Author Topic: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)  (Read 8401 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #1 on: January 01, 2009, 13:10:13 PM »
Предговор към българския читател

Скъпи български читатели,

Представям тази книга на вниманието Ви във време, когато отново се повдигат антиеврейски настроения, както по света така и в България. Вярвам, че няма да разтълкувате съдържанието й по начин, който да подсили този дух. По-скоро се надявам, че тя ще Ви наведе на едно по-състрадателно разбиране за скърбите на този народ, както и за бъдещите му страдания, които изглеждат все по-близки и застрашителни. Желая от все сърце да бъдете благословени с виждането, че Бог работи в човешката история, както и с едно по-дълбоко разбиране за Него Самия. Моля се тази книга да разшири хоризонта на знанието Ви и да бъдете, както Вие самите благословени така и за благословение на евреите, които Вашият народ е спасил веднъж и се надявам, че пак ще спаси.

С признателност

Артър Кац
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #2 on: January 01, 2009, 13:12:21 PM »
Предговор

С известен трепет Ви препоръчвам тази книга с разсъждения върху най-епохалното събитие на модерните времена – Холокоста. Осмелявамe се да повдигнем най-подходящия и най-рядко задаван въпрос: Къде беше Бог?

Несъмнено, както са разбрали мнозина, които са задавали този въпрос, предишните общоприети и подредени възгледи, приемани преди като задоволителни, днес са недостатъчни. Ние или трябва да се оставим в ръцете на светския скептицизъм, като изоставим окончателно нашата несъстоятелна вяра, или трябва да бъдем доведени до нови и неизследвани дълбочини в познанието за Бога – дълбочини, които засягат и променят всичко. Да пренебрегнем този най-важен въпрос означава да направим лоша услуга на жертвите на Холокоста и да лишим човека от онова, което го отличава: способността му да търси докрай смисъла, въпреки всяко привидно безсмислие. Зашеметяващият упадък в нравствеността и може би трайното й отсъствие през втората половина на XX век, вероятно се дължат именно на този пропуск.

В моето търсене ме насърчават необикновенните думи на известния шотландски духовник Осуалд Чембърс, чиято духовна книга “Всичко за Негова Слава” е била благословение за поколения читатели. Към датата 29 юли, той вписва:

“Съществува връзка между странните Божии пътища и нашето знание за Него. Трябва да се научим да тълкуваме странните събития от живота в светлината на това, което знаем за Него и докато не успеем да погледнем най-страшните и най-тежки случки, право в очите, без от това да пострада авторитета на Бога, ние все още не сме Го познали.” (подчертаното мое)

И тъй посвещавам четвъртото издание ¹ на това плахо изследване на онези смели читатели, готови да “свърнат да видят” този горящ храст, който няма да изгасне. Уверен съм, че в този храст все още обитава Богът, който повика отбилия се Моисей и съм сигурен, че Той ще повика и вас също.І

¹ Книгата е претърпяла четири издания в САЩ.

² Изход 3 глава (бел. прев.)
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #3 on: January 01, 2009, 13:14:14 PM »
Въведение

Темата за Холокоста, т.е. последователното унищожение на евреите в Европа, е заемала централно място при цялостното ми съзряване като съвременен човек. Макар и атеист по онова време, аз интуитивно усещах, че ключът към смисъла на човешкия живот се крие в гроба на жертвите.

Израствайки, като съвременен евреин в Ню Йорк и достигайки зрялост именно по времето на Втората Световна Война, целият ми живот, от юношеството насетне, беше екзистенциален копнеж за истина и смисъл. Както и на много други евреи, статистиките от Холокоста ми подействаха унищожително.

Това несекващо безпокойство, ме подтикна да търся как е възможно да бъдем систематично изтребвани, не от някой примитивен и изостанал народ, а от един от най-изтъкнатите и цивилизовани народи на земята: Германия. Това бе народ, с който отдавна бяхме интимно свързани и то дотолкова, че Германия бе станала за нас алтернатива на Месията. Много евреи са мислели, че ако светът би бил като германската цивилизация, това би било равнозначно на идването на Месията. Отдавна бяхме изоставили надеждата си в сбъдването на Писанията и се бяхме задоволили с едни внушителни по размах култура, морал и етика и в този смисъл, бруталното ни и зверско избиване от същия този народ е нещо, което не бива да пропуснем да изследваме. В това се съдържа нещо, което е за наша най-дълбока поука и фактът, че не сме нито потърсили нито намерили тази поука, като че ли предопределя да преживеем отново същото.

Поради своя размах и величина, Холокостът е най-големият препъни-камък и най-значителният фактор в историята на днешното еврейство. Това е най-опустошителното събитие на нашето съвремие, не само за евреите, но и за целия модерен свят. Ако не се опитаме да му дадем подобаваща оценка и не го разберем, както човечеството така и еврейството ще бъдат безкрайно ощетени.

Единствено страданието е способно така живо да отприщи търсенето на истината. Онова, което е по-трагично дори от Холокоста, е че ние евреите страдахме чрезмерно, но все още не сме разбрали подобаващо, какво е имал предвид Бог чрез това страдание и то просто, защото не можем да си представим, че именно Той е стоял зад всичко това.

Няма събитие от новата история, което да е предизвикало повече публикации, повече изследвания и повече литература. Това е огромен обем, който би заел множество &
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #4 on: January 01, 2009, 13:19:58 PM »
1 Глава – Какъв е смисълът на Холокоста?

Холокостът противоречи на всичките ни общоприети разбирания. Той поставя за разглеждане неща, които при други обстоятелства никога не биха занимавали умовете ни, ако не се бяха наложили сами посредством най-болезненото събитие на съвременността.

Темата е толкова тежка, толкова дълбока и толкова свята, че изглежда човек не е способен да я проумее. И все пак, дошло е времето да изпълним задължението си и да представим на съзнанието на всички очевидното – единствено Бог, бидейки Бог, е Този, който може да позволи такова унищожение. Когато в историята се случва нещо толкова значително, неговото обяснение, или липсата на обяснение, е с огромни последици. И най-голямата трагедия ще е, ако тази катастрофа не бъде разбрана правилно, т.е. така както Бог има предвид. Какво мисли Той – това именно предлагаме да изследваме в тази книга.

Посетих Дахау през 1950г., като отвратен, уверен в собствената си правда евреин, хранещ гореща омраза спрямо германците. Лагерът по онова време беше в почти същия вид, като през войната, така че във въздуха все още витаеше зловещият спомен за биещи с камшик стражи и бодлива тел с високо напрежение. Зловонието на смъртта бе още там. Видях абсолютната реалност на останките на жертвите, а във пещите все още имаше кости и прах. Намираха се и бежанци, които продължаваха да живеят там. Спомням си, че сложих ръката си върху комина, за да отнеса по някакъв начин неговата реалност вкъщи. Нещо се скъса в мен. Не можех повече да продължавам с наивната представа за “добрите” и “лошите”. Срещах се с реалност надминаваща моята понятийна възприемчивост. До този момент бях убеден, че разбирам Холокоста, защото той винаги ме е засягал дълбоко. Но сега се бях докоснал до ужас, който засенчваше тези наивни категории. За мен, след това което видях, вече имаше само “лоши” и аз бях един от тях.

Холокостът бе удар по всяка мисъл на XX век, век на напредък и на човешко усъвършенстване или на всичко друго, за което човек се е надявал; това e дотолкова по-вярно, доколкото архитектите на Холокоста се считаха за най-просветената нация на земята. Именно това прави нещата още по-лоши. Ако го беше направил някой непросветин и примитивен народ, то всичко би било ясно. Германия обаче ни изправя пред абсолютно противоречие. За онези, които искат да се взрат в това противоречие, са запазени най-дълбоките откровения относно човешкото състояние и Бога.

Световното еврейство е толкова смачкано, зашеметено и травматизирано след Холокоста, че в продължение на около двадесет години след това, никой не написва нищо задълбочено. Едва след този период съумяваме да си спомним, да се върнем назад и да изследваме. Дори някои предложили тезата, че Холокостът не може да се разглежда критично, нито може да бъде разбран. Той е отвъд човешките способности за разбиране. Ако това е така, то трагедията е още по-голяма. Възможно ли е да има в историята случки с такава величина, че човечеството да може единствено да заключи, че те не могат да бъдат разтълкувани, нито разбрани и поради това трябва просто да бъдат представени за безсмислени ? Ако това е така, то подобно допускане проправя пътя за нещо, което наистина ще бъде унищожително в бъдещето на човечеството. Тази предполагаема невъзможност да се разберат подобни събития ни лишава от здравомислие и стойности и допуска позорното развитие на едно общество без морал, способно на всякакъв вид насилие и унищожение. Това превръща живота в хаос: без ред, смисъл или цел.

Ние настояваме, че колкото и болезнено да е това начинание, уважението кьм жертвите изисква този опит за разбиране, тьлкуване и оценка. Това начинание е още по-болезнено за онези, които го предприемат със съзнанието, че има Бог. Едно е да намериш обяснение в свят без Бог, но съвсем друго и колко по-болезнено е то за нас, които търсим с вярата, че има Бог. Да не изследваме надълбоко Холокоста е един вид престъпно нехайство. Да го подминем или да се задоволим с повърхностно обяснение, означава в известен смисъл, да подпишем нашата собтсвена смъртна присъда.

“Аушвиц даде вечна поука на човечеството, а именно че измервана единствено с човешки мерки, природата на човека се оказва неразбираема и непроницаема… Аушвиц подбива теологията основана на земни доказателства и изисква гледна точка свише” ¹

С други думи, всяко интерпретиране на Холокоста изисква виждане, обяснение, което се простира отвъд това, което дават хуманистите. Холокостът засенчва техните категории и изисква виждане свише – виждане от Бога. Холокостът, като че ли има за цел да доведе хората до мястото, където тяхната интелигентност, социология, исторически анализ и критика не могат да намерят отговор. Това не е нещо ново, ако изключим неговата величина и ужас. Абсолютното зло на Холокоста разкрива скрити измерения на демоничното и сатанинското. Това изисква от нас, като евреи, да приемем, че съществува разбиране от духовна величина, което е неудобно за рационалния и светски ум.

Нашето традиционно разбиране за Бога, вярата и надеждата, които сме имали в Него, бяха така смъртоносно поразени чрез Холокоста, че остава въпроса дали въобще сме се възстановили от този удар. Или въобще няма Бог или Бог е бил толкова дълбоко замесен, че ако разберем противоречията на Холокоста и се поровим из него търсейки поука, ще стигнем до откровение за Бога, което Го поставя далеч над досегашните ни представи за Него. Или Бог трябва да бъде отхвърлен, защото се оказва неразбираем за хората или хората ще трябва да изследват и да достигнат до такова разбиране за Бога, което ще засенчи всичко, което досега е включвала думата Бог. Или едното или другото. Май ще трябва да загубим нашата традиционна вяра, за да ни се открие дълбочината на истинската вяра, която ако бяхме познавали, може би въобще нямаше да има Холокост.

Начинът, по който ние разглеждаме дадено събитие говори красноречиво за нашето разположение на духа и нашето светоусещане. Ако нашето отношение към Бога се основава на нашите абстракции и измислени предположения, тогава ние сме в някаква нереалност не само спрямо Бога, но и спрямо всичко. Бог е основата на реалността ; Той не е какъвто ние си Го представяме, приписвайки Му едно или друго, но е по-скоро такъв, какъвто се е показал най-вече в Своите сурови взаимоотнешения с неговия народ и в милостите, които винаги са следвали. Какъв забележителен урок е Холокостът и за настоящия момент и за Вечността! Дълбочината на този урок изглежда не би могла да се предаде по друг начин.

Колцина от нас евреите са чували някога думата “Бог” по начин, изискващ преклонение? Колцина са чували, че Той може да бъде разбран и познат, като Създател? Или пък, че Той има нещо общо с нашата еврейска история и призвание, като народ ? Божието обвинение срещу нас е, че ние загиваме поради липсата ни на знание за Него (Вж.Осия 4. 1,6). Ние не само, че сме далеч от гледната точка на пророците и на заветните благословения и проклетии във Второзаконие – “днес избираш между живота и смъртта”– ние въобще сме далеч от всякаква библейска перспектива. В умовете си сме светски настроени и сме далеч от Божия начин на виждане. Ние дори сме неспособни да разгледаме своите нещастия в Неговата светлина и поради това хвърляме вината или върху Хитлер, или върху германския народ или най-накрая върху самия Бог.

¹ Simon, Ulrich E., A Theology of Aushwitz, Victor Gollancz Ltd., London, 1967.

Следва продължение...
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #5 on: January 02, 2009, 12:16:40 PM »
2 Глава – Бог – Съдия

Холокостът повдига много големи въпроси:

Защо Бог не се намеси в нашите неописуеми страдания?

Къде беше Бог, който твърди, че е всеприсъстващ, всемогъщ и всезнаещ?

Той не е ли виждал тази ужасна трагедия – неговият заветен народ да бъде системно изтребван в най-животинското и безмилостно унищожение, което някога е изпитвал някой народ?

Как може дългоочакваният Месия да е дошъл, както ни казваха християните и въпреки това да допусне погубването на Неговия Собствен народ?

Къде е милостта на новозаветния Бог, ако подобно нещо може да се случи в нашето модерно време под покровителството на “Християнска” нация, като Лутеранска Германия?

Що за Бог е Той? Ние Го мислехме за праведен, милостив и справедлив, но Той изглежда способен да гледа този ужас и да го позволява!

Как може Бог да е Бог и това да се случва?

Започнах да повдигам тези въпроси, които могат да бъдат сведени до унищожителното: Защо Бог е мълчал? Ако наистина нацистки войници са хвърляли еврейски деца във въздуха и са ги посрещали с щиковете си, ако са стреляли по тях във въздуха, като по учебни мишени, ако са взимали децата от ръцете на майките им, за да ги хвърлят живи в корита с горяща нафта, то на мен ми остават само две възможности: Трябва или да се съглася с множеството коментатори, че Бог е мъртъв или да приема свидетелството на нашите Писания, че Божието мълчание е в пряка зависимост от нашия грях. Трябваше да приема Холокоста, като наказание, а не като някакво недоразумение или грешка на историята, а също, и че по някакъв начин размерите на страданието ни са пряко пропорционални на размерите на греха ни. Може би еврейското страдание има само едно значение – наказанието на Бога спрямо народа, забравил истинското знание за Него и неспазил Неговите завети, нито изпълнил своето задължение да бъде народ представител на Бога?!

Ако Бог се намесва осезаемо в историята, то Той употребява отделни хора и цели народи, за да се изпълнят плановете Му. Възможно ли е Холокостът да е Негово дело? Ако е така, възможно ли е той да е описан пророчески, като Неговото “удивително дело” (Исая 28.21) ¹ ? Възможно ли е това да е Негово наказание? И в такъв случай, възможно ли е това да е обещаното от Него наказание, което ще сполети “в последните дни” невярващия и неразкаян Израел? Няма съмнение, че Той е предсказал това още при стъпването ни в Обещаната Земя преди хиляди години, в което ще се убедим, като разгледаме книгите Второзаконие и Левит.

Забележително е доколко разглеждането на Холокоста, като наказание от Бога, напълно обяснява Бога като Бог, и носи със себе си страх от Бога, който е Съдия. Мъчителна е липсата на такъв страх от Бога в нашето модерно самосъзнание. Ние израснахме без чувството на преклонение и страхопочитание пред Бога, които със сигурност щяхме да притежаваме, ако си бяхме задали въпросите, които Холокостът и без това повдига. Ние обаче не посмяхме. Не сме ли длъжни, ние евреите, да търсим, да намираме, да разбираме Бога? Добре е да си спомним, че Божият призив дойде, когато Бог видя човек, свърнал за да разгледа един горящ храст и пленен от гледката, не искаше да си тръгне –

“Моисей! Моисей!... Не се приближавай. Свали сандалите от нозете си, защото мястото, на което стоиш е свята земя.” (Изход 3.4,5)

Моисей бил призован да стане посредник за освобождението на Израел, защото Бог видял, че той свърнал за да разгледа. Бог чака и нас да погледнем към един храст, който още гори – храстът на наказанието – горящ с Божий огън, който естествено, би накарал всичко, що е в нас да се свие. Това със сигурност не е приятно, но дано все пак свърнем, за да разгледаме! Моисей се отклонил от пътя си, не от просто любопитство, но, както ни се казва, той искал да знае защо храстът гори, а не изгаря. Ако търсим истинско обяснение на огъня, всред който е сам Бог, то Той със сигурност ще ни се открие и това е откровение, което може да бъде разбрано само на това място. Това трябва да е търсене под дърво и камък, колкото и болезнена да се окаже гледката. За жалост, ние, по принцип, не сме такива хора. И ние, като всички останали, по-скоро гледаме на нещата, а не в тях. Приемаме някое лесно обяснение, вместо да стигнем до същината на нещата. Моисей е бил изпратен да избави, не само защото така му е било възложено, но и защото бил получил откровение за Бога дадено му изсред огъня – символ на наказанието. Това откровение е най-съвършеното познаване на самия Бог и без него той никога нямаше да успее да води цял народ през пустинята, в продължение на четиридесет години.

Ние не познаваме Бога, като съдия. Вследствие на това, платихме висока цена, задето престанахме да разбираме Бога, и като съдия и като показващ милост, едновременно строг и благ. Божиите отношения с Израел (минали, настоящи и бъдещи) въобще не са в полезрението ни и поради това и най-дълбоките откровения за Бога, дадени ни в Писанията, за нас са лишени от смисъл.

Какво е отношението ни към Бог, който за да изяви силата си (т.е. Своята слава), би допуснал наказание и би дал воля на гнева си? Ако нашият Бог е такъв Бог, тогава какво? Ще остане ли Той наш Бог? Ами, ако наистина е възможно Бог да се гневи? Ами, ако Той наказва, за да изяви Своята сила, Своето Име, и Своята слава? Ами ако се окаже, че Той не е “богът”, който ние сме свикнали да си представяме, и че Той все пак е способен на гняв? Библейският гняв или Божието наказание е нещо опустошително и при това съвсем целенасочено оскърбява нашето религиозно виждане за това, какъв ние бихме искали да бъде Бог, и как ние можем да Го познаем.

Когато Бог съди, Той се открива по начин, по който иначе не бихме могли да Го видим. И все пак това е едно от лицата на Бога, от което ние инстинктивно се отдръпваме. Не успяваме да помирим Бога, който е милост и любов, справедливост и правосъдие, с Бога, който би могъл да е Съдия и да наложи такова нещастие на хората и особено на евреите. Ако нашият Бог прави такива работи, тогава най-отвратителното, най-болезненото и онова, което най-съзнателно разрушава нашата религиозност, се превръща в най-скъпоценното и истинско откровение за Бога. Не се ли крие именно в това противоречие, ако смеем да се вгледаме в него, най-дълбокото и истинско откровение за Бога?

А дали не се дължи нашето неразбиране на Холокоста от Божия гледна точка, на това, че не взимаме под внимание вечността? Само вечността прави бедствието на Холокоста, по някакъв начин разбираемо. Божието позволение да бъдат хвърляни бебета в корита с горящa нафта би било абсурдно, ако целта и смисълът на техния живот не са били именно такива. Само надеждата, че така се избягва един друг огън, неугасим и вечен, прави този огън, по някакъв начин разбираем. Ако първият ни научи на нещо и ни избави от втория, тогава в него има върховен и вечен смисъл. Ако оценяваме Холокоста само в рамките на времето, тогава пещите в лагерите на смъртта имат малко или дори никакво значение и смисъл. Иначе казано, величието на Холокоста може да бъде разбрано, само дотолкова доколкото той ни навежда на един по-висш смисъл.

Докъде може да стигне Бог, за да доведе човека до правилното усещане за нещата? Бихме могли да се запитаме дали не са били и предишните ни мъки опит на Бога да привлече вниманието ни, да ни отвърне от себичното ни религиозно и философско самодоволство и да ни отклони от курс, който би завършил с неоценима загуба. Дали пък Бог не счита вечността за толкова важна, че да си струва да прекара такива множества през огъня на Холокоста, ако това би спасило други от вечна пагуба в огън, който няма да изгасне? Ние няма да разберем Холокоста, нито ще съумеем да го обясним на други, ако ние самите не приемем тази вечна гледна точка. Да пропуснеш вечността значи да изкривиш самата реалност.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

Vasquez

  • Изгонен
  • Посещаващ
  • *
  • Posts: 46
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #6 on: January 03, 2009, 12:56:15 PM »

ХОЛОКОСТ не е понятие от историята, но цялата човешка история, която е една ГОЛЯМА КАТАСТРОФА. Поне за тия, които не си затварят очите за ИСТИНАТА.
Жестокостта на ХОЛОКОСТ може да бъде видяна и днес, в ерата на високите технологии, най-ясно в т. нар. HIAC-страни, където моргите в болниците пращят от трупове и пещите не смогват да ги изгорят, затова ги извозват с камиони до безкрайните равнини с гробове, където се отървават от инфектираните трупове, хвърлят пръст отгоре, и драсват който откъдето е.

Вие питате къде във всичко ТОВА е Бог?
Аз питам къде във всичко ТОВА е Човекът?

Матей 7 : 7 - 14

Йоан 15 : 1 - 17

Марк 11 : 12 - 26


Езекиил 16 : 1 - 63; 17 : 1 - 24; 18 : 1 - 32


/на английски език/
МАТЕРИАЛИТЕ НЕ СА ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ НЕРВИ!!!
http://www.aei.org/docLib/20070927_ZimbabweHealthReportSept07.pdf
http://www.reliefweb.int/rw/RWFiles2005.nsf/FilesByRWDocUNIDFileName/EVIU-6E7B8Z-afm-zwe06mar.pdf/$File/afm-zwe06mar.pdf

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #7 on: January 05, 2009, 01:09:11 AM »
3 Глава – Какво осъжда Бог?

Веднъж имах честта да се срещна с изтъкнатия автор Ели Вайзел, който е румънски евреин и известен носител на Нобелова награда за мир. Той самият е оцелял от Холокоста и е може би един от най-великите авторитети по въпросите за Холокоста. Едва ли има по-изкусен говорител от него. Ако нямаше Бог, тогава той би олицетворявал онова Еврейско благородство, етичност и нравствена чувствителност, които биха събудили всобщо възхищение. Ако обаче има Бог, същото това, което иначе би ни впечатлило, по ирония става отблъскващо за Бога. Защото Бог има свое мнение за човека, пък бил той и най-добрия!

В края на неговата реч, го попитах насаме: “Г-н Вайзел, до каква степен бихте се съгласили да признаете, че страданията, които изпитахме ние евреите във всички наши беди през историята и особено в Холокоста, са изпълнение на Божиите наказания изречени пророчески, като предупреждение, в последните глави на книгите Левит и Второзаконие?”. Потресен, той ме гледа известно време мълчейки и тогава отговори: “Аз отказвам да разгледам това”.

Дали тези думи не са отеквали оттогава на небето? В действителност, не е ли това един вид обобщение на човешкото себевъзвеличаване над Бога? Многозначително, най-отпред стои вечното “Аз”. В този случай, не става толкова въпрос за това дали казаното е правилно или не, но че въобще има нещо повече от Божието Слово – това “Аз”, което може да Го одобри или да Го отхвърли. Не е ли това човешката арогантност въздигаща своето мнение, мисъл и воля над самия Бог? Отказът ни да разгледаме думите на Бога, означава, че поставяме себе си над Неговото Слово. Косвено, ние само отричаме Словото, но в действителност ние го “убиваме”. Откъде ни е познато това? Не постъпвахме ли така с пророците си?

“Аз отказвам да разгледам това” – защото да се занимая с това, ще означава да разнищя корените на моите философски, идеологически и религиозни категории, които аз приемам, и чрез които се самоопределям. Аз се възприемам, като почитания с право носител на Нобелови награди, като човека възхваляван, както от еврейската общност, така и от целия образован свят. Въобще всичко, чрез което аз възприемам реалността трябва да се стопи, ако аз разгледам това. Затова аз отказвам. Не мога да го понеса. Това ме поставя пред неблагоприятна оценка за състоянието на Еврейството и на човечеството въобще, а моята гордост не може да ми позволи това. Освен това, немислимо е такава невероятна жестокост да е извършена от Бога и то в нашата модерна съвременност. Човешки погледнато това е немислимо. Напълно вероятно е, именно такива да са скритите мисли на човешкото сърце, когато се изправи пред толкова решителна и пронизваща дилема.

Ако човек, който е изпитал на гърба си наказанията описани в Левит и Второзаконие, включително унищожението на собственото му семейство и въпреки всичко не желае да разгледа това, за какво въобще се надяваме ние? “Дори ако Бог е казал това – аз все пак отказвам да се замисля над него”. Дали Бог ще бъде впечатлен от подобен коментар и дали няма да се надсмее над всичките ни нищожни предположения? Като че с нашия отказ сме надвили Бога!

Не е ли това човешко възвисяване над самия Бог? Ако отношението ни към Словото на Бога е и отношение към Бога, то отхвърлянето на Словото Му ще означава отхвърляне на Бога. Не е възможно да имаме възвишено виждане за Бога и в същото време да презираме Словото Му. Бога, когото почитаме, не е Богът от Словото, но бог, излязъл от нашето собствено въображение – и това е трагичното. Цяла култура може да се изгради върху тази илюзия, но в крайна сметка нейната измамност ще ни убие, както и всъщност стана. Това е, като деня, в който Илия се изправил срещу лъжливите пророци на Ваал и им заповядал да си построят свой олтар и да призоват своя бог. Самият той казал, че също ще призове своя Бог. Тогава прогласил :

“Оня Бог, който отговори с огън – той нека е Бог !” (3 Книга на Царете 18.24).

Лъжливите пророци се съгласили с това, защото наистина вярвали, че техният бог ще отговори. Толкова дълбока била заблудата им и те скачали около олтара си цял следобед. Но отговор нямало. Те очаквали отговор и именно в това е заблудата – дори да не знаеш, че си заблуден и да очакваш, че богът, когото зовеш е бог, който ще ти отговори.

Дали не е тогава само по себе си доказателство за отстъпничество, самото нежелание да се спрем на Словото на Бога и на неговото ясно обвинение на евреите в грях и невярност? Не важи ли това с още по-голяма сила за този, който както Вайзел, е претърпял предсказаните последствия и все пак отхвърля това, което би трябвало да е първото и най-очевидно обяснение за тези последствия, особено за евреина?

Този отказ, идващ при това от най-изтъкнатия коментатор – самият той оцелял от Холокоста, може да е сам по себе си обяснение за Холокоста – дори бих казал обяснението. Ами ако се окаже, че коренът на причините за Холокоста е Божието осъждане на греха, състоящ се в себевъздигането на човека за сметка на Бога, поставяйки мнението на човека над Божието Слово!? Когато човек стигне до арогантно превъзходство над Бога, така че той да решава кое е мислимо и кое немислимо (при все, че Самият Бог е говорил), тогава тази именно гордост е същността на това, което Бог осъжда. Във всеки случай това говорят Писанията.

“Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, които продължават до вечерта, догдето ги разпали виното! И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, и с вино са техните угощения, но не се взират в делото Господне, нито внимават на действието на ръцете Му.” (Исая 5.11-12).

Ние просто не разглеждаме събитията от живота и историята, като дело на Бога и като резултат от Неговата намеса.

“Затова Моите люде са закарани в плен – защото нямат знание; па и почтените им мъже умират от глад, и множеството им съхне от жажда, затова става преизподнята по-лакома и отвори чрезмерно устата си, и в нея слизат славата им и множеството им, и великолепието им, и ония, които се веселят между тях.” (Исая 5.13-14).

Следствието на това отхвърляне на върховенството и всемогъществото на Бога е да бъдем осъдени. Не обръщаме внимание, защото познанието ни за Него е неадекватно. Поведението ни е несъвместимо с познаването на Бога. Крайното следствие от това, не е само изгнание и последици в този живот, но и в онзи, който продължава вечно.

“И навежда се долният човек, и унижава се големецът, и очите на високоумните се навеждат; а Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, и святият Бог се освещава чрез правда.”
(Исая 5.15-16).

Това са забележителни, ключови теми в тези поетични думи на Исая. Бог, който е свят, ще се възвиси чрез възмездие. Израел е осъден на изгнание, смърт и Шеол (ад), защото е отхвърлил знанието за Бога.

“Горко на ония, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си!” (Исая 5.21)

“Затова, както огнен пламък пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане, като гнилота и цветът им ще стане, като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите и презряха думата на Светия Израилев.” (Исая 5.24).

В Писанията имаме, толкова много текстове, подобни на тези. И все пак, когато най-страшните бедствия ни сполетят, няма и помен от това да се обърнем към Писанията, за да си ги обясним. Вместо това прибягваме до социология, политически науки и някакви светски начини, за да дадем обяснение на нещастието, което ни се е случило. Не е ли това човешкото разбиране и не поставя ли по този начин човек себе си над Самия Бог? Въздигането на човека е същината на греха. Очевидно, такова е неизменното ни състояние, след като и най-даровитият ни говорител го потвърждава. Ако най-доброто, което можем да представим е това, то каква надежда ни остава, като цяло; какво да очакваме от себе си, като народ? Ако Холокостът, като знак за нашите престъпления и грях, не бе достатъчен, за да ни доведе до признание и съкрушеност, тогава какъв ще трябва да е онзи бъдещ Холокост, чрез който да се спасим от окончателна и необратима Погибел т.е. от един неугасим, вечен огън?

Добре ще е да добием представа за това, доколко човек идеализира Бога за свои лични цели и намира начин да доведе всичко касаещо Бога до религиозни практики, които могат да се впишат в нашия начин на живот, но по никакъв начин не застрашават истинските ни интереси. Съвременният юдаизъм е чист пример за това – както и всички форми на формалната религия. Не са ли те истинско отхвърляне на Бога, докато едновременно с това, привидно Го славят? Не е ли това същинско зловоние пред Бога, което Той трябва да осъди?

Бог желае вярно разбиране за Него. Възможно ли е Холокостът и въобще цялото ни еврейско страдание да са били неминуеми и дори необходими именно поради нашето (не)разбиране на Бога? То се е основавало на виждането за Бога, като бог на удобството; онова фиктивно религиозно нещо, в което превърнахме Бога, така че да Го вместим в нашите светски цели – цели, които инак ние бихме продължили да преследваме напълно необезпокоявани. Такова едно виждане за Бога съответства на нашите намерения, но няма нищо общо с Божиите. Може и да мине известно време преди Бог да осъди това, но Той е длъжен да го направи.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #8 on: January 09, 2009, 23:51:59 PM »
4 Глава – “Песента на Моисей”

Съществува почти пълна липса на интерес от страна на еврейските изследователи спрямо пророческото минало на Израел, като ключ към Холокоста. Претърпели сме беди, осъждения и изгнание от Земята ни, но винаги сме били склонни да потърсим светско – социологическо или политическо – обяснение, вместо да се замислим за Бога. Предпочетохме човешките анализи наместо Божието откровение, обвиняваме недостатъците на отделни личности или дори народи, вместо да потърсим причината в себе си и в нашия грях.

Ограниченото ни познание на Писанията и на Бога, който стои зад тях (и следователно повърхностния характер на религията ни) е свидетелство против нас. Не е ли този пропуск сам по себе си свидетелство и първопричина за Холокоста и може би за всяка беда, която сме преживели? Може би е трябвало преживелиците ни да стават все по-страшни с времето, защото предишните не са били достатъчно силни, за да изкоренят нашия светски начин на мислене? Избрахме да търсим отговор в обстоятелствата вместо в Бога и си мислим, че ако променим обстоятелствата, в бъдеще няма да срещнем такива ужаси. Е, какво Му остава на Бог освен да допусне още по-големи беди? Ако светогледът ни след Холокоста е същият, както преди него, то какво още ще претърпим, ако мисленето ни остава същото? Какви ли бъдещи неволи ни очакват? Защо ортодоксалността и благочестието на прехваления ни юдаизъм, не ни помогнаха и не ни предупредиха за надвисналата катастрофа, която не ни подмина? Нима не сме имали ясни указания в Библията, какво ще ни сполети в последните дни, ако се отвърнем от Бога, от завета Му и от задачата си да бъдем Негови пратеници сред народите?

Преди да стъпим в Обещаната Земя, Бог изрично ни е предупредил в книгата Второзаконие. 32–та глава се нарича “Песента на Моисей” и за мен това е най-нагледното описание на Холокоста всред всички други пасажи от Библията. Нарича се “Песен”, защото именно под тази форма е трябвало да се наизусти и да се пее пред децата, които от своя страна да научат своите деца да я пеят и така от поколение на поколение. И всичко това поради една единствена причина – да сме предупредени за нещастията, които ще ни сполетят, та когато се случат да не кажем, че не сме знаели. Колко от нас знаят днес, че такава песен въобще съществува, камо ли да познават текста й? Самият този факт е свидетелство, че сме се отклонили от Бога и дава на Холокоста смисъл – смисъл на наказание.

Във Второзаконие 31 глава, Бог предупреждава Моисей за бъдещото падение на Израел:

“И Господ рече на Моисея: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тия люде ще се подигнат да блудствуват след чуждите богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях. И в оня ден гневът на Ми ще пламне против тях, а Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас? И в оня ден Аз непременно ще скрия от тях  лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове. И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните. Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, земя  гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми. И като ги постигнат много злини и Скърби, тая песен ще говори против тях, като свидетел, защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел. И тъй Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.” (Второзаконие 31.16-22)

“Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневите с делата на ръцете си.” (Второзаконие 31.29)

Търсейки обяснение на Холокоста, никога не сме поглеждали на Писанията, които ясно свидетелстват какво ще ни се случи в “послешните дни”. Тези, които би трябвало да слушат, не искат и затова Бог се обръща към неодушевената природа:

“Слушай, небе, и ще говоря;и да чуе земята думите на устата ми. Учението ми ще капе, като дъжд; думата ми ще слезе, като роса, като тънък дъжд на зеленище и като пороен дъжд на трева. Понеже ще провъзглася името на Господа, отдайте величие на нашия Бог. Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на вярността е и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той. Те се развратиха; порокът им не подобава на Неговите чада; те са поколение извратено и криво. Така ли въздавате Господу, люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.” (Второзаконие 32. 1-6)

В случая ‘поколение’ не означава обезателно период от четиридесетина години, но по-скоро определен тип или вид хора, които могат да живеят по всяко време. Прочее, тези думи се отправят не само към онези, живели по времето на Моисей, но към всяко следващо поколение, включително към хората, живеещи в последните времена. Ето защо песента е трябвало да се предава от поколение на поколение.

“Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на племената според числото на израилтяните. Защото дял на Господа са неговите люде, Яков е падащото  Му се с жребие наследство. Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; огради го, настави го, опази го, като зеницата на окото Си.” (Второзаконие 32.8-10).

“А Иесурун затлъстя и зарита - затлъстял си, оголил си се, надебелял си - тогава забрави Бога, Който го създаде и презря Канарата на спасението си. С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го раздразниха до гняв. Пожертваха на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не познаваха, на нови богове наскоро въведени от които бащите ви не се бояха; а ти не помисли за Канарата, Която те роди и забрави Бога Създателя твой.” (Второзаконие 32.15-18)

На кое от тези обвинения, отправяни към целия народ, сме обърнали внимание поне веднъж? Пророците са ни ги повтаряли отново и отново, но кога сме ги приемали?

“Видя Господ и огорчи се, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му; и рече: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им, защото те са поколение развратено - чада, в които няма вярност.” (Второзаконие 32.19-20).

Трябва да се запитаме дали тази сетнина не е вече действителност.

“Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което  не е Бог, с кумирите си Ме разгневиха; за това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, с народ несмислен ще ги огорча.” (Второзаконие 32.21).

И други са изказвали мнението, че това описание отговаря на Нацистка Германия. Нацизмът обезобразява Германия до степен те да “не са люде” – дотолкова нехуманни, озверели и безмилостни, че да се отдадат методично на мъчения и убийства, без никакво угризение на съвестта. “Народ несмислен” в смисъл, че вече не приличаха на народ – без етика и морал. Това не беше народ, а организация, в която най-престъпните елементи от обществото заемаха ръководна длъжност. Това не беше народ в прекия смисъл, но по-скоро управление на измета на обществото, поставящо си за цел всячески да ни унижи – нас евреите, без най-малка представа, че по този начин изпълнява Божиите Думи. Това бе народ, преобърнал всички хуманни ценности надолу с главата, почитащ не живота, а смъртта.

“Защото огън се накладе в гнева Ми и ще пламне дори до най-дълбокия ад; ще пояде земята с произведенията й и ще изгори основите на планините.” (Второзаконие 32.22).

Дори и тези думи да са много поетични и въздействащи, те спокойно биха могли да бъдат точно описание на Холокоста. Пещите на концлагерите са горели до последните дни на войната. Военните летописци все още не могат да разберат, защо Германия, вече самата тя притисната до стената и изпитваща остра нужда от работна сила и ресурси за собствената си отбрана, е продължавала да заделя същите тези ресурси за пещите на концлагерите, така че огънят им да не угасне буквално до последния ден от войната. Немците – така познати ни със своята пресметливост и далновидност, с военния си гений – на практика са вливали силата си в бездънната яма на лагерните пещи. Здравият разум не може да обясни това.

И до днес историците спорят, защо Съюзниците не са бомбардирали железопътните линии, водещи към Аушвиц и защо западните нации не са дали подслон на евреите, когато са бягали от Германия. Човек не може да даде отговор на този въпрос, само Бог може. Когато Той съди, Той довежда до край Своите намерения – или чрез хората или въпреки тях. Божиите наказания са сурови и когато ни постигат, те се стоварват с цялата си сила. Когато Бог “крие лицето Си”, няма човек, който да Го разубеди.

"Ще натрупам на тях зло; всичките Си стрели ще изхвърля върху тях. Ще изтлеят от глад, ще бъдат изпоядени от възпалителна болест и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху тях и отрова от пълзящи по земята. Отвън нож, а отвътре ужас ще погуби децата им - и младежа и девицата, и бозайничето и белокосия старец.” (Второзаконие 32.23-25).

Изпълненители може и да са отделни хора или народи, но причинителят е Бог. Обърнете внимание на последователността и реда. Когато отваряли газовите камери, винаги телата били подредени по един и същи начин: на дъното – кърмачетата и старците, т.е. онези, които са имали най-малко сила, за да се проврат през плетеницата от тела към тавана, където все още е имало малко въздух, преди да умрат. Най-отгоре винаги били юношите и девойките. Най-младите и най-силните се изкатервали върху по-слабите, за да достигнат върха. Нагледно описание, отдавна написано, за това каква може и ще бъде съдбата ни в тези “послешни дни”.

“Рекох: Разпръснал бих ги, изличил бих спомена им изсред човеците, ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им и кажат: Мощната наша ръка направи всичко това, а не Господ.” (Второзаконие 32.26-27)

С други думи, ако въобще някой от нас е оцелял, то е било заради Божията намеса. Ако не е желанието Му да осуети гордостта на неприятелите ни, че видиш ли именно те ни унищожават, Бог фактически би допуснал да изчезне целия еврейски народ. Той обаче възспира гнева Си и “остатък”, малцина от нас, биват спасени.

“Защото те са народ неразбран и в тях няма разум. О да бяха мъдри, да разбират това, да разберяха сетнините си!” (Второзаконие 32.28-29).

Всичко навежда на мисълта, че ние отново ще срещнем тези страдания, защото все още сме в последните дни, а не сме разбрали сетнините си. Холокостът бе само част от свършека, един вид предвестник за остатъка от тези “сетнини”, и въпреки всичко ние не си извлякохме поука.

“Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето? Кой предаде Якова на обир и Израиля на грабител? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, нито послушаха учението Му. Затова изля на него лютостта на гнева Си и свирепостта на боя; и това го запали изоколо, но той не се сети, изгори го, но той не го вложи в сърцето си. " (Исая 42.23-25).

Според тия думи, надеждата за бъдещето се храни от разбирането и признаването на миналото. Когато Бог определи наказание, то ще се изпълни, а една от предпоставките за възстановяването и избавлението на Израел, когато се изправи пред своето последно и все още бъдещо изпитание, е вярата в думите на Бога. Те от своя страна следват така:

"Утешавайте, утешавайте людете Ми, казва вашият Бог. Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, че времето на воюването му се изпълни, че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна двойно наказание за всичките си грехове” (Исая 40. 1-2)

И така, значи има все пак думи на утеха, които трябва да се кажат и които трябва да чуем всред притеснението си, без които думи ние няма да преживеем идващия съд. Тези утешителни думи трябва да ги чуем преди да дойде нашият Месия-Спасител. Единственият начин да повярваме на някаква утеха от страна на Бога, е да разберем, че Богът, който е говорил за осъждение и го е изпълнил в миналото ни, е същият Бог, който сега говори за утеха и наистина ще ни утеши! Изключително важно е да разберем, че бедите ни идват от Бога, и че именно Той стои зад всяка една от тях. Ако не повярваме в това, няма да сме способнида повярваме и на Словото, което говори за нашето възстановяване.

“Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си и ще изтрие сълзите на Своите люде (или ‘И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си’)” (Второзаконие 32.43).

Богът, който е съдил и разрушавал е същият Бог, който ще ни възстанови и ще направи умилостивение за нас. Всичко ще бъде в Бога, от Бога и чрез Бога – съд и оправдание, прошка и спасение.

Такава е песента, която всеки евреин е трябвало да знае наизуст. Това е щяло да ни спаси от разрушението, за което се говори пророчески в нея. Ние, обаче, отхвърлихме Божието Слово. Предпочетохме някакъв вид религия, която наричаме Еврейска, но която не ни осигури библейско виждане за Бога. Иначе, щяхме да бъдем предупредени за всичко, което се случи! Липсата на такова предупреждение, свидетелства за печалния провал на юдаизма.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #9 on: January 15, 2009, 06:21:33 AM »
5 Глава – Еврейската реакция на Холокоста

Когато някой ни говори, че Холокостът е последствие от греховете ни, ние евреите се изпълваме с възмущение. Просто не можем да си представим, какви трябва да са били греховете ни, за да предизвикат или да са оправдание за бедствие от такъв мащаб. Това подрива всичките ни представи – а може би точно такова е намерението на Бога!? Може би ние се нуждаем от това категориите, с които разсъждаваме да бъдат сринати, дори и ако това изисква да бъдемпотресени от трагедия с такива размери.

Няма да е преувеличение, ако кажем че, най-добрите ни и най-способни автори, виждайки се принудени да дадат обяснение на най-разрушителната трагедия в историята ни, рядко или никога не се опитват да намерят такова в Писанията. Ние сме народ забравил своите библейски корени. Отношението ни към Словото на Бога може да е показателно за отношението ни към самия Бог. Ако приемем, че това е така, отсъствието на Библията от мислите ни, означава, че Бог отсъства от мислите ни. Разсъжденията ни могат да са философски и богословски, но когато са встрани от Писанията, те се превръщат в сътворен от нас бог, в наша гледна точка и наша собствена традиция.

Една от известните книги за Холокоста, написана от един разочарован равин – Ричард Рубенщайн, носи заглавието ‘След Аушвиц’. В нея, той твърди, че след Аушвиц, вече няма основание да се вярва на традиционния юдаизъм. Въобще не може да става дума за Бог, такъв какъвто сме си Го представяли. Бог е мъртъв, иначе би се намесил. Холокостът доказва а приори, че Бог е мъртъв и повече коментари не са нужни. Богът на Тората е несъвместим със събитие, като Холокоста.

Рубенщайн намеква, че фактът, че въобще е имало Холокост, предполага в крайна сметка, че вината е изцяло на Бога. С други думи, независимо дали са били германците или някой друг, естеството на битието и света предполага, че Бог е виновен, защото Той е направил всичко и Той го е направил дефектно, подготвяйки по този начин почвата за такива трагедии. Според авторите на подобни книги, Бог е виновен, и следователно ние не Му искаме обясненията. Вместо най-уместното и сърцераздирателно – “Господи защо? Какво сторихме?”, ние закоравяваме сърцата си чрез самомнение, надменност и предразсъдъци срещу Бога. Един мой приятел веднъж ми писа “Да предположиш само, камо ли да настояваш, че Създателят е длъжен да изпълнява всичките ни желания и очаквания, породени или подкрепени от човешко размишление, е само по себе си връх на високомерието.”

Други пък са настоявали, че Холокостът е потвърждение и доказателство за моралния банкрут на Християнската Цивилизация и Религия, като основани на етични принципи, независимо от възраженията, които отправя Западът. Те твърдят, че Антисемитизмът води началото си и се корени в клеветите на Новия Завет спрямо евреите и че подобно отношение, битувало в продължение на две хиляди години, е довело логично до омразата, предизвикала Холокоста. Те разглеждат Холокоста, като провал за Църквата, а нас евреите, като жертви. Без съмнение, Холокостът наистина беше провал за Църквата – една страшна грешка, но може ли тази грешка да е основната и първостепенна причина за разигралата се трагедия? Това освобождава ли нас, евреите, от отговорността да видим във всичко това съд за греховете ни?

Има и такива, за които Холокостът си е струвал, ако не за друго, то поне защото е довел до раждането на държавата Израел. Това е нещо, като компенсация за Холокоста. Може и да не сме способни да обясним Холокоста, но поне най-сетне си имаме национална държава – място, където да се надяваме на трайна сигурност. Вече няма да сме беззащитни жертви, пръснати сред другите народи. Сега си имаме наша държава и ще покажем на всички народи, какво означава истинска еврейска държава – страна ръководена от законите на морала и нравствеността.

Най-сетне има и такива, които тълкуват по удивителен начин тази еврейска трагедия и страдание, не като съд от Бога, но като обожествяване на Еврейството чрез усъвършенстване, и то не в смисъл, че се противопоставя на Бога, но в смисъл, че народът става “като Него” и Го замества, превръщайки се в месианска надежда за цялото човечество! Както считат привържениците на тази идея, западната (т.е. Християнската) цивилизация е достигнала своя последен стадий на разложение и крах и може да бъде заменена само от една Еврейска Цивилизация. Знаем, че тези хора открай време възприемат Еврейската Цивилизация, като по-висша – морално, духовно, интелектуално и културно. С други думи, юдаизмът – дълго време непризнаван и гледан отгоре, като някакъв вид религия втора категория – сега може да разпери криле и да излезе на сцената на световната история, като отговор на всички въпроси на човечеството! ¹

Най-главният въпрос е въпросът за еврейското страдание. Защото ако не се съгласим, че то е Божий съд, то на нас наистина не ни остава друго, освен да потърсим смисъл в току-що изложената странна логика. Тя говори, че посредством страданието си, еврейският народ, ще достигне до момент на обожествяване – съвършенство по образа на Бога – и че ние сме онази “Личност”, и че нашите страдания са послужили, като изкупление за човечеството, навсякъде, където сме били разпръснати от Бога.

Неизбежно е за Еврейството да припише на себе си страданията на Месията, след като отказва да повярва в Него и все пак трябва да обясни собствените си страдания през вековете. Ако отхвърлим Месията, в качеството Му на изпълнение на пророчеството от Исая глави 52.13-53.12, който беше “погрознял, повече от който и да е човек” и Го заместим с Израел, ние неизбежно стигаме до противоречие. Тази най-крайна логика на противопоставяне ни води не само до конфликт с Месията, ако Той случайно дойде, но и по необходимост ни кара да завиждаме на положението Му, т.е. желаем ние да сме Месията, ние самите да сме Страдащия Слуга, ние да сме божествени, ние да сме Месианската надежда и ние да сме цивилизация-та, която да e отговорът на всичко.

Какво ще е това превъзнасяне на човека, което не само, че дава обяснение на нашата катастрофа – изкарва ни оправдани вместо наказани – но и в крайна сметка ни прави подобни на Бога! Ако не приемаме перспективата на Писанията изразена във Второзаконие – за причините за нашите страдания, естествено ще трябва да предложим нова. Нашата нагодена и удобна човешка логика се превръща сама по себе си в достатъчна причина и най-добре обяснява, защо трябваше да пострадаме това! Иронията е, че Бог е възнамерявал ние наистина да бъдем отговор на човешките въпроси – царство от свещеници (Изход 19.6) и светлина на света (Исая 42.6).

 

Ние сме народ неукротим и изпълнен с несекващ оптимизъм. Нищо не може да ни съкруши и унищожи. Можем да се въздигнем от пепелта на Холокоста с татуиран номер на ръката и дори без риза на гърба си, след по-малко от 10-15 години, вече сме преуспяващи и финансово обезпечени, и децата ни ходят на частно училище. Нашата самоувереност ни кара убедено да мислим, че няма да има втори Холокост. Холокостът роди всеизвестния лозунг “Никога повече”. Това са думите, които са изписани днес на централно място в Дахау. Подобна терминология ни кара да подразбираме, че всички беди са вече минало и тъй като са били породени от хора, пак хора ще могат да ги предотвратят занапред.

Построихме си мемориали и музеи за Холокоста в Ерусалим и на други места, например неотдавна във Вашингтон, с една единствена цел: Да има просвещение, така че “това повече никога да не се повтори”. Предпоставка за всички тези музеи, изложби, фондации и програми е негласната и скрита хипотеза, че ако се изучава Холокоста, “никой няма да забрави”. Открито се заявява, че “образованието е отговорът”. Изглежда забравяме обаче, че Германия беше миниатюрен израз на цялото тогавашно либерално, културно и високообразовано общество. Ние учим, че хората са били повече жертва на своето невежество, отколкото на собствената си природа. Съгласихме се, че Нацизмът е поникнал в Германия, подхранен от невежество и съответно, чрез просвещение, се опитваме да се застраховаме, той никога повече да не се появи. Ние искаме да запазим спомена за Холокоста. Правим това, защото се страхуваме, че може да се повтори това унищожение на евреите, заради невежеството на другите народи, които трябва да си извлекат поука от тази неотдавнашна трагедия.

Всичко това говори, че сме винаги склонни да търсим “естествено” обяснение, което е само по себе си знак за отчуждение от Бога. Обичайната наша логика – да не търсим обяснение в Бога, се е превърнала в навик, дори днес, когато Антисемитизмът все по-настоятелно и зловещо, отново чука на вратите ни.

Съставяни са статистики за Холокоста, т.е. такъв вид газ е бил използван, така са усъвършенствали системата си за унищожение, толкова са били жертвите и това са правили с останките. Ударението тук пада на статистическия анализ. Трагично е, че се отделят толкова малко време и сили за обяснение на корена и първопричината на проблема. Това е лоша услуга спрямо жертвите и е почти пълна гаранция, че ще има нови жертви, ако не извлечем нужното от уроците на миналото. Ако със страх се бяхме поровили из причините за разрушаването на Ерусалим през 586 пр. Хр., а също и през 70 сл. Хр., може би нямаше да преживеем всички останали удари на историята, нито това, което ни очаква в едно още по-голямо унищожение. Бедите ни няма да свършат, докато отказваме да видим Бога, като Причинител; коренът, който трябва да прережем е нежеланието ни дори да се замислим върху такава вероятност.

Прочее, следва дълбоко да осмислим тази “генерална репетиция” от времето на Хитлер, чиито ужас и размери могат да бъдат засенчени от нещо още по-голямо. Повече не можем да си затваряме очите или да тушираме това събитие. Ако продължим в тоя дух, ние несъзнателно ще навредим на себе си и ще пропуснем възможността, проумявайки Холокоста, да се върнем при Бога. Това разбиране ще е спасителна милост за идните дни. Не можем да подминем Холокоста, като някаква случайна история; като че сме били жертви на някаква необяснима и злочеста грешка. Напротив, трябва дълбоко да осъзнаем, че Самият Бог е Господар на събитията и нищо не става без Негово знание и контрол. Защото ако Бог няма власт, Той не е Бог.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Холокост - Къде беше Бог? (цяла книга)
« Reply #10 on: January 16, 2009, 17:42:06 PM »
6 Глава – Юдаизмът – Познаване на Бога?

Един от неразрешените въпроси на Холокоста, е че именно онази част от световното Еврейство, която беше най-религиозна, пострада най-много. Полските евреи бяха най-голямата жертва на Холокоста. Буквално изтрити от лицето на земята, град след град, село след село. Огромната част от тях са били ортодоксални или дори ултра-ортодоксални евреи. Как е възможно Бог да стои зад Холокоста, като най-религиозните евреи бяха избивани със стотици хиляди, докато светски настроените евреи, бяха до известна степен пощадени? (Вж. Приложение “Отговор на Критика”). Защо американското Еврейство беше пощадено? Къде е тука справедливостта и къде беше Бог, който напротив, трябваше да защити и опази благочестивите? По тази логика, Неговата справедливост и праведност щяха да се изявят по-ясно, ако беше унищожил светските наместо религиозните евреи.

Има нещо неизразено в по-горните мисли, нещо недоизказано, с което негласно сме се съгласявали досега, но днес вече трябва да преразгледаме из основи, защото може би именно то ще ни приближи до същината на проблема. Това, че ние сме впечатлени от ортодоксалните евреи и гледаме на тях, като на височайше и най-чисто проявление на юдаизма, не означава на всяка цена, че Бог е впечатлен. В действителност, може да се окаже, че това, което нас ни впечатлява, Него Го оскърбява. Напълно е възможно те да са били жертва на юдаизма, защото това, с което са се гордеели не е било познаването на Бога какъвто Е, но това, което хората, следвайки традицията, са считали за скъпоценно. Представата и виждането за Бога, които сме имали, може би са били в услуга на нашите цели, но не непременно и на Неговите. По ирония, не е ли точно човешки обработената религия вечният враг на Бога, стараещ се да ни се открие?

Това, че сме “религиозни”, въобще не е гаранция, че познаваме истински Бога. Юдаизмът подминава по удивителен начин всички наказания, които сме понесли през годините, заради това, че сме отхвърлили Словото на Бога. Дори талмудическата традиция и юдаизмът на равините, не отделят толкова внимание на Словото, колкото на човешките коментари към него. В талмудическата литература, авторите често спорят с Бога, поправят Го и големите еврейски мъдреци Го поставят на мястото Му. После идва Холокостът, който изличава не светски настроените евреи от Западния Свят, но ортодоксалните евреи от Полша. Ако тяхната ортодоксалност е отразявала именно този талмудически спор с Бога, тогава трябва ли да се учудваме, че наказанията Му не са ги подминали?

Познаването на Бога е всичко. Ако в продължение на векове, хората продължават да живеят, съзнателно или не, с лъжлива или неадекватна представа за Бога, отхвърляйки всъщност най-дълбоките Му и недвусмислени откровения, какво можем да очакваме? Възможно ли е в разпъването на Исус от Назарет, Месията на Израел, да сме получили откровение за това, какъв всъщност е Бог? Макар и с давност от две хилядолетия, Бог допуска поредица от неизбежни събития, като следствие именно на случилото се тогава – колапса и падението на нашия народ, нашето разпръсване в диаспората ¹ – между народите, изгубването на наследствеността при свещенниците (по линията на Аарон) и края на заместническото жертвоприношение с разрушаването на Храма – и следователно липсата на библейски обосновано умилостивение или изкупление за греховете ни. В продължение на две хиляди години не сме имали библейски валидно изкупление и насъбралият се грях не е нито простен, нито очистен, защото без проливането на кръв, няма прощение (Левит 17.11). Равински Съвет може да реши, че има алтернатива – чрез добри дела, молитва, пост и да нарече това Йом Кипур - Денят на Изкуплението, но дали това важи пред Бога? Не е ли това алтернатива предложена от хора, които надменно са си въобразили, че Той трябва да приеме нововъведенията им?

В основите на днешния Юдаизъм, стои човешката алтернатива за разрушението на Храма и разпръсването на свещенничеството – две от Божиите наказания върху нас, заради неспазения Завет с Бога. Тук, равините имат думата повече, отколкото Библията. Дали юдаизмът се е превърнал в начин на живот и култура, които са далеч от идеята Бог да е жизненоважно присъствие? В своите най-либерални форми, той едва ли е повече от един етичен хуманизъм. Етиката обаче, едва ли се докосва до истинския въпрос – състоянието на човешкото сърце. Корените на юдаизма се крият в неспособността ни да разберем правилно, че бедствията сполетели Израел през 70 г. и 133 г. сл.Хр. са били дело на Бога. Да признаем именно това, може би е щяло да ни доведе до покаяние и истинско връщане към Бога на бащите ни. Вместо това, с безкритичното превръщане в норма на предложения ни от равините юдаизъм, поколения евреи са били лишени от възможността да познаят Божия Месия и Неговото избавление – такова е състоянието ни и днес. Нещо повече, нашето изгнание ни обрича, като народ, да бъдем навред “антитяло” и “рибешка кост” в гърлото на останалите народи, всред които сме били разпръснати. Предвиждайки това Исус е плакал за нас (Лука19.41-44).

Самият юдаизъм е една целесъобразна постановка, породена от прекратяването на Храмовата служба. В неговите постановки, монотеизмът се разглежда, като концепция, която юдаизмът счита за дар от наша страна към останалите езически народи – непознаващи тази висша форма на познание на Бога – това е нашият принос към света. Това е наша идея. Да сведем Бога до “идея” си е чисто богохулство. В действителност, ако отхвърлим Голгота – това скъпоструващо откровение за Бога, в образа на един разпънат Месия – не ни остава друго освен да превърнем Бога в идея. Това откровение и единствено то, ни спасява отголата концептуалност и от всичко, което може да измисли човек, което по определение ще бъде винаги по-малко и следователно различно от БОГ. Когато вярата ни не се основава вече на откровение и деградира до обикновено доктринално съгласие, тогава е голяма вероятността за възраждане на езичеството, даже в самото Християнство. Това се случи в Германия на 30-те и се случва днес в така наречените западни нации! Бог по необходимост ще отхвърля и ще е невидим за всяка религиозна система, която почива на човешки знания или спекулации и дори за всяка система, създадена от човек и отдаваща дължимото на Писанията, но все пак основана на човешките постижения и инициатива. Той никога няма да е там, където източник е човекът, но Си запазва правото да открива истинното знание за Себе Си. Всичко замислено от човека е проекция на самия него.

Може ли късче от творението да обхване и разбере своя Творец? Може ли нисшестоящото да опише правилно висшестоящото? Твърде смело е дори да си го помислиш! Бог не е “безлична сила” или “висша власт” във вселената. Харесва ни тая високопарност и се съгласяваме да вярваме в такъв бог, но в деня на бедствието ни, той няма да ни отговори, защото не е Бог; това пак е богът, който ние сме си направили или с други думи, ние пак сме сами, без Бог. Дотогава докато човек си представя Бога, той ще се поставя над Бога. Представата ни за Него не е в крайна сметка нищо друго освен проекция на нас самите и това впрочем съвършено ни удовлетворява. Направихме себе си мярка за това, какъв мислим че е и трябва да бъде Бог. В предположението, че Бог прилича на нас, високомерието и надменността ни намират свой най-висш израз.

Трябва дълбоко да осъзнаем, че истинското познание на Бога не е по силите на човека. Бог не се поддава на нашите определения. Той не зависи от човешка инициатива или догадки. Той е скрит Бог и Се открива единствено по начина, по който Той реши, по Собствената Си воля, с готовност, която изхожда единствено от Него. Той се разкрива единствено при условията, които поставя Той, а не човек. Докато дълбоко не разберем това и не се съгласим именно с това, Бог няма да започне да ни се открива. Ако разберем това ще разберем всичко. Разбирането за Бога, като за скрит Бог, от Когото изцяло зависи всичко е коренът на истината. Хората нямат с какво да се похвалят.

Бог е Бог и човек е човек. И ако Бог не благоволи, двамата никога няма да се срещнат. Това е принципно и основополагащо условие за разбирането на самата действителност. Това обаче, води след себе си неописуемо и мъчително объркване за хората, считали себе си и своите познавателни способности за мярка и основа за разбирането на живота и всичко останало, и възприемали знанието, като своя заслуга. Тази истина поставя човека на мястото му и поразява корена на човешката заблуда, породила извратеното възприятие на действителността. И, разбира се, трябва да разгледаме плода на тази заблуда, ако продължим да живеем в нея, дори и тя да ни е служила в нашия живот и даже в живота на много поколения, защото плодът й може да се окаже втори Аушвиц.

 

Какво се е случило с дадената ни от Бога библейска вяра, когато преди две хилядолетия Той ни посетил в образа на Цар-Месия? Тя вече е била една закостеняла система и самото Му присъствие е било заплаха за съществуването й (Вж. Йоан 11.47-50!) і. За да продължи да функционира системата, Той по необходимост, е трябвало да умре, защото Неговото съществуване е застрашавало нейното. Отстоявали сме своята закостеняла религиозна система до смърт. Стремили сме се да я увековечим и да не допуснем да отмре, вместо да приемем естествения завършек и новото начало, към което Богът на системата ни е призовавал. Такава е повторящата се реакция на себеувековечаващата се “религия” във всички поколения.

Идването на Месията е Божият съд не само над човешкия грях, но и над погрешните ни представи за Бога. Не отхвърли ли Бог традициите, които си бяхме определили и с които мислехме, че служим на Бога? Той предпочита да се изявява по начини, които е трудно дори да си представим. Да дойде в образа на човек, да се открие така, че да противоречи на всичките ни представи, не е ли това преднамерено? Роден в обор от никому неизвестна девица; израстнал в Назарет, откъдето се е считало, че нищо хубаво не може да излезе; живял незабележимо до трийсетата си годишнина, в пълна неизвестност; умрял, като престъпник по най-жестокия и унизителен начин, на сметището извън градските стени – и това е нашия Бог !? Ако Бог е понесъл такова унижение и смърт, всички наши представи за Бога претърпяват крушение, и особено еврейските ни представи, които въздигат “благородието” на Бога. “Разбира се Бог не може никога да се яви в образа на човек и да се роди в обор, като безпомощно дете ... или може?” (Вж. Исая 9.6-7 и Лука 2.7) ⁴.

Дали пък чрез Исус от Назарет, Бог не предизвиква всяка човешка концепция относно Бога и Неговото величие, благородство и духовност? Не ни ли Го представи именно Той, с думите “Това е твоя Бог”? Ако такава е истината, отхвърляйки това откровение и настоявайки на нашите неадекватни представи, ние сами постлахме пътя за бъдещите си страдания. Как да се обърнеш към Бога, когато си Го изгонил? Отхвърлихме Го в образа, в който Той избра да ни се изяви. Това беше “горящата къпина” за нас, и ние отказахме да свърнем, за да я разгледаме. С отказа си да разберем правилно Божия Холокост в разпъването на Исус, като съд над всички грехове, ние направихме неизбежен нашия собствен Холокост – нашето собствено разпятие. Отказвайки правилно да разберем причините за нашите катастрофи (които ние сме предизвикали), излагаме себе си на нови и нови такива – и така до самия трагичен край.

Нищо не говори така ясно за Бога, като Бог, както разпнатия Бог. Много неща могат да се кажат относно Бога, но най-дълбокото откровение за Него се намира в доброволната Му саможертва. Това е акт само на Бога; това е само Негова концепция; това извира от самото Му сърце – това е същността на Бога, до която Той иска да ни доведе и с която иска ние да се съобразим. В такъв случай, да не познаваш Бога, като разпнат, означава да не Го познаваш въобще. Ние можем Го да наричаме “Боже”, но докато това не е този Mесия, когото ние разпънахме и докато не Го разберем така, ще си живеем с бога, който ние сме си сътворили и нарекли “Бог” – но за жалост той ще си остане бог, който не ни отговаря.

Тук е същината. Това е този център, в който се пресичат всички въпроси и отговори и ако не разберем това, няма да разберем нищо. Трагедията на евреите през XX век се дължи на този пропуск. Пропуснахме деня на посещението Му, въпреки че Той ни умоляваше, като отново и отново плачеше за нас и искаше да ни прибере под крилете Си, както кокошка прибира пилетата си – но ние не искахме (Матей 23.37 – бел прев.). Той ни предупреди, че нашият дом ще запустее и Храмът ни ще бъде разрушен, и следователно ще останем без свещенство и без жертви. Не ще има кръвни жертви и следователно не ще има прошка и умилостивение ⁵, което означаваше, че всяка животинска и демонична сила ще вилнее над нас – и така и стана.

Това е точният алгоритъм на Холокоста. Историята затвори кръга си. Човечеството, в това число евреите и Германците, не разбра или не поиска да разбере дълбините скрити в Холокоста – израз на Божия съд. Аналогично, нежеланието на евреите да разгледат и разберат правилно Божия Холокост, отпреди две хиляди години, отприщи исторически сили, които направиха нацисткия Холокост неизбежен. И не само това, но то направи невъзможно и истинското познаване на Бога, като Бог и следователно на човека, като човек – отговорен за греха си. Двете неща са неразривно свързани. Да не разбереш Бога, значи да не разбереш човека.

“В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълниха храма. Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше. И викаха един към друг, казвайки: ‘Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.’ И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше и домът се напълни с дим. Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни; понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.” (Исая 6.1-5).

Гледката, която се открива пред пророка, го съкрушава с онова, което той вижда в себе си – нещо, което нямаше да види, ако не беше видял Господа такъв какъвто Той Е, а не такъв какъвто си Го е представял. Най-ужасната заблуда е да се заблуждаваш относно Бога. Може да е поетична, религиозна, изпълнена с благи намерения, естетически издържана и да поражда чудесни дела и човеколюбие, но тя е не по-малко (а може би дори повече) заблуда.

Как прочее Бог пречупва твърдоглавото ни инатене, че видиш ли Бог е по-възвишен от Собственото си откровение? В разпъването на Месията Исус ни се удаде да ви
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8