Мисля всички ще се съгласим, че дори задоволяването дадена страст(темата е за сексуалната, но нещата важат и по принцип) да не е изрично забранено от Св. писание, то християнина съвсем не е призван да бъде роб на страстите си и следователно трябва да търси освобождение. И Valipeti не толкова защитава мнението че няма нищо нередно да се жениш или омъжваш 100 пъти, колкото пита какво да правят хората които са хванати в капана на страстта.
Уотчман даде отговора
И ако Бог е позволил това да се случи, то Той ще снабди необходимата благодат брата да няма проблем с нагона си!
и Тихомир го допълни
Или тези хора не са братя или са братя, които са объркани и не познават все още Божията сила (страх от Бога).
Ще се опитам да развия малко по-подробно темата, защото тези неща са наистина важни, а ми се струва че минават някак си "между другото" в дискусията.
1.ВЪПРОС: Какво да прави човека със страстта която го е заробила?
ОТГОВОР: Бог "ще снабди необходимата благодат брата да няма проблеми"Така ни учи Библията, а ние всички претендираме да вярваме в Словото. Веднага обаче изниква втория въпрос, който Valipeti зададе под няколко различни форми, а Тихомир обобщи:
2.ВЪПРОС: Защо писаното изглежда да се разминава с реалността при толкова много хора?
ОТГОВОР: "Или тези хора не са братя или са братя, които са объркани и не познават все още Божията сила"Тук трябва да се разгледат подробно двата случая:
1. Какво означава "не са братя"? За лицемерите и нежелаещите да изпълняват Божията воля е ясно, но има един много по-фин вид "небратя", а именно -
хора, които не са предали живота си на Христос!Хора, които по принцип са готови да да спазват някаква форма на закон и морал, но не и да позволят на Христос да живее в тях, защото това означава да "не живея аз". Но тъй като този път е единствения който ни дава победа над греха(както и Павел посочва на доста места ), те, макар да имат желанието да изпълнят закона, разбира се нямат силата да го направят. Най-многото, на което могат да се надяват такива хора е някакво временно потискане на греха в себе си, освен ако не станат
истински братя.
2. Втората възможност са така наречените от Тихомир "объркани" братя. Аз бих добавил "невръстни". Когато човека се новороди, Бог не му дава моментално освобождение от всички страсти(мисля и тук всички сме съгласни). Понякога такива хора искрено се измъчват от страстите си, но Бог не дава
моментално освобождение. За това може да има много причини, но мисля че една от най-главните е гордостта. Ако Бог би ги освободил веднага, това би довело до възгордяване и погибел. Мисля(това е лично мнение), че човека
трябва да бъде първо смазан от закона и ужаса на осъждението за да може истински да разбере и приеме благодатта, която ни е дарена в Христос. И тогава ще се изпълнят думите "комуто се много прощава, той и много обича". Освен това виждайки своята греховност, окаяност и безпомощност да промени нещо в себе си, такъв човек слиза в дълбините на смирението. И вече могат да се изпълнят думите "Бог на смирените дава благодат". И тази благодат вече ще послужи за истинско изграждане, а не за възгордяване и погубление. Такива хора
не трябва да се осъждат, а да бъдат насърчавани да се хванат още по-здраво за Бога и да Го следват още по-всеотдайно.
Бог с вас!
П.П. Няколко неща бяха публикувани докато пишех, така че моля да ме извините, ак оне съм видял и взел предвид нещо вече казано от друг.