Чували сте сигурно за този "съвет", който казва "Проповядвай евангелието и където е необходимо и с думи".
Много са били очаровани от тази сентенция и са били радостни да я цитират на различни места.
Тъй като Бог в Словото си твърдо заповядва да изпитваме всички духове, то е ред да се изпита и тази толкова удобна за мнозина сентенция.
Основният ми въпрос е: Този извод от Словото ли е направен или е от човешка мъдрост? Тези, които биха казали "от Словото" трябва да посочат пасажите, върху които стъпват, за да докажат това. Тези, които биха казали "от човешка мъдрост" също трябва да покажат референции в Словото, която оборва това твърдение.
Нека видим какво правеше Исус - нашият пример:
Матей 4:23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.
Матей 9:35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.
Марко 1:14,15 А след като Иоан биде предаден на |властта|, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки: Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;
Марко 1:39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.
Лука 4:31,32 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден; и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
Лука 20:1,2 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха: Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?
Забележете какво правеха учениците (последователите) на Господ Исус, Божият Син:
Деяния 8:4,5 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха |всичко|, и виждаха знаменията, които вършеше.
Деяния 8:34,35 И скопецът продума и рече на Филипа: |Кажи ми|, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг? А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
Деяния 8:40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.
Деяния 9:27,28 Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име. И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
Дори и езичниците свидетелстваха за това какво правеха последователите на Господ Исус:
Деяния 17:19,20 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
Деяния 28:31 А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.
Ако някой е стигнал до това изречение без внимателно да вникне в общото във всички тези пасажи е добре да ги прочете първо или изобщо да не продължава по-надолу.
Това, което днес виждаме да се прави масово е да бъдат изпращани хора да проповядват благовестието, но не са пратени от Бога, а от човеци. Тъй като Бог не е с тях те се чувстват слаби, за да направят каквото и да било. Тогава става изопачаването на Словото и вмъкването на нови практики и странни човешки учения, които по някакъв начин да изглеждат благочестиви в очите на християните и приемливи в очите на невярващите в Божия Син.
Тези практики са обречни на провал и са отговорни за нанасяне на укор върху Христовото име. Такива действия в днешни дни са в огромно изобилие и изпълняват казаното от пророка:
2 Петрово 2:1,2 Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които |човеци| пътят на истината ще се похули.
Едно от тези изопачавания е именно учението, че тези, които отиват да проповядват Христовото учение трябва първо да завържат взаимоотношения и приятелство с хората там и тогава да им кажат за Бога. Това лъжеучение е добре озаглавено с мотото, което споменах в самото начало. То няма корен в Словото и е лишено от подкрепата на Бога.
Сигурно тук мнозина ще запитат - ами как ще им кажат директно, нали хората ще се отдръпнат, ще ги помислят за фанатици?
Това е мисленето, което поставя човешкото мнение преди Бога и поставя човешките методи и начини преди Божиите. Защото ако някой не е пратен от Бога, той няма опора в Бога и се опитва да намери опора в човешката мъдрост и човешки методи. Той не е пратен и това, което е за него цел е да запази репутацията си пред невярващите, "за да не се отдръпнат". Затова и в днешни дни имаме какви ли не други способи, които са добавени от човеците като песни, танци, игри, драма, вицове, завързване на приятелство, но не и това, което в Словото е дадено като пример. Такива методи никога няма да бъдат подкрепени от Бога, защото е писано, че Бог потвърждаваше Словото си с чудеса и знамения, които се вършеха от последователите му. Той няма какво да потвърди в човешките методи.
Всичко трябва да става по примера, който имаме в Словото. Всичко извън това не е от Истината.
Затова колко правилно е казано: Как ще проповядват ако не бъдат пратени?