Author Topic: "Холокост: Къде беше Бог?" - Интервю на Явор Дачков с Артър Кац  (Read 5152 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 647
    • http://www.fellowshipbg.org
Интервю на Явор Дачков с Артър Кац - София, октомври 2002

Въпрос: Защо написахте книгата си „Холокост” и защо отдолу има въпрос „Къде беше Бог”1?

Отговор: Книгата е компилация от записани устни послания през годините. Съзнателно не съм възнамерявал да пиша книга, но хората от нашата общност сметнаха, че е важно тези послания да се съберат под формата на книга и ето как тя излезе на немски, руски, френски... Имаме и все още непубликувано издание на иврит. То ще излезе в Холандия и смятам, че ще обиколи земното кълбо. Вярвам, че книгата заслужава разпространение, защото самата тема е много необичайна. Тя е опит да се намери библейско обяснение за съвременно историческо събитие. Това, което противоречи на манталитета на модерния свят, е схващането, че Библията може да даде адекватни отговори за съвременни исторически събития. Но това е и цялата идея. Че Бог е в тези събития, и че в действителност те са истинско и буквално сбъдване на библейски пророчества. Библейските пророци винаги се стремят да обясняват изпитанията на евреите в съответствие с греховете на нацията. И точно това е тезата на тази книга.

Въпрос: Има ли неща, които не се знаят за Холокоста? За него непрекъснато се говори. Какво ново има във Вашата книга?

Отговор: По-голямата част от литературата за Холокоста се е занимавала с фактологическия материал. Начинът, по който евреите са били систематично унищожавани и така нататък—процесът, при който се е пристъпило към „окончателното решение”2. Но много малко е написано в отговор на въпроса „Защо?”—в  някои еврейски среди този въпрос дори изобщо е забранен. Така че това беше товарът на сърцето ми—въпросът „Къде беше Бог?” по време на най-сериозната криза в съвременния еврейски живот. Може би можем да разберем разрушаването на Храма и на град Йерусалим през 70 сл.Хр. Но да го разберем в XX век—в епоха на просвещение, прогрес и човешки постижения—това е противоречие в най-чист вид. Особено това, че Холокостът дойде от Германия, от която ние, евреите, сме се възхищавали най-много от всички модерни цивилизации—това задълбочава нелогичността на кризата. Така че аз дълго бях погълнат от въпроса за систематичното унищожаване на евреите в днешни времена, и това, че корените му идват от цивилизация, на която сме отдавали най-дълбока почит и възхищение. Това е абсолютно противоречие и парадокс. И ако по някакъв начин можем да навлезем в него и да погледнем в дълбочината му, то ще ни даде дълбоко разбиране за човешкото състояние и въпроса за Бог. Това е. Имам друга книга, която е дневникът на моето обръщение като еврейски атеист и бивш марксист, която започва в Дахау3. През 50-те години посетих лагера, като американски войник. Така че въпросът за Холокоста винаги е бил основен аспект от еврейското ми самосъзнание и никога не съм бил удовлетворен от факта, че не е бил направен нито един истински опит да му се намери обяснение. И че просто да се разбере метода на унищожение или социалните и политически фактори, които доведоха Хитлер на власт, не е достатъчен отговор. След като станах вярващ, тогава въпросът стана: „Къде беше Богът на Израел? Можеше ли Богът на завета да допусне неговият народ да бъде системно унищожаван?” Това повдига огромни въпроси за валидността на самия Бог. Или не е съзнавал, което би го дискредитирало като Бог, или е можел да види и разбере, но е бил безсилен да се намеси, което също толкова би го унищожило като Бог. Така че въпросът за Бог е много свързан с въпроса за самия Холокост. Аз търсех отговор на тези въпроси; и от библейска гледна точка стана ясно, че Бог не само, че е разбирал и е виждал и е бил способен да се намеси, а и че цялата тази трагедия е възмездие, за което Той е говорил още в книгите на Моисей и което сега се изпълнява; че Бог не е задължен да изпълни присъдата си над греха веднага, а може да има дълъг период на изчакване, през който да има надежда за покаяние и завръщане, особено след като сме изстрадали последствията на това да бъдем изселени от страната си и разпръснати сред народите. И вижте мъдростта на Бога—когато това време изтича, Той пристъпва към самото възмездие именно чрез немски ръце, това е особено значимо заради екзалтацията на модерните евреи от Германия. Ние дори виждахме една германска цивилизация като сбъдване на месианската надежда: че Месията няма да дойде свръхестествено, а от самата цивилизация, от прогреса и просвещението в степен, която Германия изглеждаше, че притежава. Не само че беше възможно да умираме ръцете на немците, но умирахме по зверски начин. Надеждите ни на либералната и хуманна цивилизация на Германия, бяха излъгани не само чрез избиването ни, а и чрез свирепия характер на смъртта, нейния зверски, животински характер. Сякаш Бог с ирония ни е посочил извора на безнадеждността—не само в германската цивилизация, а и в самия човек. А в книгата има и една глава, която е за Холокоста, който тепърва предстои.

Въпрос: Защо?

Отговор: Защото ние не научихме урока на предишния Холокост—за спасението. Спасителният аспект на наказанието е да ни доведе до покаяние. Защото наказанието е самото разкриване на природата на греха. На онзи грях, който не се явява да е грях, но се разкрива като такъв именно в наказанието, изисквано впоследствие. Най-великият пример за това в християнската вяра е разпъването на Христос. Това е величието на Божието възмездие, понесено от самия Него. Фактът, че Той самият е трябвало да понесе наказанието, ни показва сериозността и големината на греха. Така че грехът се разкрива от големината на възмездието, което следва. И ако ние не научим този урок, то той може да се повтори. Може би дори още по-свирепо, за да ни предпази от окончателно възмездие, което е вечно, и за което няма опрощение. Така че възмездията на Бога са всъщност неговите милости и аз се опитвам да изразя това в книгата си. Окончателното наказание се нарича в Библията „времето на утеснението на Яков”4. Исус говори за това в евангелието от Матей, глава 24, и в Лука, глава 21. Идва време, което надминава всичко, което нацията е преживяла или ще преживее, и ни една плът няма да оцелее. Това се отнася за „мерзостта на запустението”, за която говори пророк Данаил. Това е сбъдване на пророчество, което ще започне в Йерусалим, в Израел, но няма да свърши там, а ще застигне Яков, където и да е той, а Яков са евреите по целия свят. Една от причините, поради които това е особено важно за мен, е собствената ми лична история. Сега съм вярващ от 38 години. Но преди 28 години Бог ме заведе на мястото, където живеем сега, в Минесота, с думите, че тази земя ще бъде място на убежище и подслон за евреите в последните дни. Така че не само моето библейско разбиране, а и самият ми практически опит в Бога показват, че ще дойде време, когато евреите ще бъдат преследвани глобално. Още сега виждаме първите избухвания на този вид антисемитизъм при нации, където евреите са се радвали на забележително приемане и сигурност от втората световна война насам, като Франция, Англия и дори Германия. И в тези същите страни сега виждаме изблици на свиреп антисемитизъм, на антисемитизъм, подобен на средновековния, когато се е говорело за евреи, които използват детска кръв за ритуалите си и т.н. Никога не сме очаквали, че ще има истинска проява на този вид антисемитизъм на всички нива на цивилизацията ни, от най-ниското до най-високото. Така че аз го виждам като предизвестие за идващото „време на утеснение на Яков”, когато евреите отново ще бъдат прогонвани от Израел, от народите, където са намерили някаква сигурност. Така че книгата е не само опит да се даде библейско обяснение на предишния Холокост, а и предупреждение за този, който идва.

Въпрос: Има ли съгласие у историците колко са загиналите евреи в Холокоста?

Отговор: Това е спорен въпрос. Ироничен факт е, че ревизионистите или изобщо отричат Холокоста, или казват, че е много преувеличен. Имаше два по-важни съдебни процеса—един в Канада и един в Лондон—и в двата случая традиционният еврейски интерес триумфира. Искате да кажете, че Холокостът е бил преувеличаван с цел да даде претекст на евреите да основат държавата Израел. Мисля обаче, че Холокостът е вероятно най-добре документираното събитие в историята. За мен не е сериозен въпрос дали жертвите са били шест милиона, пет милиона, четири милиона, три милиона—дори да са били хиляда, това вече е сериозно бедствие... Организацията „Авраам” в Иерусалим направи систематично изследване и получи доста подкрепа. Тяхната цифра е близо до шест милиона. Цели еврейски общности са били унищожавани, особено в Полша. Една трета от европейските евреи са били унищожени. Това, което е интересно за мен е, че има определена ирония в историята. Евреите се оплакват, че ревизионистите отказват да признаят достоверността на Холокоста като историческо събитие, а ние, евреите, разчитаме на същия ревизионизъм, когато отричаме Холокоста на Христос. Ние отричаме като факт значимостта на този Холокост. Ние го потулихме и омаловажавахме неговото значение, разглеждайки Христос само като политически нарушител и пропускайки значението на Разпятието и същността на Този, Който е бил разпънат. Сега се сблъскваме със същото при тези, които отричат нашия Холокост, в степента, в която ние отричаме Неговия Холокост. Това е, което ме интересува. Фактът, че е имало Холокост и че е бил точно толкова значим като числа и като унищожение на еврейски общности изглежда неоспорим.

Въпрос: Аз попитах това, защото също не мисля, че има значение колко точно са убитите, щом има убити хора.

Отговор: Ако не беше трагедията на тази цифра, това нямаше да бъде сбъдването на писанията.

Въпрос: Но в Русия са загинали седемдесет милиона от сталинските репресии. Това е доказана цифра. Как си обяснявате мълчанието за жертвите на комунизма и говоренето около Холокоста, което е в центъра на световната врява? Защо едно страдание се премълчава, а друго се преекспонира, бих казал?

Отговор: Разбира се, никой не отрича, че други зверства са били вършени от нацисткия Холокост насам и всъщност евреите са много чувствителни по отношение на думата „Холокост”—когато е била използвана за други геноциди, например в Азия или в Африка, Руанда. Те искаха да запазят думата свързана само с нашата собствена еврейска трагедия. Фактът, че е имало такива трагедии от нацистките времена насам е неоспорим, но, разбира се, евреите са много чувствителни, що се отнася до собственото им унищожение. Така че какво можем да кажем... Това, за което те са загрижени, е да не се омаловажава загубата на една трета от световното еврейство и неговата култура, защото геноцидът се е превърнал във фактор в модерните времена. Това е въпрос на цивилизация. Да не се смята Холокоста за просто още една загуба на човешки животи е от особено значение за световното еврейство и за мястото на евреите в световната цивилизация. За евреите в днешно време е важно, че може да им се случи да видят как биват преразглеждани културата им, историята им, значението им за нациите... Не трябва да се пренебрегва фактът, че и други са страдали от геноцид; но също така не трябва да окачествяваме Холокоста като незначителен, като просто още една загуба на живот. Той е особено значим, не само за евреите, а и за света. Особено ако признаете евреите за божий народ на завета и това, че са предназначени да бъдат нация от свещеници и светлина на света. Това не може да загуби своята значимост за нас, дори ако не сме евреи. Защото то повдига въпроса за Бог и как Той би позволил подобно унищожение да се стовари на такива хора. А също и би ли го позволил отново и каква е целта на това наказание над собствения Му народ. Така че не трябва да омаловажаваме това като просто още едно извращение в историята, макар и за някои то да не е по-лошо от онова, което се е случило на руснаците, африканците или азиатците, а също и в България.

Въпрос: Мислите ли, че говоренето за Холокоста днес се е превърнало в доходен бизнес за някои хора?

Отговор: В бизнес? Сигурно има доста хора, които се облагодетелстват от това—нали знаете, учени и техните книги, без да изключвам себе си. (смях)

Въпрос: Не, не, извинявайте.

Отговор: Има дори еврейски коментатори, които порицават еврейските общности, че сантиментализират цялото събитие и го изцеждат до последна капка. Като да викаш „Вълк, вълк!” твърде много пъти... Ще дойде време, когато ще се нуждаем от съчувствената загриженост на нациите и ще сме я изтощили, преигравайки по отминалия Холокост. Разбира се, има много музеи и мемориали за Холокоста—има един във Вашингтон, друг в Ню Йорк, Лос Анджелис и т.н. И самото това нещо е част от ужасното затруднение да си евреин, защото то се основава на хуманистична самонадеяност. Един вид, ако можем да докоснем съвестта на невежия свят и да го информираме, няма повече да се повтори. Това е презумпцията, че Холокостът е резултат от невежество и ако знанието замести невежеството, няма да страдаме отново. На мен самия ми звънят еврейски организации, за да подкрепя още някой еврейски мемориал или музей на Холокоста; и аз им казвам да разберат, че знанието не е отговорът, защото Холокостът дойде от най-знаещата нация на света, а именно Германия. Как тогава мислите, че може да бъде предотвратен, чрез нарастването на знанието сега? Въпросът не е в знанието, въпросът е в греха. Трябва да стигнем до прозрението, че грехът е наш собствен и Холокостът е нашата присъда за нашия грях. Следователно Холокостът не може да се избегне, чрез нови музеи и мемориали. Всъщност, ако отидете в музея на Холокоста във Вашингтон, ще видите надпис над входа: „Никога вече”. В Дахау: „Никога вече”. Треблинка: „Никога вече”. Виждал съм го във всички лагери, които съм обиколил. И намекът е, че това се е случило заради невежеството и заради беззащитността на евреите. Така че ако можем да елиминираме невежеството на неуките и самите ние да се защитаваме по-добре, няма вече да се повтаря. Защото Бог е пропуснат в разсъжденията ни. А Той е режисьорът на историята. И докато не разберем това, ще страдаме от бъдещи трагедии. Много харесвам псалом 102, защото мисля, че това е есхатологичен псалом. Той говори за бъдещото унищожение, защото псалмистът говори неща, които приличат на свидетелство от концентрационен лагер—„костите ми прилепват за кожата ми” и всекидневното презрение на народите. Но той казва: „Ти ни отхвърли”, и става ясно, че авторът е достигнал до прозрението, че бедите не могат да се обяснят с вината на хората, но по-скоро като дело на Бог, като справедливо дело и възмездие за грехове, които са наши собствени. Така че това ме окуражава да вярвам, че ние като народ най-накрая ще стигнем до прозрението, че това не са исторически инциденти, че те не трябва да се приписват на хората, че Хитлер, Германия и нациите са инструмента на Божието наказание, но че Бог е Този, Който ни наказва. И ни наказва справедливо за нашите грехове, най-големият от които е отхвърлянето на Месията, Който беше изпратен. Ние продължаваме да Го отхвърляме до ден днешен и не сме помисляли, че може би Бог се опитва да ни каже чрез нашите страдания в историята, и особено чрез последните, че сме направили огромна грешка като народ, отхвърляйки Него и Месията, Когото Той е изпратил. И аз казвам това същото и в книгата.

Въпрос: Модерният човек почти не си задава въпроси за Бог. Мислите ли как е удачното говорене за Бог в този свят според вас?

Отговор: Мисля за това през цялото време. Не ме радва религиозния манталитет. Тъкмо наскоро публикувахме една малка книжка за еврейските читатели в Ню Йорк, за да им обясним нарастващото противопоставяне. Трябва да намерим нов език, трябва да избягваме клишетата. Нали знаете, еврейските предразсъдъци и нагласа... Как да им обясним библейска истина по нов начин, който наистина да докосне дълбините на тяхното разбиране?

Въпрос: Апостол Павел го е правил добре май?

Отговор: Да. Тогава отново се нуждаем от същото вдъхновение,
на което той се е радвал. Но това е проблем за цялата църква и аз ревнувам за това. Опитвам се да намеря начини за комуникация. Но Израел е учебникът на света. Ние сме призвани да бъдем нация-свидетел за Бог, не само чрез нашето покорство, а дори чрез нашия провал. Така че светът да разбере, че Бог Израилев, Богът на Яков е наистина Бог, и доказателство за това е Неговата присъда над народа Му. Затова не трябва да пропускаме значимостта на Холокоста—и за евреите, и за другите народи, това е Божието предупреждение и урок. Защото присъдите започват с божия народ, но после ще дойде ред и на другите народи. Не знам дали самата църква има това съзнание. Няма го. Тя не вижда Бог в събитията. Той е оставян настрана и държан далеч от собствения Си свят, сякаш изобщо не трябва да бъде взет предвид. И това ще струва много на църквата и на народите, които продължават с този вид отхвърляне.

Въпрос: А защо евреите са толкова... как да кажа... агресивни, когато се заговори за Бог?

Отговор: Мисля, че не им е приятно да се виждат като подлежащи на обръщение. И че трябва да се обърнат в нееврейска религия... а те искат да защитят и запазят еврейската идентичност. В това отношение те са много агресивни. Знам това от собствен опит, защото съм бил мисионер сред евреите. Аз самият имах подобни впечатления.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 647
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Интервю на Явор Дачков с Артър Кац
« Reply #1 on: June 07, 2008, 14:50:06 PM »
Въпрос: Знаете ли тази дума—„гой”? Има я в речниците...

Отговор: Това е дума на иврит, която просто означава нациите, другите народи. Но е добила презрително звучене. Когато майка ми казваше „гоите”, тя не го казваше, тя го изплюваше: „гоите”...
другите... с друга нагласа и ядат свинско. Навиците, характерите, всичко това... Този античен антагонизъм и антипатия—нали знаете, евреи и неевреи, и ние трябва да се изправим срещу това и да намерим път през него. Църквата трябва да придобие чувствителност за еврейските разбирания и предразсъдъци. Трябва да разбере как евреите още помнят насилствени покръствания и заплахи със смърт или изгнание, ако не се покръстят. Така че самите думи „Христова църква” носят асоциацията за най-горчиво престъпление. При това, разбира се, те се нуждаят от обръщение - и не в някаква чужда нееврейска религия, а в собствената си вяра, в собствения си Месия, в собствения си Бог. Това е големият проблем за хора като мен. По тази причина се надяваме, че Холокостът ще започне да променя разбиранията на евреите. Дамата, която преведе книгата на иврит, ме доведе до Бог преди тридесет и осем години. Тя е пионер пето поколение, ционистки пионер. Отначало не можеше да направи този превод, защото ставаше дума и за идващото възмездие над самия Израел. Но накрая тя почувства, че е нужно, и го направи. Когато ми донесе ръкописа, тя каза: „След като толкова много се борих с това, чувствам, че няма нищо, по-способно да донесе разкаяние на Израел от тази книга.” Така че нещо трябва да докосне еврейското съзнание. Църквата се е провалила и дори е избягвала този труден народ; тя самата не е наясно с проблемите—как да говори на евреите, как да ги подтикне към размисъл. Защото те трябва да бъдат подтикнати не от гледната точка на по-високо стоящия—тези, които презираме, а от положението, че и самите ние сме на дъното, и идваме при тях с унижението на вярата. Защото тякъв е бил опитът на евреите с християните досега—отношение на презрение.

Въпрос: Вие споменахте за древния антагонизъм. Този конфликт в Израел между палестинци и израелци не е ли от библейско време и имате ли понятие как би могъл да се разреши този конфликт? Въобще дали е възможно това?

Отговор: Вярвам, че Бог е позволил сегашната държава да се установи не за да преуспее, а за да се провали. И да ни даде възможност да видим в нашето собствено поведение спрямо палестинците проявлението на греха. Защото ние сме гледали на концепцията за изначалната човешка поквара, като на християнска концепция, макар библейските й корени да са в еврейските писания. Но ние, евреите, сме хуманисти, които са въздигали човека, и по-точно евреина. Така че ние се нуждаехме да видим в собственото си поведение какви са последствията от силата. И това беше злощастно откритие, а аз очаквам, че ще става и по-лошо. Така че за да се защити и съхрани нацията от заплахата от палестинско надигане, ние избрахме поведение, което е пълната противоположност на собствените ни разбирания и добродетели. Имам много различен възглед за целта на държавата Израел, като водеща до едно необходимо бедствие и провал, за да ни се разкрие истината за нашето състояние пред Бога. И моята най-голяма опозиция идва от християните-ционисти, които искат да видят държавата да преуспява като хуманистично начинание—защото евреите са успели да постигнат това, без да познават Бога. Моят собствен библейски възглед е, че няма притежание на земя, освен в заветна връзка с Бог. И един от първите тестове за тази връзка на завета е отношението на народа към чужденците в земята5 и милосърдието, което трябва да показваме към тях, и което не можахме да покажем, защото то изисква живота и силата на Бог, който да свърже евреите с другите в земята. Без Завета ние нямаме този живот. Ние действаме като хора: защитаваме се и се страхуваме от бруталността и насилието, които виждаме в ежедневния си живот в Израел. Мисля, че ще стигнем до кулминация, която ще избухне в национално бедствие и окончателно прогонване от земята. Докато Господ пресее прогонените и върне останалите, откупените, в Сион. Така че това е още една трагедия, която трябва да ни научи истината за нашето състояние на грях и изкуплението на Бог, което е възможно по единствения Път, който неговата мъдрост е осигурила на Сион.

Въпрос: Има една класическа книга на Виктор Франкъл—„Смисълът в живота”. Той е бил в лагер по време на Холокоста и понася страданието си посредством виждането за Бога. Има ли връзка тази ваша книга... не, не, той осмисля страданието си чрез Божия промисъл и така издържа да не се разпадне... Близка ли е тази книга до вашата? Понеже не съм я чел...

Отговор: Прочетох книгата на Франкъл преди да стана вярващ. Не съм я виждал от тогава. Не знам как би ми се сторила сега, но си спомням, че той казваше, че са оцелели не най-силните, а тези, които са имали някаква надежда. Това е важен факт за еврейското оцеляване в бъдеще, когато евреите ще се чувстват абсолютно изоставени и отчаяни. И надежда ще им дадат християните, които ще им кажат: „Вашият Бог ще дойде и той ще ви оправдае и възстанови.” Ще имаме нужда да чуем поне една дума, която да ни даде надежда и да ни спаси от гибел, но тя трябва да дойде от тези, които имат тази надежда и могат да я изрекат пророчески, с убеждение. Което е важен аспект от значението на църквата, на истинската църква, за евреите в техните последни дни на крайна нужда. Така че Виктор Франкъл, бидейки психолог, се е натъкнал на верен принцип, но не е разбирал каква е истинската надежда, която единствена ще спаси евреите от отчаяние. И която трябва да дойде отвън самите тях, от християните, които имат тази надежда и са засвидетелствали тази надежда и могат да говорят за нея с пророческа достоверност. Повечето християни в момента не са в състояние да го сторят. Затова моето послание е към църквата, защото църквата е ключът към еврейското оцеляване, изкупление и възстановяване, но това ще е църква в най-чист вид, която съчувства на евреите, има пророчески ранг и разбира събитията от последните дни. Тя ще бъде и ще покаже в онези дни това, което евреите би трябвало да бъдат.

Въпрос: През деветнадесети век особено в класическата руска литература се е задавал и е имало такъв въпрос: еврейски въпрос. Има ли днес еврейски въпрос и как би звучал той?

Отговор: Не съм чувал подобен израз напоследък, но мисля, че скоро може да се появи, когато народите започнат да пресмятат цената на това да се солидаризират с Израел. Особено моята държава, Съединените Щати, предвид неотдавнашните атаки от ислямски групировки, разрушаването на Близнаците и Пентагона и сегашната възможност за война с Ирак6—ние трябва да преценим какво ни коства подкрепата за Израел. Така че отново има еврейски проблем. Изразът не се използва, но мисля, че все повече ще прониква в съзнанието на народите, докато се изпълни библейското пророчество, че всички народи, които са подкрепяли Израел, ще се отвърнат от него. Израел „ще загуби всичките си любовници?”7. И ние отново ще бъдем световният парий. През нацистките времена германците са използвали лозунга „Евреите са нашето нещастие” и мисля, че тази мисъл ще се разпространява сред нациите. Като например във Франция, с нейните шестотин процента нарастване на антисемитските прояви, където евреи са се оплаквали на френските власти, дали биха могли да поставят охрана пред всяка синагога, пред всеки еврейски магазин, пред всяка еврейска кантора, пред всяко еврейско училище. И френските власти са отговорили: „Ние не сме в състояние да ви защитим. Вие сте проблем. Става въпрос за средства, които не можем да си позволим.” Това е ужасната ни безизходица. Мисля, че отново в световното съзнание ще се появи този проблем: „Тези евреи, където и да са, те са пречка, те създават опасност.” В Аржентина, където бе взривен Центърът на еврейската общност, съседите се оплакаха от присъствието на еврейска институция в техния жилищен квартал. Защото те самите бяха заплашени от последиците на това разрушение. Вместо съчувствие от аржентинска страна—все пак двеста евреи бяха убити—имаше протест. Присъствието на евреи беше заплаха за аржентинския живот. И мисля, че ще видим този вид мислене да става водещо в света.

Въпрос: След като сте нюйоркчанин, не мога да не ви запитам за единадесети септември. Къде е Бог—по смисъла на вашата книга? Появиха се коментари, че това е краят на една цивилизация, началото на края на една цивилизация. Какво мислите въобще за това?

Отговор: Разбира се, аз ще противореча на собствената си книга, ако омаловажа разрушаването на тези кули и го сведа просто до едно произшествие в историята. Фактът, че беше свързано с търговия, с бизнес, с Ню Йорк, има значимост, която не може да се пренебрегне. Мисля, че Бог е започнал да въздава предварително възмездие на нациите, които превърнаха своята търговия и бизнес в идолопоклонство. И също Пентагона: нашата увереност не е в Бог, а в силата на собствената ни армия. Така че фактът, че и военната институция, и финансовата бяха поразени, ми се струва предупреждение от Бог. И разбира се, Библията говори за последни дни, за беди по света и сред нациите от подобно естество. Мисля, че видяхме само първите проявления. Но не сме ги обмисляли от гледна точка на Библията и няма да сме склонни да вземем Бог предвид. И нашият отговор на това е типично американски: със сила, с насилие, с военни средства ние ще изкореним тероризма от света, от там където е у дома си—в ислямската религия... Ние трябва да разберем, че самият ислям е присъда над едно неадекватно или западащо християнство. Неговият произход е в седми век, когато големите центрове на апостолското християнство са били обезличени. Константинопол, Антиохия, местата, които е познавал Павел, са станали по-късно центрове на исляма. Александрия в Египет също. Гледам на самия ислям като на проявление на Божието възмездие над едно провалило се християнство, което е загубило апостолския си характер. Така че тази нагласа—да включваме Бог в нашите преценки—трябва да се съживи. Това би бил моят начин да гледам на трагедията в Ню Йорк. Мисля, че е само въпрос на време да видим атентатори-самоубийци в Ню Йорк и в други места на еврейско заселване в Америка и по света. Бог говори за разтърсването в последните дни, когато ще разтърси всичко, което може да бъде разтърсено. Но до каква степен трябва да бъде разтърсен за да се събуди, един свят, който е загубил своето съзнание за Бог и го е превърнал в част от една неделна церемония? За да Го върнем в нашето съзнание и в нашето разбиране? Можем да очакваме още такива трагедии. Вместо разкаяние, поведението на нацията беше агресивен отговор. Ние напълно пропуснахме същността. Ако аз бях президент на Съединените щати, щях да призова нацията към ден на пост и молитва. За да попита Бог защо е трябвало да й се случи това ужасно нещастие, което в крайна сметка показва, че сме беззащитни срещу терора. Това е нов феномен, който не можем да решим по човешки и който ни поставя в нов вид радикална зависимост от Бог.

Въпрос: Благодаря ви много.

- - - - -

1 Книгата "Холокост - Къде беше Бог?" беше публикувана на български през 2000г. от издателство 'Утринна Звезда' и може да се намери в християнските книжарници Верен и CLC в София.
2 Артър Кац има предвид тук начина, по който са озбозначавали изтребването на евреите висшите ръководни лица на нацистка Германия - "окончателно решение" (на еврейския въпрос).
3 Артър Кац има предвид книгата си "Ben Israel - Journey of a modern jew", която е в процес на превод и ще бъде издадена от издателство 'Одолам'.
4 Детайлно разглеждане на споменатото тук от Артър Кац може да се намери в книгата "Израел и утеснението на Яков" издадена от издателство 'Одолам'.
5 Артър Кац има предвид Израел или начина, по който евреите наричат своята земя - 'Ерец Исраел', т.е. земята.
6 Интервюто на Явор Дачков с Артър Кац бе проведено по време на престоя му в България през октомври 2002.
7 Артър Кац има предвид библейски текстове като Еремия 4.30, 30.14
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 203
Quote
Имам много различен възглед за целта на държавата Израел, като водеща до едно необходимо бедствие и провал, за да ни се разкрие истината за нашето състояние пред Бога. И моята най-голяма опозиция идва от християните-ционисти, които искат да видят държавата да преуспява като хуманистично начинание—защото евреите са успели да постигнат това, без да познават Бога.

Тези дни размишлявах върху отношенията на държавата Израел със Съединените Американски Щати като техен съюзник и покровител. Юдеите, които са забравили своя Бог, се кланят на една Америка, която е станала техен идол и "канара". И попаднах на следния пасаж в Исая:

Quote
Isa 31:1  Горко на ония, които слизат в Египет за помощ, И се надяват на коне, Които уповават на колесници, понеже са многочислени, И на конници, защото са много яки, А не гледат на Светия Израилев, Нито търсят Господа!
Isa 31:2  Но и Той е мъдър, И ще докара зло, и не ще оттегли словата Си; А ще стане против дома на нечестивите, И против помощта на ония, които вършат беззаконие.
Isa 31:3  А египтяните са човеци, а не Бог, И конете им плът, а не дух; Та, когато Господ простря ръката Си Тогава и оня, който помага, ще се спъне, И оня, комуто помага, ще падне, И всички заедно ще чезнат.
Isa 31:4  Защото така ми казва Господ: Както лъв, даже младият лъв, ръмжи над лова си, Когато се свикат против него множество овчари, Но не се плаши то гласа им, Нито се сгърчва от шума им, Така Господ на Силите ще слезе; За да воюва за хълма на Сион И за неговата възвишеност.
Isa 31:5  Както птиците треперят над своите пилета , Така Господ на Силите ще защити Ерусалим Ще го защити и избави, Ще го пощади и запази.
Isa 31:6  Върнете се, о чада на Израиля, Към Този, от Когото много сте отстъпили.
Isa 31:7  Защото в оня ден всеки човек ще захвърли Сребърните си идоли и златните си идоли, Които вашите ръце направиха, за грях вам.
Isa 31:8  Тогава асириецът ще падне от нож не човешки, И нож не човешки ще го пояде; И той ще побегне от ножа, И момците ще станат под данък.
Isa 31:9  И кротостта му ще замине от страх, И началниците му ще се смаят от знамето, Казва Господ, Чиито огън е в Сион И огнището Му в Ерусалим.

Бог ще постави на колене не само неверния Израел, но и подаващия ръка Египет, за да станат явни същността и силата на идола и състоянието на идолопоклонния Израел.
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 647
    • http://www.fellowshipbg.org
Израел все още има любовници, но идва ден за когото Господ казва:

Jer 30:14  Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят; Защото те нараних с рана като от неприятел, С наказание от жесток човек, Поради многото твои беззакония, И понеже греховете ти се умножиха.

Jer 30:15  Защо викаш за смазването си И понеже болката ти е неизцелима? Поради многото твои беззакония, И понеже греховете ти се умножиха, За тая причина ти сторих това.

Jer 30:16  Затова, всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени, И всичките ти противници, всички до един ще отидат в плен; Още и ония, които те ограбват, ще бъдат ограбени, И всички, които те обират, ще ги предам на обир.


Jer 30:17  Защото ще ти възстановя здравето, И ще те изцеля от раните ти, казва Господ, Понеже те нарекоха Отхвърлен, и казаха: Това е Сион, за когото никой не го е грижа.

Jer 30:18  Така казва Господ: Ето, Аз ще върна от плена Якововите шатри, И ще се смиля за жилищата му; Всеки град ще се съгради на своята грамада развалини, И палатът ще се възстанови както е бил по-напред.

Jer 30:20  Чадата им ще бъдат както по-напред, И тяхното събрание ще се утвърди пред Мене; И ще накажа всички, които ги угнетяват.

Jer 30:21  Първенецът им ще бъде от тях, И управителят им ще произлезе изсред тях; Аз ще го направя да се приближава, И той ще се приближава до Мене; Защото кой е този, който е утвърдил сърцето си, Да се приближи до Мене? казва Господ.

Jer 30:22  И вие ще Ми бъдете люде, И Аз ще ви бъда Бог.

Jer 30:23  Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Вихрушка, която помита; Ще избухне върху главата на нечестивите.

Jer 30:24  Пламенният гняв на Господа няма да се върне догдето Той не извърши, И догдето не изпълни, намеренията на сърцето Си; В послешните дни вие ще разберете това.


"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8