опитът ти да ми направиш нещо като психоанализ, би ли ми посочил поне две-три неща, които ти „звучат“ като „незрели“ и ми дай твоята „зряла“ алтернатива, която да ми "звучи" като такава?
също така, би ли ми посочил поне три мои предразсъдъка (защото говориш за "много" предразсъдъци), като ми посочиш, защо според тебе са „предразсъдъци“?
Това, че разсъждаваш предварително, преди да познаваш някого и преценяш какъв е е достатъчна причина, за да се прецени, че има пред-разсъдък. Едно от нещата беше това за "примера" в Словото. Ти започна с "опровергаване", което е
детинско, като започна да ме питаш къде пишело за това и онова, което показва, че ти смяташ, че аз съм тръгнал в посока на това да ти вадя конкретна
същинска ситуация, а не принципи в Словото, на които им викат още "примери" в Писанията. Подходът ти беше с предразсъдък. Когато в Словото пише за неща, които са се случили за наш пример, се обуславят принципи, върху които да се гради.
Другото е, че съм в позицията на някой, който не иска да разбере нещо, когато няколко пъти писах по определен въпрос (за 11-ти стих), но ти продължи в насока, все едно аз никога не съм писал.
Това са очевидните неща, които правят впечатление от писането ти.
тъй като се опитваш да изкараш, че едва ли не не съм разбрал какво казваш (а аз много добре разбрах какво си казал, освен ако ти сам не си разбрал какво си казал), ще ти задам един въпрос, на който се надявам да дадеш ясен и недвусмислен отговор без никакви увъртания. въпросът е следният:
„според теб 1 коринтяните 7:11 само за случаите когато и двамата съпрузи са вярващи ли се отнася или е задължителен не само когато и двамата са вярващи, но е задължителен и когато само единият е вярващ?“
В 1 Коринтяни 7:11 е записано специално за двамата вярващи. Това ти го писах няколко пъти. Когато единият е вярващ той няма право да напуска
и да се жени повторно, докато е жив другият.
това, което ти посочих в моя постинг, не се отнасяше за форума като цяло, а конкретно за тебе, защото ти в по-предишния си постинг демонстрира следното мислене – че тъй като нямало „пример“ (това беше твоята собствена дума, а не "принцип") за еди какво си в словото, то следователно то било невярно. ти едва сега започна да се опитваш да заменяш думата „пример“ с думата „принцип“, което е стъпка в правилна посока, разбира се, но не е стъпка в правилна посока да не си признаваш, че досега си говорил друго по въпроса.
В Словото виждаме точно думата "пример" и затова ползвам думата "пример". Това е, че днес думата "пример" се е превърнала в синоним на "същата ситуация".
Словото дава
пример (наречи го "принцип" ако искаш) за
всичко, което е добро и потребно, затова то е единственият критерий за това кое е право и кое - не.