Ей хора ето нещо което за мен е като глътка свеж въздух
- един пример почти от наши дни:
“Според мен съдбата на религията е заложена на карта. Да си религиозен за мен означава да бъдеш човек, просто човек – по образеца на Иисус.
Във всички колонии в третия свят нещата са напълно безнадеждни и безутешни. Ние – християнските нации – изпращаме там хора, които са утайката на нашето общество; ние мислим само за това какво можем да вземем от местните жители, населяващи колониите. Накратко, там се разиграва една гавра с Християнството и човечността.
Ако това зло може да бъде поправено поне отчасти, ние трябва да изпратим там хора, които ще вършат добрини в името на Иисус – не просто проповедници, а хора, които наистина ще помагат на нуждаещите се, както ни учат проповедите на Иисус.
Сега ние стоим тук и учим Теология, а след това ще се състезаваме за най-добрите църковни постове, ще пишем дебели научни книги, за да станем професори по Теология. А това, което се случва там в колониите, където честта и името на Иисус са заложени на карта, изобщо не ни интересува.
И от мен се очаква да посветя живота си на все по-нови теоретични изследвания, за да мога да се прочуя като теолог и да продължа да обучавам пастори, които също като мен ще си стоят вкъщи? И аз няма да имам право да ги изпращам там, където те са наистина нужни? Аз не мога да се съглася с това!
От години премислям тези неща, и то по хиляди начини. Накрая прозрях, че смисълът на моя живот не се състои в познанието или в изкуството, а просто в това да бъда човек и да върша някакви скромни дела в духа на Иисусовите думи: ‘Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.’ [Матей 25:40].
И точно както вятърът нахлува със своята мощ в огромните празни пространства, така и хората, които познават закона на духа, трябва да отидат там, където те са най-нужни.” (ШВАЙЦЕР, цитиран в “Albert Schweitzer: The Story of His Life” by Jean Pierhal, New York, Philosophical Library Inc., 1957, 59).
Тези думи и пример ми помогнаха да се откажа от писане на докторска дисертация и да се захвана с нещо по-практично в служенето - молете се за мъдрост от Бога "Който дава на всички щедро без да укорява" (Яков 1:5) И дано Той ви даде смелост за проповядване, та по-скоро да чуе всеки човек и Исус да дойде скоро. Стига вече скитане като чужденци на земята - хайде да си ходим у дома.
Господ с вас