"Идейният проект" не е на Тихомир, а е това, което четем в Словото като живота на вярващите.
Трябва да се прави разлика между братя и лъжебратя, когато става въпрос за тези неща.
Дълго време самият Павел беше подозиран като лъжебрат и не беше допускан до общение с апостолите в Ерусалим. Чак след време след като Варнава стана поръчител за Павел, тогава апостолите го приеха. Това е нещо много важно, когато се говори за живот на Божии хора заедно - нечестивият се отлъчва и там няма място за нечист. Това е много по-сериозно, отколкото шуробаджанашките кооперации, които се виждат днес, било то и между вярващи, които в повечето случаи не знаят разликата между чисто и нечисто.
Това защо не виждам днес да се прави в събранията, които се наричат с Божието име, а се търпят такива? Защото не са основани на Божиите принципи.
Така и едно такова единство, което виждаме между вярващите и помощта, която са си оказвали едни други е нещо, което днес го няма, а е жизнено важно.
Идеята за "кооперация по християнски принцип" не я е развил Толстой, а сатана е имитирал това, което Бог е направил истинно и праведно. Толстой е живял далеч след това, което Бог е направил отначало. Виждаме тези "кооперации" още по времето на Авраам, после Исаак, после Яков и другите старовременни. Това изобщо не е ново нещо.
Когато се работи с вярващи трябва да се знае какво е това нещо "вярващ". В една друга тема бяхме писали, че вярващ може да е лъжебрат, а може и да не е.
Всичката тази нереалност, в която живеят вярващите днес и впечатлението, че "между вярващите не може да стане 'кооперация'" идва от липса на познаване на Писанията. Ако се познаваха Писанията, тогава чистият щеше да бъде чист, а нечистият - нечист. Нечистият щеше да бъде отлъчван, а този, който очиства сърцето си щеше да бъде приеман. Това е принципът на работа на едно тяло. Ако връзката между вярващите не може да бъде като в едно тяло, тогава щяхме ясно да го знаем. В момента се говори уж за "едно тяло", но се плюе на думите на Словото като се казва "не може да бъде".
Или може, или не може. Не може да има две мнения.
Словото казва, че това е истинското тяло - Божиите хора в едно. Който смята, че е утопия, тогава нека да отиде и да стане едно тяло с нечистите, защото не може да стои апатично. Който не събира с Господа - разпилява. Или си с единия господар или с другия. Не може да се слугува на двама.
Животът на Христовото тяло не е с цел едно съществувание на тялото и изпълняване на социални проекти. Животът на Христовото тяло е то да бъде угодно на Бога за Царството Му. Христос говореше за Божието Царство много повече отколкото за личната съдба на вярващите. Благовестието беше предупреждение за покаяние, поради причината, че Бог идва да царува с желязна тояга. В притчите на Исус за господаря и слугите, виждаме, че крайната цел е царуването на Господаря, а не личното препитание на слугите. Работата на слугите беше за достойното посрещане на Господаря и изпълнението на Неговите заповеди, а не просто един "щастлив живот", както днес го описват.
Планът на Бога за тялото Христово е насочен към Божията прослава чрез Църквата си, докато това, което сатана (или както каза "Толстой", както знаят човеците) е направил има за цел "щастливото пребиваване на човеците", което както знаем е измама, тъй като сатана мисли за човешкото, а не за Божието.
Изкривената представа за "Тяло Христово" води до много заблуди днес и много съпротива.