Нещо не ми стана ясно - има ли разлика в обикновеното обещание от сорта на "ще ида утре да ти свърша еди - какво си" и между клетвата.
Защото, според обяснението на Тишо за същността на думата "клетва", излиза, че за да стане дадено обещание клетва, то трябва да бъде повторено 7 пъти.
Различни ли са последствията при неизпълнение на дадено обещание и при даването на клетва и неизпълнението й.
И ако - да, откъде би трябвало да идват различията - нали и едното е даване на дума и другото?
Твърдението "ще ида утре да свърша еди какво си" може да е клетва, може и да е просто заключение. Зависи от случая. Ако видиш вечерта, че кофата за боклук е пълна е нормално да кажеш "утре ще гледам да я изхвърля". Това не е клетва. Обаче ако (да речем) кофата стои пълна 1 седмица и мъжът ти се ядоса и ти му кажеш: "Утре, обаче, ще я изхвърля". Тогава това е вече клетва, защото се връзваш да направиш нещо пред друг човек.
Клетвата е когато става въпрос за договор между 2 страни. Иначе твърдението "ще идем утре, ще направим това и онова" не е клетва само по себе си, но съдържа до известна степен гордост, защото не знаеш какво ще роди утрешния ден.
...А и клетвата не е нужно да бъде казана 7 пъти. Просто това е коренът на думата, който добре обрисува утвърждаването на даден договор. По същия начин много договори в наши дни се подписват не само от 2-те страни, но и от свидетели, нотариуси (които са частен случай на свидетели) и т.н.
хм, като заговори за договори и нотариуси, не мога да не попитам следното - вчера видях случайно един договр за покупко - продажба на служебен автомобил на фирмата на мъжа ми, който аз дори и не помня / това е било преди няколко години /.
Там се казва, че ние, продавачите, сме продали автомобила на купувача за дадена сума, която сме били получили напълно.
Аз мисля, че едва ли това е истинската сума, за която е продаден автомобилът, а също - аз не съм получавала от парите.
Но, хайде, да кажем, тях ги е получил мъжът ми.
Въпросът е, това за какво нарушение се води - ако сумата при продажбата е била по - голяма от декларираната и ако , да кажем, парите са били дадени по друго време, а не - в посоченото на договора?
И какво бих могла да сторя аз при други такива случаи - ако мъжът ми държи да продаде нещо придобито по време на брака, но не иска да обяви истинската сума пред нотариуса?
Независимо, че това е масова практика, не ми се вижда да е редно.
Трябва ли да се опълча решително против настоявания от страна на мъжа ми за такива сделки?