Преди да започна размислите си по темата искам да изясня определена терминология, която се използва в Библията и да изясня определена терминология, която е добавена от човеци.
Според Библията, когато се говори за завет става въпрос за договор.
Според много от вярващите, когато се каже нов завет те имат предвид книгите, които съставляват сборника наречен "нов завет", който съдържа четирите евангелия и редица послания от Божии хора, както и Откровението на Господ Исус, дадено на Йоан. Според Библията терминът нов завет означава нов договор.
По същия начин според много от вярващите стар завет означава сборник от книги, които формират първите 800-1000 страници от Библията. Според Библията терминът стар завет означава стар договор и няма нищо общо с книгите, формиращи частта от Библията, която е наречена "стар завет".
По мое мнение наименованията на тези 2 раздела от Библията - "стар завет" и "нов завет" са абсолютно погрешни и са довели до повече объркване у вярващите, отколкото яснота.
В тази тема ще използвам само библейското значение на думите "стар завет" и "нов завет" и те няма да имат нищо общо с книгите, които днес наричат "стар завет" и "нов завет" (освен ако не спомена това изрично).
В тази връзка искам да продължа, че в посланията на апостолите, където се споменава за "стария завет", се говори за договора, който Господ сключи с Израел на синайската планина, където Израел се обвърза да пази Божия закон, даден чрез Мойсей. Относно новия договор, който Бог сключва чрез идването на Месията - Господарят Исус - можете да прочетете Еремия 32.
В посланието към Евреите авторът говори за стария завет, който е на изчезване, поради наличие на нов завет. С уточненията по-горе става ясно, че старият договор е на изчезване, поради наличие на нов договор. Това няма нищо общо с изчезването на книгите от сборника, наречен от човеците "стар завет". Това е една от големите заблуди днес, говорена от много проповедници, а именно, че сборникът от книги формиращи частта от Библията, наречена "стар завет", е вече остаряла и няма нужда да се чете. Небето и земята няма да преминат докато не се сбъдне всичко написано там. Това са думите на Господ Исус. Който твърди, че първите 800-1000 страници от Библията са излишни говори срещу думите на Христос, с което става Негов съдник.
От тази заблуда искам да покажа колко е пагубно всяко добавяне и отклонение от това, което Бог е дал чрез Духа си.
Нещо повече - в Библията има дума, която описва сборника от книги в т.нар. от човеците "стар завет". Тази дума е "Писанията". Всеки път, когато се срещне думата "Писанията" имайте предвид, че това са първите 800-1000 страници от Библиите ви.
Исторически погледнато евангелията и посланията на апостолите са написани няколко десетки години след възкресението на Господ Исус. В тях често се дава референция към Писанията като източникът на техните проповеди. Вярващите по това време не са имали сборникът от евангелия и послания във вида, в който ние сега ги имаме. Те са имали Писанията. Те са изследвали Писанията и са четяли от Писанията. Те са проповядвали от Писанията и са цитирали Писанията.
В евангелията и посланията няма да намерите цитати от другите евангелия или другите послания, но ще намерите, че тяхна основа и източник са Писанията, вдъхновени от Божия Дух.
Непознаването на Писанията е сигурен източник на заблуда. Това го каза Господ Исус: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. В днешни дни на хората се препоръчва да четат предимно евангелията, но не съм чул никой да казва на хората, че трябва да четат Писанията, а Исус каза, че който не ги познава ще се заблуди (тук много хора ще изброят хиляди причини, поради които да не се четат Писанията от "новите хора", към които причини нито аз имам респект, още по-малко Исус Месията).
Когато Исус възкръсна и даваше последните си заръки към апостолите преди да се възнесе е записано, че тогава им отвори ума, за да разберат Писанията, тъй като не евангелията, а Писанията са основният източник, от който черпеха апостолите. Евангелията са послания, вдъхновени от Божия Дух, които потвърждават написаното в Писанията, показвайки действителните събития, които са резултат от сбъдването на Божиите пророчества в Писанията.
Когато апостол Павел е ходил да проповядва, той не е проповядвал от евангелията или от други послания, но всеки път, когато влизаше в някой град по обичая си в събота разискваше от Писанията (според записаното в книгата Деяния на апостолите 17). Това, което четем в посланията на Павел е резултат от откровение на Божия Дух върху Писанията към Павел. Апостолът не добавя нищо към вече написаното чрез Божия Дух в Писанията. Ето какво говори той относно Господ Исус в първото си послание към Коринтяните: Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията. Днес много от проповедниците ще кажат, че Исус е умрял, погребан и възкресен според евангелията. Последователите на Господ Исус не казваха така. Те потвърждаваха в евангелията и в посланията, че това, което е пророкувано в Писанията се сбъдва и те са очевидци на това. Във всяко евангелие се срещат думи като "...за да се изпълни казаното чрез пророка..." или "...за да се изпълни написаното...".
Слушателите на Павел не ходеха да изследват дали това, което той говори е в синхрон с евангелията или с другите му послания, но изследваха Писанията, според както ни свидетелстват историческите факти, записани под действието на Божия Дух в Деяния на апостолите: А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.
Колко от вас днес могат да бъдат благородни като беряните и да изследват Писанията, за да видят дали посланията на Павел са верни? Мнозина цитират посланията на апостолите твърдейки, че те са източник на нова информация, която не е записана в Писанията. Например много хора цитират Павел, когато той говори за даването без принуждение. Посланието на Павел не е източникът на този принцип, а източникът са Писанията, където е записано: Кажи на израилевите синове да Ми съберат принос; от всеки човек, който би дал на драго сърце, да приемете приноса за Мен
Какво да кажем за блаженствата, за които говори Исус на "проповедта на планината"? Те нови принципи ли са? Не. Това са неща, които са записани в Писанията. Какво да кажем за обрязването на сърцето, за което се говори като за нещо "ново" или от "новия завет"? Това е нещо, за което Бог говори още в Писанията...
За мнозина главните източници за свидетелството за Божия Син са евангелията и затова съветват младенците във вярата да четат тях, защото в Писанията нямало да намерят много за Исус, а повече за живота на народа Израел. Това, обаче, съвсем не е така. Исус, каза, че Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен.
Много проповедници презират Писанията и казват, че сборникът от книги, наречен от човеците "нов завет" е достатъчен за младенците във вярата и непонятно за мен раздават този сборник отделно от Писанията. Ето какво се свидетелства за Писанията: Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.
Умишлено съм подчертал пасажи като "цялото Писание", с което искам да кажа, че не изключвам Мойсеевия закон. Павел, който е бил вещ в Мойсеевия закон е знаел какво говори, когато каже "Писание". От тези думи се вижда, че Писанията са напълно достатъчни, за да бъде Божия човек съвършено подготвен за всяко добро дело. Не "частично", не "почти подготвен", но "съвършено".
Защо тогава днес масово проповедниците насърчават предимно четенето на сборникът от книги, наречен от човеците "нов завет"? Не е ли самия сборник "нов завет" свидетелство за това, че Писанията са източникът и основата? Не насочва ли самият сборник "нов завет" към Писанията?
В притчата за Лазар и богаташа Исус набляга на това, че Мойсеевият закон и пророците са тези, на които ако не се внимава, дори и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да вярват в Бога. Това го споменавам, защото е широко разпространено мнението, че Мойсеевият закон е вече напълно невалиден.
Ако е напълно невалиден, тогава защо заповедта за съботата (например) е дадена за вечен закон? Ако е вече невалидна, тогава Бог грешка ли е направил, че я е нарекъл вечна?
Някой ще каже - това е написано само за евреите. Аз бих го попитал тогава - ако е написано само за евреите, тогава защо ти четеш посланието към римляните, което е написано (уж само) към римляните? Ако е написано само за евреите, тогава защо ти четеш псалмите? Ако е написано към евреите, тогава как евреинът Авраам е твой баща на вярата с когото Бог направи също завет? Ако е написано към евреите, тогава защо четеш посланието към коринтяните като, че е към теб? Или към галатяните?
Всичко идва от неразбирането, че Мойсеевият закон е свят и добър, а човекът е грешен и не може да го изпълни никога. Мойсеевият закон е само сянка на бъдещите добрини. Затова и заповедта за съботата е вечна, защото в момента всеки, който си е починал от своите дела и живее не за себе си, а за Бога, живее в истинската събота, която е имала своята сянка като седмия ден от седмицата, според закона на Мойсей. Затова мойсеевият закон не беше разрушен, но беше утвърден чрез Божия син. Божият закон в новия завет, който Бог сключи, е написан в сърцата на новородените и той вече не е средство за усъвършенстване в плът, но е резултат от Божието дело. Затова и Павел изобличава Галатяните, когато им казва, че са започнали добре по Дух, но после са продължили да се усъвършенстват в плът, т.е. чрез сянката на бъдещите добрини, а не внимават на истинските образи.
Помнете думите на Исус: Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
а също и това, че без познаването на Писанията и божията сила сме в сигурна заблуда.