Искам да коментирам малко темата, свързана с т.нар. "Велико поръчение" или още призива "Идете...".
В Словото виждаме, че Христос говори на апостолите (апостол = "пратен") и на други от учениците си и ги разпраща, за да проповядват на хората с проповедта "Покайте се, защото наближи Небесното царство". Накрая преди да се възнесе той им казва "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.".
Виждаме как на други места Христос изпраща хора, които да отидат и да разкажат какво Господ им е сторил на своите съграждани и сънародници (историята със самарянката на кладенеца, историята с човека с бесовете "Легион" и други). Това е относо благовестителско служение, но това, което беше интересно, че Христос изпрати тези, които искаше.
В наши дни има водачи, които изобщо не наблягат на "изпращането на нивата". Стихове като "работниците са малко" за много от тях са изтрити от Библиите им.
Има и други водачи, които само за това говорят и постоянно карат хората да се чувстват виновни, защото "не са довели нито една душа в църквата", което не е целта, за която Христос говореше. Такива водачи наблягат само на дела, които имат стойност главно за човеците - "а, този ходи тук и там и говори, той върши Божията воля".
И двете крайности не са добри, тъй като има нещо, което се пропуска. Това е призива на Христос - "Иди...". Как да отидат ако не са пратени? Така пише в Римляни на едно място.
Другият проблем е какво се говори, когато се отиде. Не може хора, които не познават Христос да отидат по нареждане на водач на християнска общност и да говорят неща, които са или импровизация или са лошо научени думи. Самите апостоли в началото ходеха, защото Христос им каза да отидат и говореха това, което Той им беше казал да говорят и вършеха това, което Той им беше казал. После в "Деяния на апостолите" виждаме, че Бог им показваше къде да отидат и какво да кажат. Покорството им се отплащаше многократно и виждаме как се разрастваше Божието дело.
С всичко това какво искам да кажа, че само апостолите са пратени ли? Не, но са пратени тези, които Христос изпрати. Неутвърдени и неуки човеци биха били само пречка за Божието дело ако бъдат пратени от човек.
Трябва да има хора, които са пратени от Христос. Трябва да има хора, които са научени от Христос. Трябва да има хора, които като отидат да говорят за превъзходствата на Христос. Тогава Бог ще подкрепя Словото Си с чудеса и знамения.
И не на последно място: Хората, които са пратени много пъти бързат да изпълнят това, за което Бог ги е изпратил преди да преминат през стъпка номер 1, описана в Марк 3:14,15, т.е. "да бъдат с Него". Много пъти се тръгва към другите - да проповядват и да изгонват бесове.
Виждаме, че такива самозвани "апостоли", които не са "с Него" завършват окаяно:
[13] А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
[14] И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
[15] Но |еднаж| злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
[16] И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
[17] И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.