Наистина ли Го обичам?!
1 Любя Те, Господи, сило моя.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
Ние често се молим с подобна молитва, като тази в Пс. 18, с която Давид призоваваше Бога да го избави от неприятелите му. Често уверяваме Бога колко Го обичаме и колко не можем без Него. Кого заблуждаваме?!...
Забележете, че тук Давид казва: „Любя Те, Господи, сило моя”, и тогава следва всичко останало! „Ще призова Господа”, казва той, и чак тогава се казва, че „от храма Си Той чу гласа му”. Искаме ли Бог да чува гласа ни?!... Вероятно да, нали? Има условие – любов към Него!
Няма да се занимавам с този въпрос от теологична гледна точка – какво е любовта, гръцките думи, описващи любовта в НЗ, нито ще философствам по темата с празнословие, което е никому ненужно. Бих искал обаче да предлжа няколко въпроса за размисъл, които биха ни помогнали да разберем дали и до колко обичаме Бога всъщност.
И така... ние често цитираме Цловото като папагали – включително и Пс. 18:1-6. Забравяме обаче да наблегнем на основното, което тук е да Го обичаме – всичко друго е ПРОСТО резултат! Подобно отношение имаме и към стиха, известен като „телефона на Бога” в Пс. 50:15 – „И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш”. Един ред по-горе, в стих 14 се казва: „Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си”! Това обаче не ни харесва, нали. Жертва на хваление е да Го хвалиш, дори когато си Му сърдит, разочарован от Него, негодуваш против Него, не си съгласен с Него... Ами обреците – обещаваме Му какво ли не, но дали когато Той ни помогне, благослови и избави, се сещаме да изпълним обреците си?!... Яков обеща на Бога да Му даде десятък от всичко придобито, ако Бог го пази и закриля. Е, Бог изпълни Своята част, дори го благослови, НО Писанието никъде не споменава Яков да Му е принесъл десятък от придобитото, според обещанието си! Познато ли ви е?!? И така, Давид каза, че Го обича – вие съдете дали той казваше истината или не, но това за нас няма НИКАКВО значение сега! По-важното е дали аз казвам истината или не, когато Му казвам, че Го обичам! Предлагам ви няколко начина как да проверим това.
В публикацията си „Познаваме ли Бога?!” аз споменах няколко въпроса, помагащи ни да се замислим дали наистина Го обичаме или просто се заблуждаваме. А ето и въпросите:
Обичам ли Бога?:
1/ Пазя ли заповедите Му - (1 Йн. 5:3).
2/ Обичам ли ближния си както себе си (Мар. 12:31).
3/ Служа ли Му (Йн. 21:15-17).
4/ Верен ли съм на Бога (Изх. 20:2,3; Як. 4:4,5 – приятелството със света е прелюбодейство спрямо Бога, изневяра т.е. не сме Му верни).
5/ Готов ли съм на жертва за Бога – истинска, безкрайна, всеотдадена (Бит. 22:1-4, 9-12,16).
6/ Познавам ли Го, познавам ли пътищата Му (2 Пет. 3:18, 1 Йн. 2:3,4, 4:8).
Тук искам да коментирам някои от тях.
1. Пазя ли заповедите Му?
Една от тях е заповедта „Не кради”! Ще кажете: „Да, ама аз не крада”. Не бъди толкова сигурен в това! Ще те попитам само това: „Крадеш ли от работното си време”? Плаща ти се за определено време и определена свършена работа, нали? На работното си място занимаваш ли се с лични неща, занимаваш ли се с INTERNET през работно време, скатаваш ли се на работа? И това е само малка част от всичко, което бих могъл да провокирам в тази насока.
Друга заповед е да почитаме и се покоряваме на властите:
„Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога” (Рим. 13:1) и
„Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело” (Тит 3:1).
Братко и сестро, Павел пише тези думи по времето, когато император в Рим е не кой да е, а Нерон – най-зловещия император в римската империя до тогава! И Павел казва: „Няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога”? Как да се покоряват християните, които живеят в Рим?! А какво правим ние, ти и аз – роптаем против правителството, не искаме да му се покоряваме, защото е безбожно, даже се молим Бог да го промени, да го свали?!?...
2. Какво да кажем за любовта към Него?
За да ви дам насока за размисъл ще ви попитам нещо – тези от вас, които са семейни или скоро им предстои да станат семейни. Били сте влюбени, нали? Определяли сте си срещи, нали? А закъснявали ли сте за тях? И ако все пак закъснеете, не сте се чувствали добре. А закъсняваме ли за църква (тези от вас, които посещават такава) – забелязъл съм, че в повечето случай закъсняват все едни и същи хора и то всеки път с едно и също време на закъснение. Ами ако вашият партньор, приятел ви пише e-mail, или за моето поколение, обикновено писмо по пощата, и вие сте знаели, че това писмо е от вашия любим, как сте се отнасяли към него – бързали сте да го прочетете, да го препрочитате отново и отново, защото вашият любим/любима ви уверява в своята любов и вие сте били жадни да си напомняте за тази любов. А какво да кажем за Писанието – любовното писмо на Младоженека към Своята невяста!
3. Колко време прекарваме с Него?
Когато си влюбен ти искаш, не само, но имаш нужда да прекарваш повече време с обекта на твочта любов, нали? Ами Бог? Колко време прекарвам аз с Него? Прочетете историята на Марта и Мария, когато Исус им беше на гости (Лука 10 глава).
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
Това правим и ние, подобно на Марта – залисваме се с какво ли не и не само, че нямаме взаимоотношение с Него, но дори се дразним от тези, които се опитват да прекарват повече време с Него. Какви са приоритетите ни – TV, INTERNET, всичко, онова, което ни отделя от Него? Как прекарвам аз времето си? Разбирам ли, че до голяма степен от това как прекарвам времето си сега, това ще определи и моята вечност! А това вече е сериозно!!!
4. Изневерявам ли на Бога?
Яков казва:
„Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас? (4:4,5)
Приятел със света, аз, не-е-е. Да! Музика, мода, стремеж към благосъстояние и съревнование за по-добър начин и стандарт на живот, кариера, светски приятели, с които прекарвам повече време, отколкото със семейството си (църквата, своите по вяра)...А какво е света? Йоан го определя така (1 Йн.2 глава):
15 Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
16 Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света;
17 и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.
Това са същите тези неща, които „накараха” Ева да съгреши в Бит. 3 глава!
Изневерявам ли Му (заменям ли Го в личните си и интимни взаимоотношения) с други богове? „Да не бъде”, ще кажете! „Боже опази”, ще възкликнат други. Да, ама е точно така! Често, служейки Му забравяме за Него, изучавайки Го, забравяме Кой е! Помислете върху това!
5. Обичам ли ближния си?
Забележете, че Исус не каза „да обичаме ближния си”, а да го обичаме „както себе си”! Какво значи това?!...
„Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си” (Йн. 15:13) и
„От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята” (1 Йн. 3:16).
Е... чак пък толкова! Аз всъщност не клюкарствам за него, но той е..., не че му завиждам, но все пак..., не искам да го наранявам, но пък...., не че не мога да му простя, но той не беше прав..., с него не искам даже да се виждам.... Познато ли ви е???
Йоан казва:
„Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога”? (1 Йн. 3:17),
а Яков добавя;
„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Як. 2:14 – 17).
Със сигурност имам повече световни блага от мнозина, споделям ли ги, помагам ли на някого? Или се оплаквам и роптая, че другия има повече световни блага от мен? Завиждам ли му?
Всички равни ли са в моите очи или лицеприятствам, лицемерствам и все пак гледам на лице, особено ако е гост в нашата църква, или е някоя по-важна особа! (виж Як. 2:1 – 9), а също и
„Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите. Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници” (Як. 2:8,9). Е... имам ли любов към ближния, брата, приятеля?
И така... обичам ли Бога? Или се самозаблуждавам!