Author Topic: Защо Бог мълчи?! Отговаря ли Той на молитвите ми?  (Read 13851 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
Защо Бог мълчи?! Отговаря ли Той на молитвите ми?

   Преди няколко дни дискутирахме с един мой колега факта, че всеки от нас има определена дарба, талант, способност, дадени му от Бога, и че всеки от нас трябва да развива този потенциал, за да Му служи. В отговор той ми сподели нещо от рода, че не знае каква е конкретната дарба, с кочто Бог го  е дарил за да принася плод в Царството Му. Тогава му казах да се моли, иска и търси от Бога отговор, да търси своето място. Отговорът му беше следния: „Защо да се моля след като Бог не ми отговаря”? Явно имаше горчив опит в това отношение, когато е молил Бога за нещо, а Той счкаш мълчи. Мълчи ли наистина Бог?! Винаги ли ни чува, когато се молим? Има ли нещо, което Го спира, за да не ни отговори, да не ни даде това, което сме искали? Бих искал сега да коментирам този въпрос по-сериозно. Казвам „по-сериозно”, защото смятам, че ние сме станали доста наивни бебета, които не се съобразяват със Словото, а просто цитираме стихове като тези: 
 
„Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.  До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” (Йн. 16:23б,24)
 или

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, 
8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори. 
9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? 
10 или, ако поиска риба, да му даде змия? 
11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него! (Мат. 7:7 – 11)

      ...и смятаме, че едва ли не Бог ни е длъжен. Защо казвам „не се съобразяваме със Словото”?! Защото има условности, когато се молим и искаме нещо от Бога! Много е лесни и изгодно да манипулираме Бога с Неговото Слово и да Му припомняме, че ако ние като зли човеци даваме добри неща на нашите деца, то колко повече Той ще ни даде това, което сме искали от Него! Или постоянно да Му припомняме, че хлопаме на вратата Му и Той е длъжен да я отвори! Често прибягваме и до притчите за несправедливия съдия и настоятелната вдопвица (Лука 18:1 – 8):

1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:
 2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.
 3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, 
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! 
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

или тази за досадният приятел (Лука 11:5 – 13):

 5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба, 
6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него; 
7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;
 8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. 
9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. 
10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
 11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
 12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпия? 
13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

   Да, всичко това е истина – Той ще бъде справедлив към нас и ще отсъди справедливо (но дали Неговите критерии за справедливост съвпадат с нашите, „ще намери ли вяра на земята” – не вяра за исканите от Него неща, а вяра за един посветен живот на Бога); да, Той ще ни даде, но дали това което Той ни дава ни харесва? Исус дори споменава „как трябва всякога да се молят, да не ослабват” – колко постоянни сме в молитва, колко сериозно искаме от Бога, или след петата молитва се отказваме и смятаме, че Той няма да ни отговори. Или се молим само за да получим съответното нещо – работа, кола, брачен партньор, по-висока заплата, по-добра служба в работата, но забравяме, че молитвата НЕ Е това! Еврейската концепция за молитва е „да благославям Господа”, а не да прося това или онова от Него. И така... бих искал да дам няколко насоки за размисъл защо се случва да не получим отговор от Него, въпреки, че сме Му счупили вратата, на която сме хлопали, а Той не ни е отворил!

Фундаментален за това изследване е стиха от Йн. 15:16, който гласи:

„Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та КАКВОТО и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде”

   Въпросът е дали и колко плод принасям? Виждате, че тук получаването на отговор на молитвата и поисканото от Отец е РЕЗУЛТАТ от даването на плод в СВЕТА (не в църквата) – „ТА каквото и да поискате от Отца в Мое име, ДА ви даде”. Ще кажете: „Да ама това Исус каза на учениците Си”. Добре, но тогава и останалите стихове се отнасят до тях, а не до нас – защо тях цитираме, а този стих забравяме? В Йн. 15 Исус казва:

7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде
8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
 9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.
 10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов (Йн. 15:7 – 10)

   Какво значи да пребъдвам в думите и Словото Му – да го чета ли, НЕ, а да се съобразявам с него, да живея според него, да е наръчник за всяка ситуация в живота ми. Тук отново Исус казва, че очаква плод от нас! А любовта към Него – отново виждаме, че да Го обичаме е условие за отговор на молитвите ни! Повече по темата за Любовта към Бога вижте тук  http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=292.0

И още:

13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. 
14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя. 
15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди (Йн. 14:13 – 15)

Това, което искаме прославя ли Отец?!

Обичам ли Го наистина?!:

23 Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. 
24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
26 В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;
 27 защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох (Йн. 16:23,24,26,27)

А какво да кажем за Неговата воля?!?...

14 И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; 
15 и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него (1 Йн. 5:14,15)

Трябва да си зададем въпроса: „Това, което искам от Него, Неговата воля ли е или не”? Самият Исус се молеше за това, което Той Самия искаше – да бъде освободен от кръста (колкото и еретично да ви звучи):

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 
42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля. 
 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи  (Мат. 26:39 – 44).

Как се молим ние, когато Бог се докосне до нас, така както се докосна до Йов – имаме ли сили да кажем: „Ти Си Справедлив, Милостив, Ти Си Бог”!

20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се. 
21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име. 
22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога (Йов 1:20 – 22)

и

9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри. 
10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си (Йов 2:9,10).

(Пиша това от опит, в който самия аз се провалих, когато Той се докосна до мен, семейството ми и всичко, което имам – имот, доверие в Него, взаимоотношения, знания, богословие...)!

Как приемаме изпитанията от Бога – искаме Той да ги махне или виждаме в тях Божията цел за зрялост?!...

Осъжда ли ни сърцето за нещо, съвестта чиста ли ни е?

21 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога: 
22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него. 
23 И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал. 
24 И който пази неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал (1 Йн. 3:21 – 24).

Пазя ли заповедите Му, върша ли това, което Му е угодно или правя това, което на мен ми се вижда добре?!... Да вярваме в „името на Сина Му” значи да вярваме, че Той е Добър, независимо как се чувствам или през какво минавам!

„И всичко, каквото и да поискате в молитва, КАТО вярвате, ще получите” (Мат. 21:22)

Какво да кажем за греховете ни? Те са тези, които спират Божият отговор и отвръщат ушите Му от молитвите ни (Ис. 59:1 – 9):

1 Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува;  2 Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.  3 Защото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие; Устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие.  4 Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; Уповават на суетата и говорят лъжи; Зачеват злоби и раждат беззаконие.  5 Мътят ехиднини яйца, И тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; И ако се счупи някое, излиза ехидна,  6 Паяжината им няма да стане на дрехи, Нито ще се облекат от изработките си; Делата им са беззаконни дела, И насилственото действие е в ръцете им.  7 Нозете им тичат към злото, И бързат да пролеят невинна кръв; Размишленията им са беззаконни размишления; Опустошение и разорение има в пътищата им.  8 Те не знаят пътя на мира, И няма правосъдие в стъпките им; Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир.  9 Затова правосъдието е далеч от нас. И правдата не стига до нас; Чакаме светлина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.

„И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува” – разбираме ли това?! О, колко дълбочина има в този пасаж!!!


„Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.  Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти” (Пр. 3:5,6)

Какво ознасчава Той да оправя пътеките ми? Това до известна степен включва и отговор на молитвите ни, но ако във ВСИЧКИТЕ си пътища признавам НЕГО!

„Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан” (Пр. 21:13)

Как аз се отнасям към нуждите на другите? Така и Бог се отнася към моите нужди! Исус каза: „Ако вие простите греховете на ближния си, то и Аз ще простя вашите грехове” (виж Мат. 6:14,15 – „Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения”, Мат. 18:35 – „Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си” и  Йн. 20:23 – „На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са”), нали? Той е направил шрошката на нашите грехове да бъде зависима от простителността ни към другите! По същия начин и снабдяването на нашите нужди са в пряка зависимост от това до каква степен ние се грижим за рези, които наистина имат нужда – емоционална, духовна, материална, финансова...

„Сине човешки, тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си, и туриха беззаконието си като препънка пред лицето си; бива ли да се допитват тия до Мене?” (Ез. 14:3)

Имамли кумири в живота си? Заменил ли съм Го с нещо друго – работа, кариера, служение, пред какво и на кого се прекланям?!...

„Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.  Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.  Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,  понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Як. 1;5 – 8)

Вяра – съмнение, две противоречиви неща, с които се борим. Постоянен ли съм в пътищата си, колебая ли се, т.е. до колко сериозен съм по отношение на това, което искам?

„Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти” (Пс. 37:4)

Да се веселя, но как като „Той ме бие и наказва”, ще попиташ? Прави го за твое добро, защото те обича! („Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема” – Евр. 12:6)!

„Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.  Просите и не получавате, защото зле просите, ЗА ДА иждивявате в сластите си” (Як. 4:2,3)

За какво искам това, което искам от Бога – за своите нужди или за своите капризи. За Негова прослава или за моя. Обърнете внимание на думите на Яков, за мотивите ни, когато искаме (2-ри стих)! И защо не получаваме – защото харчим това, което ни е дал за собствена изгода, за своите си страсти...

Сигурно ще ме попиташ: „Не правиш ли по този начин молитвата много трудна”? Не я правя аз трудна, а Самия Бог! Защо смятаме, че щом Бог е Добър и Милостив, и е умрял безплатно за нас,  всичко вече ще е лесно?!?... Добре, нека те попитам и аз нещо: „Колко време прекарваш с Бога – във взаимоотношение с Него, в молитва (не просешка молитва – „дай, помогни, избави, благослови”, а разговор, общение с Него), в изследване на Писанията”? Или си се ограничил само преди храна да се молиш, на служба в църквата или когато си на зор и имаш проблем? Как четеш Словото Му – по две глави преди лягане? Можеш ли да се похвалиш като Давид: „На ранина молитвата ми ще Те предвари. Боже, Ти си мой Бог, от ранина Те търся Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам” (виж Пс. 5:3, 59:16, 61:3, 88:13)!   Тогава защо ти и аз очакваме Бог да отговаря?

Забележете какво казва Исая в 58 глава по отношение на поста, респективно и молитвата:

1 Извикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба Та изяви на людете Ми беззаконието им, И на Якововия дом греховете им. 
2 При все това те Ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, Те искат от Мене праведни постановления, И желаят да се приближат при Бога. 
3 Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи. 
4 Ето, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с пестници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви. 
5 Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? 
6 Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?  7 Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни? 
8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража. 
9 Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи, 
10 Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;
 11 Господ ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.

Ако Бог така казва за поста, защо това да не важи и за молитвата?!? Принципите за еднакви, както за поста, така и за молитвата!

Е, чува ли Бог молитвите ни или отвръща глава понякога? Защо не ни отговаря? Надявам се да намерим НЯКОИ отговори в тази публикация!
А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Хубаво ни учиш, ама колегата си защо не попита, според него, защо Бог не му отговаря? Можеше на него да помогнеш, а не да правиш сухи тренировки. Поздрави :).

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
Ако го познаваш както аз го познавам и ти ше разбереш! Нямаше нужда да го питам, просто му казах някои от тези неща, а той самия си знае защо Бог не му отговаря. Ще кажа само, че смятам за несериозен начина му на живот като християнин! Следователно нямаше нужда да го питам - знам отговора!
А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
...И още нещо - не смятам да уча никого!!! Просто споделям мнение, отразявам реална духовна действителност. Пиша това, защото има невероятно много хора, които са с единия крак при бога, а с другия в света. Имам значителен брои колеги в това отношение. Да, уча някого?!?... Не, не това са моите цели.
А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Добре, нека Бог да ти даде да бъдеш свидетелство пред колегите си и да пожелаят и те да бъдат близо до Бога.

А за стиха, който използваш като фундамент от Йоан 15: 16, аз мисля малко по- различно. Не че Бог ще ни дава, понеже ние даваме плод, а че Бог ще ни дава за да имаме плод.
Това се вижда от приведените от теб стихове по- долу:
В Йн. 15 Исус казва:

Quote
7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде
8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

Търсеща

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 11
Да, Бог отговаря!
Винаги!
Понякога се бави, но дава своя отговор.
Проблемът е, че ние приемаме божието "не" за неотговаряне на молбата ни, божието мълчание - също. Бог мълчи и чака - иска да види дали наистина искаме това или е поредния каприз, иска да види дали наистина се нуждаем от него и сме готови да чакаме и да молим, докато го получим. Ако сме достатъчно настойчиви и упорити в молитвите си, Той може и да ни даде попросеното /дори и да не е за наше добро/, та дано да разберем защо се е бавил с отговора...

Нещата не са толкова сложни, колкото изглеждат! Искайте от Бога /но не капризнечете/, за Него е удоволствие да ни дава, това, което е приготвил за нас, но ние не искаме... Той копнее да ни даде безкрайно повече от онова, за което би ни хрумнало да помолим.... И вярвайте! Вярвайте, че сте получили това, за което се молите и "ще ви бъде"!

Молете се! Но оставете Бог да ви благослови, както Той реши, а не както на вас ви се иска!..