Относно „характера” на братята
Замислих се относно леко приеманият от вярващите термин „характер”. Даже „леко приеман” е меко казано. Когато се заговорим с някои братя и се стигне до тази тема, те обикновено контрират така : - НЕ СЪДИ ! ! ! Думата „характер” се среща в Деяния на пратените от Исус, 6 и 16гл., съответно : 3 и 2ст. към тях . Защо повдигам тази тема ? „Характер”, и „поведение” са две анатема-теми в днешното християнство. Разбирането относно тях е езическо, плитко, небогоугодно и зло. Психологизъм и философия (както и редица древногръцки учения и ереси) са в основата на почти (ако не и на всички) проповеди, които изграждат както вярата, така и образа на Бога в духа на съвременните „християни”. Оттам-насетне и образа на Бога и самата вяра, предаденост, отдаденост на Него и на Неговото слово са …изкривени и изродени. Някои от тези образи на Бога имат демоничен характер. Други са плътски, но да се върна на темата относно характера. „Характерът” всред първите братя е бил от високо значение. Те, братята от първите векове, са наблягали на реалният живот в Бога, поведението, обходата, плодовете на Духа в характера на вярващите. Те са се познавали по дух. Основите на вярата са били поставяни от реални, истинни пратеници на Помазаника. Не от самозванци, с каквито днес е пълно, не от голословни претенденти, които дърдорят емоционално, стремейки се да приповдигнат душата на вярващите, но не желаейки и не можейки да ги укрепят и направят силни в Исус. Да Го познаят Него –лично. Да започват да придобиват ума на Помазаника. Да желаят да бъдат Негови и да гледат за горната награда, несъобразявайки се с мерзостните предложения на този временен и грешен свят, в който имаме предимно скръб и сме отделени от Бога.
„Характер”. Спомням си веднъж един брат как застана против мен защото подложих на съмнение богоугодността на поведението и характера на любимият му лидер. Идолопоклонство, с което езичниците са свикнали, като, ставайки "християни", му дават ново име : „покорство на лидерството”.
С този си постинг аз просто ще публикувам значенията на няколко думи, свързани с оригиналната дума за характер : „μαρτυρέω”. Ще оставя на Святият Дух и на съвестта на тези, които четат размисъла и стигането да истината. Нека Духа на Бога, Който е Сам Истинен и Верен, да говори и обясни. Нека Бог да говори.
*************************000000000000*************************
Деяния 6:3. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с ОДОБРЕН ХАРАКТЕР, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.
Деяния 16:2. Тоя ученик имаше ХАРАКТЕР,ОДОБРЕН от братята в Листра и Икония. – относно Тимотей.
„μαρτυρέω” – G3140 – свидетелски показания, свидетел съм, давам свидетелски показания, доказвам, потвърждавам верността на даден документ, свидетелствам, изразявам лично убеждение, потвърждавам данни, или факти, или предоставени пред съда доказателства, призовавам за свидетел, очевидност, служа за живо доказателство.
„μάρτυς” – G3144 – свидетел, мъченик, убивам мъченически, правя мъченик, измъчвам, преследвам
- официален документ, писмен архив, официално писмо, или становище, данни, сведения, досие.
„μαρτύρομαι” G3143 - да бъдеш приготвен за свидетел, да вземеш/приемеш свидетелство, показание, също : да подложиш на тест, на проверка.
„μαρτύριον” – G3142 – нещо, основано на свидетелски показания, представяне на улики, на доказателства, свидетелски показания, които показания са дадени спрямо Decalogue – т.е.- Десетте Божи заповеди, дадени на Моисей на планината Синай. Също значи и : да бъдеш проверен, да бъдеш изпитан, също : - свидетелски показания, свидетелствам, свидетел, очевидец.
„μαρτυρία” – даване на свидетелски показания, предоставяне на улики пред съда, официален писмен документ, архив, давам сведения.
Това са няколко производни думи от коренът : „μάρτυς” (G3144). Можем да видим много в значенията на тези думи, като не забравяме , че основната употребена в Деяния е „μαρτυρέω”.
Бог да пази Своите Си. Амен.