... Тъй като явно има интерес към темата, след като за по-малко от 24 часа има вече 30 посещения, ще се опитам съвсем накратко да изложа някои мисли по въпроса, които се надявам да провокират вашето участие по темата, за да дискутираме заедно този проблем и то не от богословска гледна точка, а от съвсем практическа такава.
Ще започна с един въпрос: Знаете ли кой всъщност е апостол Павел? Четири основни характеристики разкриват образа на Павел пред нас: (1) учил е при най-видния богослов по онова време - Гамалиил (Деян. 22:3), (2) юдеин, който е „изучен строго в предадения от бащите ни закон” (пак там), (3) Фарисей - „според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей” (Деян. 26:5) и „досежно закона фарисей” (Фил. 3:5) и (4) беше абсолютно непорочен спрямо закона - „по правдата, която е от закона, непорочен” (Фил. 3:6). Нека сега ви попитам нещо: Кой от вас може да се похвали, че е учил в най-доброто библейско училище, изучавайки еврейската традиция, закона, заповедиде и наредбите, повеленията и съдбите, дадени от Бога? Или кой може да се похвали, че е напълно наясно с Божият закон със всичките му изисквания и наредби? Или пък кой би дръзнал дори да си помисли, камо ли да заяви, че е непорочен спрямо закона, който беше спънка за всеки, който се опитваше да достигне до Бога? Павел беше такъв – изключително ерудиран, вещ в познанията си относно Бога, изпълняващ закона, ревностен в убежденията си (виж Фил. 3:6)! Така... това е картината, описваща Павел до момента на своето обръщение (36 г. сл. Хр.), а 25 години по-късно, вече християнин (61 г. сл. Хр.) той е в затвора в Рим, пишейки на църквата във Филипи той казва в трета глава:
„5 бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, 6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. 7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. 8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, 9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, 10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, 11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите. 12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. 13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното, 14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса. 15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него”.
Забележително, нали?! Павел казва, че дори 25-те години служение на Бога не са го приближили достатъчно близо до Бога за да може да каже: „ПОЗНАВАМ ГО!” Та той е автор на 1/3 от Новия Завт, един от най цитираните новозаветни автори, Писанието се занимава с неговата личност и деяния повече, от която и да е друга в Новия Завет, с изключение на Исус, разбира се! И все пак той каза: „Аз не Го познавам, поне не толкова, колкото ми се иска, колкото Бог би искал”! Ние четем „евтини” книги за Него, които ни казват как да Го познаем, изучаваме Го в църквата, в библейски училища, в домашни групи и смятаме, че Го познаваме. Да, разбира се, ние ЗНАЕМ за Него, че Той е Милостив, Справедлив, Добър и Любящ Баща, но дали наистина Го ПОЗНАВАМЕ?!... И тук идва въпросът: Каква цена сме готови да платим, за да Го познаваме? Павел беше достигнал до момента, когато можеше да каже: „А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)! Превода от 1940 г. казва „загуба”, а Цариградския превод – „щета”. За него всичко беше загуба, вреда, щета, независимо какви и колко постижения, дипломи и препоръки имаше! Забележете трите двойки изрази: (1) всичко считам като загуба, (2) изгубих всичко и (3) считам всичко за измет. Тук явно „всичко” е наистина всичко! Какво считам аз за загуба и какво за печалба? Какво съм изгубил за да Го намеря? Какво смятам, че е измет от онези „превъзходни” неща, които ме карат да си мисля, че съм Го познал? А тук „измет” значи „боклук”! Готов ли съм да хвърля всичко на боклука за да Го позная?!... Често, това, което си мислим, че ни помага да Го познаваме се оказва, че всъщност ни пречи – нашето разбиране за Него, църковната ни традиция (и религия), книгите, които сме чели, богословието, което имаме.
Нека ви задам още един въпрос: „Кога смятате, че Йов познаваше Бога повече – преди или след Йов 1:13 и 2:7?” Отговорът е: след като премина през долината на смъртта и мрачната сянка – след като спореше с Бога, търсеше отговорите, чакаше Неговата намеса, накрая каза:
„Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда, затова отричам се от думите си и се кая в пръст и пепел” (42:5,6)
и
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последно време ще застане на земята, и като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене” (19:25-28).
Ето защо питам каква цена сме готови да платим, за да Го познаваме повече, по-интимно, по-близко, истински!
А какво да кажем за думите на Петър: „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2 Пет. 1:3). Вярваме в това, но истината е, че тези „подаръци” имат цена – познанието на Господа!
В следващата си публикация ще споделя някои мисли относно интимността на взаимоотношенията ни с Господа и интимния характер на познанието на Бога, нашия Баща.