Author Topic: Познаваме ли Бога?!  (Read 10025 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
Познаваме ли Бога?!
« on: September 09, 2008, 17:54:09 PM »
... По този въпрос имам доста, което мога да споделя, но се надявам това да стане в последствие, когато темата се развие... За да стане ясно за какво иде реч и какво имам предвид искам да се представя, както предупреждавам, че правя това само за целите на настоящата тема, без да имам ни най-малкото намерение да изтъквам себе си. Накратко: бях посветил съзнателно живота си в изучаване на Божието Слово в продължение на около 10 години. Това беше време, в което аз учех в библейско училище - ВЕБИ-София, където завърших с успех своята бакалавърска степен. След това продължих магистратура в чужбина, която завърших миналата година. И двете ми степени са по богословие. За това време докато учих, съм проповядвал Неговото Слово и съм водил лекции на различни групи хора. Ползвах се с доверие и уважение в църквата.... Докато Бог не обърна живота ми наопаки. Няма да споменавам как и какво точно се случи, но урока беше голям, и все още е! Разбрах едно - 10-те години библейска подготовка, проповядване, поучение... не бяха достатъчни за Неговите цели и Неговият призив. Осъзнах в по-пълна мярка, че всъщност не Го познавам, поне така, както искаше Той.... В тази връзка искам да кажа: Бог иска интимно познание, много по-дълбоко, отколкото ние си мислим, че всъщност е възможно. Думата "познавам" е повече от това, което сме свикнали да слушаме. Теологията, която имаме е недостатъчна да обясни Бога, да Го разбере! Ето защо бих искал да споделите с мен мнения по въпроса, опитности и преживявания. Какво за вас е познанието на Бога? 
А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Познаваме ли Бога?!
« Reply #1 on: September 09, 2008, 19:17:04 PM »
Здравей,

Първо, добре дошъл във форума.

Относно споделянето на опитности, които сме имали с Бога, можеш да се заровиш из темите във форума.

Иначе за самия процес на познаване на Бога - това не е процес, който хората инициират ("...и няма да казват повече: Познай Господа..."), а процес, който Господ започва и завършва. Ние можем самода споделим това, което ръцете ни попипаха, учите ни чуха и очите ни видяха. И всичко това за Божия слава, за наше поучение, назидание и радост.

Трудно е да се опише всичко в една тема, но сред разговорите във форума се намират поучителни неща.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
Re: Познаваме ли Бога?!
« Reply #2 on: September 10, 2008, 17:04:03 PM »
... Тъй като явно има интерес към темата, след като за по-малко от 24 часа има вече 30 посещения, ще се опитам съвсем накратко да изложа някои мисли по въпроса, които се надявам да провокират вашето участие по темата, за да дискутираме заедно този проблем и то не от богословска гледна точка, а от съвсем практическа такава.
   Ще започна с един въпрос: Знаете ли кой всъщност е апостол Павел? Четири основни характеристики разкриват образа на Павел пред нас: (1) учил е при най-видния богослов по онова време - Гамалиил (Деян. 22:3), (2) юдеин, който е „изучен строго в предадения от бащите ни закон” (пак там), (3) Фарисей - „според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей” (Деян. 26:5) и „досежно закона фарисей” (Фил. 3:5) и (4) беше абсолютно непорочен спрямо закона -  „по правдата, която е от закона, непорочен” (Фил. 3:6). Нека сега ви попитам нещо: Кой от вас може да се похвали, че е учил в най-доброто библейско училище, изучавайки еврейската традиция, закона, заповедиде и наредбите, повеленията и съдбите, дадени от Бога? Или кой може да се похвали, че е напълно наясно с Божият закон със всичките му изисквания и наредби? Или пък кой би дръзнал дори да си помисли, камо ли да заяви, че е непорочен спрямо закона, който беше спънка за всеки, който се опитваше да достигне до Бога? Павел беше такъв – изключително ерудиран, вещ в познанията си относно Бога, изпълняващ закона, ревностен в убежденията си (виж Фил. 3:6)! Така... това е картината, описваща Павел до момента на своето обръщение (36 г. сл. Хр.), а 25 години по-късно, вече християнин (61 г. сл. Хр.) той е в затвора в Рим, пишейки на църквата във Филипи той казва в трета глава:

„5 бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,  6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.  7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.  8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия,  9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,  10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,  11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите.  12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.  13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното,  14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.  15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него”.

Забележително, нали?! Павел казва, че дори 25-те години служение на Бога не са го приближили достатъчно близо до Бога за да може да каже: „ПОЗНАВАМ ГО!” Та той е автор на 1/3 от Новия Завт, един от най цитираните новозаветни автори, Писанието се занимава с неговата личност и деяния повече, от която и да е друга в Новия Завет, с изключение на Исус, разбира се! И все пак той каза: „Аз не Го познавам, поне не толкова, колкото ми се иска, колкото Бог би искал”! Ние четем „евтини” книги за Него, които ни казват как да Го познаем, изучаваме Го в църквата, в библейски училища, в домашни групи и смятаме, че Го познаваме. Да, разбира се, ние ЗНАЕМ за Него, че Той е Милостив, Справедлив, Добър и Любящ Баща, но дали наистина Го ПОЗНАВАМЕ?!... И тук идва въпросът: Каква цена сме готови да платим, за да Го познаваме? Павел беше достигнал до момента, когато можеше да каже: „А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)! Превода от 1940 г. казва „загуба”, а Цариградския превод – „щета”. За него всичко беше загуба, вреда, щета, независимо какви и колко постижения, дипломи и препоръки имаше! Забележете трите двойки изрази: (1) всичко считам като загуба, (2) изгубих всичко и (3) считам всичко за измет. Тук явно „всичко” е наистина всичко! Какво считам аз за загуба и какво за печалба? Какво съм изгубил за да Го намеря? Какво смятам, че е измет  от онези „превъзходни” неща, които ме карат да си мисля, че съм Го познал? А тук „измет” значи „боклук”! Готов ли съм да хвърля всичко на боклука за да Го позная?!... Често, това, което си мислим, че ни помага да Го познаваме се оказва, че всъщност ни пречи – нашето разбиране за Него, църковната ни традиция (и религия), книгите, които сме чели, богословието, което имаме.
Нека ви задам още един въпрос: „Кога смятате, че Йов познаваше Бога повече – преди или след Йов 1:13 и 2:7?” Отговорът е: след като премина през долината на смъртта и мрачната сянка – след като спореше с Бога, търсеше отговорите, чакаше Неговата намеса, накрая каза:
„Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда, затова отричам се от думите си и се кая в пръст и пепел” (42:5,6)
и
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последно време ще застане на земята, и като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене” (19:25-28).
Ето защо питам каква цена сме готови да платим, за да Го познаваме повече, по-интимно, по-близко, истински!
А какво да кажем за думите на Петър: „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2 Пет. 1:3). Вярваме в това, но истината е, че тези „подаръци” имат цена – познанието на Господа!
В следващата си публикация ще споделя някои мисли относно интимността на взаимоотношенията ни с Господа и интимния характер на познанието на Бога, нашия Баща.
А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
Re: Познаваме ли Бога?!
« Reply #3 on: September 11, 2008, 16:21:01 PM »

Нека поговорим малко за Петър. Всеки от нас много добре познава историята за отричането на Петър от Исус. Нека обаче ви предложа един друг поглед на тази история. Дали наистина се отрече Петър?! Кой знае!  Да, Писанието използва тази дума „отрече”, но дали тя крие нещо по-дълбоко по отношение личността на апостола?! Аз смятам, че той просто каза истината!

„И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека” (Мат. 26:72)
и
 „А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам” (Лука 22:57).

Петър просто каза: „Да, аз бях с Него, слушал съм Го, ял съм с Него – три години и половина съм Го следвал, но просто не Го разбрах, не Го познах”. Потвърждение на това можем да видим в следния пример: Петър току-що беше получил откровение от Бога за това кой всъщност е Христос и минута по-късно Исус му казва, че не мисли както Бог мисли:

 „Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките” (Мат. 16:22,23).

Това да ви изглежда като история за човек, който познава Бога?!...

В Проповедта на Планината Исус изобличава онези, които привидно Му служеха. Отговорът на Исус е категоричен и стряскащ – никога не съм ви познавал.

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?  Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:21-23).

Не вършим ли и ние много неща „за Бога”?! Въпросът е не какво вършим за Него, а дали Го познаваме!!! В този текст Исус всъщност казва: „Аз никога не съм имал интимни взаимоотношения с вас, не съм бил близък с вас, не знам кои сте”! Чия е вината за това?!? Наша или на Исус? Той ли е стоял надалеч? Не, защото Писанието казва:

„Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува; но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува” (Ис. 59:1,2).

Това, което искам да кажа е следното: Няма значение какво знаем за Него, колко сме Му служили, как сме проповядвали – единственото нещо, което има значение, е дали сме Го познавали – наистина, истински. Има значение само това дали сме имали дълбочина в интимност и взаимоотношение с Него!

Исус прави много важно изявление в Йоан, в т.нар. Първосвещенническа молитва:

„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” (Йн. 17:3)!

Познаването на Бога е живот – вечен живот!

Аз говоря тук за нещо повече от ходене на църква, от четене на Библията, от молитва, от изучаване на Писанието (та ако щете дори и в библейски училища) – аз говоря за интимност с Него – Царя, Отец, Бога на Вселената! Аз говоря за интимни взаимоотношения с Него! Ще попитате: „Какво значи това, как се постига? Защо говориш за това по такъв начин”? Ще ви попитам на свои ред и аз: „Някой учи ли ви как да имате интимни взаимоотношения със своя брачен партньор”? Не, нали? Защо казвам това? Защото еврейската дума за „познавам, позна” има значение от интимен характер между двама души (не претендирам за изчерпателна дефиниция на еврейската дума „yada”, която се превежда като „познавам, позна”, но това е смисълът на думата). Тази дума е използвана в Бит 4:1 и говори за дълбока интимност, нещо повече от знание. Това не се учи, няма как да се научи! Това се преживява.
Тази дума е използвана и в Ер. 31:34 и то два пъти:

„ И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече”.

Тази дума „yada” в Септуагинтата се превежда като „gnoothi”, която е използвана и в Евр. 8:11 – „И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай („yada”) Господа; Защото всички ще Ме познават („yada”), От малък до голям между тях”.

Забележете какво Писанието казва за Мойсей:

„Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице” (Втор. 34:10)

Това значи, че Господ познаваше Мойсей интимно, лично, дълбоко, всъщност, смятам, че това беше начинът, по който Мойсей познаваше Бога!

Какво всъщност искам да кажа?! Писанието казва:

„И Адам позна жена си Ева (Бит. 4:1) – това беше лично, интимно преживяване между двама съпрузи. Забележете обаче каква дума е употребена в Бит. 16:4, описваща интимността на Авраам с Агар:

„И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й” (подобно и Юда влезе при снаха си Тамар – Бит. 38:18). Явно Бог прави разлика, когато става въпрос за интимност между брачни партньори и такива, които не са! Във 2 Царе 13:14 се казва: „Но той (Амнон) отказа да послуша гласа й (на сестра си Тамар) и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея”.

Тук Библията употребява други думи за да покаже близост между двама души, които не са съпрузи - тази близост не беше интимна, а просто плътска.

Ще ви дам друг пример. Понякога ние казваме за някой човек: „Аз го познавам”, но на практика ние знаем за него само името му, виждали сме го в църквата, знаем къде и какво работи, какво може и какво знае, как се облича, от какво семейство произхожда, има ли съпруг/съпруга, деца, какво е завършил, къде, кога... Това показва ли наистина,че го/я познаваме? Не, нали? Ами ако аз се срещам всеки ден с него/нея и говорим, споделяме лични проблеми, които не обсъждаме с всички, храним се заедно, общуваме, помагаме си в реалния живот, знаем подробности от семейния му/й живот, опознаваме слабостите на характера, както и способностите, разпознавам начина, по който се държи – дали е спокоен или нервен, с течение на времето вече мога да го разбирам само по погледа или по жестовете... Това означава да познаваш някого. А по отношение на Бога? Ние знаем за Него, кой е, какви са качествата Му, атрибутите Му, знаем волята Му (отчасти, доколкото сме запознати с Писанието), ЗНАЕМ, че е Милостив, Справедлив, Любящ но това ли е всичко? Познавам ли пътищата Му?
   Псалмистът стене, казвайки:

„Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога”? (Пс. 42:1,2).

Каква дълбочина имат тези два стиха! До колко аз обаче съм жаден за Бога? Премира ли душата ми? Жаждата е остра нужда за вода, необходимост, сигнал, че организмът ни ще умре ако не я утолим. А Бог?! Ще умра ли ако нямам вътрешната потребност, която накара Павел да заяви: „А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия” (Фил. 3:8)?...

В Йн. 8:32 се казва: "и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" - кога, как?! Не просто да знаем за истината, а да я познаваме, което означава и предполага по-дълбока интимност и взаимоотношение с източника на истината, със самата Истина - Исус (Йн. 14:6)!

И така,... познаваме ли Бога?!?

Моля пишете вашите коментари и разсъждения по темата.

А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Познаваме ли Бога?!
« Reply #4 on: September 11, 2008, 20:18:01 PM »
здравей!
Приветствам това което си написал.

За Петър , мисля , че в случая написаното в словото е буквално отричане на познанството на Петър с Исус.Просто Петър се уплаши.
Истина е , че после Петър започна да познава Господа по добре , и Божиите цели му станаха ясни , докато преди това не му бяха.
Не мисля че точно в него момент , Петър е прозрял , че не познава Господа , в смисъла който ти влагаш.

Много ми хареса вси4ко което пишеш за близкото и интимно общуване с Господа.Това е целта.

Познаването на Господа е процес
Обещано ни е , че ако устоим до край , ще Го видим такъв , какъвто е. Тоест , ще Го познаем в пълнота.
Този , който е роден от Бога , той побеждава света.

Дали сега Го познаваме?

Апостол Йоан казва - " И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му.   
4 Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.   
5 Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.
"

Кой познава Бога , никой , освен този който е роден от Него.
Това познаване има начало и няма край , то преминава във вечността. Познаването на Бога е свързано с вяра , както и новораждането.

" а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите."

Не че не трябва да се поучаваме един друг , но този стих казва , че Неговото помазание ни учи на всичко , това е свързано с познаването на Бога , интимно , лично , точно както ти самият описваш.С Божието помазание започва процеса на познаването на Господа , тогава ставаме и Негови , когато се новородим от Духа Му.

Поздрави!!

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
Re: Познаваме ли Бога?!
« Reply #5 on: September 11, 2008, 21:40:27 PM »
Здравей small axe! Благодаря за коментара и оценката!
Бих искал обаче да коментирам накратко това, което Йоан казва в първото си послание (втора глава)

3 И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. 
4 Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. 
5 Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.

Забелязваш ли взаимната свързаност на познанието на Господа, пазенето на заповедите Му и любовта към Него?! Коя обаче е най-голямата заповед? Тази – да обичаме Бога с ЦЯЛОТО си сърце и сила:

Мар. 12:28-33
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? 
29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; 
30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". 
31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма. 
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; 
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
и
Мат.22:35-40
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 
37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". 
38 Това е голямата и първа заповед. 
39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". 
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

Така, въпросът сега е: „Как обичам аз Бога и колко?” Защото ако Го обичам, значи ще пазя заповедите Му, а това предполага, не, а доказва, че Го познавам!!!

„Защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки” (1 Йн. 5:3).

Как да разбера дали Го обичам? Лесно! Предлагам ви няколко примера за разсъждение, върху които също бихме могли да коментираме.

Обичам ли Бога?:
1/  Пазя ли заповедите Му - (1 Йн. 5:3).
2/ Обичам ли ближния си както себе си (Мар. 12:31).
3/ Служа ли Му (Йн. 21:15-17).
4/ Верен ли съм на Бога (Изх. 20:2,3; Як. 4:4,5 – приятелството със света е прелюбодейство спрямо Бога, изневяра т.е. не сме Му верни).
5/ Готов ли съм на жертва за Бога – истинска, безкрайна, всеотдадена (Бит. 22:1-4, 9-12,16).
6/ Познавам ли Го, познавам ли пътищата Му (2 Пет. 3:18, 1 Йн. 2:3,4, 4:8).

Тогава имаме и обещанията Му, че Той ще е наша сила и крепост (Пс. 18:1,2) и ще ни пази (Пс. 145:20)! Но... ако не Го обичаме по този начин, защо изобщо си губим времето да Го молим да ни пази и защитава?!

Така... сега вече можем да кажем дали наистина Го обичаме. Пазя ли заповедите Му или ги заобикалям? Колко обичам ближния си – ако е колкото себе си, значи трябва да не съм такъв егоист! Как Му служа (тук не говоря за проповядване или ходене на църква, пеене в „хвалението” и т.н.)? Верен ли съм Му или Му изневерявам ежедневно със света, с TV, Internet, как изразходвам времето си...? До каква степен съм готов на жертва за Него – готов ли съм да запазя интегритет в сърцето си като Йов, когато Той се докосне до ВСИЧКО, което имам (тук говоря и от свой личен болезнен опит), или да мога да Му дам най-скъпото си, както Авраам? Как и колко дълбоко и интимно Го познавам? Колко време прекарвам с Него? А колко с  TV и Internet?
    Сега вече мога да кажа дали Го обичам, а следователно дали съм в състояние да пазя заповедите Му! Е... Познавам ли аз Бога?!?...

А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Re: Познаваме ли Бога?!
« Reply #6 on: February 07, 2009, 09:14:08 AM »
Не непознаваме Бог а,само сме се запознали с него и това не важи за всички християни пък то и новородени защото остават само до там.