Добре , глас ли трябва да чуе човек , за да говори Благовестието?/ след като е наставен в Божия път /
Посочи ми някой изпратен днес.Как е станало неговото изпращане?Някакво свидетелство.
Изследвай писанието и ще видиш, че Божиите слуги винаги са били призовавани чрез директна намеса от Бога, а не с принципно постановление. Бог не е мъртвец, който е оставил някакви принципи и го няма вече. Бог е жив и е директно ангажиран с делото Си. И лично призовава и изпраща онези които е счел за готови. Дали ще е глас, видение, откровение, Божието призвание е винаги лично и директно.
Тъй като Писанието е достатъчно за да разберем Божиите пътища, няма нужда да давам пример от днес и да изпадна в субективизъм.
аз съм далеч от това да споря , че е нужна подготовка и зрялост.Най - вече е нужна Божията сила и дарби , но дали непременно трябва да чуеш директна заповед?Не мисля.Дарбите са последното нещо, което е необходимо, и дори бих казал те са най-големия проблем, защото хората се водят от своите способности и дарби а не от Божия глас (виж Изх. 19:5 какво е изискването за царското свещенство). Човек който се води от това което може да прави и от дарбите които има -
не е годен за Божий служител. Бог се прославя в нашата немощ, не в нашата сила. И в немощта (неспособността) ни Неговата сила се проявява, не в нашето можене. Моженето е най-голямата препънка и е причинило огромни щети на вярващите. Човек който си мисли, че като може да свири добре, или има дар слово има правото да ги използва както му хрумне за да "служи" на Бога, дълбоко се заблуждава. На Бог не му трябват надарени и можещи хора. На Бог му трябват
съкрушени човеци, които нямат никаква увереност в себе си.
Забележи за Моисей се казва, че когато беше в Египет беше "силен в слово и дело". И даже беше в позиция на власт и влияние. Бог не само не пожела да употреби това, но обучението на Моисей за делото за което беше призован включваше да бъде напълно съблечен от всички тези неща. И в деня на призоваването си, от мъж "силен в слово и дело" Моисей беше човек който дори не можеше да говори, та се наложи Аарон да говори вместо него. Ето това е Божието обучение, да
изпразни човека от собствените му способности, за да го изпълни със Своята сила. Без такова обучение на изпразване - никой не е годен за служба на Бога. НИКОЙ!
В Словото не виждам никъде наставления някой да чака директна заповед , глас и тн. , "нито Павел нито другите апостоли говорят за такова нещо/ ако има някъде посочи ми/ , те отправят други наставления , отт които основно е пребъдването в Христос , постоянстването в няколко определени неща. Единственото което виждам е че чакаха , докато стана петдесетница и получиха сила отгоре.И станаха свидетели за Христа.От там нататък всеки новороден християнин е свидетел , като с времето все повече израства в познаването на Бога.Разбира се че Павел прави разлика между онези, които са изпратени и онези, които не са.
1Кор. 4:8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
1Кор. 4:9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
1Кор. 4:10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Тук много ясно се вижда разделителната линия. Също така:
Еф. 4:11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
Това не са всички светии, а са определени избрани съдове. Всеки един светия има своето призвание в Христос и никоя част не е без значение, но без подготовка, изпитване, одобряване и изпращане, никой не може истински да влезе в това призвание.
Ето какво казва още Павел:
1Сол. 2:4 но както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни Ако разбереш този пасаж - това би трябвало да прекрати съмненията ти относно това, което говоря. Павел изрично казва, че той и неговите съработници са били
одобрени да им се повери делото. Ако както ти казваш - всички могат по свое усмотрение да считат че им е поверено това дело, то за какво одобрение говори Павел?
Нещо повече оригиналната дума използвана тук за "одобри" е много силна и включва повече аспекти от просто да се одобри нещо, но означава:
G1381
δοκιμάζω
To try ( да изпитам), prove (да докажа), discern (да разпозная), distinguish (да различа), approve (да одобря). It has the notion of proving a thing whether it is worthy or not (в смисъла на това да се изпита и докаже дали нещо е достойно/годно или не).
Ето за
това одобряване говоря аз на основание на Писанието. Без него - никой не може да бъде Господен служител. Павел ясно прави разлика между себе си и останалите. Той не казва, че всички християни са одобрени за това, но казва че той е бил одобрен за това, което повече от ясно го отделя от останалите които не са.
Целта на християнския живот в общността на светиите е именно достигането до онази зрялост, която веднъж изпитана ще устои да бъде одобрена за поверяване на делото.
Израстването е процес който Бог върши с всяко свое дете , което постоянства в разчупването на хляба , учението на апостолите , общуването и молитвите.
Израстването е процес, но само след достигане на този процес до определена фаза на зрялост може Божието дете да се нарече Божий син (сиреч не младенец), който е способен да носи духовни отговорности. Библията прави разлика между дечица, младежи и бащи във вярата - не е ли така?
Това да споделяш вярата си и да говориш Благовестието не е нито привилегия и задължение само на определени хора.Всички вярващи са Царско свещенство и тяхната цел и задача е да възвестяват Божиите превъзходства пред хората./това чета в Писанието , там не пише нищо за това да чакат период от време/.Те правят това според дарбата която всеки един е приел от Бога.
Да споделяш вярата си и да ти е поверено делото на Благовестието са две
много различни неща. Знам че мнозина не правят разлика понеже не познават Писанията, нито Божиите пътища.
Това което казваш за свещенството далеч не го четеш в Писанието, а го четеш от своя ум и убеждение, защото ето какво там
наистина пише:
1Петр. 2:5 и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.
1Pe 2:9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина. Първо тук Петър веднъж казва, че светиите съграждайки се в Божия духовен дом трябва да СТАНАТ свето свещенство. След това казва, че светиите са царско свещенство. Това много ясно кореспондира със това което знаем за свещенството от Писанията. Всички синове на Аарон бяха свещенство, но се искаше определено съзряване за да могат да влязат в тази служба. Ето защо Петър едновременно говори за свещенството на светиите и като нещо, което е дадено, но и като нещо, което тепърва ще се придобие. Което е именно и онова за което аз говоря.
Второ нека да обърнем внимание на думата "възвестява". Ти тълкуваш, че ставало въпрос за говорене пред човеците за Божиите превъзходства. Оригиналната дума обаче, както и английските преводи не казват възвестява, а казват
изявява. Изявяването и възвестяването са две различни неща. В единия случай имаме говорене, а в другия демонстрация,
изявяване на Божиите превъзходства в живота на светиите, и то не задължително пред човеците, но най-вече през небесните началства и власти, както е писано:
Еф. 3:10 тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, Този аспект е напълно пропуснат от християните днес и те търчат да говорят наляво и надясно в самозвано служение, а с това не само не изпълняват това, което си мислят, че изпълняват но позорят Бога пред небесните началства и власти, които няма да се впечатлят от нищо извършено със човешки сили и мъдрост, но само онова, което е извършено от Божията свръхестествена благодат и мъдрост.
Плътския човек може да впечатли със плътските си умения други плътски човеци, но небесните началства и власти ще виждат срама на цялата му плът и вместо Божиите превъзходства християните продължават да изявяват падението на плътта.
Едни са по- надарени в тази област/Благовестването и проповядването/ от Бога , и те са в предните редици ,също както е в една армия.Някой са по стари и участвали в повече битки , те са тези които вършат основната работа , тях Военачалникът е поставил начело , те увличат и водят другите , поемат ударите и другите се учат от тях.Те владеят по добре меча и щита.Младите обаче , също имат меч и щит и как иначе ще участват в боя?Те трябва да го използват иначе ще пострадат.
Това за дарбите и надареността писах по-горе, колко пагубно е да се изхожда от тях. Много трагично е как цялото ти убеждение относно тия съдбоносни неща се върти около
дарбите. Аз не съм видял по-пагубно нещо сред християните от това.
Меча и щита, ако четеш в Ефесяни 5 са дадени за устояването на светиите във вярата, а не за участие във битки в които не са изпратени.
"Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори до сега;" * Филип.1 глава
Можеш също да прочетеш пак във Филипяни какво беше участието им в делото на благовестието, като подпомагаха Павел и другите които са изпратени. Това е дяла на онези, които не са още изпратени. Също така, когато някой израства във вярата и все повече изявява в живота си Божията мъдрост, той също участва в това дело, защото както може би за първи път научаваш по-горе това дело включва небесните началства и власти, а не само човеците.
"тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието." /Филипяни 1 гл./
Утвърждаването на благовестието е чрез живеене на благовестието и отхвърляне на лъжеученията. Така благовестието се утвърждава. И прави разлика между благове
стие и благове
стване.
„и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх. 15 Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля. 16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието; 17 а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми. 18 Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.” / Филипяни/Може би ще забележиш няколко неща, първо казва - братята. Това е работа за мъже, не за жени. После казва - някои а не всички, защото не всички могат да проповядват. На трето място аз също бих се радвал ако се проповядва Христос, а не друг Исус, както се проповядва днес, пък ако и от завист и плътски мотиви. Защото това ще е полезно за някои човеци да чуят
верно слово, но ще е напълно безполезно за изявяване на Божията премъдрост пред небесните началства и власти.
„и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога; защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него; като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.” / Филипяни1/
Същата борба какво е? Същото разпъване на плътта, същия сблъсък с небесните началства и власти, и същото противоречие с лъжехристияните и лъжебратята.
Ти , например , Watchman , как получаваш наставления от Бога.По какъв начин?
Аз лично ги получавам от Словото , не директно , никога не съм чувал глас.
Ти чувал ли си ?
Ето какво казва Писанието:
Rom 8:14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове Тук думата "синове" е различна от деца и обозначава зрялост и растеж. Също думата за "управляват" говори за движение, водителство, напътствие от Божия Дух. Не казва Писанията, а Божия Дух.
На някои хора много им се иска да оеднаквят двете неща. Но Библията прави разлика. Писанията са Писания, те са написани върху пергамент и се предават чрез букви. Те съдържат Божието учение и принципни позиции, но не могат да покрият всички ежедневни решения, които са специфични за всеки индивид. Ето защо Божия Дух е даден на светиите за да ги води във всяка истина, и да ги управлява в специфичните решения.
Предния пасаж показва как човек може да даде място за Божия Дух да управлява живота му:
Римл. 8:13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Отричането от плътта и умъртвяването на човешката мъдрост и сила дава място на Божия Дух. Да живееш плътски не се изчерпва само с това да мислиш за похотливи неща или за ядене и пиене. То включва да се водиш от своето си знание и своя си ум. Затова Исус учи да се отречем от себе си, което е основно условие за свещенството. Себе си включва силата на своя ум, на своето знание, своите дарби, способности и прочие. За да се даде място на Божията благодат и сила, както и на водителството на Божия Дух.
Ако човек е свикнал да се води от ума си и от знанието си, и не е в постоянно съкрушаване на сърцето, то той в това си състояние няма как да чуе Божия глас или водителство. Нужен е смирен и съкрушен дух.
Аз няма да споделям лични опитности за да не се изпада пак в субективизъм, но предпочетох по-горе да изясня някои принципни неща.