Дискусии върху Библейски и духовни въпроси > Израел и Църквата
Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
mak:
Предговор към българския читател
Предговор
Въведение
1 Глава – Какъв е смисълът на Холокоста?
2 Глава – Бог – Съдия
3 Глава – Какво осъжда Бог?
4 Глава – “Песента на Моисей”
5 Глава – Еврейската реакция на Холокоста
6 Глава – Юдаизмът – Познаване на Бога?
mak:
Предговор към българския читател
Скъпи български читатели,
Представям тази книга на вниманието Ви във време, когато отново се повдигат антиеврейски настроения, както по света така и в България. Вярвам, че няма да разтълкувате съдържанието й по начин, който да подсили този дух. По-скоро се надявам, че тя ще Ви наведе на едно по-състрадателно разбиране за скърбите на този народ, както и за бъдещите му страдания, които изглеждат все по-близки и застрашителни. Желая от все сърце да бъдете благословени с виждането, че Бог работи в човешката история, както и с едно по-дълбоко разбиране за Него Самия. Моля се тази книга да разшири хоризонта на знанието Ви и да бъдете, както Вие самите благословени така и за благословение на евреите, които Вашият народ е спасил веднъж и се надявам, че пак ще спаси.
С признателност
Артър Кац
mak:
Предговор
С известен трепет Ви препоръчвам тази книга с разсъждения върху най-епохалното събитие на модерните времена – Холокоста. Осмелявамe се да повдигнем най-подходящия и най-рядко задаван въпрос: Къде беше Бог?
Несъмнено, както са разбрали мнозина, които са задавали този въпрос, предишните общоприети и подредени възгледи, приемани преди като задоволителни, днес са недостатъчни. Ние или трябва да се оставим в ръцете на светския скептицизъм, като изоставим окончателно нашата несъстоятелна вяра, или трябва да бъдем доведени до нови и неизследвани дълбочини в познанието за Бога – дълбочини, които засягат и променят всичко. Да пренебрегнем този най-важен въпрос означава да направим лоша услуга на жертвите на Холокоста и да лишим човека от онова, което го отличава: способността му да търси докрай смисъла, въпреки всяко привидно безсмислие. Зашеметяващият упадък в нравствеността и може би трайното й отсъствие през втората половина на XX век, вероятно се дължат именно на този пропуск.
В моето търсене ме насърчават необикновенните думи на известния шотландски духовник Осуалд Чембърс, чиято духовна книга “Всичко за Негова Слава” е била благословение за поколения читатели. Към датата 29 юли, той вписва:
“Съществува връзка между странните Божии пътища и нашето знание за Него. Трябва да се научим да тълкуваме странните събития от живота в светлината на това, което знаем за Него и докато не успеем да погледнем най-страшните и най-тежки случки, право в очите, без от това да пострада авторитета на Бога, ние все още не сме Го познали.” (подчертаното мое)
И тъй посвещавам четвъртото издание ¹ на това плахо изследване на онези смели читатели, готови да “свърнат да видят” този горящ храст, който няма да изгасне. Уверен съм, че в този храст все още обитава Богът, който повика отбилия се Моисей и съм сигурен, че Той ще повика и вас също.І
¹ Книгата е претърпяла четири издания в САЩ.
² Изход 3 глава (бел. прев.)
mak:
Въведение
Темата за Холокоста, т.е. последователното унищожение на евреите в Европа, е заемала централно място при цялостното ми съзряване като съвременен човек. Макар и атеист по онова време, аз интуитивно усещах, че ключът към смисъла на човешкия живот се крие в гроба на жертвите.
Израствайки, като съвременен евреин в Ню Йорк и достигайки зрялост именно по времето на Втората Световна Война, целият ми живот, от юношеството насетне, беше екзистенциален копнеж за истина и смисъл. Както и на много други евреи, статистиките от Холокоста ми подействаха унищожително.
Това несекващо безпокойство, ме подтикна да търся как е възможно да бъдем систематично изтребвани, не от някой примитивен и изостанал народ, а от един от най-изтъкнатите и цивилизовани народи на земята: Германия. Това бе народ, с който отдавна бяхме интимно свързани и то дотолкова, че Германия бе станала за нас алтернатива на Месията. Много евреи са мислели, че ако светът би бил като германската цивилизация, това би било равнозначно на идването на Месията. Отдавна бяхме изоставили надеждата си в сбъдването на Писанията и се бяхме задоволили с едни внушителни по размах култура, морал и етика и в този смисъл, бруталното ни и зверско избиване от същия този народ е нещо, което не бива да пропуснем да изследваме. В това се съдържа нещо, което е за наша най-дълбока поука и фактът, че не сме нито потърсили нито намерили тази поука, като че ли предопределя да преживеем отново същото.
Поради своя размах и величина, Холокостът е най-големият препъни-камък и най-значителният фактор в историята на днешното еврейство. Това е най-опустошителното събитие на нашето съвремие, не само за евреите, но и за целия модерен свят. Ако не се опитаме да му дадем подобаваща оценка и не го разберем, както човечеството така и еврейството ще бъдат безкрайно ощетени.
Единствено страданието е способно така живо да отприщи търсенето на истината. Онова, което е по-трагично дори от Холокоста, е че ние евреите страдахме чрезмерно, но все още не сме разбрали подобаващо, какво е имал предвид Бог чрез това страдание и то просто, защото не можем да си представим, че именно Той е стоял зад всичко това.
Няма събитие от новата история, което да е предизвикало повече публикации, повече изследвания и повече литература. Това е огромен обем, който би заел множество &
mak:
1 Глава – Какъв е смисълът на Холокоста?
Холокостът противоречи на всичките ни общоприети разбирания. Той поставя за разглеждане неща, които при други обстоятелства никога не биха занимавали умовете ни, ако не се бяха наложили сами посредством най-болезненото събитие на съвременността.
Темата е толкова тежка, толкова дълбока и толкова свята, че изглежда човек не е способен да я проумее. И все пак, дошло е времето да изпълним задължението си и да представим на съзнанието на всички очевидното – единствено Бог, бидейки Бог, е Този, който може да позволи такова унищожение. Когато в историята се случва нещо толкова значително, неговото обяснение, или липсата на обяснение, е с огромни последици. И най-голямата трагедия ще е, ако тази катастрофа не бъде разбрана правилно, т.е. така както Бог има предвид. Какво мисли Той – това именно предлагаме да изследваме в тази книга.
Посетих Дахау през 1950г., като отвратен, уверен в собствената си правда евреин, хранещ гореща омраза спрямо германците. Лагерът по онова време беше в почти същия вид, като през войната, така че във въздуха все още витаеше зловещият спомен за биещи с камшик стражи и бодлива тел с високо напрежение. Зловонието на смъртта бе още там. Видях абсолютната реалност на останките на жертвите, а във пещите все още имаше кости и прах. Намираха се и бежанци, които продължаваха да живеят там. Спомням си, че сложих ръката си върху комина, за да отнеса по някакъв начин неговата реалност вкъщи. Нещо се скъса в мен. Не можех повече да продължавам с наивната представа за “добрите” и “лошите”. Срещах се с реалност надминаваща моята понятийна възприемчивост. До този момент бях убеден, че разбирам Холокоста, защото той винаги ме е засягал дълбоко. Но сега се бях докоснал до ужас, който засенчваше тези наивни категории. За мен, след това което видях, вече имаше само “лоши” и аз бях един от тях.
Холокостът бе удар по всяка мисъл на XX век, век на напредък и на човешко усъвършенстване или на всичко друго, за което човек се е надявал; това e дотолкова по-вярно, доколкото архитектите на Холокоста се считаха за най-просветената нация на земята. Именно това прави нещата още по-лоши. Ако го беше направил някой непросветин и примитивен народ, то всичко би било ясно. Германия обаче ни изправя пред абсолютно противоречие. За онези, които искат да се взрат в това противоречие, са запазени най-дълбоките откровения относно човешкото състояние и Бога.
Световното еврейство е толкова смачкано, зашеметено и травматизирано след Холокоста, че в продължение на около двадесет години след това, никой не написва нищо задълбочено. Едва след този период съумяваме да си спомним, да се върнем назад и да изследваме. Дори някои предложили тезата, че Холокостът не може да се разглежда критично, нито може да бъде разбран. Той е отвъд човешките способности за разбиране. Ако това е така, то трагедията е още по-голяма. Възможно ли е да има в историята случки с такава величина, че човечеството да може единствено да заключи, че те не могат да бъдат разтълкувани, нито разбрани и поради това трябва просто да бъдат представени за безсмислени ? Ако това е така, то подобно допускане проправя пътя за нещо, което наистина ще бъде унищожително в бъдещето на човечеството. Тази предполагаема невъзможност да се разберат подобни събития ни лишава от здравомислие и стойности и допуска позорното развитие на едно общество без морал, способно на всякакъв вид насилие и унищожение. Това превръща живота в хаос: без ред, смисъл или цел.
Ние настояваме, че колкото и болезнено да е това начинание, уважението кьм жертвите изисква този опит за разбиране, тьлкуване и оценка. Това начинание е още по-болезнено за онези, които го предприемат със съзнанието, че има Бог. Едно е да намериш обяснение в свят без Бог, но съвсем друго и колко по-болезнено е то за нас, които търсим с вярата, че има Бог. Да не изследваме надълбоко Холокоста е един вид престъпно нехайство. Да го подминем или да се задоволим с повърхностно обяснение, означава в известен смисъл, да подпишем нашата собтсвена смъртна присъда.
“Аушвиц даде вечна поука на човечеството, а именно че измервана единствено с човешки мерки, природата на човека се оказва неразбираема и непроницаема… Аушвиц подбива теологията основана на земни доказателства и изисква гледна точка свише” ¹
С други думи, всяко интерпретиране на Холокоста изисква виждане, обяснение, което се простира отвъд това, което дават хуманистите. Холокостът засенчва техните категории и изисква виждане свише – виждане от Бога. Холокостът, като че ли има за цел да доведе хората до мястото, където тяхната интелигентност, социология, исторически анализ и критика не могат да намерят отговор. Това не е нещо ново, ако изключим неговата величина и ужас. Абсолютното зло на Холокоста разкрива скрити измерения на демоничното и сатанинското. Това изисква от нас, като евреи, да приемем, че съществува разбиране от духовна величина, което е неудобно за рационалния и светски ум.
Нашето традиционно разбиране за Бога, вярата и надеждата, които сме имали в Него, бяха така смъртоносно поразени чрез Холокоста, че остава въпроса дали въобще сме се възстановили от този удар. Или въобще няма Бог или Бог е бил толкова дълбоко замесен, че ако разберем противоречията на Холокоста и се поровим из него търсейки поука, ще стигнем до откровение за Бога, което Го поставя далеч над досегашните ни представи за Него. Или Бог трябва да бъде отхвърлен, защото се оказва неразбираем за хората или хората ще трябва да изследват и да достигнат до такова разбиране за Бога, което ще засенчи всичко, което досега е включвала думата Бог. Или едното или другото. Май ще трябва да загубим нашата традиционна вяра, за да ни се открие дълбочината на истинската вяра, която ако бяхме познавали, може би въобще нямаше да има Холокост.
Начинът, по който ние разглеждаме дадено събитие говори красноречиво за нашето разположение на духа и нашето светоусещане. Ако нашето отношение към Бога се основава на нашите абстракции и измислени предположения, тогава ние сме в някаква нереалност не само спрямо Бога, но и спрямо всичко. Бог е основата на реалността ; Той не е какъвто ние си Го представяме, приписвайки Му едно или друго, но е по-скоро такъв, какъвто се е показал най-вече в Своите сурови взаимоотнешения с неговия народ и в милостите, които винаги са следвали. Какъв забележителен урок е Холокостът и за настоящия момент и за Вечността! Дълбочината на този урок изглежда не би могла да се предаде по друг начин.
Колцина от нас евреите са чували някога думата “Бог” по начин, изискващ преклонение? Колцина са чували, че Той може да бъде разбран и познат, като Създател? Или пък, че Той има нещо общо с нашата еврейска история и призвание, като народ ? Божието обвинение срещу нас е, че ние загиваме поради липсата ни на знание за Него (Вж.Осия 4. 1,6). Ние не само, че сме далеч от гледната точка на пророците и на заветните благословения и проклетии във Второзаконие – “днес избираш между живота и смъртта”– ние въобще сме далеч от всякаква библейска перспектива. В умовете си сме светски настроени и сме далеч от Божия начин на виждане. Ние дори сме неспособни да разгледаме своите нещастия в Неговата светлина и поради това хвърляме вината или върху Хитлер, или върху германския народ или най-накрая върху самия Бог.
¹ Simon, Ulrich E., A Theology of Aushwitz, Victor Gollancz Ltd., London, 1967.
Следва продължение...
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version