Дискусии върху Библейски и духовни въпроси > Изследване на Библейски термини и думи
"Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила"
Tihomir:
Преди да започна размислите си по темата искам да изясня определена терминология, която се използва в Библията и да изясня определена терминология, която е добавена от човеци.
Според Библията, когато се говори за завет става въпрос за договор.
Според много от вярващите, когато се каже нов завет те имат предвид книгите, които съставляват сборника наречен "нов завет", който съдържа четирите евангелия и редица послания от Божии хора, както и Откровението на Господ Исус, дадено на Йоан. Според Библията терминът нов завет означава нов договор.
По същия начин според много от вярващите стар завет означава сборник от книги, които формират първите 800-1000 страници от Библията. Според Библията терминът стар завет означава стар договор и няма нищо общо с книгите, формиращи частта от Библията, която е наречена "стар завет".
По мое мнение наименованията на тези 2 раздела от Библията - "стар завет" и "нов завет" са абсолютно погрешни и са довели до повече объркване у вярващите, отколкото яснота.
В тази тема ще използвам само библейското значение на думите "стар завет" и "нов завет" и те няма да имат нищо общо с книгите, които днес наричат "стар завет" и "нов завет" (освен ако не спомена това изрично).
В тази връзка искам да продължа, че в посланията на апостолите, където се споменава за "стария завет", се говори за договора, който Господ сключи с Израел на синайската планина, където Израел се обвърза да пази Божия закон, даден чрез Мойсей. Относно новия договор, който Бог сключва чрез идването на Месията - Господарят Исус - можете да прочетете Еремия 32.
В посланието към Евреите авторът говори за стария завет, който е на изчезване, поради наличие на нов завет. С уточненията по-горе става ясно, че старият договор е на изчезване, поради наличие на нов договор. Това няма нищо общо с изчезването на книгите от сборника, наречен от човеците "стар завет". Това е една от големите заблуди днес, говорена от много проповедници, а именно, че сборникът от книги формиращи частта от Библията, наречена "стар завет", е вече остаряла и няма нужда да се чете. Небето и земята няма да преминат докато не се сбъдне всичко написано там. Това са думите на Господ Исус. Който твърди, че първите 800-1000 страници от Библията са излишни говори срещу думите на Христос, с което става Негов съдник.
От тази заблуда искам да покажа колко е пагубно всяко добавяне и отклонение от това, което Бог е дал чрез Духа си.
Нещо повече - в Библията има дума, която описва сборника от книги в т.нар. от човеците "стар завет". Тази дума е "Писанията". Всеки път, когато се срещне думата "Писанията" имайте предвид, че това са първите 800-1000 страници от Библиите ви.
Исторически погледнато евангелията и посланията на апостолите са написани няколко десетки години след възкресението на Господ Исус. В тях често се дава референция към Писанията като източникът на техните проповеди. Вярващите по това време не са имали сборникът от евангелия и послания във вида, в който ние сега ги имаме. Те са имали Писанията. Те са изследвали Писанията и са четяли от Писанията. Те са проповядвали от Писанията и са цитирали Писанията.
В евангелията и посланията няма да намерите цитати от другите евангелия или другите послания, но ще намерите, че тяхна основа и източник са Писанията, вдъхновени от Божия Дух.
Непознаването на Писанията е сигурен източник на заблуда. Това го каза Господ Исус: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. В днешни дни на хората се препоръчва да четат предимно евангелията, но не съм чул никой да казва на хората, че трябва да четат Писанията, а Исус каза, че който не ги познава ще се заблуди (тук много хора ще изброят хиляди причини, поради които да не се четат Писанията от "новите хора", към които причини нито аз имам респект, още по-малко Исус Месията).
Когато Исус възкръсна и даваше последните си заръки към апостолите преди да се възнесе е записано, че тогава им отвори ума, за да разберат Писанията, тъй като не евангелията, а Писанията са основният източник, от който черпеха апостолите. Евангелията са послания, вдъхновени от Божия Дух, които потвърждават написаното в Писанията, показвайки действителните събития, които са резултат от сбъдването на Божиите пророчества в Писанията.
Когато апостол Павел е ходил да проповядва, той не е проповядвал от евангелията или от други послания, но всеки път, когато влизаше в някой град по обичая си в събота разискваше от Писанията (според записаното в книгата Деяния на апостолите 17). Това, което четем в посланията на Павел е резултат от откровение на Божия Дух върху Писанията към Павел. Апостолът не добавя нищо към вече написаното чрез Божия Дух в Писанията. Ето какво говори той относно Господ Исус в първото си послание към Коринтяните: Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията. Днес много от проповедниците ще кажат, че Исус е умрял, погребан и възкресен според евангелията. Последователите на Господ Исус не казваха така. Те потвърждаваха в евангелията и в посланията, че това, което е пророкувано в Писанията се сбъдва и те са очевидци на това. Във всяко евангелие се срещат думи като "...за да се изпълни казаното чрез пророка..." или "...за да се изпълни написаното...".
Слушателите на Павел не ходеха да изследват дали това, което той говори е в синхрон с евангелията или с другите му послания, но изследваха Писанията, според както ни свидетелстват историческите факти, записани под действието на Божия Дух в Деяния на апостолите: А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.
Колко от вас днес могат да бъдат благородни като беряните и да изследват Писанията, за да видят дали посланията на Павел са верни? Мнозина цитират посланията на апостолите твърдейки, че те са източник на нова информация, която не е записана в Писанията. Например много хора цитират Павел, когато той говори за даването без принуждение. Посланието на Павел не е източникът на този принцип, а източникът са Писанията, където е записано: Кажи на израилевите синове да Ми съберат принос; от всеки човек, който би дал на драго сърце, да приемете приноса за Мен
Какво да кажем за блаженствата, за които говори Исус на "проповедта на планината"? Те нови принципи ли са? Не. Това са неща, които са записани в Писанията. Какво да кажем за обрязването на сърцето, за което се говори като за нещо "ново" или от "новия завет"? Това е нещо, за което Бог говори още в Писанията...
За мнозина главните източници за свидетелството за Божия Син са евангелията и затова съветват младенците във вярата да четат тях, защото в Писанията нямало да намерят много за Исус, а повече за живота на народа Израел. Това, обаче, съвсем не е така. Исус, каза, че Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен.
Много проповедници презират Писанията и казват, че сборникът от книги, наречен от човеците "нов завет" е достатъчен за младенците във вярата и непонятно за мен раздават този сборник отделно от Писанията. Ето какво се свидетелства за Писанията: Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.
Умишлено съм подчертал пасажи като "цялото Писание", с което искам да кажа, че не изключвам Мойсеевия закон. Павел, който е бил вещ в Мойсеевия закон е знаел какво говори, когато каже "Писание". От тези думи се вижда, че Писанията са напълно достатъчни, за да бъде Божия човек съвършено подготвен за всяко добро дело. Не "частично", не "почти подготвен", но "съвършено".
Защо тогава днес масово проповедниците насърчават предимно четенето на сборникът от книги, наречен от човеците "нов завет"? Не е ли самия сборник "нов завет" свидетелство за това, че Писанията са източникът и основата? Не насочва ли самият сборник "нов завет" към Писанията?
В притчата за Лазар и богаташа Исус набляга на това, че Мойсеевият закон и пророците са тези, на които ако не се внимава, дори и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да вярват в Бога. Това го споменавам, защото е широко разпространено мнението, че Мойсеевият закон е вече напълно невалиден.
Ако е напълно невалиден, тогава защо заповедта за съботата (например) е дадена за вечен закон? Ако е вече невалидна, тогава Бог грешка ли е направил, че я е нарекъл вечна?
Някой ще каже - това е написано само за евреите. Аз бих го попитал тогава - ако е написано само за евреите, тогава защо ти четеш посланието към римляните, което е написано (уж само) към римляните? Ако е написано само за евреите, тогава защо ти четеш псалмите? Ако е написано към евреите, тогава как евреинът Авраам е твой баща на вярата с когото Бог направи също завет? Ако е написано към евреите, тогава защо четеш посланието към коринтяните като, че е към теб? Или към галатяните?
Всичко идва от неразбирането, че Мойсеевият закон е свят и добър, а човекът е грешен и не може да го изпълни никога. Мойсеевият закон е само сянка на бъдещите добрини. Затова и заповедта за съботата е вечна, защото в момента всеки, който си е починал от своите дела и живее не за себе си, а за Бога, живее в истинската събота, която е имала своята сянка като седмия ден от седмицата, според закона на Мойсей. Затова мойсеевият закон не беше разрушен, но беше утвърден чрез Божия син. Божият закон в новия завет, който Бог сключи, е написан в сърцата на новородените и той вече не е средство за усъвършенстване в плът, но е резултат от Божието дело. Затова и Павел изобличава Галатяните, когато им казва, че са започнали добре по Дух, но после са продължили да се усъвършенстват в плът, т.е. чрез сянката на бъдещите добрини, а не внимават на истинските образи.
Помнете думите на Исус: Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
а също и това, че без познаването на Писанията и божията сила сме в сигурна заблуда.
Watchman:
Марк 12:24 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?
Не е ли удивително колко много са пренебрегвани тези думи на Исус днес? Не е ли шокиращо колко много ние християните не познаваме Писанията (или както още ги наричаше Исус - Закона и Пророците). И как тогава да очакваме, че няма да се заблудим след като Исус изрично предупреди какъв е източника на заблуждението?
Това, което днес става пред очите ни е разгръщането на голямото отстъпление за което пророкуваха апостолите и пророците. Всъщност това отстъпление започва още през втори век, когато така наречените "бащи на вярата" стават действително "бащи" на една нова вяра и религия, която не е вярата на Авраама, Исаака и Якова. Причината за това отстъпление е именно презирането на Писанията, които полагат основа и дефинират реалностите на вярата. И ако отнемем тази основа, то тогава написаното от новозаветните автори се лишава от своето оригинално значение и цялата терминология бива произволно предефинирана, най-вече под влиянието на гръцката философия.
За да разбираме новозаветните автори, ние имаме нужда да имаме същата положена основа на познаване и разбиране на Писанията, които те са имали. Същата терминология на която те като евреи са били обучавани от деца, като са прочитали Писанията не само у дома, но и всяка събота в синагогите, а още и в храма по време на Господните празници, когато Писанията са били разяснявани на народа от свещениците и левитите.
Това, което виждаме да се случва днес е нова мощна вълна от отстъпление, която за пореден път атакува духовните реалности на вярата с цел да предефинира и малкото, което е останало автентично. Ето защо повече от всякога ние имаме нужда да познаваме и разбираме Писанията. Дано Бог би жегнал всеки който чете тази тема, за да закопнее да познава и разбира Словото на Истината, както никога досега. В това време на коварство и отстъпление ние не можем да си позволим лукса да доверим вярата си и вечната си съдба в ръцете на професионални теолози и проповедници, които да ни тълкуват Библията от камбанарията на своята позиция в църковната йерархия. Никой Божий човек не трябва да се впуска в хазарта на доверието към човешките авторитети, но вместо това с огромен глад и усърдие да се впусне да изследва Писанията, въоръжен с Божието обещание, че "Всички ще бъдат научени от Бога" Йоан 6:45
БОГ САМИЯ ще ни научи, ако наистина бихме искали да се учим, да разбираме, да познаваме, да живеем... Истината. Глад, глад и жажда за Правдата, глад и жажда за Истината, копнеж и стенание по Неговото Царство и Слава, ревност за онова, което е истинско, автентично, оригинално, безпогрешно, съвършено! Ние трябва да отхвърлим духовния мързел и готованство на който са ни научили по църквите, където всичко се дава на готово, смляно поднесено, гарнирано, без значение истинско или не, важното е че е НА ГОТОВО! Няма усилие, няма агония, няма търсене, няма чакане, няма вик за разбиране, за намиране, за откровение... Не е това на което ни учат Писанията, но те казват в книгата Притчи Соломонови:
2:1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2:2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
2:3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
2:4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
2:5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
Нима Писанието описва пътя към познаването на Бога с готованство и мързел? Не затова ли Господаря Исус е казал: "ТЪРСЕТЕ и ще намерите"? Къде днес по църквите хората биват учени как да търсят, как да изследват, как на копаят, как да издирват, как да намират? Вместо това биват учени как да стоят и приемат на готово, каквото и да им се предлага от амвоните. Крайно време е да започнем да изследваме Писанията и да отхвърлим всяко готованство и инерция. Това е навременен и съдбоносен призив и ако някой го презре прави това в ущърб на вечната си участ.
1Кор. 14:37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша е заповед от Господа.
ученик:
до тихомир и
до уочмън
приятели,
въпреки, че сте прави, че на редица места в книгите на НЗ с думата "писания" се обозначават писанията, които хората днес наричат стар завет, въпреки, че сте прави, че трябва да ги познаваме тези писания, а не само НЗ (ако въобще можем да го познаваме както трябва без книгите на СЗ), въпреки че одобрявам ревността ви да познавате писанията, ... отново виждам в горенаписаното от вас едностранчиво познаване на тези писания, защото явно не сте си довършили все още изучаването на различните употреби на думата "писания" в библията.
книгите от НЗ също са писания за ваше сведение и това го казват самите те. просто проверете по-добре тези неща. а че по време на посланията на павел и на деяния на апостолите под писания се е имал предвид еврейската библия съм напълно съгласен.
а освен това, виждам, че все още сте роби на широкоразпространеното но погрешно учение, че видите ли, християните били влезли в една вечна събота, която не е само в седмия ден на седмицата, а е перманентна от момента на повярването и затова (уж) вече не било нужно да се пази по специален начин седмия ден. но за да не разводняваме темата тук, главното нещо е, че все още не сте изследвали достатъчно цялостно въпроса за думата "писания" и нейните значения в библията. и затова е тази едностранчивост, която виждам, във вашите възгледи, които с такава убеденост и плам на "разбрали нещата хора" представяте.
Watchman:
ученик,
Ние не поставяме под съмнение вдъхновеността на книгите написани от апостолите на Исус, нито считаме, че те не са част от Божието откровение и това, което днес наричаме свещените Писания. Въпроса тука беше за друго, както се и вижда от темата, за да не се повтарям.
Що се отнася до съботата има отворени теми по въпроса, където вече сме разисквали надълго и нашироко.
И още нещо, не е въпроса кой тука е разбрал нещата и кой не е, това се познава по плода а не само по приказките, затова в този форум трудно ще се види дали ти или някой друг от нас наистина е разбрал нещо. Но нито и целта на форума е нещо подобно - да се мерим кой по, по, най. Целта е да се изясняват различни аспекти на вярата доколкото формата "онлайн форум" позволява и да се създават връзки на общение със светиите, които да продължават към принасяне на плод в реалния живот на Тялото.
ученик:
--- Quote from: Watchman on December 29, 2008, 11:00:17 AM ---ученик,
Ние не поставяме под съмнение вдъхновеността на книгите написани от апостолите на Исус, нито считаме, че те не са част от Божието откровение и това, което днес наричаме свещените Писания. Въпроса тука беше за друго, както се и вижда от темата, за да не се повтарям.
Що се отнася до съботата има отворени теми по въпроса, където вече сме разисквали надълго и нашироко.
И още нещо, не е въпроса кой тука е разбрал нещата и кой не е, това се познава по плода а не само по приказките, затова в този форум трудно ще се види дали ти или някой друг от нас наистина е разбрал нещо. Но нито и целта на форума е нещо подобно - да се мерим кой по, по, най. Целта е да се изясняват различни аспекти на вярата доколкото формата "онлайн форум" позволява и да се създават връзки на общение със светиите, които да продължават към принасяне на плод в реалния живот на Тялото.
--- End quote ---
здравей, уочмъне,
признавам, че горният ти постинг сериозно ме разочарова, защото досега бях започнал да си изграждам по-друга представа за теб.
от това, което прочетох по-горе, оставам с убеждението, че според тихомир и теб, в библията думата „писания“ се отнася САМО до еврейските писания. а от твоите думи, че книгите на апостолите са част от това, което (цитирам) „ДНЕС наричаме свещените Писания“, не виждам да признаваш, че не само „днес“, но че още по времето на апостолите под „писания“ апостолите са започнали да разбират не само писанията на СЗ, но и написаното от тях самите.
за съботата знам, че има отворена тема, но съм имал времето да прочета само малка част от написаното там. но и от това, което вече съм прочел, виждам изказано с голяма увереност „познаване“ на библейското учение за съботния ден.
що се отнася до разбирането и плода, то аз съм съгласен с теб, че знанията, дори и правилни, ако не са съчетани със съответните праведни дела, не говорят за разбиране (в един широк смисъл на думата „разбиране“), но с това ти явно намекваш с характерния за вас, създателите на сайта, прибързано осъдителен тон, че според теб аз го нямам този праведен плод, за който говориш, или най-малкото го нямам чак колкото тебе, и затова, даже и да учиш погрешни учения, поради това свое въобразявано и намекнато от теб превъзходство в плода, аз не може да съм прав в онова, което съм написал. което пък, въпреки думите ти, че тук не сме, за да се мерим кой е по, по, най, показва, че според теб ти си по, по-, най- спрямо мен по отношение на твоя плод на праведност.
желанието ви да създадете поредната инициирана от млади „СТАРейшини“ група или църква или общение или както искаш го наречи на базата на истината е похвално, но не виждам все още да сте стигнали до онова ниво, на което можете да сте истински учители на тази истина в писанията. това, което виждам е, че поради факта, че сте схванали някои неща по-добре от много традиционни вярващи протестанти, вие сте си въобразили, че вече едва ли не всичко, на което учите съответства на библията и че вие сте тези, които най-добре можете да поднасяте библейското учение и да сте учители и водачи на истинските ученици на помазаника. независимо дали ще ми повярваш или не, но щях да съм истински щастлив, ако наистина бяхте стигнали това ниво, за което гласно и негласно претендирате, но от смесицата от истина и заблуда, на която поучавате, виждам, че далеч не сте го достигнали. и едно от нещата, които най-много ви пречат да го достигнете, е че си въобразявате, че вече сте го достигнали -- независимо от всички евентуални опровержения на това, които вероятно ще кажеш.
и вместо да ме попиташ защо аз твърдя онова, което твърдя в предния ми постинг, и едва тогава да видим прав ли съм или не, ти реагираш с типичния стил на самозащита и даже бих казал на манипулативна инсинуация (в под-текста на думите ти) колко ми е по-лош или най-малкото съмнителен плодът спрямо твоя плод и затова не заслужава доверие казаното от мен. а доколкото знам, вие самите не харесвате да се отхвърля нещо с помощта не на аргументи, а като се очерня в открит текст или в под-текст отсрещната страна.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version