Author Topic: Позволено ли е на християните да ходят на срещи?  (Read 23474 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

pironka

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 157
 В Словото не намерих място в което вярващите да ходят на срещи-да остават насаме момиче и момче.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Когато една църква живее в апостолската реалност и е поставена в тази среда, тези въпроси ще са излишни, защото с тях оперира света с неговия начин на мислене, разбира се и църквата която е устроена по вървежа на този свят.

За съжаление, не много от нас живеят в тази реалност и среда, за това и срещаме трагедии, а някои построени по светския начин на мислене, са на път да посрещнат трагедии. Срещат се също и богоугодни примери на единици, но не това е съвършената Божия воля за как църквата трябва да живее.

Днеска за място за "срещи" са си измислили тъй наречените "младежки" на които можеш да видиш най-новите трендове от света на модата, гламура и прическите и вместо младежите и децата да бъдат обучавани от страна на родителите, да се боят от Бога и да треперят пред Словото Му, да бъдат учени на скромност (специално момичета в обличането), благоприличие, послушност, умереност, сдържаност, те са обучавани на неща които света им е наложил, само че с християнски целофан (уж като оправдание).

Какъв пример ще видят тези деца, като самите родители живеят във Вавилон и по вавилонски начин на мислене, следователно и практикуване на същия?

Децата копират това което са техните родители, нищо повече.

Огромна отговорност лежи в християнските родители и това в каква среда и на какво обучават децата си. За децата на които родителите им са противници на Бога (не толкова с думи, колкото с живота им) е вече друго. Но говорим тук за християнските семейства.

Не можеш да отделиш едно момиче и момче от семейството си и да го разглеждаш като единица, защото то трябва да израства и да се изгражда и да се обучава в средата която Бог е поставил като основа и според заповедите които Бог е дал.

За какво ни е да говорим за "срещи", ако родителите самите не са си видяли децата си (защото са на работа през целия ден за да спечелят повече пари), а са пуснали децата си през повечето време Цезар да ги обучава и да минават повече от времето си в Неговото училище. И разбира се не бива да се чудим ако след това говорим за римски начин на мислене, римски въпроси, защото там сме пуснали децата си и те са се оформили според образа на техния учител, който предварително нас е оформил. И след това се опитваме да търсим неща в Словото които предварително знаем че ги няма или пак ще се чудим какво не е сполетяло.

Rom 12:2  И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

Joyssie

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 48
Mak, благодаря за поста. Важни (и вярни) неща каза.
Но като че ли се отмести от конкретната тема.

Въпросът беше (доколкото аз го разбирам), дали е правилно да се срещаш лично с човека, който ти е по сърце (и ако е взаимно)...Или само да се виждате в църква и общувате формално?
А за младежките събирания и залитането на много младежи в светската суета е отделен проблем.

Но нека вземем като пример момче и момиче, които се боят от Бог, внимават в Словото и Бог им е дал особена обич един към друг. Но не могат веднага да се оженят, преди да са сигурни че се познават достатъчно добре и че е Божията воля да са заедно.

При това положение, кое е правилното:
1. Да се молят за откровение от Бог, и ако е по Божията воля да се оженят (на вяра), без да се срещат и без да се познават чак толкова добре?
2. Или ако все още не са получили откровение, да се срещат лично и общуват и впоследсвтие да получат откровение?
3. Общуване по чат води ли се за лично общение между двамата? Защото според мен е същото, като да са на среща, само дето не се виждат. И къде точно е грехът в това да общуват?


Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Мак,
разбрах от поста ти, че светските училища не са образованието и възпитанието, което би трябвало да получават децата от християнските семейства. Как практически биха могли да бъдат обучавани и възпитавани подходящо децата на християните в частност тук - България, според теб? Чудесно е да имат християнски преподаватели и възпитатели, но как на практика да стане у нас, за да се изгради правилната ценностна система у тях?

И още един въпрос - до колко години от възрастта на детето, родителите му могат да му налагат забрана или разрешение за взиманите от него решения?

Благодаря предварително!   
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Valipeti,

Какво четеш в Словото?


pironka,

Наистина няма такова нещо като "срещи". Това, което е ставало е било, че младите са се "харесвали" и по традиция родителите са ходили да преговарят за момичето, което е един вид благословия от родителите, изразена в съгласието им. Това е бил т.нар. "годеж".

Днес в църквите липсва ежедневното общение между хората (в частност между младите). Това е мястото, където се разкриват характерите на хората. Събранията днес са 1 или неколцина пъти в седмица, когато от хората се очакват да имат Господне събрание, в което да се служи на Бога. През останалото време няма общуване. Това е осакатена църква.

Тъй като младите нямат много време на общуване заедно (не говоря по двойки), то те използват времето на богослужението, за да общуват или "да се оглеждат". Виждал съм хора да се молят с отворени очи, които шарят насам-натам. Или уж вдига ръце към Бога, обаче гледа дали момичето/момчето еееййй там отстрани го вижда.

Това е лицемерно богослужение.

Богослужението е на Бога, а животът на хората трябва да е достоен пред Бога. Нормално е брат да вземе сестра от събранието. Как ще я вземе като не я познава? Това питат днес хората в света (и по църквите, разбира се). Това е начин на опознаване - ежедневната среда, ежедневното общение между светиите, където се виждат и добрите и лошите страни. Днес това е осакатено общуване и се търсят други "заместители" и се прави това, което светът показва. Младите започват да излизат по двойки за да се опознават. Когато липсва в събранията нещо жизнено важно, то избива в проблем.

Аз лично съм опознавал съпругата ми сред събиранията ни като младежи, а също и съм общувал с нея по интернет. Когато се оженихме аз не бях изненадан от нещо съществено различно в характера й, защото тя е била достатъчно искрена в общуването ни като младежка група, което за мен беше нещо забележително.

Моят съвет е да общуват в общите събрания сред всички. Когато назрее момента, да се женят, а не да "излизат" и "ако не се харесат" да "скъсат". Затова и днес има много такива хора, които "скъсали" няколко пъти и се чувстват като "изхабени".

Това не е игра. Има право само на един опит и той трябва да е вдъхновен от Бога.


И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
Здравей, Joyssie.

Ще се опитам да отговоря на въпросите повдигнати от теб и Пиронка.

Мисля, че отговорът на Мак е изчерпателен:

Когато една църква живее в апостолската реалност и е поставена в тази среда, тези въпроси ще са излишни, защото с тях оперира света с неговия начин на мислене, разбира се и църквата която е устроена по вървежа на този свят.

Въпросът е какво представлява тази апостолска реалност и среда в църквата.

Първото нещо, което църквата трябва да бъде е Тяло Христово, в което отделните части са свързани. Всички вървим в светлината, и според както е писано, тогава "имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях" (1 Йоаново 1:7).

Няма нищо скрито-покрито в Тялото, ако всички вървят в светлината; ако не живеят в грях, в дразги, разделения, непростителност, лицемерие. Тогава има братска любов. Тогава има едно тяло, водено от един Дух, с една Глава. А не отделни, "самостоятелни" християни, които гледат първо себе си, своя си живот, своите си решения, действайки много често независимо от църквата, дори и когато се опитват да бъдат безкористни. Всичко това е само част от реалността, за която Mak говори.

Аз вярвам, че ако ние бяхме се доближили до апостолската реалност в по-голяма степен, въпроси като този за срещите нямаше да ни притесняват--и не бихме ги поставяли по такъв начин. Но за много от нас средата, в която живеем е нездрава и е далеч от примера, който виждаме в Словото. Живеем заедно с невярващи, с които имаме малко (или много) общо. Родителите и децата намират общ език по малко въпроси, и въобще царства един сумрак във взаимоотношенията помежду им, има недоверие, неразбиране, разделение. Затова и много родители на младежи (дори и такива, които излизат от християнски домове) не се свенят да пратят чадата си далеч от дома за работа или образование, именно защото връзките помежду ми никога не са били здрави и една такава стъпка навън не променя нещата из корен. И оттук идва ширещият се индивидуализъм. А не трябва да е така, ако тези родители и църквата като цяло--която не трябва да е разпокъсана, а единна--ходеха в светлина, светлината, която прави всичко явно и изобличава всяка тъмнина. В тази връзка, ако църквата беше достигнала до такава степен на съзряване, решенията, които отделните хора взимат, не биха били отделени или в разрез със събранието, и нямаше да ни се налага всички решения да взимаме сами и да чакаме откровения и да се колебаем постоянно... защото нямаше да сме сами, нещата нямаше да са толкова лични, индивидуални, независими.

За повечето от нас--хора от градовете--нещата далеч не са така. Средата, в която живеем и взаимоотношенията в Тялото, повлияни от тази среда, ни обезсилват като църква. И ние се примиряваме с по-ниски стандарти от Божиите, защото Божиите ни изглеждат невъзможни или неизпълними. Вижте този стих:

Act 2:44  И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;
Act 2:45  и продаваха стоката и имота си, и разподеляха парите на всички, според нуждата на всекиго.
Act 2:46  И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
Act 2:47  като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Колко често се срещаме ние? Колко време прекарваме заедно? Не прекарваме ли повече време сред невярващите отколкото сред вярващите? Изпълнява ли се словото в нас:

Heb 3:12  Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;
Heb 3:13  но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

и

Heb 10:23  нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
Heb 10:24  и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
Heb 10:25  като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава?

Истината е, че всичко това е невъзможно, ако искаме да запазим досегашния си начин на живот. Защото ако начинът ни на живот в дадената среда възпрепятства изграждането на Христовата църква без петно и без бръчка, ние трябва ли да се опитваме да го оправдаем или запазим, и да се задоволяваме с "неделно" или "индивидуално" християнство, което има вид на благочестие, но е лишено от силата му?

Някой наскоро публикува следния пасаж:

1Co 7:37  Но който стои твърдо в сърцето си, и не бива принуден, но има власт да изпълни волята си, и е решил в сърцето си да държи дъщеря си девицата неомъжена, ще направи добре.
1Co 7:38  Така щото, който омъжи дъщеря си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

Това е само един пример колко неадекватно е станало съвременното християнство и как голяма част от изискванията са станали неприложими в контекста на живота ни: а именно поколения християни са оставили света да диктува пътя им.

Въпросът беше (доколкото аз го разбирам), дали е правилно да се срещаш лично с човека, който ти е по сърце (и ако е взаимно)...Или само да се виждате в църква и общувате формално?

Мисля, че коренът на проблема е, че дори и когато говорим за вършене на Божията воля, ние продължаваме да сме в центъра. Казваме нещо от сорта: "Какво мога да направя аз, за да получа това, което искам, без да наруша Божиите заповеди и да изляза от Неговата воля?" Въпросът дали двамата да се виждат и как е вторичен; неяснотата и объркването идват от това, че се търси съвместяване на нашия начин с Божия. Ние трябва да търсим първо Неговото царство и Неговата правда и всичко друго ще си дойде на мястото. Но ако не изхождаме от това съображение, тогава винаги ще имаме проблеми с егото и страстите си и Христовият мир ще ни убягва.

Изкушението е, когато желанието е взаимно--когато и момчето и момичето имат желание да се срещат. Много хора решават, че щом и двамата нямат нищо против, и родителите им не виждат нищо нередно, то тогава всичко е в рамките на нормалното. Тази логика служи за извинение на всякакъв вид грях. Ние обаче трябва да озаптяваме желанията си. Не да не пожелаваме нищо, но да позволяваме на Бог да пречиства и осветява желанията ни.

Eph 5:8  Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, одхождайте се като чада на светлината;
Eph 5:9  (защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно).


Божията благодат да е с вас!
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

Joyssie

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 48
byFaith, благодаря за изчерпателния отговор и съм съгласна с теб.

Само искам да доизясня нещо:
Изразът "ако е взаимно" беше свързан с думите "ако ти е по сърце", т.е. ако обичта е взаимна, споделена. И защо като се говори за обич и желание за общуване между двамата, непременно трябва да се свързва с похот на плътта?!

И друго. Като каза Тишо, че е общувал със съпругата си освен в младежките събрания, и по чат: Кое е по-святото да общуваш с човека по чат, от това да общувате на живо? Ако сте разбрали че сте един за друг, то и на живо и по чат си е вид опознаване (и то нелицемерно!), а не "пробване с поредния".
Ако пък не сте един за друг, то чата пак е вид "пробване дали ще си паснем на характерите и убежденията" и също се явява неправилен начин на общуване.

С това искам да кажа, че не е проблема в начина на общуане (дали по чат, лично наживо или в групичка от младежи), а в мотива и откровението. Ако и двамата са се молели и имат убеждение, че това е Божията воля, ако другите в събранието също имат мир и радост относно тях, и ако двамата ходят с вяра, а не с виждане и човешко изпитване, тогава не би трябвало да има проблем двамата да се оженят. И брака им да бъде угоден на Бог.

P.S: А затова което каза byFaith относно родителите спрямо избора на децата. Наистина те имат силна роля (ако са в Господа), защото виждат нещата по-обективно и са с повече опит в живота и вярата.
Но ако родителите са невярващи, тогава не виждам причина децата да се съобразят с техния избор.

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
Изразът "ако е взаимно" беше свързан с думите "ако ти е по сърце", т.е. ако обичта е взаимна, споделена. И защо като се говори за обич и желание за общуване между двамата, непременно трябва да се свързва с похот на плътта?!

Joyssie,

Вярвам, че любовта е повече от чувство на привързаност. Ти каза "обич". На първо място имаме отговорност пред Бога и после идват емоциите:

1Jn 5:1  Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него.
1Jn 5:2  По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди,
1Jn 5:3  защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.

Quote
И друго. Като каза Тишо, че е общувал със съпругата си освен в младежките събрания, и по чат: Кое е по-святото да общуваш с човека по чат, от това да общувате на живо?

Ако общуването е искрено, нелицемерно и угодно на Бога, не би трябвало да правим подобно разграничение. Разбира се, за всеки вид комуникация си има време и място, съобразно целите му. Понякога се налага да говорим по телефона, друг път да кореспондираме с мейл. Мотивите са определящи.

Quote
Ако сте разбрали че сте един за друг, то и на живо и по чат си е вид опознаване (и то нелицемерно!), а не "пробване с поредния".
Ако пък не сте един за друг, то чата пак е вид "пробване дали ще си паснем на характерите и убежденията" и също се явява неправилен начин на общуване.

Изразът "разбрали сте, че сте един за друг" ми звучи като изваден от роман или филм. Аз не съм критерия за съпругата си, нито пък тя е критерия за мене. С други думи, по-важно е ние да имаме обща основа в Христа, отколкото да имаме много общи душевни характеристики и да си пасваме един на друг по-лесно. На мен определени неща у една жена ме привличат повече от други, но аз в крайна сметка трябва да се откажа от предпочитанията си и да търся Божия стандарт и воля. Ние ставаме "един за друг" след като първо сме станали "за Бога". Вярвам, че враждата между двамата само Христос може да премахме--не някакви наши си личностни характеристики, склонности, добродетели, и т.н., които ни правят "един за друг".

Quote
С това искам да кажа, че не е проблема в начина на общуване (дали по чат, лично наживо или в групичка от младежи), а в мотива и откровението. Ако и двамата са се молели и имат убеждение, че това е Божията воля, ако другите в събранието също имат мир и радост относно тях, и ако двамата ходят с вяра, а не с виждане и човешко изпитване, тогава не би трябвало да има проблем двамата да се оженят. И брака им да бъде угоден на Бог.

Вместо убеждение бих използвал потвърждение. Едно такова важно решение не може да се извади от контекста на вярата, а трябва над всичко да се изпитва според Словото. Не е достатъчно всички хора в събранието да имат "мир и радост относно тях" и "двамата да ходят с вяра"; трябва да има чуване от Бога, на чиято милост и благодат да разчитаме. Всички сме правили и правим грешки и не сме усъвършенствани, но за заблудите си и своеволията си ще трябва да плащаме след това.

Quote
P.S: А затова което каза byFaith относно родителите спрямо избора на децата. Наистина те имат силна роля (ако са в Господа), защото виждат нещата по-обективно и са с повече опит в живота и вярата.
Но ако родителите са невярващи, тогава не виждам причина децата да се съобразят с техния избор.

Тук идва ролята не само на родителите по плът, но и на духовните родители и наставници. Добре е, когато нашите родители по плът може да ни бъдат и духовни такива. Но ако те са невярващи, това не означава, че не трябва да търсим съвет от хора, по-зрели във вярата, които може да са ни родители.
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

SparedByMercy

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 30
  • ...и Бог видя, че беше добро.
Първа част от проповедта на Пол Уошър за “ходенето”

Аудио от http://www.sermonaudio.com
или
http://www.heartcrymissionary.com

Добре. Сега ще поговорим за богопротивната, демонична, светска, похотлива практика да имаш гадже. Нека да е ясно още от заглавието. Подходящо е да съчетаем думата “ходене” с друга дума, която да я определя. Нека да сложим “за забавление”. Ходене за забавление. Звучи банално и наистина е банално. Точно това се случва, не в света, а в християнските среди. Ходене за забавление. Ходене за удоволствие. Да започнеш някакви отношения само защото мислиш, че ще ти хареса. Ще ви кажа какво става когато се срещна с някое младо момиче, за което съм чул, че си има приятел. На пръста й виждам хубав голям пръстен и я питам:
- А! Какво е това?
- Ами… започвам сериозна, постоянна връзка.
- Наистина ли? Честито! Кога ще се жените?
- Какво?!
- Да, определихте ли дата?
- Няма да се омъжвам!
- Ами какво ще правиш?
- Ще бъда с него!
- Защо?
- Защото така искам!
- И?
Разговорът свършва и момичето си обръща гърба и си тръгва.

Нека да обсъдим няколко неща. Може да се ядосате докато ме слушате. Статистиките показват, че повечето християни… ще трябва да сложа кавички, защото в култура, която се самоопределя като християнска, повечето хора, които се наричат християни, не са такива. Та повечето хора, които смятат, че са част от определена видима църква, са имали 5 сериозни връзки преди да се оженят. Пет пъти сериозно са се свързвали с някой от противоположния пол. Не винаги става въпрос за секс. Създадени сме така, че се привързваме към тези, с които сме се сближили. Няма да твърдя, че ставаме едно с всеки, с когото ходим, но връзките стават на принципа на близост и съединяване всеки път когато двама от различни полове се съберат, дори и да има само намек за романтика и другарство. Има привързване, спояване.

И така, един ден се жениш. В този момент вече не си цял, защото си дал части от себе си на петима други. И в първата с брачна нощ не си сам. Водиш още пет човека със себе си, независимо дали го осъзнаваш. И това променя начина, по който гледаш на съпруга или съпругата си и всичко, свързано с брака ти повече, отколкото би могъл да повярваш. Бог никога не е искал да става така. Дори светската култура не го е приемала допреди известно време. Трябва да разберете, че връзките преди брака са модерно явление. Допреди 150 години не е имало такава практика! И така, хиляди години човешка история не дава никакви сведения за “ходене”, а днес се чудим защо бракът не е на почит и защо развратът вилнее навсякъде, включително така нареченото християнство в Америка! Защо да не съберем две и две? През последните 100 години нещата се влошиха. През последните 100 години предбрачните връзки станаха нормални. Струва си да се замислим за това.

zearendil

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 18
През последните 100 години нещата се влошиха. През последните 100 години предбрачните връзки станаха нормални. Струва си да се замислим за това.

Ей това горното с какво ще го подкрепиш?
Плътта на човеците си е била същата и е влечала към физическа близост винаги. Официалната култура може да е била по-различна и да е прикривала някои аспекти в обществото, обаче си е имало и друга култура, която не блести с кой-знае какво и не е особено популярна, но изобилства с простотии. Все едно да кажеш, че допреди 100 години не е имало проституция, щото не се е пишело за нея. Пак си я е имало и ми се струва, че клиентите не са били по-малко. Говоря за Западна Европа и САЩ, у нас е било по-различно по обективни причини :).

Но на мен ми е интересен един друг аспект. Ето ти казваш
Quote
...но връзките стават на принципа на близост и съединяване всеки път когато двама от различни полове се съберат, дори и да има само намек за романтика и другарство. Има привързване, спояване.

и после
Quote
И така, един ден се жениш. В този момент вече не си цял, защото си дал части от себе си на петима други. ...

Тогава какво, да нямаме другарство с други жени освен своята?

SparedByMercy

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 30
  • ...и Бог видя, че беше добро.
Не го казвам аз, а Пол Уошър. Но съм съгласна с него. В последния цитат, който си сложил, става дума за връзките, посочени въс втория цитат: за "ходенето" с цел опознаване, като и двамата знаят, че са на среща или за да флиртуват, или за да преценят дали това е бъдещият брачен партньор за тях. Не става дума за "другарство" (категория, която не се сещам да съм срещала в Писанията).

В Новия Завет се говори само за отношения между братя и сестри, като към една от сестрите си може да изпитваш и плътско привличане, но чак след като ти стане жена. Дотогава романтичните срещи насаме или по "семинари" и "конференции" за сватосване са грях.

Много е трудно съвместното служение когато всички идват с настройката, че си търсят за кого да се оженят. Не можем да се концентрираме върху това, което правим за Бога (за представителите му - бедните, болните, затворниците, вдовиците, сираците, изгубените...), докато се оглеждаме за "половинка". И как въобще можем да служим ако се смятаме за половин хора... но това е друга тема.

Иска ми се да можем наистина да гледаме един на друг не като на сексуални обекти, а като на братя и сестри.

zearendil

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 18
Разбрах, горното явно е в контекста на "търсенето на половинка" по християнски събрания, аз съм го разбрал в по-различен смисъл.

Колкото до това за преди 100 години, аз съм доста скептичен по отношение на представите ни за живота на хората в миналото. Едно е да гледаш на историческите събития, съвсем друго е с междуличностните отношения между хора, които са били считани за втора и трета ръка, да не говорим за робите. А болшинството хора са били такива. Но това не е толкова важно.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Колкото до това за преди 100 години, аз съм доста скептичен по отношение на представите ни за живота на хората в миналото.
Мисля че става дума за 2 различни неща:
1. Човека си е бил грешен и преди 100, и преди 1000 години и "няма нищо ново под слънцето".
Quote
Плътта на човеците си е била същата и е влечала към физическа близост винаги.
2. Все пак възпитанието, обществените порядки, това което е "общоприето" оказва голямо значение върху формирането на личността, особено при децата.
Притчи 22:6
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

И преди 100 години хората са си имали проблеми, това е сигурно. Но що се отнася конкретно до сексуалните взаимоотношения, обществото(и за съжаление много църкви) са отстъпили още една крачка по-далеч от Истината, дадена ни от Бога, в сравнение с това, което са учили за право и истинно 1 век по-рано. Струва ми се, че това е което се опитва да каже Пол Уошър.

Диян

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 5
Интересна тема,но не намерих конкретни отговори,само частични....SparedByMercy прочетох това което е казал Пол Уошър,поне в тази част не видях конкретен отговор за това как е редно един млад човек да постъпва в такива ситуации.Честно казано аз самия съм объркан,поради това,че съм доста изпаднал от вярата.Но знам със сигурност,че светския начин за запознанства и това така наречено да имаш "гадже" е тотално сбъркано просто "NO COMMENTS".Искам да подчертая,че съм наясно с максимата на сатанистите която гласи : Прави това което искаш,това което харесваш!.Това е което правя аз.Не съм сатанист и не му се кланя,както го правят неговите поклоници.НО докато пиша по темата пред мен седи кутя с играта Diablo 2....
Изключително трудно е да се живее,когато сърцето ти е разделено на два отбора.И няма праведен съдия,който да отсъди справедливо.Докато съдията в съдебната зала(сърцето на човека) е корумпиран с всевъзможни страсти и копнежи,духа е в пълна немощ и страдание раздирано от глад за Бога.И неговия глас не се чува в съдебната зала.

SparedByMercy

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 30
  • ...и Бог видя, че беше добро.
d_p_m_bg, ако никът ти значи Derek Prince Ministries BG, добре знаеш защо до теб има "Диабло".

Ако ти се струва, че сърцето ти е разделено, помисли за заповедта да обичаш Бога с цялото си сърце. Той не се задоволява с по-малко, което за теб означава, че в момента въобще нямаш място за него.

Ако искаш да му направиш място, можеш да унищожиш кутията и да прекараш нощта с Библията. Преди 4 години една вечер аз унищожих дисковете си на Manowar, Type 0 Negative и други подобни отврати. Не спрях окончателно да греша, но изрязах здрава връзка със стария живот. Боля, беше страшно, но го исках и беше ново начало.

След като почетеш, ще разбереш и за срещите и правилното поведение между младите хора.

Лека нощ

Лора