Съвременната християнска музика

[johnny]

Нека в тази тема обсъждаме съвременната музика, набедена за християнска.

За начало едно видео на същата тематика, като темата:
Съвременната християнска музика [BG]

Друго видео, относно вещерството и зараждането на християнския рок:
Джон Тод за рокендрола [BG]

[johnny]

Много показателно видео за християнския рок:
Християнски рок в Щатите [EN]

[ученик]

дяволът мами света не само чрез фалшиви думи, но и чрез измамна музика.

онези песни, в които се повтаря до втръсване едно и също нещо, не са нищо друго освен психологическа техника на внушение и форма на така нареченото мантруване.

напомня ми и на неподкрепените от писанията методи на получаване на святия дух като се повтаря до припадък "кръвта, кръвта" или "кръсти-прости, кръсти-прости".

шаманите също използват повтаряща се монотонна музика, за да влязат в света на духовете.

[Asko]

 Чудно ми е тогава херувимите,които повтарят ден и нощ "Свят, свят,свят е Господ Бог Всемогъщ " (и писанието казва ,че правят това непрестанно) Това според вас мантра ли е пак ?

Във филмчето от YouTube посветено на христианския рок имаше доста недомислици. Например това,че явно някой хора немогат да направят разлика между рок , рап и хип-хоп и хеви метъл

  Една от страните на падналата човешка природа, егоизма - любов към себе си и симпатия към тези ,които са ,като теб. Мислят ,като теб ,харесват това ,което ти харесваш и неприязън дори омраза към различния

Бог в своето многообразие ясно учи,че човек трябва да бъде толерантен и да приема различния. Слава на Бог за разнообразието и многообразието

Отричането на един стил за сметка на друг е вид музикален расизъм. Няма дяволски стил  ( единствено може би траш блак и др. разновидности метъл,при които дори незнам дали може да се говори изобщо за музика, защото шума преобладава в изпълненията а не музиката )  Всичко зависи от човека, изпълнителя. Музиката носи духа който изпълнителя влага в нея

  Да се определи един стил ,като дяволски е просто несериозно

Николо Паганини ( най-великия цигулар живял някога ) е бил многократно сатанизиран от своите съвременници,заради виртуозноста на изпълненията си....Нормално...човек в повечето случай,когато неразбира нещо го отхвърля,а по-късно и сатанизира дори

[Watchman]

Asko,

като начало ще се радваме да уважиш правилата на форума и да се представиш във секцията за представяне, както правят всички участници.

По отношение на това, което си написал ще е нужно да подкрепиш твърденията си с Писанията, защото голословието е безполезно. Аз ще обърна внимание на единствената ти референция към Писанията, защото тя представлява някакъв аргумент.

Ще е нужно да забележиш, че в цитирания от теб пасаж става дума за ХЕРУВИМИ, а не за хора. Херувимите не са хора и нямат човешка психика, та повторението да им въздейства по някакъв негативен начин, както е доказано, че действа на човеците. Нещо повече - те са създадени за тази служба и това, което е естествено за тях не се предполага да е естествено за човеците, които имат своята собствена роля в Творението.

На човеците ни е даден да следваме не примера на ангели и херувими, а да следваме примера на пророците, апостолите и най-вече Исус Помазаника, никой от които не е повтарял до главозамайване едни и същи фрази, нито ни е оставил подобен пример или инструкция.

Що се отнася до многообразието - има многообразие в благодатта, има и многообразие в греха. И многообразието на благодатта е твърдо основано в Писанията, а не в примера на светските музиканти, които горепоказаните "християнски" "музиканти" следват.

Едно дърво също се познава по плода, а плода на агресия, блъсканица и призляване, каквото се вижда на видеото от "християнската" "музика" дори невярващите виждат, че не е наред.

[Asko]

 Простете,но не ви разбирам - нещо в регистрацията ми ли не е наред ?

  Относно темата: Искате писания ето ги Псалм 136 - преброихте ли колко пъти се повтаря "защото милоста му трае до века"  ?

Това е песен която се е пеела на Сион - примера за всички днешни хвалители. Според логиката на предаването в линка и това трябва да е мантра ?

  Колко пъти ще бъдат достатъчни да кажа на Бог " обичам те " или "благодаря ти татко" за всичко,което върши за мен всеки ден , всеки час - 10 , 100 , 1000 ? Или трябва да внимавам да не повтарям да не би случайно да взема да изпадна в мантра :)))

  И понеже рокът беше обявен за Сатанински искам да кажа на тези,които мислят така,че ако смятат ,че дори в класическата музика няма образци на демонично влияние то просто непознават творчеството на композитори ,като Игор Стравински например.
  Повтарянето на музикален тематичен материал в имитационната полифония на средновековието чак до късния романтизъм е всеобщ похват използван от много композитори,в това число и Йохан Себастиан Бах - поне за него се надявам да знаете,колко искрен христианин е бил. Или ще трябва да Сатанизираме и неговото творчество ?


  Относно грозните прояви на агресия в "християнския" фестивал представен във филма  - едва ли има нормален вярващ , които да одобри такова нещо.

  Това е от мен скъпи възлюбени / мога да ви кажа още много за развитието на музиката ,като част от богуслужението,но далеч от мен да бъде това да се хваля със знанията си/
И понеже считам,че спорът е дело на плътта то това е моя последен коментар по темата.

  Бъдете изобилно благословени

 

[ученик]

Простете,но не ви разбирам - нещо в регистрацията ми ли не е наред ?

  Относно темата: Искате писания ето ги Псалм 136 - преброихте ли колко пъти се повтаря "защото милоста му трае до века"  ?

Това е песен която се е пеела на Сион - примера за всички днешни хвалители. Според логиката на предаването в линка и това трябва да е мантра ?

  Колко пъти ще бъдат достатъчни да кажа на Бог " обичам те " или "благодаря ти татко" за всичко,което върши за мен всеки ден , всеки час - 10 , 100 , 1000 ? Или трябва да внимавам да не повтарям да не би случайно да взема да изпадна в мантра :)))

  И понеже рокът беше обявен за Сатанински искам да кажа на тези,които мислят така,че ако смятат ,че дори в класическата музика няма образци на демонично влияние то просто непознават творчеството на композитори ,като Игор Стравински например.
  Повтарянето на музикален тематичен материал в имитационната полифония на средновековието чак до късния романтизъм е всеобщ похват използван от много композитори,в това число и Йохан Себастиан Бах - поне за него се надявам да знаете,колко искрен христианин е бил. Или ще трябва да Сатанизираме и неговото творчество ?


  Относно грозните прояви на агресия в "християнския" фестивал представен във филма  - едва ли има нормален вярващ , които да одобри такова нещо.

  Това е от мен скъпи възлюбени / мога да ви кажа още много за развитието на музиката ,като част от богуслужението,но далеч от мен да бъде това да се хваля със знанията си/
И понеже считам,че спорът е дело на плътта то това е моя последен коментар по темата.

  Бъдете изобилно благословени 

здравей, аско,

най-напред, не ставаше дума за твоята регистрация, а за това, че съгласно правилата на форума всеки участник трябва да се представи накратко пред останалите в съответния раздел за представяне, като не е задължително да си казваш името или други подробности, които не желаеш да се знаят. виж как са се представили други хора и можеш да използваш тяхното представяне като пример.

относно псалм 136, ти си напълно прав, че фразата "защото милостта му е до века" се повтаря на много места. но, обърни внимание, че текстът е структуриран в следната последователност:

текст 1, защото милостта му е до века,
текст 2, защото милостта му е до века,
текст 3, защото милостта му е до века,
.......
текст Х, защото милостта му е до века.

при това текст 1 е различен по съдържание от текст 2, който е различен по съдържание от текст 3, който е различен от следващия и така до края.

в псалм 136 последователността не е:

1. защото милостта му е до века,
2. защото милостта му е до века,
3. защото милостта му е до века,
.....
Х. защото милостта му е до века

без да има вмъкнат различен текст между повторенията на повтарящата се фраза.

изводът е, че в псалм 136 между повторенията на един и същ текст са вмъкнати текстове, които са с различно съдържание, което е точно обратното на мантруването, докато при мантруванията имаме само една и съща дума или фраза повтаряна многократно до припадък.

също така, относно това, че който обича наистина бога, няма да му каже само веднъж, че го обича - това е така. но това повтаряне на "обичам те, боже" няма да става като повтаряне "обичам те, обичам те, обичам те ... обичам те на ен-та степен", а ще става от време на време , а също и с вмъкване на много други неща между думите "обичам те" -- най-малкото, за да дадеш да се разбере за какво точно го обичаш или хвалиш.

не е забранено спорадично да се повтаря по два-три пъти една и съща дума или фраза, даже без да има различен текст между повторенията на съответната фраза или думата, но това трябва да е изключение, а не правило, както се вижда, че е изключение сред псалмите.

освен това, даже онези съвременни християнски песни, в които няма чак такова "мантруване", дори и те в повечето случаи са твърде плитки като съдържание на текста за разлика от това, което виждаме при псалмите, които в повечето случаи са богати на сериозно поучение.

[johnny]

Мислих по въпроса, защо всеки се хваща за повторенията. В началото смятах, че това е слаб момент във видеото, защото не е обяснено много добре. След като изгледах пак откъса за повторенията видях, че си е обяснено много добре и автора далеч не твърди, че всяко повторение е мантра. Аз съзирам неискреност в заяжданията за повторенията (не говоря конкретно за Asko), едно безсилие да се признае факта, че християнската музика днес е много далеч от истинското хваление, идващо от съкрушеното и смирено пред Бог сърце.

По въпроса за музиката, който подхваща Asko. Демонични влияния има навсякъде, но в някои стилове те вземат връх. И не виждам смисъл да дискутираме светската музика изобщо. Това също не е дискусия за качеството на музиката, като такава, за да намесваме виртуозност и умения. Нека да се съсредоточим, към християнската музика и да видим, що е то хваление и има ли то почва в днешните песни.

[pironka]

Към Аско- Кантата 109  на Йохан Себастиян Бах възхвалява смъртта.

По повод видео материалите ,не може да са от Святия Дух сбиванията, въобще цялото поведение по тези сборища, нито пък сравняването на Бога с дрога.

[Tihomir]

Простете,но не ви разбирам - нещо в регистрацията ми ли не е наред ?

Здравей,

Има секция "Представяне" на първата странца на форума и според правилата на форума всеки е казал няколко думи за себе си. Примерно аз дори не знам ти дали си мъж или жена, момче или момиче.


Подходът ти към темата за музиката трябва да е по-различен. Това е много сериозна тема, но се подхожда към нея без да се навлиза в детайли, а те са нужни.


Главното нещо, което е грешката на хората (и главно на младежите) е да считат музиката като средство за удовлетворяване на техни вътрешни нужди. Така съгласно нуждите си те оформят мирогледа си за музиката и отношението си към нея. С това искам да покажа, че подходът на мнозина от младежите е егоистичен и няма нищо общо с Писанията.

Тъй като за един Божий човек е важно да бъде угоден пред Бога, е нужно да се разбере какво се има предвид под това "да бъде угоден". Това означава да върши правото, което е според Бога, а не правото, което е в неговите очи.

От много хора съм чувал какви ли не сентенции, за които казват, че са от Писанията и още повече, че "Бог е такъв, който...". Единственото място, откъдето можем да почерпим информация "Кой е Бог" и "Какъв е Бог", "Какво ни учи Бог" са Писанията. Ако е така, то за всяка от тези сентенции и характеристики на Бога, които се дават трябва да се посочат пасажите, на които се облягат думите на човек. Ако тези пасажи не съществуват, човекът е говорил лъжливо за Бога и е осквернил Словото му.

В Писанията намираме, че пътят на безумния е прав в неговите очи. Това означава, че каквото и да прави безумния, за него е право и той съвсем "съзнателно" твърди това.

За да не бъдем отъждествени като безумни спрямо Бога, е нужно да видим какво е това, което Бог иска и да видим кое е това, което е право в Божиите очи. За тази цел трябва да се отречем от своите си разбирания, които са много пъти оформени (или съ-образени) спрямо манталитета на този свят. В писмото на Павел към римляните четем, че не трябва да ставаме образ на този свят, но да пре-образяваме ума си. Мнозина от хората днес опитват да приличат на света, за да привлекат на света и по този начин обявяват бунт срещу Словото, което равносилно на непокорство. Непокорството е отъждествено като магьосничество, според Писанията. Затова мога смело да твърдя, че мнозина от хората днес, които наричат себе си "християни", практикуват окултизъм пред Божиите очи, поради това, че гледат правото в своите очи. Това казват Писанията.

Сентенцията на сатанистите е сентенцията на безумния, за което посочих в Писанията (както цитирах преди малко), а именно, че човек трябвало да прави това, което смята за добре за него и без да се съобразява с никого, но само със себе си и всичко това се прави, за да угоди на себе си. Не случайно Христос смъмри дявола, когато чрез Петър обвинителят каза:  Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.. Интересното е, че дяволът не каза "няма бог", но постави човека и неговата представа за добро преди Божия план, който трябваше Христос да следва. Това Христос разпозна като сатанизъм. Днешните сатанистки дела са дори много по-явни, но и заблудата е станала толкова голяма и мнозина не ги забелязват.

Затова всеки, който се нарича "християнин", но се ръководи от закона на дявола е слуга на дявола. Затова всеки, който върши това, което е право в неговите очи и не се съобразява с Бога е слуга на дявола.


Музиката е нещо, което е създадено от Бога, чрез Бога и за Бога, според както е записано чрез Божия Дух. Всичко е създадено от Бога, чрез Бога и за Бога. Дори и нечестивият за деня на съда, когато той ще застане пак пред Бога и ще служи за предмет за изливане на Божия гняв за вечни времена.

Според Писанията сме видяли, че музиката беше "използвана" от Бога чрез ръцете на Божиите хора за Божии цели, а именно - да послужи на Бога в събранието на светиите.

Това е нещо много важно, което трябва да се запомни.

По какъв начин трябва да се служи на Бога? Откъде разбираме как трябва да служим на Бога? Отговорът е отново в Писанията. Начинът на служение на Израилевия Бог е записан там и ние нямаме право да добавяме към това, което е казано, иначе бихме направили Бога лъжец, когато кажем, че може да се служи на Бога по друг начин, който той е забравил да спомене.

В Писанията музиката се среща само в събранието на светиите (било то светии на война или светии в събрание по домовете, в храма, в пустинята). Няма дори и сянка на твърдение, че Израел е пеел Божиите песни на езичниците, тъй като това би осквернило Божията песен, която е осветена, сиреч отделена. На едно място езичниците поискаха от пленените евреи да им попеят от Божиите песни, но евреите категорично отказаха:
Псалм 137 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, |поискаха| веселие: Попейте ни от сионските песни. Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Каква е гледната точка на езичниците към Сионските песни? Една дума - веселие. Веселие в Бога ли? Не. Езичниците не познаваха Бога, но търсеха своето удовлетворение. Още повече езичниците не обръщаха внимание, че това са "сионските песни", тъй като за тях те бяха просто едни "песни", с които да повеселят душите си. В Словото виждаме, че внукът на Навуходоносор веселеше душата си, използвайки съдовете от Божия храм и славейки идолите. Бог уби този човек.

Една от причините днес много вярващи да тръгват да използват музиката като средство да бъдат приети от света, е фактът, че светът се весели с Божиите песни и сърцето им не трепва ужилено от Духа, но по-скоро ги забавляват песните.

Защо обаче, никой от днешните "музикални евангелизатори" не казва "Как да пеем песента Господня в чужда земя?", но напротив - пеят песента Господня в чужда земя и даже угаждат на света, веселейки езичниците с нещо, което Бог е поставил за СЕБЕ СИ.

Христос подражаваше на това, което беше видял от Баща си. Учениците на Христос подражаваха на това, което бяха видяли да прави Христос. Учениците на учениците подражаваха на това, което бяха видяли в апостолите. Всички те ходеха и говореха Божието Слово пред погиващите без да ги забавляват с Божии песни. Тези, за които четем в Писанията, подражаваха на Бога.

На кого подражават, обаче, тези, които ходят да пеят Божиите песни пред езичниците? От кого са получили тази заповед? От Бог ли, който е забранил това?

Искам да споделя нещо любопитно, на което попаднах тези дни, а именно как действа музиката върху решенията, които човек взима. Когато има някакво послание, човешкият мозък го обработва чрез ляв и десен мозък. Едната половина "записва", а другата половина пресява и изхвърля ненужната информация. Научни изследвания (направени от християни) са показали, че ако се придружи дадено послание с музика, тогава половината от мозъка, която се занимава с пресяването на информацията бива повлияна от музиката и повечето от информацията остава записана и се наслагва несъзнателно в мозъка и оказва влияние върху по-нататъшни решения на човека. Това обяснява защо Бог никъде не ползва музика при благовестието, но даваше възможност на хората разумно и трезво да размислят за постъпките си, т.е. да се покаят.

...следва

[Tihomir]

...продължение


След като обясних накратко къде е мястото на музиката искам да обърна внимание на това, което Писанията казват за музиката.

Едно от небиблейските твърдения днес за Божията музика е, че тя се дели главно на 2 части - бавни и бързи. Бавните по някаква странна причина са ги нарекли "поклонение", а бързите - по също толкова непонятна причина - хваление. В Писанията нямаме такива дефиниции, затова и аз няма да говоря с тези термини.

Първото нещо, което е интересно е да видим, че това, което Бог е оставил в наследство за поколенията е съдържанието на песните. Не съм чул някой със сигурност да е знаел мелодията на някой от псалмите, така както е написана от този, когото Божият Дух е вдъхновил. Възможно е да има такива песни, но се съмнявам всички мелодии да се знаят. С това Бог показва колко е важно съдържанието на песента, защото то остава, тъй като е Божие Слово.

Песните в Писанията са били винаги вдъхновени от Божия Дух. Имаме примери за поучения под формата на песен. Има оплаквания пред Бога под формата на песен; молитва под формата на песен; изразяване на радост и благодарност към Бога под формата на песен; поучение на Божия народ под формата на песен и др. Всяка от песните има своята тежест като послание и съдържание. Всяка от песните ясно е говорила за основната идея, която е заложена в нея.

В контраст на това много от днешните песни нямат нищо (или поне почти нищо) общо с песните в Писанията (въпреки, че е възможно тук-там да има песен, която да не отговаря на тези описания):
- Песента е без изразена идея, но просто произволни изречения, които се повтарят в различни перефразирани форми, които в повечето случаи не са дори ясни;
- Песента е написана от човек, който не е бил вдъхновен от Божия Дух;
- Песента говори за "някого" и за "нещо", което не е ясно какво или кой е;
- Песента повече прилича на любовна, отколкото на песен, която има общо с Бога;

Това са най-често срещаните проблеми, въпреки, че може да се продължи със списъка още много дълго.

Съдръжанието на песните от Писанията е било дадено на хора, които са били угодни на Бога - Давид, Асаф, Мойсей и др. Днес много от хората, които са автори на известни песни могат да се видят в организации, които подкрепят наличието на 1 световна религия; могат да се видят в приятелски отношения с проповедници на фалшиво евангелие; могат да се видят печелейки милиони от песни, за които твърдят, че са от Бога (безплатно) и ре решили да печелят по определена сума на бройка песен. Много от днешните автори на песни правят песни, в чието съдържание се отразява това, на което са били научени в църквите и в огромен процент от случаите са лъжеучения. Забелязал съм, че в наши дни, когато "християнски" изпълнител иска да издава албуми първото нещо, което му идва наум е мелодията. Тъй като мнозина от тези изпълнители нямат добро познание върху Писанията, те "изсмукват от пръстите си" няколко заучени фрази, които в различна пермутация (математически термин, определящ начин на разместване на елементи) правят различни песни. Пример за това са текстове като:
| Ти си всичко за мен, аз те обичам, затова ти давам всичко.
| Аз те обичам, ти си ми нужен.
| Давам ти сърцето си и душата си, ти си всичко за мен.

В днешните песни текстове с подобно съдържание могат да се разгледат като песни с една и съща идея, която се повтаря през цялата песен, но използвайки различен начин на изразяване. След като песента приключи почти никой не може да каже (а и почти никой не се замисля) за това "каква беше основната идея на песента"? В повечето случаи песента е тип "любовна". Интересното е, че почти всички съвременни "християнски" песни можем да ги спаднем към категорията "любовни".

Говорейки за съдържанието на днешните песни не мога да не спомена за липсата на дълбочина и познание върху Писанията в песни, в които се възхвалява Божия Дух - нещо, което нито го има като принцип в Писанията, нито някой Божий човек го е правил. Мнозина сигурно ще кажат "нали Божият Дух е едно с Бог и Неговият Син". Отговорът е - да, едно е, но не е едно и също. Как тогава всяка хула против Сина ще се прости, но хула против Духа няма да се прости ако бяха едно и също?

Когато един Божий човек има добро сърце, то от доброто сърце изважда добри неща. Ако един човек е зъл, но се нарича Божий човек, то той от злото си сърце вади зли неща. Не може добро дърво да дава лоши плодове, както и не може лошо дърво да дава добри плодове.

За да можем да отсеем между добрите и злите дървета трябва да гледаме плодовете им. Кое наричаме, обаче, "плодове" в хората. Има хора, които вършат правилни неща и са в събранията на светиите, но те никога не са били родени от Бога, но обичат греха и просто пред хората не го вършат, но в сърцата си са го прегърнали. Има и хора, които са родени от Бога и мразят греха и пак пред хората изглеждат като първите. Как могат да се разпознаят такива хора, след като и в двата случая може да имаме момент, в който човек може да съгреши. Това, което се вижда като "еднакво" не винаги е плод. Плодът, който дават добрите дървета е плод с постоянство. Злите дървета, обаче, може да дадат тук там някой добър плод, но като цяло плодовете са лоши.

В този ред на мисли искам да покажа, че музиканти, които правят "добри неща", които и Божии хора също правят, не винаги отъждествятват музикантите като Божии хора, но постоянството в добри плодове. По същия начин мога да сравня този, който е построил дом на скала и на пясък. И двамата са построили домове. В Словото не е записано, че единият е имал по-хубав дом от другия, но са наречени еднакво - "дом". Те вероятно са си приличали външно, но разликата идва, когато придойдат водите.

Затова е важно да се разпознават музикантите, които служат на Бога от музикантите, които не служат на Бога, но го твърдят. Това, че някой музикант посещава събрания на вярващи не го прави вярващ, дори и да участва като първи музикант/певец там.

Когато човекът не служи на Бога, той няма на кого друг да служи, но на дявола. Музиката, която произвежда едно такова сърце е също толкова порочна. Музиката, която излиза от сърцето на Божий мъж е осветена и има влияние и върху силите на тъмнината. Това можем да го видим в историята на Саул, който имаше от един момент нататък зъл дух от Господа, който го смущаваше. Давид, който беше по сърцето на Бога, свиреше с арфа (не е записано дори да е пеел) и духът се оттегляше.

Музиката, която излиза от сърцето на човек, който казва за себе си, че е Божий, а не е, е гнусна за Бога, тъй като е писано, че и дори молитвата на нечестивия е мерзост пред Бога, а колко повече музиката му.

В наши дни музиката се разглежда най-вече от гледна точка на "стилове". Едни стилове са наречени "по-младежки", а други стилове са наречени "стари". Ако разгледаме Писанията никъде няма да намерим думата "стил музика", нито ще намерим разделение на стилове музика според възрастовото разпределение. Когато Бог даде на Мойсей песента във Второзаконие 31, той не раздели песента на 4 различни мелодии - детска мелодия, младежка мелодия, мелодия за зрели хора, мелодия за възрастни хора. Не. Песента беше дадена да се научи от всички. Нямаше дори и помен от недоволство сред народа, както днес има сред млади/стари - "тази песен е много младежка" или "тази песен е много пенсионерска".

Замисляйки се за това виждам, че преди около 100 години в България народните песни са се пяли от млади и стари и е нямало различни "стилове" народни песни, а по-скоро песенни мотиви, които са характерни за различни краища на страната, но ако чуем народни песни от различни краища на страната (дори само мелодията) бихме казали - това са български народни песни, тъй като те са имали винаги нещо общо.

Затова е изключително важно да се види защо днес възникват проблеми с т.нар. стилове музика. Явно появяването на понятието "стил" е променило доста нещата.

Първо искам да кажа, че разнообразието на музиката е нещо, което е добро. Всеки народ има своето музикално разнообразие, но то винаги има някакъв специфичен "привкус", който присъства във всички песни. В Писанията нямаме разделение на песни на различни народи дори нямаме споменаване на това. По-точно имаме заповед към всички земни царства и народи да пеят на Бога: Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа. От това може да се извади заключение, че земните племена и народи трябва да пеят на Бога според както умеят.

Тогава какъв е проблемът със "стиловете", ще попита някой? Нали са все пак група от ноти, просто мелодия?

Първо трябва да се зададе въпросът - защо е нужно да се въведе понятието "стил"?

Тук е нужно да се изследва произходът на различните стилове. Аз лично имам по-детайлни познания върху два известни стила и причините за произхода им - рок (с всичките му модификации - хард, пънк, метъл и т.н...) и хип-хоп.

Както видяхме в Словото нямаме разделение на песните по възрастови или социални групи. Тогава всяко нарушаване на този принцип би означавало да има някакъв по-особено развитие в дългосрочен план.

Защо е създадена рок музиката? Корените на израза "rock and roll" са в жаргона, който се е ползвал сред нечестивите по едно време, а именно, че "rock" е било идиом за "нарушавам спокойствието", "обезпокоявам" или "притеснявам", а "roll" е означавало "правя секс". Това е произходът на израза "rock and roll" - "обезпокоявам и правя секс". Всеки човек може да направи извод, че тази комбинация от действия не върши Божията воля. Оттам нататък следват различните модификации на този "стил", като той е насочен като цяло към младите, но е ненавиждан от възрастните. Затова израз като "свята rock and roll" музика е богохулен, тъй като няма "свято обезпокояване и правене на секс". Няма да се впускам в повече подробности тук, тъй като искам да покажа корена на този стил и насочеността му към определена група хора. Много от чернокожите, например (в рамките на държава, в която се слуша този стил музика), ненавиждат тази музика. Това е също факт, който не трябва да се пренебрегва, тъй като този стил носи разделение в себе си. За повече информация можете да потърсите в youtube.com или video.google.com филмите "Hell's bells" и "They sold their souls for rock'n'roll".

Искам да споделя и няколко думи за хип-хоп културата. Тя е създадена отново за разделение. Коренът й е сатана, както и на рок-енд-рола. Дяволът е вдъхновил чернокож човек, който е ходил в Африка, изучавал е заклинанията на племето Зулу и като се е завърнал в Америка е започнал да говори на чернокожите, че Христос е "богът на белите", а те трябва да са богове на себе си и да не зачитат Христос. В резултат на това е създадена хип-хоп културата като бунт срещу "богът на белите" и в резултат на това "черният човек е бил бог на себе си и е правил това, което му диктува сърцето". Това е абсолютно същото, което споменах по-горе за идеологията на сатанистите. Изразът "хип-хоп" означава "кълчене на задник", като израз на това, което са правили жените, когато е бил въведен този стил музика, което и днешната младеж прави, когато чуе тази култура. Затова изразът "свят хип-хоп" е също толкова богохулен, защото няма "свято кълчене на задници". В този стил, както и в рока, са заложени много окултни практически идеи, които имат за цел да влияят върху съзнанието на тези, които слушат. За повече информация можете да потърсите в youtube.com и video.google.com за документални филми с името "The truth about hip-hop".

За другите стилове всеки един от вас може да седне и да провери детайлно какъв е произходът, какво разделение прави и какви са плодовете на този стил.

Виждам, че и тук и на много места дебатите за музиката са стеснени само до "стил". Показах, че понятието "стил" не е библейско или по-точно не е нещо, което върши Божията воля (показах, че то всява разделение, има зли корени, зли плодове и т.н.). Много от хората смятат, че ако вземат "правилния стил" всичко ще бъде наред и затова казват - "метъл няма да слушам, хип-хоп-производни няма да слушам, ще взема класическата музика и там всичко е добро". Това не е така, тъй като показах по-горе, че музика (дори и без текст), която не е вдъхновена от Божия дух не е угодна на Бога, тъй като има зъл корен.

Затова пресяването на Божията музика от всички други музики е въпрос на духовно разбиране, а не "стилово разграничение".

Разбирането за музиката днес по различни събрания липсва. Т.нар. "хваления" (екип от музиканти) са много пъти хора, които нямат разбиране за музиката според Писанията, но са просто "хора, които могат да свирят и пеят". Понякога дори хората, които свирят и пеят са там не защото са изкусни, но защото някой е решил да ги сложи там. В Писанията се говори за изкусно свирене и пеене. Говори се за пеене с разбиране. Много пъти хората, които свирят и пеят като музиканти нямат познание на Писанията. Рядко са случаите, когато има солидно познание върху Писанията. Някога хората се подвеждат от израза "изкусно свирене и пеене" и се втурват към купуване на скъпа техника за малко събрание. Господ никъде не е сложил равенство между изкусно свирене/пеене и техника. Техниката е добро нещо, но не винаги е налична. Инструментите са добро нещо, но не винаги са налични. Всеки трябва да дава на Бога според това, което има, а не според това, което няма. Човеците трябва да дават най-добро от това, което имат, а не от това, което нямат. Ако няма инструменти, тогава пей със старание и разбиране пред Бога. Ако има само 1 китара, тогава свири със старание пред Бога.

Самото наличие на музиканти днес в събранията е станало като нещо жизнено необходимо, докато Писанията не поставят изобщо такова изискване. Когато Павел дава заръки за презвитери и дякони, няма никъде заповед и изискване за това какви да бъдат музикантите и дали изобщо да има музиканти. Това е едно от хлъзгавите места днес - навсякъде се търсят музиканти и без музиканти няма събрания. Това не е заповед от Бога, но е човешко наложено правило. Хваленията на Бога са нещо добро и приятно, но те не изискват музиканти, а изискват хората да възпяват Господа в сърцата си. Ако има музиканти, които са Божии хора - добро е. Ако има техника, която Бог е дал - добро е, но това не е жизнено необходимо за едно събрание от Божии хора.

Има още много неща, които могат да се кажат по темата, специфични точно за изкусното свирене и пеене, но това са твърде технически неща, които имат смисъл само за хора, които са наясно с целта, която Бог е определил за музиката. Тъй като в много от събранията музикантите наблягат умишлено само върху тези неща, аз няма да ги спомена умишлено в това съобщение, тъй като без това по-горе, техническите детайли остават като нещо бездушно.

[ученик]

до тихомир и до останалите
във връзка с казаното по-горе от тихомир:

без да съм музикант, а само въз основа на познанията ми върху писанията, с по-голямата част от написаното от тихомир съм напълно съгласен.

но забелязах две неща, които ми се струва, че не са правилни, (освен ако някой не успее да ме убеди, че греша):

първо, в новия завет има поне един пример на ползване на музика в контекста на свидетелстването и благовестването пред невярващи. имам предвид случката с павел и сила (сулуан) когато са в затвора и през нощта се молят пеейки химни (на гръцки не пише, че се молят и пеят, а че се молят чрез пеене на химн) така че ги чуват всички затворници (вж. деяния 16:25). и това, те го правят в "чужда" земя, т.е. сред неповярвали езичници. това ме кара да смятам, че нежеланието на пленниците във вавилон да пеят ционските песни във вавилон има и друго обяснение.

второ, относно допустимостта на различни музикални стилове.
вярно е, че в библията не се говори за музикални стилове, като даже понятието "музикален стил" не се използва. но това само по себе си не доказва, че бог е забранил употребата на стилове в музиката, която е посветена на него, защото в писанията няма и забрана против стилове. в същото време, според мен някои стилове музика определено не ги усещам като вдъхновени от святия дух. затова във връзка със стиловете ще добавя казаното в поговорката: нека не изхвърляме от коритото заедно с мръсната вода и бебето!

[Tihomir]

но забелязах две неща, които ми се струва, че не са съвсем правилни, (освен ако някои не успее да ме убеди, че греша):

първо, в новия завет има поне един пример на ползване на музика в контекста на свидетелстването и благовестването пред невярващи. имам предвид случката с павел и сила (сулуан) когато са в затвора и през нощта се молят пеейки химни (на гръцки не пише, че се молят и пеят, а че се молят чрез пеене на химн) така че ги чуват всички затворници (вж. деяния 16:25). и това, те го правят в "чужда" земя, т.е. сред неповярвали езичници. това ме кара да смятам, че нежеланието на пленниците във вавилон да пеят ционските песни във вавилон има и друго обяснение.

Може би не съм наблегнал достатъчно на това в горните постинги, но разликата в това, което пиша и това, което са правили там Павел и Сила е огромна. Днешните музиканти целенасочено отиват, опъват сцените или отиват по пазарите и мегданите и започват да пеят и свирят, с идеята да ги видят и чуят хората (те му казват с "цел евангелизация"), а това нещо го нямаме при Павел и Сила, които се "молиха на Бога с песни и химни".

Нека все пак да видим текста:
Деяния на апостолите 16 23 И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво; 24 който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. 25 И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха.

С това, което пиша искам да наблегна на момента, в който въпросните "евангелизиращи музиканти" днес правят това, за да ги чуят хората и всъщност не пеят на Бога, а пеят на хората "за да се спасят". По същия начин и фарисеите се молеха пред хората по ъглите и пазарите. Не е записано дали Павел и Сила са имали други хора в "клията" или са били в общо вътрешно помещение. Според знанията ми за затворите едно време са били навътре в някаква нечиста влажно помещение, което в много от случаите е просто подземна кухина. Пише само, че хората слушаха. Това е нормално, тъй като има звук, който се чува. По същия начин и когато се събират хората на домашна група и пеят на Бога комшиите може и да чуват.

второ, относно допустимостта на различни музикални стилове.
вярно е, че в библията не се говори за музикални стилове, като даже понятието "музикален стил" не се използва. но това само по себе си не доказва, че бог е забранил употребата на стилове в музиката, която е посветена на него, защото в писанията няма и забрана против стилове. в същото време, според мен някои стилове музика определено не ги усещам като вдъхновени от святия дух. затова във връзка със стиловете ще добавя казаното в поговорката: нека не изхвърляме от коритото заедно с мръсната вода и бебето!

Затова и аз не използвах умишлено думата "стил", а "мотиви" или нюанси (в параграфа, където дадох пример с народните песни), за да разгранича това, което днес се използва като "стил" и това, което искам да наблегна. Най-малкото всеки народ има свои нюанси в музиката (днес това може и да се нарече "стил") и в рамките на този народ да има различни нюанси из страната. Тези, обаче, нюанси не делят хората на млади и стари, черни и бели, бедни и богати (в рамките на дадения регион), а просто допълват многообразието на музиката.

[ученик]

здравей, тихомире,

виждам поне три въпроса, които според мен изискват допълнително обсъждане:

1. защо пленниците във вавилон не са искали да пеят песните на цион пред онези, които са ги пленили -- за да не правим прибързани изводи от този техен отказ.
2. допустимо ли е публичното използване на музика за целите на благовестването на невярващите
3. твърдението ти, че не си използвал думата ,,стил", което директно противоречи на факта, че в постинга ти по-горе думата "стил" и "стилове" ти използваш много пъти.

последният въпрос не го считам чак толкова важен за темата музика, а по-скоро е важен във връзка с оглед подобряване на твоя специфичен начин на общуване и/или изразяване във форума, а предполагам и не само във форума.

по-важни са първия и втория въпрос, като аз тук ще кажа няколко думи само по втория въпрос.

доколкото те разбирам, ти твърдиш, че е неправилно да се свири на открито християнска музика с цел благовестване (евангелизиране). причина да твърдиш това е фактът, че не намираш пример за такова нещо в новия завет (ако не съм те разбрал, поправи ме).

дори и да няма такъв пример в новия завет, в новия завет няма и забрана за такова нещо. и така ние отново стигаме до твоя подход на тълкуване на писанията, според който ако нещо го няма позволено в писанията, то това нещо трябва да е забранено.

аз твърдя обаче обратното, а именно: ако нещо не е забранено в писанията и не противоречи на божиите заповеди в писанията – то е позволено. като казвам ,,противоречи" на писанията нямам предвид да го няма в писанията, а имам предвид да не влиза в конфликт с изричната божия воля, както е изявена в писанията, т.е. да не е грях.

павел на едно място казва, че е станал всичко за всеки, за да придобие повече хора за бога. а аз ще те попитам: можеш ли да покажеш от писанията, че е грях група вярващи да пеят и свирят публично пред невярващите текстове съдържащи благовестие? и ако не можеш да го докажеш, защо така бързаш в своята не винаги разумна ревност за бога да осъждаш нещо, което писанията никъде не осъждат, макар и никъде да не го заповядват изрично?

това, което ти пиша, касае не само темата за музиката, а по принцип подхода ти към тълкуване на писанията, които явно обичаш и сериозно изучаваш. правилният подход не е ,,ако нещо не е позволено в писанията чрез директна заповед или чрез пример от страна на божиите хора – то това е забранено". правилният подход е: ,,ако нещо не е забранено в писанията и не противоречи на божиите заповеди – същото е позволено - най-малкото е позволено при определени ситуации". последният подход, за който твърдя че е правилният, дава възможност както за единство на вярващите, така и за многообразие сред тях. дава възможност за човешко творчество в служенето на бога стига то да не противоречи на забранителните и на положителните заповеди в писанията.

според мен не публичното използване на музика за целите на благовестването е нещо по принцип неприемливо, а е неприемливо публичното използване на музика от неподходящ вид, с неподходящ текст, на неподходящо място, в неподходящо време. а под прилагателното ,,неподходящ/а" имам предвид такава музика, текст, място и време, които не водят до истинско обръщане на сърцата на слушателите към бога.

[Tihomir]

1. защо пленниците във вавилон не са искали да пеят песните на цион пред онези, които са ги пленили -- за да не правим прибързани изводи от този техен отказ.

2. допустимо ли е публичното използване на музика за целите на благовестването на невярващите

Има нещо, което е в Писанията, на което също не се обръща внимание, а то е:
Prov 25:20 Както събличане на дреха в студено време, както оцет на сода, така е и онзи, който пее песни на наскърбено сърце.

Каква е връзката с проповядване на благовестието?

Всеки един човек, за който е записано как се е обърнал към Бога е било нещо болезнено, както едно раждане на дете (не случайно Бог използва думата ново-РОЖДЕНИЕ). Болката от раждането може да бъде в различни аспекти - едни се смириха пред Бога след като видяха беззаконията си, други не ядоха нищо няколко дни, трети оставиха всичко, което имаха и т.н. На всеки му струваше нещо.

Сърцата на пленниците, които бяха вързани живи не бяха готови за песни. Един завоевател не идва с песни да избави пленниците, а идва със сила, за да върже силния и да го ограби. Това са принципи, които Бог е заложил в Писанията, които Той самият използва като примери.

Евреите не пяха Божиите песни, защото бяха в чужда земя и чужди уши искаха да чуят Божиите песни с цел веселие, както Валтасар използваше Божиите съдове за неправилна употреба.

Трябва да се разбере какво кара християните в днешни времена да ходят и да пеят пред езичниците, след като това не е дори намекнато в Писанията, нито в историята на Израел, нито в делата на Исус и учениците след това.

Какво кара хората да не говорят благовестието (както имаме за пример), а да правят нещо повече, а именно - да го изпеят пред хората. Понякога има и разни сценки, прожектират се холивудски филми и други подобни неща, но всичките имат един корен - да направят благовестието по-лесно приемливо.

И защо им е нужно да го направят по-лесно приемливо?

Защото благовестието е глупост за погиващите. С каква смелост отива Павел при гордите гърци и им казва - има един беден евреин, дърводелец, който се е родил свръхестествено и е бил разпънат на кръст и сега е жив и този е, който ще съди живите и мъртвите и заповядва на всички човеци да се покаят, тъй като е умрял на тяхно място заради беззаконията им.

Нека помислим от гледна точка на гордия свят. Кой ще повярва в това? На кого му звучи "логично"?

Колко хора има днес, които правят курсове за "научно доказателство, че има Бог" и разни "логически доказателства, за съществуването на Христос"?

И какво от това, че им доказват, че е съществувала една личност, когато това всичко им звучи глупаво? Самият Святи Дух чрез слугата си Павел казва:
1Cor 1:23 но ние проповядваме разпънатия Христос: за юдеите — препънка, а за езичниците — глупост

Каква е идеята да се изпее една такава "глупост"?

Защото музиката кара хората да приемат по-лесно една такава информация. Музиката кара езичниците да "приемат" вярващите. Музиката кара "благовестието да е по-примеливо". Музиката прави "благовестието да не изглежда толкова глупаво, колкото БОГ КАЗВА, ЧЕ Е ЗА ПОГИВАЩИТЕ".

Защо повечето хора, които казват, че са "изпратени от Бога" (по плодовете им ще ги познаете) отиват и огромен процент от тях ПЕЯТ И ИГРАЯТ, но малцина са тези, които отиват и просто говорят, както са видяли да прави Исус (който можеше да пее, но не си пееше ученията). Защо трябва да правят нещо друго с "музика", която музика в Писанията виждаме, че е била използвана на определени места, защото музиката има особена сила.

Защо Исус вършеше само това, което е видял от Отец и се научи да бъде послушен и каза на учениците си - както аз бях изпратен от Отец, така пращам и вас - и те правиха същото. Нямаше песни, нямаше танци. Откъде днес някои решават, че ще правят нещо повече? Откъде знаят, че не нарушават Божиите заповеди след като правят нещо, което не са видяли като пример?

Не се ли засяга темата за музиката в Словото? Засяга се. Няма ли песни в Словото? Има и то доста. Не пееха ли Божиите светии в събранията? Пееха. Защо тогава след като има толкова много референции за песните и се вижда ясно мястото им, никъде не беше споменато ползването им пред езичниците?

Дадох пример, че пеенето на песен на омъчнена душа е нещо "не на място" (каква е душата на пленника, освен омъчнена, кои са пленниците, ако не тези, които са отрудени и обременени).

Ако е глупост благовестието, тогава как се спасяват хората? Святият Дух, който Бог е изпратил изобличава хората за грях. Това е Божие дело. Хората са длъжни да се покаят, когато бъдат изобличени, тъй като има заповед от Бога. Никой не изпя заповедта на Бога в Писанията. Всички я говореха.

Проблемът е, че в днешни времена много от тези музиканти евангелизатори не знаят какво е благовестието. Отиват и пеят неща, които не са благовестието и то пасва на песните им и звучи "логично" на хората и звучи "приемливо". Музиката гъделичка емоциите им (или ги весели с "Божиите песни" (?) или с манипулация с бавни песни карат хората да се омъчнят емоционално).

Ще дам един пример - идва убиец в съда. Съдията се появява и започва да пее - ти си убииииец и трябва да те убиииием на електриииически стооооол. Как би изглеждало това на хората? Несериозно може би? Нагло може би? Подигравателно може би? Не би ли трябвало съдията да издаде сурова заповед за наказание?

Да дам друг пример - има човек, който е на болнично легло в тежко състояние - идва докторът и започва да му играе сценка и да му пее, че проблемът му е, че цял живот се е тровил с цигари и ако не спре ще умре. Как ви се струва това?

Бог помоли ли хората да се покаят или им заповяда? Бог помоли ли някого по друг начин освен с думи без изкуство?

Защо след като Бог е показал как нещо трябва да се прави хората прибягват до "разнообразие"?

Нека ви кажа защо - защото според тези, които не са изпратени от Бога, но са изпратени от човеци - това не работи повече и трябва да се измисли нещо друго.

Толкова ли е трудно да се направи просто това, което Бог заповядва? Защо се прави нещо повече даже? Кой им е заповядал да го правят? Чий пример следват?

Нека дам друга ситуация. Нека помислим, че Бог беше показал на хората да правят концерт с театър винаги, когато се проповядва. Тогава мнозина от хората нямаше да имат възможност да направят това, защото няма винаги толкова талантливи хора, няма средства за това и мнозина щяха да опитват да направят по-малко от това, тъй като това, което се изисква е твърде много.

Но какво беше дал за пример Исус и другите след Него? Само заповед. Тогава защо хората опитват да правят повече, от това? Малко ли е това, което Бог беше дал за пример, че ние опитваме да го "подобрим"?

Може ли някой да ми отговори на въпроса - защо Бог не използва артистични таланти никъде при благовестието? Замислял ли се е някой защо Бог не използва никъде дарби за благовестието? Нямаше ли музиканти тогава? Имаше. Нямаше ли инструменти тогава? Имаше. Нямаше ли песни тогава? Имаше и то с много по-хубаво съдържание от днешните[/b].

Нека видим какво обикновено се пее по "евангелизационните концерти":
- Бог те обича и има чудесен план за теб.
- Има някой, който мисли за теб (което може да го изпее някой и да жена си и на мъжа си)
- Ти се блъскаш в живота и ти е трудно, но има някой, който може да те спаси.
- ...

И всички песни са в този стил.

В Писанията ясно се казва, че Бог мрази нечестивия и Бог не може да оневини нечестивия ей така. Затова дойде Христос - за да умре на мястото на нечестивия, защото ако Бог е праведен - трябва да изпълни наказание. Затова Бог заповядва на всички човеци, навсякъде - да се покаят.

И защо никъде не съм чул някой да пее песен - покай се от нечестивите си дела.

Ами "не върви да се изпее". И малко дете ще ти каже, че това "не върви да се изпее". Това е "заповед", това не е "благопожелание". Защо поне веднъж някой не го изпя в Писанията?

Защо се опитват хората да премахнат съблазънта от благовестието, вкарвайки го в музика, и казват "това е същото благовестие, ние само малко го преобразихме". Когато едно благовестие се пре-образи, то става ДРУГО благовестие. Кой даде заповед да се пре-образява благовестието в нещо по-приемливо за хората?

Не е ли писано в Писанията какво Е БЛАГОВЕСТИЕТО. Като сме видяли там, защо трябва да го "пре-образяваме" след като пише ясно, че всеки, който носи друго благовестие е проклет!

Заповедта "ти ще умреш, затова покай се", ако бъде изпята няма ли да бъде приета по един начин, а ако бъде изречена по друг начин? Всеки човек ще види огромната разлика в това. Тогава защо трябва да се прави по ДРУГ НАЧИН?

Ако Павел каза на едно място - на всички станах всякакъв, тогава защо той не стана хомосексуалист, но заклеймяваше това като грях? Защо Павел не направи сценка пред гърците, които бяха свикнали с това да гледат театър. Защо не стана за тях "артист"? Нали уж не противоречи на "божиите заповеди" ако им изиграе една сценка?

Какво пише там Павел:
1Cor 9:20 За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля онези, които са под закон;  1Cor 9:21 на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон — въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос — за да спечеля онези, които нямат закон;  1Cor 9:22 за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

Тук не пише, че е станал съ-ОБРАЗЕН със света, за да спечели света, но казва, че е станал "за тези, които са под закон, станах като под закон", "на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон", "за слабите станах слаб". Не пише ли на друго място, че не трябва да се препираш със съмненията на младите във вярата? Това е да станеш за слабите слаб. Това не означава да вършиш това, което на тях им харесва, за да се харесаш.

Според Мойсеевия закон, за да може някой да участва в Божието събрание, той трябваше да се обреже (сиреч да обреже сърцето си). Необрязани Бог не желаеше в събранията му, нито в хваленията му. За да яде някой от Божията пасха, той трябваше да бъде част от събранието на светиите, иначе този човек трябваше да се изтреби, защото е участвал в нещо свято. Божиите песни са отделени от светските. Божиите песни са святи. Нищо свято не трябва да се дава на нечист човек. Това Бог беше показал ясно не в един случай в служението на скинията.

3. твърдението ти, че не си използвал думата ,,стил", което директно противоречи на факта, че в постинга ти по-горе думата "стил" и "стилове" ти използваш много пъти.

Прочети още веднъж всичко, което пиша и забележи в какъв контекст говоря за "стил" и в какъв контекст говоря за "мотиви" и "нюанси". Когато говоря за "стил" говоря в негативен аспект и затова не използвах "стил", когато говорих за Божиите песни.