[14:1] След три дни седях под дъба - и ето, из къпината срещу мене излезе глас и каза: "Ездра, Ездра!"
[14:2] Аз казах: "ето ме, Господи", и се изправих на нозете си.
[14:3] Тогава Той ми рече: "в къпината се открих и говорих Аз на Моисея, когато Моят народ беше роб в Египет;
[14:4] пратих го и изведох народа Си из Египет, доведох го на планина Синай и го държах при Себе Си много дни;
[14:5] тогава му открих много чудеса и показах тайните на времената и края, заповядах му и казах:
[14:6] тия думи обяви, а другите скрий.
[14:7] И сега тебе говоря:
[14:8] личбите, които ти показах, и сънищата, що ти видя, и тълкуванията, които чу, вложи ги в сърцето си,
[14:9] защото ти ще бъдеш взет измежду людете и ще общуваш с Моя Син и с подобни тебе, докле се свършат времената.
[14:10] Защото векът изгуби младостта си, и времената се приближават към старост,
[14:11] понеже векът е разделен на дванайсет части - и десетте му части и половината от десетата част вече изминаха,
[14:12] и остава онова, което иде след половината от десетата част.
[14:13] И тъй, уреди сега къщата си и вразуми народа си, утеши унизените и се отречи от тлението,
[14:14] и отстрани от себе си смъртните помисли, отхвърли човешките теготи, снеми от себе си немощите на естеството и остави настрана тежките за тебе помисли - и се готви да се преселиш от тия времена.
[14:15] Защото сетне ще настъпят повече неволи, отколкото си видял сега.
[14:16] Колкото светът слабее от старост, толкова ще се умножи злото за живите;
[14:17] още повече ще се отдалечи истината, и ще се доближи лъжата. Вече бърза да дойде видението, което ти видя".
[14:18] Тогава аз отговорих и казах: "ето, аз съм пред Тебе, Господи;
[14:19] аз ще отида, както Ти ми заповяда, и ще вразумя сегашния народ. Но кой ще научи ония, които сетне ще се родят?
[14:20] Защото светът лежи в тъмнина, и живеещите в него са без светлина,
[14:21] защото Твоят закон е изгорен, и затова никой не знае, какво си Ти извършил, или какво трябва те да вършат.
[14:22] Но ако съм придобил милост пред Тебе, прати ми Духа Светаго, да напиша аз всичко, що е било направено в света от начало, що е било написано в Твоя закон, за да могат людете да намерят пътеката, и ония, които поискат да живеят в последните времена, да могат да живеят".
[14:23] И Той ми отговори и рече: "иди, свикай народа и му кажи, да те не търси в течение на четирийсет дена.
[14:24] А ти си приготви повече дъсчици и вземи със себе си Сария, Даврия, Салемия, Ехана и Асиеля, - тия петима, сръчни бързописци,
[14:25] и дойди тука. И Аз ще запаля в сърцето ти светилото на разума, който няма да угасне, докле се не свърши онова, което ще почнеш да пишеш.
[14:26] И когато свършиш това, едно обяви, а друго тайно предай на мъдрите. Утре в тоя час ти ще почнеш да пишеш".
[14:27] Тогава аз отидох, както ми Той заповяда, и свиках целия народ и казах:
[14:28] "слушай, Израилю, тия думи:
[14:29] нашите бащи бяха странници в Египет - и оттам бяха освободени,
[14:30] и приеха закон на живота, който не спазиха, който и вие след тях нарушихте.
[14:31] И вам бе дадена земя за наследие и земя Сион; но вашите бащи и вие вършехте беззаконие и не следвахте ония пътища, които Всевишният ви бе заповядал, -
[14:32] и Той, като праведен Съдия, отне ви сега онова, което беше ви дарувал.
[14:33] И сега вие сте тука и вашите братя между вас.
[14:34] Ако управлявате вашето чувство и образовате сърцето си, ще запазите живота си и след смъртта ще получите милост.
[14:35] Защото след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, - и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат.
[14:36] Никой сега да не дохожда при мене и да ме не търси, докле не изминат четирийсет дена".
[14:37] И взех аз петимата мъже, както ми Той заповяда, и отидохме на полето и там останахме.
[14:38] И ето, на втория ден към мене извика глас: "Ездра, отвори си устата и изпий онова, с което ще те напоя".
[14:39] Аз отворих устата си, и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.
[14:40] Тогава взех и пих; и когато пих, в сърцето ми закипя разум, и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта;
[14:41] устата ми бяха отворени и вече се не затвориха.
[14:42] Всевишният даде разум на петимата мъже, и те нощя пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха.
[14:43] Те нощя ядяха хляб, пък аз говорех деня, а нощя не мълчах.
[14:44] В четирийсет дена бяха написани деветдесет и четири книги.
[14:45] И когато изтекоха четирийсет дена,
[14:46] Всевишният каза: "първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни,
[14:47] но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа,
[14:48] защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието". Тъй и направих.