Има ли дявол или как е успял бунта на първия ангел срещу Бога

[kristiyanstoilov]

"Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората !... А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север; ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния." /Исая 14:12-14/

       Настоящите редове не са написани поради някакъв болезнен интерес или любов към дявола; или да му отдадем почит и слава, а защото неговата личност присъства от зората на човешката история в Едемската градина и ще присъства до затварянето на последната страница на тази история, когато присъдата на дявола ще бъде окончателно изпълнена в пришествието на нашият Господ и Спасител Исус Христос. За мнозина човеци самото понятие "дявол" не съществува, за други (включително и хора, наричащи себе си християни) дяволът е абсурдно и смешно същество с рога, копита и опашка; с вила за тор в ръката и глуповато изражение на лицето. Това е най-голямата лъжа, пусната в обръщение в човешкия свят и сме сигурни, че нейн автор е дяволът, защото Господ го нарече "баща на лъжата". Сатана цели да внуши на хората, че не съществува; или ако съществува е само една безобидна и комична фигура и цялото зло, скръб, мизерия, насилие, войни, болести и смърт са резултат не на действията на една личност, каквато е дяволът, а цялата вина да бъде прехвърлена на Бога. Не ще бъде излишно да споменем умозаключението на мнозина посредствени човеци: "Ако има Бог, защо тогава допуска толкова много злини ?". Библията ни информира че има персонифицирано зло, и зад него стои дяволът и неговите ангели, чиито действия са насочени към отдалечаване на човешкия род от Бога и неговото оканчателно погубване.

     Наш пътеводител в изследването на тази коварна, бунтовна и зла личност, ще бъде Библията - Божието Слово. От нейните страници ние научаваме за многото имена на дявола, всяко от които носи информация за отделни черти от характера на тази зла личност, но взети заедно те ни представят образа на едно същество, изпълнено с мъдрост, хитрост, коварство, злоба, бунт, непокорство. Със способност да внушава, прелъстява, изкушава; да се въплъщава и подтиква човеците към зло и грях. Ние ще споменем неговите имена, без да коментираме каква черта от характера на дявола разкриват, защото това не е предмет на нашето изследване, а да го разпознаваме, когато четем Библията. Свещеното Писание ни го представя като: Деница, Сатана, дявол, изкусител, лукавия, змия, змей, Авадон, Аполион, херувим, цар на бездната.
     За нас, християните е необходимо да се запознаем с тази зла и високомерна личност, защото тя е архивраг на Бога. Не се посвени да се вдигне на бунт срещу Божия престол, повличайки след себе си една трета от небесните същества, следователно тази личност е и наш враг. Трябва да го познаваме добре, а така също и методите, тактиката и стратегиите му, защото "нашата борба не е срещу кръв и плът...", а и защото Бог е обещал: "Ръка се повдигна против Господния престол; затова Господ ще воюва против Амалик от поколение в поколение." /Изх. 17:16/
      Библията е многопластова книга. Тя е живото слово на Бога и зад историческите личности и събития, Божият Святи Дух ни разкрива тайните на същества и събития в духовния свят. Така и в нашето разследване ние ще черпим информация от цялата Библия, но като основа на разглежданата от нас тема ще бъде книгата на пророк Езекиил, глави 27 и 28, където зад образа на Тирския цар най-пълно е разкрита гордата и коварна личност на дявола. Нека потеглим заедно в това изследване !




Глава І

На първо място ние ще се запознаем с произхода, образа, личността, естеството, характер и позиция на херувима, наречен по-късно дявол. Библията ни информира, че ангелите са били създадени преди сътворяването на планетата Земя и са били удивени свидетели на Божия творчески акт. В книгата Йов ние четем: "Тогава Господ отговори на Йов из бурята и каза: Къде беше ти, когато основах земята ?... Кой определи мерките й ? /ако знаеш/ Или кой опъва връв за мерене по нея ? На какво се закрепиха основите й ? Или кой положи крайъгълния й камък, когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост ? /Йов 38:1, 4-7/
     Не бихме се осмелили да определяме времена или периоди на сътворяването на ангелите, защото според Библията те са били създадени и живеят в измерение, различно от човешкото, наречено вечност.
     Следващата стъпка е да видим коя и кой от тези "звезди на зората" или "Божии синове" е бил създаден пръв. Тъй като Библията е книга на Божиите закони и принципи, ние ще видим, че през цялото Свещено Писание като червена нишка преминава закона за първосътворените и първосъздадените, включително и за Господ Исус Христос, но единствено и само за Него- като Първороден. /Евр. 1:6; Римл. 8:29; Колос. 1:18/ При сътворяването на човешката раса, Бог създаде само един човек, като прародител на цялото човечество. Чрез закона за репродуктивността, Господ постанови размножаването на човешкия род.
     Господ Исус Христос дойде като "Първороден измежду много братя". /Римл. 8:29/ Чрез закона за новорождението чрез Святия Дух, Бог създаде и създава една нова раса човеци, които Той пресели чрез Христа в "Небесни места". /Ефес. 2:5,6 /
     Първородните в древния Израел наследяваха не само цялото имущество на баща си, но и цялата власт и авторитет, които произтичаха от тази позиция. Това беше и дълбокото, сърдечно желание на Яков, да се домогне до първородството с непозволени средства, като излъже брат си и баща си.
     След излизането на израелският народ от Египет, Бог постанови всички първородни от мъжки пол, както животно, така и човек да бъдат посветени на Него.
     Нещо повече, когато изброява достойнствата, които получават новородените и изкупени човеци, автора на Послание към Евреите казва следното: "...но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим и при десетки тържествуващи ангели, при събора на първородните..." /Евр. 12:21,22/
     Разбрахме, че ангелите са били сътворени преди планетата Земя и са били радостни свидетели на всеки Божи творчески акт, ден след ден, включително и на създаването на първия човек.
     Ако Бог използва принципа на първосъздаден и Първороден – случая с Адам и Господ Исус Христос, и ако е постановил този закон да бъде валиден завинаги, Той сигурно не би изневерил на Себе си ( а и не би могъл, поради непроменяемостта на същността си ), кой тогава е бил първосъздаден измежду ангелите ? Библията отново ни дава отговор: "Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората..." ./Исая 14:12/ Тук пророкът е обозначил названието на първия създаден ангел с името "Деница". От астрономията знаем, че първата и най-ярка звезда, която се появява на вечерния небосклон, а така също посреща пукването на зората, възвестяваща настъпването на новия ден се нарича Венера – планета от слънчевата система. В ежедневната употреба тя е позната под имената: Вечерница, Деница или Зорница. Вярваме, че чрез употребата на този общоприет израз, пророк Исая е искал да подчертае чрез метафората на името, че дяволът преди да стане дявол е бил създаден пръв измежду небесните същества.
     С неговото сътворяване, Бог отбелязва зората на един нов Ден, една нова епоха във Вселената, за която нашият ограничен ум не си позволява да говори, поради липсата на информация в Божието Слово. Всякакъв друг коментар е излишен, понеже би се градил единствено на основата на догадки, предположения и хипотези.
      По-важният въпрос е да видим какво е представлявал като личност, този пръв ангел, наречен "Деница". От Библията знаем, че всичко, което създава Бог е добро. Съвършеният Бог създава и твори съвършени неща. В книгата на пророк Езекиил четем: " Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост." /Езек. 28:12/
     Ние няма какво да добавим към това описание, освен да констатираме абсолютното съвършенство на този първи ангел и за малко да се спрем на един от гореописаните му атрибути – мъдрост. Колко мъдър е бил дяволът в онова време ( ако си позволим да употребим човешко измерение ), нека оставим Библията да говори отново: "...ето ти си по-мъдър от Даниила, никаква тайна не се укрива от теб." /Езек. 28:3/ Бихме искали да подчертаем този атрибут, защото както ще видим по-късно точно тази му черта му изиграва лоша шега в по-нататъшното му космическо развитие и падение.
     Къде е бил поставен първият ангел при сътворяването си и каква е била обстановката, която го е заобикаляла ? Нека се обърнем към Библията отново: "Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден." /Езек. 28:13/ Четейки внимателно този текст, ние разбираме, че всеки земен лукс и блясък изглеждат като сиромашка колиба на фона на описаното. Дори Соломон с цялото си великолепие не би могъл да се сравнява с Божията съвършена обстановка, в която първоначално дяволът е бил поставен да живее. Едемската градина на Адам е умалено копие на небесния Едем, но отстоящо на светлинни години от първообраза.
      От разгледаните до тук текстове ние разбрахме, че дяволът е бил създаден пръв, бил е "печат на съвършенство", притежаващ съвършена мъдрост и красота. Неговото местоживеене е било Божията градина. В крайна сметка логичния въпрос, който трябва да си зададем е: "Защо е било създадено това същество, каква е неговата функция, каква позиция би следвало да заеме ?" . Естествено, че първосъздадения се полага на първа позиция и Бог го поставя точно там.
       "Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих, така щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни." /Езек. 28:14/ Този херувим е имал специална привилегия, специално помазание, което го е поставяло в позиция по-висока от останалите ангели. Той е имал някакво задължение, което е било много специално. В текста е употребен израза "за да засеняваш". Корена на глагола е "сянка", сиреч първосъздаденият ангел е трябвало да скрива, да пази нещо или някого. Но какво точно ? Когато Мойсей пожела да види Божията слава, Божият отговор беше много лаконичен: " Не можеш да видиш лицето ми, защото човек не може да ме види и да остане жив." /Изх. 33:20/ Това беше отговор даден на човек, за който Библията ни информира, че е бил Божий приятел и Бог разговаряше с него лице в лице.
        Когато пророк Езекиил описва своето видение на Божията слава, той казва следното: "И когато Го видях, паднах на лицето си.". /Езек. 1:28/
        Когато апостол Йоан на остров Патмос се обръща да види Този, Който му говори, той вижда една заслепяваща личност и "Когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртав." /Откр. 1:17/
        В книгата на пророк Исая четем: "В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма. Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.И викаха един към друг, казвайки: -Свет, свет, свет Господ на Силите!Славата Му пълни цялата земя. И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.Тогава рекох: Горко ми, защото загинах..." /Исая 6:1-5/
      При вида на абсолютната Божия слава, човекът Исая разбира, че му остава само да умре, а Божиите серафими да скрият главите си с крила поради невъзможността си да гледат на Бога.
      Ще завършим нашия текстуален образ с още един стих, от който ще изведем и нашето заключение. Какво е имал да пази първосъздадения ангел ?
      "Никой, никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той го изяви." /Йоан 1:18/
     Позволяваме си с голямо страхопочитание да изкажем мнението си, че под израза "никой, никога не е видял Бога", апостол Йоан е имал предвид не само нашия човешки свят, но и всички същества, обитаващи Вселената. Божията личност е скрита от непристъпната слава и светлина и на нас не ни остава нищо друго, освен да се съгласим с думите на четвъртия Йовов приятел- Елиу: "...и как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава."
     Сега ние ще се върнем отново към личността, която разглеждаме. Какво е трябвал да скрива, да пази и да представлява пред останалите ангели първосъздаденият ангел ? Позволяваме си да кажем, че Деницата (дяволът) е бил упълномощен да скрива Божията слава и затова е бил създаден толкова великолепен и бляскав. Бихме казали, че е Божий пълномощник, един вид министър-председател, който действа като изпълнител на Божията свята воля, тъй както беше Йосиф втори след фараона. В негово лице всички останали небесни същества е трябвало да виждат Божието отражение. В началото нещата са тръгнали успешно. Библията ни информира: "Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден...". Началото не е още краят. Първосъздаденият ангел се справял блестящо с поставените му задачи и всичко, каквото е вършил е било съвършено. Бог не е намирал недостатъци в неговите действия и думи и той напълно е отговарял на Божиите изисквания и стандарти за високата позиция на която е бил поставен, докато един ден (отново ще употребим човешко измерение) нещо се е случило.         

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !

автор: В. Димитров

[Tihomir]

Ще помоля да няма продължение на думите от първия постинг на темата. Прочетете по-надолу и ще разберете защо:



ПЪРВО: ИСУС, БОЖИЯТ СИН НЕ БЕШЕ СЪЗДАДЕН.

На тази голяма лъжа (че бил създаден) се гради и това, което е писано по-горе и е мерзост според Словото, което казва:

Евреи 1 Бог Който при разни частични |съобщения|, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,

За Христос е писано, че Той няма начало:
Евреи 7 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десетък от всичката |плячка -| тоя, който е първо, по значението |на името му|, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

За нас, християните е необходимо да се запознаем с тази зла и високомерна личност, защото тя е архивраг на Бога

Искам да попитам дали това в Словото го виждаме като пример или някой човек е дал този съвет?

В Словото виждам необходимост от познаване на Бога. Има една китайска поговорка която казва, че трябвало да опознаеш врага си, за да го победиш, което и масово се използва и от християните днес. Това не е заповед от Словото, защото никъде в Словото няма да намерите такава заповед.

Виждам, че ти каза, че тази тема не е за цел да опознава дявола, но в съдържанието си тя точно това прави.

Другото твърдение, че не искаш да го превъзнасяш с тази тема - всъщност точно това се прави като се описва като противоположност на Бога, като някой, който е по-силен, отколкото всъщност е.

Нека дам няколко примера от Словото, защото виждам, че темата отива в посока, която не е по Словото. Искам да покажа какво пише в Словото за Бога и какво за този, когото наричат "дявол", защото виждам, че липсва пълно познаване на Бога според думите в началото на темата.

Ето какво казва Словото:

Второзаконие 28
И както бе драго на Господа да ви струва добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви изтребва и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете.

Плач на Еремия 3
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ? Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто? Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

Исая 45
Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.

Въпросът на мнозина: "Защо ако има Бог има такива и такива неща" има доста елементарен отговори и той е - защото има Бог, затова стават тези неща. Хората не обикнаха светлината, но тъмнината. Бог дойде при своите си, но своите Му не го приеха, въпреки, че им показа, че имат грях. Те, обаче, казаха "виждаме" и грехът им остана.

В Йов пише ясно, че Бог започва разговора с дявола, относно праведността на Йов и самият Бог на едно място казва: 
Йов 2 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

Бог го погуби без причина? Интересно е, че точно преди това пише:
Йов 1 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

Виждаме, че БОГ Е НАЧИНАТЕЛЯТ НА ВСИЧКО И БЕЗ НЕГОВАТА ЗАПОВЕД НИЩО НЕ СТАВА. Дяволът не можеше да направи абсолютно нищо без да му бъде заповядано от Бога.

Ето какво пише за Навуходоносор, който по това време все още беше служител на тъмнината:
Еремия 21
След това, казва Господ, ще предам Юдовия цар Седекия, слугите му, людете |му|, оцелелите в тоя град от мор, от нож и от глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, в ръката на неприятелите им и в ръката на ония, които искат живота им; и той ще ги порази с острото на ножа; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили за тях.

Защо Бог ги предаде? Защото знаеха, че вършат грях, но не се покаяха за греховете си и Бог ги наказваше справедливо чрез ръката на Навуходоносор. Бог е същият и сега и никой да не си мисли, че Бог от книгата на Стария завет е по-лош или по-добър от сега. Той е същият.

Еремия 25
Затова така казва Господ на Силите: Понеже не послушахте думите Ми,ето Аз ще изпратя и ще взема всичките северни родове, казва Господ, тоже и слугата Ми Навуходоносора, вавилонския цар, та ще ги доведа против тая земя, и против нейните жители, и против всички тия околни народи; ще ги обрека на изтребление, и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги обърна на вечна пустота.

"Слугата ми Навуходоносора"? Та Навуходоносор беше нечестив!

Бог, който е ГОСПОДАРЯТ НА ВСЕЛЕНАТА върши волята си, с когото си поиска и НИКОЙ не може да му забрани. Това, че той употребява и праведни и нечестиви НЕ ОЗНАЧАВА, че Той благоволи в делата им. Той е БОГ и върши това, което му е угодно. Кой може да му каже "Какво правиш?"

Не сте ли чели и това в Исая 10: Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

Не познавате ли, че явяването на антихрист е добро за църквата, защото по този начин Бог ще пресее църквата си, за да бъде чиста до явлението му? Как така, ще попита накой.

2 Солунци 2
[1] А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя,
[2] да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли |вече| е настанал денят на Господа.
[3] Никой да не ви измами по никой начин; защото |това няма да бъде|, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,
[4] който |така| се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
[5] Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това?
[6] И сега знаете, какво |Го| възпира, да не се открие в своето си време.
[7] Защото оная тайна, |сиреч|, беззаконието, вече действува, |но| само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;
[8] и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си,
[9] тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, |съпроводено| от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса
[10] и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.
[11] И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,
[12] та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.

Бог праща заблуда? Защо? Следващите стихове ясно казват защо:
за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.

Много ясно изпъква справедливостта на Бога и неговата правда и съд върху нечестивите човеци, които НЕ СА ПОВЯРВАЛИ ИСТИНАТА. Как ще повярват ако не им каже някой? Пише ясно, че това благовестие ще бъде проповядвано до краищата на земята.

И какво стана с този, когото толкова превъзнасяха като "голям враг на Бога", който НИЩО не може да направи на Божиите без Бог да заповяда? Писано е обаче, че нечестивите са живи вързани от него.

Защо толкова се превъзнася дявола с думи, които имат вид на смирение, но всъщност издигат личността му над Божията заповед и много пъти християните казват "Бог допусна". Лъжа! Пише ясно, както и цитирах в плач на Еремия, че БОГ ЗАПОВЯДВА, защото ТОЙ Е ГОСПОДАРЯТ НА ВСЕЛЕНАТА. Христос каза, че му се даде ВСЯКА ВЛАСТ на небето и ЗЕМЯТА, а не както мнозина казват, че дяволът управлявал земята. Лъжа! Дяволът си управлява слугите си и нечестивият свят, който обаче е пред очите на Бога, който е разположен в БОЖИЯТА вселена. Бог по всякакъв начин праща слугите си рано, като овце посред вълци, за да говорят на нечестивите, за да се обърнат от пътищата си и да живеят, защото Бог не благоволи в смъртта им.

Каква е съдбата на този, който толкова много се превъзнася, че е противоположност на Бога - той не е противоположност, просто е баща на лъжата и нищожно творение в очите на Бога.

Кой улови дявола и го върза за 1000 години? Просто пише "един ангел". Не пише "най-силният от ангелите", а просто "един ангел", който в едната ръка имаше верига, а с другата го беше уловил! И това ли е този, който толкова много от християните превъзнасят:
Откровение 20
И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

Съдбата му след 1000 години е тази:
Откровение 20
И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

Запомнете, че Бог е Господарят на вселената и никой не може да му попречи. Всичко това, което виждате да става като заблуди и катаклизми са неща, които Бог е определил да станат, за да избели невястата си и да представи една невяста чиста, свята и непорочна. Всичко върви по Божия план и никой не може да го спре.

Исая 45
[5] Аз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене; Аз те описах, ако и да Ме не познаваш,
[6] За да познаят от изгрева на слънцето и от запад, Че освен Мене няма никой, |Че| Аз съм Господ, и няма друг.
[7] Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.

Второзаконие 32
[39] Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
[40] Защото дигам ръката Си към небето И казвам: |Заклевам се| във вечния Си живот,
[41] Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
[42] Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

Даниил 4
[34] А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;
[35] |пред Него| всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?

[kristiyanstoilov]

Скъпи прителю, Tihomir ! Явно сте прочели статията по диагонал и не сте обърнали достатъчно внимание на написаното, иначе не бихте писали, че говоря за Христос като създание. Прочетете я още веднъж внимателно и ще видите, че пиша като "Първороден" и посочвам достатъчно много цитати от Библията. Що се отнася до идеята на темата, целта ми е не да превъзнасям дявола, а в по-късните статии да покажа как това поставено във високо положение същество се сгромолясва и се превръща в дявол и Сатана. Що се отнася до познаването личността на дявола, апостол Павел си "позволява" да твърди, че не само познава тази личност, но познава и неговите замисли. Прочетете внимателно 2 Кор. 2:11.; Як. 4:11; Еф. 6:11,12. С уважение !

[Tihomir]

За Христос пише, че е първороден в мястото, където пише за възкресението му, а не за "произхода му". Затова пише, че е първороден между много братя - относно възкресението Му. Затова пише, че и ние сме СЪВЪЗКРЕСЕНИ (в момента, сега) с Него и седим в небесни места. Виж внимателно контекста, в който се говори за "първородството".

За "произхода" Му пише, че е един, който няма начало и няма край - от Вечността, а в тази статия ясно се говори за неговото "създание" или "рождение".

Още повече, в темата на няколко места се набляга за познаването на дявола, което в Словото не го виждаме, нито му е било отделено такова голямо внимание в цялото Писание, както в твоя постинг.

[kristiyanstoilov]

Скъпи братко ! Прочети внимателно Езекиил 27 и 28 глави, а така също 38 и 39 глави. Считам, че е излишно повече да пиша.

[Valipeti]

Би ми било интересно да разбера какво е меннието на kristiyanstoilov и останалите точно за бунта на Сатана срещу Бога. Защо не го оставите да се изкаже човека, пък след това корегирайте неправилните разбирания! Как точно, според вас се е случило това херувим помазан, съвършен по хубост и мъдрост да възстане срещу Създателя си? Интересен въпрос - нека чуем мнеие! Сигурно админите не искат да е толкова пространно изказано, затова се възпротивяват - ако може с няколко изречения да се каже само!

[Tihomir]

Прочети внимателно това, което пиша и съм подчертал ясно. В тези глави е дадено сравнение с Тирския цар и дявола и те не са, за да го познаваме, а за да видим Божия съд. Фокусът, който дава Словото е съвършено различен от фокуса, който се дава тук.

Темата за "познаването на дявола" по-добре да се обсъжда на друго място, а не тук, тъй като това не е обичайна практика в Словото. Там пише, че "знаем неговите помисли", а не, че "изучаваме, за да знаем неговите помисли".

Още повече тук се принизява божествеността на Господ Исус като един, който има начало, т.е. "рождение" или "създание", което е достатъчно алармиращо, за да се отхвърли всичко, казано на базата на това твърдение. Може би за някои това не е притеснително, но противоречи на Словото и следователно няма място тук.

[Valipeti]

Добре тогава, питам конкретно Тихомир, защото явно друг няма да пропише тук май :
Според теб, херувима помазан сам ли е решил да тръгне срещу Създателя си или просто е бил създаден да направи именно това, което е направил? Дай да видим какво ти мислиш по този въпрос!

[Watchman]

Всъщност ако не беше написаното в Библията, ние нямаше да знаем почти нищо за съществуването на дявола. След като Бог ни е дал информация за него, това означава че Той желае да разбираме в рамките на Писанията относно противника на Божието царство.

Ето защо едно библейско изследване на тази тема не трябва да бъде презирано. Все пак важно е да разбираме смисъла и целта това изследване, както и мотивацията зад него, за да сме наясно какво точно би желал автора да комуникира с читателите.

[kristiyanstoilov]

Watchman, много благодаря за пояснението. Искам само да отбележа, че този коментар не е лично мой, а е написан взаимно от мен и мой брат във вярата, който има богат опит в изследване на Свещените Писания. Щом Библията ни информира за този първосъздаден, паднал ангел ние не трябва да пренебрегваме писанията. Ако забележите всичко, което сме написали се основава и базира изцяло върху Словото Божие.

[kristiyanstoilov]

Глава ІІ


В сърцето на първосъздадения ангел са започнали да се появяват странни мисли. Това интелигентно и мъдро същество, надарено със свободна вола, поставено на най-високата позиция, давана някога на творение, заобиколено от почитта и подчинеността на останалите небесни същества е започнало да си въобразява, че всичко, което е като личност и положение не са дарове дадени му по Божие благоволение и поради суверенната Божия воля, а са атрибути, присъщи и произтичащи от самия него.
        Един от най-великите класици на английската литература, Джон Милтън, живял през седемнадесети век по повод самопокваряването на Сатана пише следното в прекрасната си книга "Изгубеният рай" : " – Създадени сме били, казваш, при това от втора ръка, по пълномощие, което бил прехвърлил Отецът на Сина Си ! Странно гледище и ново ! Чия доктрина е това и кой е бил свидетел на сътворението ?! Ти нима си спомняш как си бил направен, как Творецът ти е дал живот ?! Не знаем ний да сме били различни в друго време и друг пред себе си не знаем – самосътворени от силата си животворна...."
       Библията ни съобщава: "Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в теб бе намерено беззаконие." /Езек. 28:15/ Високопоставеният ангел е започнал да се самообожествява. Вместо да отдава дължимата почит и поклонение на Бога, който го бе създал и обсипал с благословението Си, бъдещият дявол решил, че позицията му на "засеняващ херувим" не е достатъчна.
       От къде е започнало всичко това ? Библията ни посочва, че този мисловен процес е започнал в сърцето на дявола.
        -"Сърцето ти се надигна (възгордя) поради хубостта ти, ти разврати мъдростта си, поради блясъка си...". /Езек. 28:17/ Тези думи трябва да ни накарат да се замислим и да намерим практическо приложение на онези заповеди и постановления, които Бог изисква от нас, християните, чрез Словото Си:
         -"Слушай, Израелю: Йехова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила." /Втор. 6:4,5/ 
         -"Сине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища." /Прит. 23:26/
         -"Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." /Прит. 4:23/
         Там, в най-вътрешното на естеството на първосъздадения ангел, скрито от очите на заобикалящите го небесни същества (не разбира се и от всевиждащото око на Бог), дяволът детронирал Бога и поставил собственото си, уголемено "Аз". Той започнал да се възприема като Бог, когото цялата Вселена трябва да почита и да му отдава поклонение. Позицията му на първосъздаден ангел и засеняващ херувим вече не го удовлетворявала. Той искал да бъде Бог. В Библията ние намираме две прекрасни описания на този мисловен процес, протичащ в сърцето на дявола.
        -"...Така казва Господ Йехова: Понеже се е надигнало сърцето ти и ти си казал: Аз съм бог, седя на Божието седалище..." /Езек. 28:2/
       -"А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния."./Исая 14: 13,14/ Тази петкратна употреба на "Аз ще", ескалираща във възходяща градация ни представя една личност, дотолкова погълната от собствената си мегаломания, че вече нищо не може да я спре, освен Бог. Но Бог е мълчал. Защо не е пресякъл злото в самия му корен ? Защо не е изобличил "засеняващия херувим" още когато е видял, че в сърцето му настъпва промяна ? В този ред на мисли можем да задаваме на Бога още хиляда и едно "Защо". Библията ни отговаря лаконично: "Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.". /Екл. 8:11/ Но това е само част от Божието мълчание. Считаме, че по-съществената част е било решението на Бога чрез поведението на първосъздадения ангел да изпита любовта и верността на всички небесни същества. Не че Бог не е знаел крайния резултат – кои ще му останат верни и кои ще се разбунтуват и последват "новия бог" – дявола. Но чрез свободния избор, който е щял да направи всеки един от небесните обитатели е зависела бъдещата им участ – с Бога в небето или с дявола в ада. Този избор не е трябвало да бъде натрапен, но дълбоко преосмислен и изцяло предоставен в ръцете на избиращия. От библейската история ние знаем развръзката, но тъй като не сме приключили с нашето изследване, не бързаме да слагаме точка на нашите размишления.
        За да разберем по-добре разглежданата тема, ние ще използваме една илюстрация, дадена ни в Божието Слово. Библията ни разкрива, че в зората на човешката история, Бог насадил градина на изток, в Едем. /Бит. 2:8/, която е щяла да бъде обиталището на човека. Господ е направил да произраснат различни видове дървета "красиви на глед и добри за храна.". Но в центъра на тази градина са били поставени две дървета едно до друго- "както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване доброто и злото." ./Бит. 2:9/ Че второто дърво също е било в центъра на градината, може да се направи справка в Бит 3:3. Подходът на Бога често пъти ще ни се стори странен и необичаен, постъпките Му изненадващи ни и идващи от посока, която най-малко сме очаквали. Бог винаги разчупва нашите схеми на мислене, защото Той е Дух вечен, безкраен, суверен в своите действия и намерения. И затова може би е най-добре да се откажем веднъж завинаги да Му предписваме(чрез нашите молитви) пътищата и плановете, по които да се движи. Опитът ни е показал, че отговорите на нашите прошения никога не са идвали според нашите представи, които ние сме изграждали, но чрез хора и обстоятелства, които Господ е решавал да употреби. И точно тук е мястото на вярата, упованието и доверието – знаейки, че Вечният Бог Йехова е премъдър, благ, милостив и това, което Той ще направи е винаги най-доброто и полезно за Неговите деца. Вярно е, че често пъти ние приключваме нашите молитви с "Да бъде волята Ти", но ставайки от молитвата си ние се чувстваме напрегнати, несигурни и уплашени дали Бог ще изпълни обещанието Си. Не чувстваме ли, че с нашето маловерие (а защо не, често пъти и неверие) ние оскърбяваме Бога ? За Този, Който е преброил космите на главите ни, не ще бъде трудно и мъчно да се погрижи и за нашите неволи. Този, без Чиято воля не пада нито един врабец, сигурно ще се погрижи да ни даде най-доброто. Затова с цялото си естество – дух, душа и тяло, нека се отпуснем в съвършената воля Божия и да оставим да извърши това, което Той иска и да ни отнесе там, където Той желае, както се пее в една стара евангелска песен:
         
          Аз съм веч блажен, здраво укрепен,
          легнал на Христовите ръце !
          Ах, пресладък мир Бог дарил е мен,
          легнал тъй на Вечните ръце !

          Легнал, легнал,
          Отпуснат във Вечните ръце !
          Легнал, легнал,
          в сладък мир почива туй сърце !

Двете дървета – дървото на живота и дървото за познаване добро и зло, са били в центъра на градината. Как е изглеждало първото дърво нямаме ни най-малка представа, но за второто дърво и неговите качества имаме просторно описание: "И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание...". /Бит. 3:6/ Не бива тогава да се очудваме, че нашата прамайка Ева е стояла с изумени очи и затаен дъх пред това дърво, където и дяволът я намира, превъплътил се в змията. Тези две дървета олицетворяват две личности – дървото на живота е Господ Исус Христос - "Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно." /Йоан 10:10/. Второто дърво е символ на първосъздадения ангел  (дявола), способен да дава мъдрост и знание, но отстраняващи човека от познанието на Бога – "Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога..." /1 Кор. 1:21/ ...

[Soldier]

"В сърцето на първосъздадения ангел са започнали да се появяват странни мисли" - може и така да е било...

Но, особено ми звучи да разсъждаваме от позицията на Сатана...

Исус не ни дава много информация за духа на злото - Той ни предупреждава, че Сатана е човекоубиец и баща на лъжата.

Какво има в главата на един човекоубиец...? Много тежка задача да си задаваме такива въпроси. Във всички случаи - не добри неща...

Струва ми се, че не бих искала да разсъждавам за това какво си е мислил злия дух.

Иначе, темата е много сериозна. Струва ми се, че малко лекомислено се подхожда към нея...

[Tihomir]

Към личността на дявола се подхожда с внимание, а към личността на Христос се подхожда с презрение в случая.

Не видях никакъв коментар, нито сянка на покаяние от богохулните думи, където пишеше, че Христос е създаден. Но за сметка на това тази забележка беше игнорирана и се продължи с внимателното изследване на личността на дявола, а виждам фундаментална грешка, която се относно личността на Бога.

Писано е в Словото, в притчата за 10-те девици, че Христос изгони 5-те неразумни, не защото закъсняха, а защото Той никога не беше ги познавал.

С доброто познаване на сатана няма да се стигне далеч. По-скоро първо си изяснете кой е Христос, защото това е, което е вечният живот, и няма как да не разберете кой е сатана, защото за да видите кой е Бог ще минете през Словото. На места пише и за сатана.

Познавайте Христос и ще обучите чувствата си с упражнение да разпознавате доброто и злото. Ще можете да различавате ясно кое е от Бога и кое не. Виждам, че се отделя не само специално внимание, но и се отпускате да пишете извън контекста на Словото. Не знам какво повече сте изследвали - Словото ли (както твърдите), или други литератури, но определено има фундаментални пропуски, които са фатални (освен ако не смятате твърдението, че Христос е създание, е фатално).


Между другото - от десетина години наблюдавам църквите и ми прави впечатление, че хората знаят повече за сатана, отколкото за Бога. Хората казват, че определени неща са действия на сатана, когато всъщност много пъти са от Бога (както примерно забраната на Святия Дух апостолите да отидат в Азия - в този случай сигурно мнозина днес биха започнали да смъмрят дявола, а всъщност биха похулили Духа).

[kristiyanstoilov]

Tihomir, много ти се моля, престани да говориш неправилни неща. Посочи ми ясно, къде споменаваме за Христос като създаден ? Наистина се чувствам обиден и едва ли ще продължа да пиша в този форум. Ако с размишленията си върху Божието Слово предизвиквам безсмислени спорове, много съжалявам. 

[small axe]

kristiyane , никой не желае да спираш да пишеш.
И Тихомир сигурно не желае .
Просто в материала които си написал , някой неща могат да се тълкуват двояко и затова се коментира толкова. Аз го четох и ми беше интересно , мисля че не се превъзнася сатана , а просто се изследва  темата.
Не се засягай , много мошеници има в наши дни , дето се кланят на дявола и какви ли не други злини , та е добре във форума хората да са внимателни към това дето се пише. Администраторът има тази отговорност .Познаваме се единствено от това което пишем , не лично и понякога не можем се разбра , а понякога човек е просто  по - строг дето не е така нужно.

поздрави в Христа