Не трябва да се пропускат и места като:
Isa 43:10 Вие сте Мои свидетели, заявява ГОСПОД, и служителят Ми, когото избрах — за да Ме познаете и да повярвате в Мен, и да разберете, че Аз Съм; преди Мен не е имало Бог и след Мен няма да има
John 15:16 Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; така че каквото и да поискате от Отца в Мое Име, да ви даде.
Heb 8:9 не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те не останаха в завета Ми и Аз не се погрижих повече за тях, казва Господ. Heb 8:10 Защото ето заветът, който ще направя с израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ. Heb 8:11 И няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще Ме познават – от малък до голям между тях. Heb 8:12 Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им
В тези пасажи се вижда, че не заради стремежа на човешкото сърце към правда или неправда Бог е показал милост, нито поради човешка доброта Бог е изработил спасението, но заради себе си, тъй като хората не устояха в стария договор, който Бог беше сключил с тях и не устояха.
Нека "добротата" на човека и "правдата му" (която е като мърсна дрипа) да не се считат за източниците за спасението на човека, защото и праведните мъже като пророк Исая признаха, когато видяха Бога, че са нечестиви и недостойни да стоят пред праведния Бог.
Ето причината, поради която Бог избра Израел:
Deut 4:37 И понеже Той обичаше бащите ти, затова избра тяхното потомство след тях и те изведе от Египет с присъствието Си чрез голямата Си сила, Deut 4:38 като изгони отпред теб народи по-големи и по-силни от теб, за да те въведе и да ти даде земята им в наследство, както става днес
Саул беше човек, който беше избран и посочен от Бога, но не устоя докрай в това, което Бог го постави, защото имаше право на избор. Но самото негово избиране не беше плод на неговото решение, нито на неговата воля, но беше изцяло Божие дело. Пише, че Бог му даде ново сърце.
Авраам беше избран от Бога първо и след това стана ясно, че в тази позиция (в която беше поставен) Авраам показа вяра към Бога и Бог направи договор с него и се закле и не остъпи клетвата си и обещанието си, защото Той стана приятел на Авраам поради вярата му. Ако Бог не беше го срещнал и извел от земята, където баща му служеше на други богове, той нямаше да бъде Божий приятел.
Израил не беше изведен поради собствената си правда и доброта, но поради клетвата на Бога към бащите им:
Deut 9:5 Нито заради своята правда, нито заради правотата на своето сърце влизаш да завладееш земята им, а заради безбожието на тези народи ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва отпред теб и за да утвърди думата, с която ГОСПОД се закле на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.
С всичко това искам да заключа, че това, че едни търсят някаква тяхна истина не ги прави достойни за спасение. Ако това беше достатъчно, то Исус Христос нямаше да има нужда да бъде закован гол на дърво публично пред всички. Господ не може да оправдае нечестивия без да има наказание, защото това е мерзост пред Бога.
Никъде в Писанията нямаме пример, където човек сам е тръгнал да търси доброто. Винаги е имало първо заповед от Бога, защото по естество всичките мисли на човека са само зло още от младостта му. Дори и на Каин Бог показа как трябва да живее, защото той според делата си беше нечестив и уби брат си, но Бог му показа, че трябва да постъпва праведно. И това Каин не го реши след като размисли, а Бог му го каза, тъй като видя, че той е неспособен. За Авел пише, че имаше вяра в Бога и тази вяра е била отново дар, а не от него. Каин явно не е упражнил вяра, но неверие, защото те и двамата вярваха, че има Бог (за да принасят жертва), но Каин не познаваше Бога и смяташе, че може да скрие от Бога това, което е направил, което беше достатъчно, за да бъде отъждествен като нечестив. И затова Бог му каза:
Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
За да има предузнание и предопределение за спасение, трябва да има от какво да се спаси някой. Ако хората сами се оправдаваха с правдата си, то нямаше да има нужда от Спасител:
Rom 3:10 Както е писано: Няма праведен нито един, Rom 3:11 няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Rom 3:12 Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един.
Rom 3:23-26 Понеже всички съгрешиха и лишени са от славата Божия; а оправдават се даром с неговата благодат през изкупването което е в Христа Исуса, 25 когото Бог предложи умилостивение чрез верата в кръвта му, да покаже правдата си за опрощаване на сторените из напред грехове чрез дълготърпението Божие; 26 да покаже правдата си в настоещето време, за да е той праведен и да оправдава тогози който верва в Исуса
От това виждаме, че начинател на спасението не е човек, който е тръгнал да търси истината. Знаем, че мнозина зли са били също покорени на Истината (като Навуходоносор). Вижда се, обаче, че те в злините си не са били способни да търсят Бога, но първо Бог им се откри и тогава, когато те видяха ясно Бога тогава става ясно, че са способни за добри дела. В този случай предузнанието на Бога се вижда ясно, защото без Бог да се намеси първи тези не биха били способни да ходят пред Бога в правда докрай и да бъдат по този начин предопределени за спасение заради предузнанието или узнаването преди да се случи от Божия страна.
Затова Бог привежда хората при себе си, не заради техните праведни дела, но е видял, че ако бъдат привлечени от Него те биха били способни да вършат правда. Има такива, които са били призовани, но поради делата си са се отклонили от правдата и накрая няма да бъдат избрани. Така стана с хората, които бяха призовани по времето на Гедеон, но после минаха през сито и самите им дела показаха, че не са достойни да участват в Божията армия. С това Бог показва, че Той е Господарят, който наема (хората не "кандидатстват" за работници при Бога), защото вижда, че има способност у човека (макар и много пъти тази способност да не е била никога проявена), но след това човекът може да отпадне от това призвание и да не бъде избран (както беше Саул).
Какво да кажем за тези, които са наречени праведни като Енох, Ной, Йов. Как те са се намерили праведни пред Бога сред опако и извратено поколение? Не пише. Намираме, обаче, принципи в Словото като "Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее". Вероятно са били научени на пътя от малки. Не пише. Вероятно Бог ги е насочил (както насочи Авраам). Не пише. Но за мнозина други пише, че Бог ги е призовал. Едни са устояли, други - не. Ако не посочим Бога във всичко това, неусетно нещата се завъртат около добротата и способността на човека да се оправя сам без Бога.
Далеч съм от това да смятам, че Watchman или mak са писали относно тези неща изключвайки Бога, но исках да уточня, защото пише, че Бог е начинателят и усъвършителят на вярата ни, която пак не е наша, но е дар от Бога.
Затова никой човек не може да се похвали, че е бил призован от Бога, защото той е вършил добри дела. Тогава какво биха правили злите като Навуходоносор, който беше призован от Бога. Ами идолопоклонникът Ахаз, който в края на дните си ходеше в страх от Бога? Какво да кажем за крайно нечестивия до едно време цар Манасия, който в края на дните си се смири, след като Бог беше го наказал заради беззаконията му, защото Бог наказва тези, които обича с цел поправление. И отново виждаме, че в началото е Бог, начинателят е Бог.
И тъй, де остава похвалата? Изключена е. Чрез кой закон? чрез закона на делата ли? Не; но чрез закона на верата
Изводът е - има свободна воля, има предузнание заедно с предопределение (заради предузнанието), но те не са способни да спасят човека от греховете му, колкото и той да се старае да се измъкне. Бог, самият, изработи спасението и затова спасението е от Господа, а не от човешка добрина, но има заповед - Покайте се, бойте се от Бога и вярвайте в благовестието - и тук е нужно покаяние от страна на човека. Ако праведността на човека беше достатъчна, тогава делото на Христос би било нищожно, затова Бог показа, че няма нито един, който да е праведен пред Него. Самото спасение на човека не е просто нещо, което е базирано на човешко решение, но е свръхестествена работа на Бога, който поставя ново сърце и сътворява новото създание, за да може всичко да стане ново.
И за заключение искам да дам пример с хора, които са вярващи и са били кръстени (както Симон магьосника) и вършат правда, не защото мразят неправдата, а защото ако не вършат неправда няма да се спасят. Това не са хора, които са нови създания, тъй като при първа възможност ще се върнат на повръщаното си (греха си) и то ще им се услажда, вместо да са погнусени от него. И човек няма да бъде спасен, заради това, че върши неща, които са добри, но мрази, защото ако не ги върши няма да отиде при Бога.
Словото ясно показва, че сеячът излезе да сее семето. Не пише, че земята отиде при сеяча, но че сеячът излезе и сееше. Семето беше посято от сеячът, но земята беше различна. Това са различните хора. Може да се забележи, че трябваше разбиране на благовестието преди да дадат плод. Ако не го разберат, те не могат да се спасят. Има и такива, които не искат да го разберат или нямат време да го разберат. Има други, които нямат постоянство. Разтежът на семето е Божие дело, но земята се обработва от човека. Но Бог е първият. Той ще бъде и този, който ще обере плода от тези, които дават плод с постоянство (а не някога веднъж в живота си), а тези, които не дават плод ще бъдат хвърлени в огъня.