6 Глава – Юдаизмът – Познаване на Бога?
Един от неразрешените въпроси на Холокоста, е че именно онази част от световното Еврейство, която беше най-религиозна, пострада най-много. Полските евреи бяха най-голямата жертва на Холокоста. Буквално изтрити от лицето на земята, град след град, село след село. Огромната част от тях са били ортодоксални или дори ултра-ортодоксални евреи. Как е възможно Бог да стои зад Холокоста, като най-религиозните евреи бяха избивани със стотици хиляди, докато светски настроените евреи, бяха до известна степен пощадени? (Вж. Приложение “Отговор на Критика”). Защо американското Еврейство беше пощадено? Къде е тука справедливостта и къде беше Бог, който напротив, трябваше да защити и опази благочестивите? По тази логика, Неговата справедливост и праведност щяха да се изявят по-ясно, ако беше унищожил светските наместо религиозните евреи.
Има нещо неизразено в по-горните мисли, нещо недоизказано, с което негласно сме се съгласявали досега, но днес вече трябва да преразгледаме из основи, защото може би именно то ще ни приближи до същината на проблема. Това, че ние сме впечатлени от ортодоксалните евреи и гледаме на тях, като на височайше и най-чисто проявление на юдаизма, не означава на всяка цена, че Бог е впечатлен. В действителност, може да се окаже, че това, което нас ни впечатлява, Него Го оскърбява. Напълно е възможно те да са били жертва на юдаизма, защото това, с което са се гордеели не е било познаването на Бога какъвто Е, но това, което хората, следвайки традицията, са считали за скъпоценно. Представата и виждането за Бога, които сме имали, може би са били в услуга на нашите цели, но не непременно и на Неговите. По ирония, не е ли точно човешки обработената религия вечният враг на Бога, стараещ се да ни се открие?
Това, че сме “религиозни”, въобще не е гаранция, че познаваме истински Бога. Юдаизмът подминава по удивителен начин всички наказания, които сме понесли през годините, заради това, че сме отхвърлили Словото на Бога. Дори талмудическата традиция и юдаизмът на равините, не отделят толкова внимание на Словото, колкото на човешките коментари към него. В талмудическата литература, авторите често спорят с Бога, поправят Го и големите еврейски мъдреци Го поставят на мястото Му. После идва Холокостът, който изличава не светски настроените евреи от Западния Свят, но ортодоксалните евреи от Полша. Ако тяхната ортодоксалност е отразявала именно този талмудически спор с Бога, тогава трябва ли да се учудваме, че наказанията Му не са ги подминали?
Познаването на Бога е всичко. Ако в продължение на векове, хората продължават да живеят, съзнателно или не, с лъжлива или неадекватна представа за Бога, отхвърляйки всъщност най-дълбоките Му и недвусмислени откровения, какво можем да очакваме? Възможно ли е в разпъването на Исус от Назарет, Месията на Израел, да сме получили откровение за това, какъв всъщност е Бог? Макар и с давност от две хилядолетия, Бог допуска поредица от неизбежни събития, като следствие именно на случилото се тогава – колапса и падението на нашия народ, нашето разпръсване в диаспората ¹ – между народите, изгубването на наследствеността при свещенниците (по линията на Аарон) и края на заместническото жертвоприношение с разрушаването на Храма – и следователно липсата на библейски обосновано умилостивение или изкупление за греховете ни. В продължение на две хиляди години не сме имали библейски валидно изкупление и насъбралият се грях не е нито простен, нито очистен, защото без проливането на кръв, няма прощение (Левит 17.11). Равински Съвет може да реши, че има алтернатива – чрез добри дела, молитва, пост и да нарече това Йом Кипур - Денят на Изкуплението, но дали това важи пред Бога? Не е ли това алтернатива предложена от хора, които надменно са си въобразили, че Той трябва да приеме нововъведенията им?
В основите на днешния Юдаизъм, стои човешката алтернатива за разрушението на Храма и разпръсването на свещенничеството – две от Божиите наказания върху нас, заради неспазения Завет с Бога. Тук, равините имат думата повече, отколкото Библията. Дали юдаизмът се е превърнал в начин на живот и култура, които са далеч от идеята Бог да е жизненоважно присъствие? В своите най-либерални форми, той едва ли е повече от един етичен хуманизъм. Етиката обаче, едва ли се докосва до истинския въпрос – състоянието на човешкото сърце. Корените на юдаизма се крият в неспособността ни да разберем правилно, че бедствията сполетели Израел през 70 г. и 133 г. сл.Хр. са били дело на Бога. Да признаем именно това, може би е щяло да ни доведе до покаяние и истинско връщане към Бога на бащите ни. Вместо това, с безкритичното превръщане в норма на предложения ни от равините юдаизъм, поколения евреи са били лишени от възможността да познаят Божия Месия и Неговото избавление – такова е състоянието ни и днес. Нещо повече, нашето изгнание ни обрича, като народ, да бъдем навред “антитяло” и “рибешка кост” в гърлото на останалите народи, всред които сме били разпръснати. Предвиждайки това Исус е плакал за нас (Лука19.41-44).
Самият юдаизъм е една целесъобразна постановка, породена от прекратяването на Храмовата служба. В неговите постановки, монотеизмът се разглежда, като концепция, която юдаизмът счита за дар от наша страна към останалите езически народи – непознаващи тази висша форма на познание на Бога – това е нашият принос към света. Това е наша идея. Да сведем Бога до “идея” си е чисто богохулство. В действителност, ако отхвърлим Голгота – това скъпоструващо откровение за Бога, в образа на един разпънат Месия – не ни остава друго освен да превърнем Бога в идея. Това откровение и единствено то, ни спасява отголата концептуалност и от всичко, което може да измисли човек, което по определение ще бъде винаги по-малко и следователно различно от БОГ. Когато вярата ни не се основава вече на откровение и деградира до обикновено доктринално съгласие, тогава е голяма вероятността за възраждане на езичеството, даже в самото Християнство. Това се случи в Германия на 30-те и се случва днес в така наречените западни нации! Бог по необходимост ще отхвърля и ще е невидим за всяка религиозна система, която почива на човешки знания или спекулации и дори за всяка система, създадена от човек и отдаваща дължимото на Писанията, но все пак основана на човешките постижения и инициатива. Той никога няма да е там, където източник е човекът, но Си запазва правото да открива истинното знание за Себе Си. Всичко замислено от човека е проекция на самия него.
Може ли късче от творението да обхване и разбере своя Творец? Може ли нисшестоящото да опише правилно висшестоящото? Твърде смело е дори да си го помислиш! Бог не е “безлична сила” или “висша власт” във вселената. Харесва ни тая високопарност и се съгласяваме да вярваме в такъв бог, но в деня на бедствието ни, той няма да ни отговори, защото не е Бог; това пак е богът, който ние сме си направили или с други думи, ние пак сме сами, без Бог. Дотогава докато човек си представя Бога, той ще се поставя над Бога. Представата ни за Него не е в крайна сметка нищо друго освен проекция на нас самите и това впрочем съвършено ни удовлетворява. Направихме себе си мярка за това, какъв мислим че е и трябва да бъде Бог. В предположението, че Бог прилича на нас, високомерието и надменността ни намират свой най-висш израз.
Трябва дълбоко да осъзнаем, че истинското познание на Бога не е по силите на човека. Бог не се поддава на нашите определения. Той не зависи от човешка инициатива или догадки. Той е скрит Бог и Се открива единствено по начина, по който Той реши, по Собствената Си воля, с готовност, която изхожда единствено от Него. Той се разкрива единствено при условията, които поставя Той, а не човек. Докато дълбоко не разберем това и не се съгласим именно с това, Бог няма да започне да ни се открива. Ако разберем това ще разберем всичко. Разбирането за Бога, като за скрит Бог, от Когото изцяло зависи всичко е коренът на истината. Хората нямат с какво да се похвалят.
Бог е Бог и човек е човек. И ако Бог не благоволи, двамата никога няма да се срещнат. Това е принципно и основополагащо условие за разбирането на самата действителност. Това обаче, води след себе си неописуемо и мъчително объркване за хората, считали себе си и своите познавателни способности за мярка и основа за разбирането на живота и всичко останало, и възприемали знанието, като своя заслуга. Тази истина поставя човека на мястото му и поразява корена на човешката заблуда, породила извратеното възприятие на действителността. И, разбира се, трябва да разгледаме плода на тази заблуда, ако продължим да живеем в нея, дори и тя да ни е служила в нашия живот и даже в живота на много поколения, защото плодът й може да се окаже втори Аушвиц.
Какво се е случило с дадената ни от Бога библейска вяра, когато преди две хилядолетия Той ни посетил в образа на Цар-Месия? Тя вече е била една закостеняла система и самото Му присъствие е било заплаха за съществуването й (Вж. Йоан 11.47-50!) і. За да продължи да функционира системата, Той по необходимост, е трябвало да умре, защото Неговото съществуване е застрашавало нейното. Отстоявали сме своята закостеняла религиозна система до смърт. Стремили сме се да я увековечим и да не допуснем да отмре, вместо да приемем естествения завършек и новото начало, към което Богът на системата ни е призовавал. Такава е повторящата се реакция на себеувековечаващата се “религия” във всички поколения.
Идването на Месията е Божият съд не само над човешкия грях, но и над погрешните ни представи за Бога. Не отхвърли ли Бог традициите, които си бяхме определили и с които мислехме, че служим на Бога? Той предпочита да се изявява по начини, които е трудно дори да си представим. Да дойде в образа на човек, да се открие така, че да противоречи на всичките ни представи, не е ли това преднамерено? Роден в обор от никому неизвестна девица; израстнал в Назарет, откъдето се е считало, че нищо хубаво не може да излезе; живял незабележимо до трийсетата си годишнина, в пълна неизвестност; умрял, като престъпник по най-жестокия и унизителен начин, на сметището извън градските стени – и това е нашия Бог !? Ако Бог е понесъл такова унижение и смърт, всички наши представи за Бога претърпяват крушение, и особено еврейските ни представи, които въздигат “благородието” на Бога. “Разбира се Бог не може никога да се яви в образа на човек и да се роди в обор, като безпомощно дете ... или може?” (Вж. Исая 9.6-7 и Лука 2.7) ⁴.
Дали пък чрез Исус от Назарет, Бог не предизвиква всяка човешка концепция относно Бога и Неговото величие, благородство и духовност? Не ни ли Го представи именно Той, с думите “Това е твоя Бог”? Ако такава е истината, отхвърляйки това откровение и настоявайки на нашите неадекватни представи, ние сами постлахме пътя за бъдещите си страдания. Как да се обърнеш към Бога, когато си Го изгонил? Отхвърлихме Го в образа, в който Той избра да ни се изяви. Това беше “горящата къпина” за нас, и ние отказахме да свърнем, за да я разгледаме. С отказа си да разберем правилно Божия Холокост в разпъването на Исус, като съд над всички грехове, ние направихме неизбежен нашия собствен Холокост – нашето собствено разпятие. Отказвайки правилно да разберем причините за нашите катастрофи (които ние сме предизвикали), излагаме себе си на нови и нови такива – и така до самия трагичен край.
Нищо не говори така ясно за Бога, като Бог, както разпнатия Бог. Много неща могат да се кажат относно Бога, но най-дълбокото откровение за Него се намира в доброволната Му саможертва. Това е акт само на Бога; това е само Негова концепция; това извира от самото Му сърце – това е същността на Бога, до която Той иска да ни доведе и с която иска ние да се съобразим. В такъв случай, да не познаваш Бога, като разпнат, означава да не Го познаваш въобще. Ние можем Го да наричаме “Боже”, но докато това не е този Mесия, когото ние разпънахме и докато не Го разберем така, ще си живеем с бога, който ние сме си сътворили и нарекли “Бог” – но за жалост той ще си остане бог, който не ни отговаря.
Тук е същината. Това е този център, в който се пресичат всички въпроси и отговори и ако не разберем това, няма да разберем нищо. Трагедията на евреите през XX век се дължи на този пропуск. Пропуснахме деня на посещението Му, въпреки че Той ни умоляваше, като отново и отново плачеше за нас и искаше да ни прибере под крилете Си, както кокошка прибира пилетата си – но ние не искахме (Матей 23.37 – бел прев.). Той ни предупреди, че нашият дом ще запустее и Храмът ни ще бъде разрушен, и следователно ще останем без свещенство и без жертви. Не ще има кръвни жертви и следователно не ще има прошка и умилостивение ⁵, което означаваше, че всяка животинска и демонична сила ще вилнее над нас – и така и стана.
Това е точният алгоритъм на Холокоста. Историята затвори кръга си. Човечеството, в това число евреите и Германците, не разбра или не поиска да разбере дълбините скрити в Холокоста – израз на Божия съд. Аналогично, нежеланието на евреите да разгледат и разберат правилно Божия Холокост, отпреди две хиляди години, отприщи исторически сили, които направиха нацисткия Холокост неизбежен. И не само това, но то направи невъзможно и истинското познаване на Бога, като Бог и следователно на човека, като човек – отговорен за греха си. Двете неща са неразривно свързани. Да не разбереш Бога, значи да не разбереш човека.
“В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълниха храма. Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше. И викаха един към друг, казвайки: ‘Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.’ И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше и домът се напълни с дим. Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни; понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.” (Исая 6.1-5).
Гледката, която се открива пред пророка, го съкрушава с онова, което той вижда в себе си – нещо, което нямаше да види, ако не беше видял Господа такъв какъвто Той Е, а не такъв какъвто си Го е представял. Най-ужасната заблуда е да се заблуждаваш относно Бога. Може да е поетична, религиозна, изпълнена с благи намерения, естетически издържана и да поражда чудесни дела и човеколюбие, но тя е не по-малко (а може би дори повече) заблуда.
Как прочее Бог пречупва твърдоглавото ни инатене, че видиш ли Бог е по-възвишен от Собственото си откровение? В разпъването на Месията Исус ни се удаде да ви