодът, в който Бог изпълнява това пророчество, относно "новото", което ще извърши.
През "новия завет" Божията омраза към нечестивия стои
същата, защото Словото му е
вечно и в него е казал:
Psalms 11:5
ГОСПОД изпитва праведния, а душата Му мрази безбожния и онзи, който обича насилие.Да се твърди, че Господ обича грешника в "новия завет" е равносилно на това да кажем, че тези стихове са вече невалидни и че "бог се е променил", което е противоречие със Словото Му.
През "новия завет" Божията правда стои:
Притчи 17
Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.Кой е този праведен съдия, който ще изправи на съд човек, който (например) е заклал кокошките на двора ви и когато човекът каже "съжалявам" (т.е. "покае се") и съдията да каже - аз съм милостив съдия и ти прощавам. Какво ще кажете вие, в позицията на онеправдан човек пред такъв съдия? Няма ли да го наречете корумпиран? Нима днес не наричат съдиите, които оправдават нечестивите "корумпирани" и "неправедни"?
Тогава как може Съдията на цялата земя да върши неправда, когато самото Негово Слово казва, че това е
мерзост за Бога - да се оправдава безбожния и да се осъжда праведния?
Как може да се говори, че в "новия завет" Бог прощава на всички беззаконници, защото беззаконникът е решил да се покае? Ако беше така, тогава защо трябваше Исус, Месията, да умира по такъв позорен и жесток начин закован и гол на дърво публично пред всички?
Бог не може да обезвини беззаконника, а трябва да има наказание, защото Той е праведен съдия. Това наказание трябваше да го понесе всеки един от нас и това наказание се нарича
смърт. Вместо всеки един от нас да бъде убит, заради греховете си, това го
понесе Божието жертвено Агне - Исус Месията. Той се прояви като умилостивление за Божия гняв и Бог се
удоволстваше в това Исус да бъде бит и убит. Тъй като смъртта не можеше да го задържи, Той беше възкресен на 3-тия ден според Писанията за нашето
оправдание.
В "новия завет" Бог не е променил отношението си към греха. Той не е по-толерантен. Няма нито един стих в Писанията, които да свидетелстват промяна в отношението на Бога към греха в "новия завет".
Някои казват, че Исус е различен от това, което се вижда в Писанията като отношение на Бога. Исус, обаче, свидетелства друго -
аз и Отец - едно сме. Исусовите думи много пъти съблазняваха тези, които бяха
повярвали в Него и Исус
не ги завръщаше с убедителни думи. Той просто ги оставяше да си отидат.
Какво да кажем за богатия младеж, за когото е писано, че Исус го възлюби. Когато Исус му каза, че не му достига само едно - да презре богатствата си - младежът наскърбен си тръгна и Исус
не го спря, въпреки, че го "възлюби".
Ами вярващите Юдеи, които бяха наречени от Него чада на дявола? - за справка - Евангелие на Йоан 8:30 - до края.
Ако днес се изправи проповедник и говори на група новоповярвали, които току що са чули благовестието и им каже, че техният баща е дяволът и за да се освободят трябва да познаят Истината - какво ще си помислят повечето от християните днес? Ще си кажат, че този човек е твърде груб. Този човек само гони хората, които тъкмо са повярвали.
Кой, обаче, се замисля, че Исус каза
точно това и стана
точно това, от което се "опасяват" мнозина - че хората ще се
обидят и ще си тръгнат. И това кой го направи - "бог от стария завет" или "любящият исус от новия завет"?
Божията любов в "новия завет" е същата както в "стария завет". Бог прогласи името си пред Мойсей като каза, че Той е МНОГОмилостив и жалостив. Това е вечно Божие име. Той не се променя. Това, че Той заповядва на беззаконника да се покае е
любов, защото Бог държи душата му и може да го погуби и да го хвърли в пъкъла. Това е заповед на
любов, която днес незнайно защо се нарича "съдене", а именно, че ако някой изобличи друг за грях и го призове към покаяние е наречен "съдник". Не е ли това, което Бог е заповядал да правим - ние да съдим вътрешните, а външните Той ще ги съди?
Исус е същият - вчера, днес и завинаги. Божието Слово остава ВЕЧНО и НЕПРОМЕНИМО.