Да не забравяме, че тези, на които каза, че ще станат ловци на човеци правеха точно това, което виждаха в Господаря си (а никой слуга не е по-горе от Господаря си) - започваха от "покаяние".
На 50-ница те говореха за великите Божии дела (не пише точно какво конкретно са говорили) и изявиха на хората греховете им и хората бяха ужилени в сърцата си. Днес се прави точно обратното - гледа се "да не се засегнат хората и да се обидят". Божиите пътища не са като нашите пътища. Днешното благовестие се прави (разбира се, говоря за болшинството) със силата на човешката логика, а не с Божия Дух. Обикновено човекът мисли как да започне разговора, че да не засегне отсрещната страна. Няма я още тази опитност (в болшинството) на това да говори Святия Дух, а не ние.
В Словото виждаме, че думите на Божиите хора не падаха на земята, което говори за съвършенство. Това съвършенство идва от Духа, не от човека. Затова в днешни дни има много проповеди и после молитви за изцеление и само някои хора се изцеляват (давам пример с контраст със Словото), а Христос каза, че неговите ученици и по-големи дела ще вършат. На друго място се говори, че "Господ потвърждаваше Словото си като даваше да се вършат големи чудеса чрез ръцете на апостолите". В наши дни няма какво да се потвърди, защото много пъти е човешко слово, а не 100% Божие Слово, защото ни пречи мисленето, което в голям процент от случаите е като мисленето на света.
Тук не искам да наблягам на чудесата и знаменията толкова (да не се втурваме в тези коментари), но ви давам нагледни примери за това какво беше в Словото и колко ми е мъчно, че сега Христовият пример не се следва. Ако се следваше, щеше да прилича на това, което четем. Но сега мнозина, които казват, че следват примера на Христос си остават с думите.
С това не искам да обезкуража никого, но истината е важна да се научи и е по-добре сега да се обърнем към практичните примери в Словото (защото са написани за да се поучим и наставим от тях и да сме съвършено приготвени за всяко добро дело).
Това, което беше като резултат от Христовото благовестие (а, знаете ли какво е "благовестието"?) беше покаяние на тези т.нар. "бирници и грешници". Докато какво виждаме при нас? 1000 срещи с хора, които не познават Бога, приказки за какви ли не глупости и неща, които даже не ни интересуват, само и само да стане момент, когато да му смотолевим нещо, което е свързано с Бога. За Христос знаеха, че е някой, който беше от Бога и мълвата за него беше по цялата страна. Има доста голяма разлика между това, което си ти (всеки един) днес и Христос тогава, защото и бесовете като го виждаха крещяха. Когато ти сядаш да ядеш с бирниците и грешниците те като какъв те приемат? Христос го приемаха като свят мъж, защото виждаха делата му. Теб като какъв те приемат? Като някой от компанията, който смята да ги изненада по някое време и да каже, че няма общо с техния начин на живот? Христос не правеше това.
Наистина е писано да търсим мир с всички човеци (ако е възможно) и това е далеч от приятелство, защото пише, че който е приятел със света (нравите, лицемерствата и т.н.) е враг на Бога. Христос не беше от компанията на бирниците и грешниците. Те знаеха доста добре това.
И наистина, Божият човек трябва с кротост да поучава противниците, та дано Бог им би дал покаяние, за да познаят истината (вижте, че Бог дава просветление и ако Бог не даде, няма да има полза, дори и човека да "каже, че вярва"). Но пише, че Словото е достатъчно за поучение. Ако ние не говорим от Словото, но говорим друго "неангажиращо" и "привлекателно" благовестие според нашия ум, то ние не поучаваме хората, но ги тласкаме към погибел. За благовестието се казва, че е глупост за езичниците. Мнозина го правят да изглежда "привлекателно", с което навличат погибел и на слушащия и на себе си, а това е много опасно.
Нека треперим от Бога и от Словото му.