Ние обаче не говорим за това, кое се среща по-често и кое по-рядко, а какво е нормалното преживяване на Божия човек.
би ли ми обяснил кои са тези „ние“, които говорят за това, но не говорят за онова? защото виждам, че в темата има и други „ние“, които товорят както за това, така и за онова. говорят и за това, че в твърде много случаи „бог ми каза“ е лъжа или самолъжа на този, който употребява тази фраза -- особено онова, което следва тази фраза.
що се отнася до „нормалното преживяване на божия човек“, то тази фраза може и да изглежда много ясна на пръв поглед, но далеч не е такава – най-малкото защото прилагателното „нормално“ не ми е известно да се среща в писанията, нито си посочил какво ти самият разбираш под „нормално“.
Исус слушаше от Отца всеки ден, и ни призова да следваме по Неговите стъпки.
че господарят йешуа чуваше от отца всеки ден съм съгласен. ще се съглася и с това, че неговите ученици са призовани да следват неговите стъпки (според способностите, дадени им от бога). но твърдението, което прозира от горните думи, че да следваме неговите стъпки, включвало да чуваме гласа на отца „всеки“ ден и от там всеки ден да можем да казваме "бог ми каза", е меко казано, недоказано. освен, може би, ако под "глас на отца" не разбираме нещо твърде широко по смисъл.
Цитат
Римл. 8:14 Понеже които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.
нека тогава да се опитаме да си изясним какво означава според писанията някой да е воден от божия дух -- за да не се окаже, че и на тази фраза приписваме значение, което тя може и да няма.
Ежедневието на светиите се предполага да бъде водено от Святия Дух, което понякога включва Бог да каже нещо конкретно на праведния във връзка с конкретни неща
тук в общи линии съм съгласен. но фактите говорят, че има твърде много хора, които претендират, че бог им казвал това или онова не само „понякога“, а едва ли не от сутринта до вечерта непрекъснато – хора, които на собствените си хрумвания приписват божествен произход и заблуждават не само себе си, но и други неукрепнали хора. освен това, думата „понякога“, която използваш (основателно) на това място, според мен противоречи на казаното от теб малко по-горе във връзка с това, че божият син чувал гласа на отца „всеки“ ден (т.е. не само понякога). така че трябва да изясниш дали „
нормалното преживяване“ е да чуваш гласа на отца „всеки ден“ или е да го чуваш „понякога“.
плътският който си въобразява, че Бог му говори не е по-лош от плътския, който няма никакво намерение да слуша Божия глас било поради страх от грешка или от невежество
може и единият наистина да не е по-лош от другия, но „ние“ тук не говорим ли по-скоро за онези твърде „духовни“ християни, които си въобразяват, че бог им говорел и подвеждат неукрепнали души да им вярват без бог да им е казвал онова, което твърдят, че уж им бил казал?