Каквото е написано в книгата (материала) изяснява основни принципни неща, които е важно да се разбират и прилагат, за да може човешкото сърце да бъде в състояние и позиция да чуе от Бога, когато Бог реши да му говори по този въпрос.
Това е което е важно. Ако човек е в това състояние на сърцето, което е описано там, точните начини за това как Бог ще говори, покаже и потвърди няма да бъдат важни за него, защото Бог е този който ще избере как и по какъв начин да открие на слугата Си волята Си. Начините могат да бъдат най-разнообразни и те са описани подробно в Писанието. Но ако човешкото сърце не е в състояние на умиране за своите желания и претенции, то човек никога няма да чуе от Бога нищо, освен призива за покаяние и очистване на сърцето.
Що се отнася до мен, аз бих добавил само едно нещо, към написаното в материала и то е че човек в никакъв случай не трябва да се доверява на собственото си сърце, когато си мисли, че Бог му говори за даден брак. Човек непременно трябва да се моли и да иска ВЪНШНО потвърждение, чрез други светии (не светски човеци или плътски християни). Също така това потвърждение не трябва да бъде предизвикано или провокирано, а да бъде спонтанно, задвижено от Бога, а не от човешка провокация.
Казвам това, защото дори човек да е преживял отричането от себе си по отношение на брака и да е умрял за желанията си, плътта винаги търси повод да си върне изгубените позиции и ще се възползва от всеки сгоден случай. Ето защо трябва да сме бдителни и да не се доверяваме на личното си усещане, че Бог ни води, но да търсим и ЧАКАМЕ достатъчно на брой независими потвърждения, преди да се уверим, че самия Бог стои зад тази насока. Трябва да внимаване да не изгубим онова, което сме изработили и да осуетим Божието намерение в живота ни чрез прибързаност и нетърпение.
Няколко месеца след преживяното на написаното в книгата, аз бях уверен че имам лично водителство относно даден брак с една сестра, за която бях уверен, че е Божий човек с огромно сърце за Бога. Бях научен обаче от Бога да искам и външно независимо потвърждение, което така и НЕ ПОЛУЧИХ до ден днешен. Месеци по-късно дадената християнка отпадна от вярата, като се залюби със светски човек и започна да живее с него в блудство. Казвам всичко това за да илюстрирам от опит написаното по-горе и да покажа колко измамливо е човешкото сърце. Аз смятах, че имам безпогрешно водителство, но пак Бог ме опази, защото не съм търсил своето си, но съм мислил, че изпълнявам Неговата воля.
Съпруга придобих в Господа едва седем години по-късно (без за съм търсил жена, според като е и описано в книгата), след придобиване на опит и зрялост през годините без които не мога да си представя как въобще бих могъл да бъда съпруг и баща.
Съвършения брак освен всичко друго е и съвършеното страдание. Ако нашия Господар се усъвършенства чрез това, което пострада, то колко повече учениците Му. Ето защо Бог се грижи да ни снабди със съвършеното страдание, за да ни усъвършенства чрез него. И кое би било по-добро място за това съвършено страдание освен семейството? Именно семейството, както физическото, така и духовното. Семейството е отговорност и отговорността е страдание, а в страданието на отговорността идва растежа и зрялостта...