Вместо пастора да каже:
-"Братя почувствах днес когато четох Словото ..., че това казано тук има .... такъв смисъл, и вярвам че може би Бог ми го разкри по някакъв начин, какво мислите по въпроса..."
ТОй казва:
- "Братя днес Бог ми говори и ми каза "Петре този стих който четеш има ето такова тълкуване" "
Silence,
Мисля, че и двата примера, които даваш, не са еталон. Съпоставката не е точна.
Изрази като "може би" и "да не би" имат място, когато човек не е обучил сетивата си и/или е изпаднал под силата на плътта, за да няма пределна яснота. Обикновено, когато използвам подобен израз ("може би Бог иска да каже, че ..."), това издава моето
нетърпение и липса на вяра--та искам потвъждение от някой брат по определен въпрос, по който съм си изградил някакво мнение,
вместо да
търся и изчакам отговор от Бога. Както каза Watchman, ние трябва да чуваме Божия глас. Ако не го чуваме в даден момент, как ще знаем каква е Неговата воля? Самият факт, че има неяснота, съмнение или объркване у нас, трябва да ни накара да се обърнем още по-решително към Господа в молитва. Не, че няма моменти, когато имаме нужда от съвет и окуражение от братята (които ходят с Бога), да ни повдигнат или придърпат, особено ако сме още неукрепени във вярата; но вярвам, че Бог не иска да сме вечно деца, които все да се колебаят, да питат, да се учат, обаче да не помъдряват.
Относно втория ти пример: ако нашият дух е чист и неопетнен (което сам Бог ни свидетелства), у нас няма да има място за себичността или духовната арогантност, характерни за плътския християнин. Това не се постига веднъж и завинаги обаче. Нашият вътрешен човек трябва да се обновява всеки ден.
Моля ви кажете на пасторите си да внимават като говорят така!
Да попитам: в позиция ли сме ние да кажем подобно нещо--което може да е
вярно по принцип, но
напълно неуместно в конкретната ситуация, в която се намираме?
Необходимата опитност и разбиране по този въпрос не се придобиват с просто "казване на някой" та да знае той и да внимава. Трябва човек да е в позиция да чуе. Ако някой човек или водач в събранието ни говори неща от собствения си плътски ум като принцип на поведение, на него ще му е много трудно да осмисли подобен съвет, камо ли да го приеме. Христовият характер се изгражда постепенно, в последователно послушание на Божиите искания върху нас ден след ден, в носене на кръста и отричане от себе си. А ако в крайна сметка се окаже, че ни води самонадеян и плътски човек, който не показва искреност и не приема изобличение, тогава най-добре да се замислим дали имаме място в подобно събрание, преди да сме тръгнали да го съветваме по братски.
ПП. Съгласен съм с Watchman.