Author Topic: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."  (Read 7643 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
« Reply #15 on: September 20, 2008, 21:33:58 PM »
small axe, ето какво бях написал по-горе:

Quote from: Watchman
Мненията нямат място в нещата касаещи Божието Слово и Истина.

Апостол Павел нямаше нищо конкретно от Божието Слово по въпроса, нито имаше директна заповед от Господа, ето защо можеше да премине в областта на мнението. А когато нещата са изяснени от Писанията или има директно слово от Господа по даден въпрос, тогава няма място за мнения.

Аз исках да изясня този въпрос, защото имаше уклон в изказването на silence в посока на това, че едва ли не това Бог да говори на своите Си директно е нещо абсурдно. Писанията не подкрепят подобна позиция.

А по темата аз съм намерил следната закономерност: Колкото повече изследваш Писанията толкова повече те те насочват да слушаш Божия глас, колкото повече слушаш Божия глас, толкова повече Той те насочва да изследваш и пазиш Писанията.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

ученик

  • Изгонен
  • Съпричастен
  • *
  • Posts: 147
Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
« Reply #16 on: September 24, 2008, 12:00:47 PM »
.......................
Аз исках да изясня този въпрос, защото имаше уклон в изказването на silence в посока на това, че едва ли не това Бог да говори на своите Си директно е нещо абсурдно. Писанията не подкрепят подобна позиция.

..............................

не съм обърнал сериозно внимание дали в написаното от silence е имало такъв уклон, но в някои от другите постинги виждам обратен и не по-малко погрешен според мен уклон, а именно, че едва ли не бог ни говорел почти денонощно.

това да заявиш "бог ми каза" е твърде голяма отговорност, за да използваме лекомислено такава фраза. още повече че думата "бог" не уточнява кой точно "бог" ни е "казал". да не забравяме, че в писанията се говори например и за "бога на този век (айон)" (2 кор. 4:4). той също е наречен "бог". а нашето собствено его, сърце и хрумвания също може повече или по-малко неусетно да станат един фалшив наш бог, който да си въобразим, че е истинският всевишен бог. моите впечатления са, че твърде много хора бъркат собствените си усещания и хрумвания с това че им говорел бог. дори и сравнително искрени (или искрено заблудени) хора едва ли не всяко свое хрумване по даден въпрос, за което хрумване не могат да си обяснят как точно се е появило в главата им, са склонни да приписват на това, че уж бог им говорел.

аз не отричам, че бог и днес може да говори и че наистина говори на определени хора и при определени обстоятелства, но тези случаи на реално говорене на бога на или чрез даден човек са твърде малък процент от всички случаи когато се претендира: "бог ми каза".

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
« Reply #17 on: September 27, 2008, 10:26:45 AM »
Като се има предвид, че живеем във времената на Отстъплението е напълно реално фалшивите "чувания" на Бога да са повече от истинските. Ние обаче не говорим за това, кое се среща по-често и кое по-рядко, а какво е нормалното преживяване на Божия човек.

Исус слушаше от Отца всеки ден, и ни призова да следваме по Неговите стъпки.

Quote
Римл. 8:14  Понеже които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

Ежедневието на светиите се предполага да бъде водено от Святия Дух, което понякога включва Бог да каже нещо конкретно на праведния във връзка с конкретни неща (които не са въпрос на принципни положения утвърдени в Писанията) чрез Духа Си. В този случай човек може да сподели какво го е водил или му е казал Бог (ако въобще нещото е за споделяне). Това е различно от делото на пророка или пратеника, който е пратен от Бога със слово или послание, касаещо и други хора.

Тази тема обаче няма да се изясни като се говори колко опасно било да говори някой, че Бог му казал нещо, а ще се изясни чрез това християнина да се научи какво значи да бъде духовен, а не плътски или душевен човек. Защото плътския който си въобразява, че Бог му говори не е по-лош от плътския, който няма никакво намерение да слуша Божия глас било поради страх от грешка или от невежество. Ключовия момент е да не бъдем плътски, и това е което би дало решение на проблемите, които се повдигат в темата.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

ученик

  • Изгонен
  • Съпричастен
  • *
  • Posts: 147
Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
« Reply #18 on: September 27, 2008, 14:09:04 PM »
Quote
Ние обаче не говорим за това, кое се среща по-често и кое по-рядко, а какво е нормалното преживяване на Божия човек.

би ли ми обяснил кои са тези „ние“, които говорят за това, но не говорят за онова? защото виждам, че в темата има и други „ние“, които товорят както за това, така и за онова. говорят и за това, че в твърде много случаи „бог ми каза“ е лъжа или самолъжа на този, който употребява тази фраза -- особено онова, което следва тази фраза.

що се отнася до „нормалното преживяване на божия човек“, то тази фраза може и да изглежда много ясна на пръв поглед, но далеч не е такава – най-малкото защото прилагателното „нормално“ не ми е известно да се среща в писанията, нито си посочил какво ти самият разбираш под „нормално“.

Quote
Исус слушаше от Отца всеки ден, и ни призова да следваме по Неговите стъпки.

че господарят йешуа чуваше от отца всеки ден съм съгласен. ще се съглася и с това, че неговите ученици са призовани да следват неговите стъпки (според способностите, дадени им от бога). но твърдението, което прозира от горните думи, че да следваме неговите стъпки, включвало да чуваме гласа на отца „всеки“ ден и от там всеки ден да можем да казваме "бог ми каза", е меко казано, недоказано. освен, може би, ако под "глас на отца" не разбираме нещо твърде широко по смисъл.

Quote
Цитат
Римл. 8:14 Понеже които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

нека тогава да се опитаме да си изясним какво означава според писанията някой да е воден от божия дух -- за да не се окаже, че и на тази фраза приписваме значение, което тя може и да няма.

Quote
Ежедневието на светиите се предполага да бъде водено от Святия Дух, което понякога включва Бог да каже нещо конкретно на праведния във връзка с конкретни неща

тук в общи линии съм съгласен. но фактите говорят, че има твърде много хора, които претендират, че бог им казвал това или онова не само „понякога“, а едва ли не от сутринта до вечерта непрекъснато – хора, които на собствените си хрумвания приписват божествен произход и заблуждават не само себе си, но и други неукрепнали хора. освен това, думата „понякога“, която използваш (основателно) на това място, според мен противоречи на казаното от теб малко по-горе във връзка с това, че божият син чувал гласа на отца „всеки“ ден (т.е. не само понякога). така че трябва да изясниш дали „нормалното преживяване“ е да чуваш гласа на отца „всеки ден“ или е да го чуваш „понякога“.

Quote
плътският който си въобразява, че Бог му говори не е по-лош от плътския, който няма никакво намерение да слуша Божия глас било поради страх от грешка или от невежество

може и единият наистина да не е по-лош от другия, но „ние“ тук не говорим ли по-скоро за онези твърде „духовни“ християни, които си въобразяват, че бог им говорел и подвеждат неукрепнали души да им вярват без бог да им е казвал онова, което твърдят, че уж им бил казал?